Р
Е Ш Е
Н И Е
N 23
гр. Разград, 26.03.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в публичното заседание на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЯ ЙОНЧЕВА
ДИЛЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Н. Р., като разгледа докладваното от
съдия Николова в. гр. дело N 37 по описа за 2018
година, за да се произнесе, съобрази следното:
С Решение №163/09.06.2017г.,
постановено по гр.дело №400/2017г., допълнено с решение №2469 от
10.07.2017г., Разградският РС е
признал уволнението на Д.Ц.С. *** за
незаконно, отменил е заповед №1011/09.01.2017г. на изпълнителния директор на
“Каменица“АД, гр.Пловдив, с която на основание чл.328 ал.2 КТ е прекратено трудовото му правоотношение,
ищецът е възстановен на заеманата от
него длъжност преди уволнението „зонов супервайзор“ и ответникът осъден да заплати на ищеца сумата
от 7997,54 лева., представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставянето
му без работа поради уволнението за периода 10.01.2017г.-26.05.17г., ведно със
законната лихва, считано от 06.03.2017г. до окончателното й изплащане, като
искът по чл. 225, ал.1 от КТ е отхвърлен
за разликата до първоначално предявения размер. С решението си РРС е постановил
предварително изпълнение на решението в частта за обезщетението за работа.
Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.
Ищецът обжалва основното постановено по делото решение
чрез пълномощник в частта, в която е отхвърлена претенцията му за обезщетение
за периода след 26.05.2017г.до 10.07.2017г. при брутно месечно трудово възнаграждение
в размер на 1 731,42 лв., като моли за частична отмяна на решението и
присъждане на обезщетение за посочения период в пълен размер.
Ответното дружество обжалва основното решение в частта, в
която е признато за незаконно уволнението и отменена заповедта за уволнение, работникът
е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, както и по отношение на
присъденото обезщетение за оставане без работа в размер на 7997,54 лева. Счита
атакуваното решение за недопустимо, като съдът се е произнесъл по незаявено
основание, касаещо договора за управление на
изпълнителния директор Димов. Сочи на незаконосъобразност и необоснованост на
същото, като излага подробни съображения. Прави искане за обезсилване на
обжалваното решение в съответната част, отнасяща се до договора за управление, при
условията на евентуалност за отмяна на цялото решение. Претендира разноски.
Работникът е депозирал отговор на въззивната
жалба на дружеството-работодател, застъпвайки становище за нейната частична
недопустимост, съответно неоснователност.
Постъпила е и частна жалба от “Каменица“АД срещу
определение №2470 от 10.07.2017г. на РРС по гр.д.№400/2017г. за изменение на
решението в частта за разноските.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата. При служебна проверка на обжалваното решение
РОС констатира, пороци водещи до неговата нищожност в частта, в която районният
съд се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 вр. чл.225 от КТ. С
допълнителното решение №2469 от 10.07.2017г., което не е обжалвано от страните,
РРС е пререшил спора и подменил изразената в мотивите и в диспозитива на основното си решение воля в частта, в която е осъдил
ответника да заплати на ищеца сумата от 7997,54 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода
10.01.2017г.-26.05.2017г. Същевременно в постановеното по делото решение №163
от 09.06.2017г. е отхвърлил иска по чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225 от КТ за горницата над 7997,54 лева до първоначално предявения размер,
след което с допълнителното решение разгледал за първи път предявено възражение
за прихващане, след като вече окончателно се е произнесъл по основателността на
иска за обезщетението по чл.225 от КТ и приел, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 6374,72 лева обезщетение по чл.225 от КТ. От друга страна при претендирано от ищеца с исковата молба обезщетение в размер
на 1700 лева месечно, без да е поискано и допуснато увеличение на размера на
иска по чл.225, ал.1 от КТ, е присъдил 1731,42 лева месечно обезщетение за
периода 10.01.2017г.-26.05.2017г., както следва: за месец януари 2017г. - 1319,18 лева, за
месеците февруари, март и април 2017г. по 1731,42 лева и за месец май 2017г.
-1484,10лева. По този начин след допълването на решението с извършеното съдебно
прихващане не може да бъде установена действителната воля на първостепенния съд
в какъв размер е частично уважен, респективно е частично отхвърлен иска по
чл.225 от КТ, както и за какъв период районният съд го е отхвърлил като
неоснователен. В правната теория и в практиката на ВКС е
прието, че нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде
припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление.
Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от ненадлежен
орган в ненадлежен или незаконен състав, произнесено е извън пределите на
правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на
волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи
на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е абсолютно неразбираемо
и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване /в този смисъл
са решение N 328/19.05.2009г. по гр. дело N 1194/2008г. на 2-ро гр. отд. на ВКС, решение N 1188/19.11.2008г. по гр. дело N
4694/2007г. на 1-во гр. отд. на ВКС, решение N
361/07.05.2009г. по гр. дело N 706/2008г. на 1-во гр. отд.
на ВКС/. В конкретния случай въззивният съд намира,
че обжалваното решение в частта по предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл. 225 от КТ, както и
постановеното допълнително решение не отговарят на изискванията по-горе за
валидност на съдебното решение, тъй като изразената от съда воля в двата
съдебни акта е неясна, противоречива и не може да се извлече чрез тълкуване, за
да бъде проверена от въззивната инстанция. С оглед на
това на основание чл. 270, ал.1 от ГПК следва да бъде прогласена нищожността на
решение №163/09.06.2017г., постановено по гр.дело №400/2017г. на РРС в
частта, в която е осъдил “Каменица“АД, гр.Пловдив да заплати на Д.Ц.С. сумата
от 7997,54 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал
без работа за периода 10.01.2017г.-26.05.2017г., ведно със законната лихва
считано от 06.03.2017г. до окончателното плащане, както и отхвърлил иска по чл.
225, ал.1 от КТ до първоначално предявения размер, постановил е предварително
изпълнение на решението в тази част, както и на допълнително решение №2469 от
10.07.2017г., с което е извършил съдебно прихващане, като делото бъде върнато на
друг състав на районния съд за постановяване на решение по иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 вр. 225 от КТ.
В останалата част от предмет на спора пред въззивната
инстанция, Разградският окръжен съд, след преценка на изложените от страните
твърдения, доводи и възражения, както и на доказателствата по делото и
съобразно разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
По
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
По
делото е представена заповед №1011 от 09.11.2017г. на изпълнителния директор Д.Д.Д.на „Каменица“ АД, с която на основание чл. 328, ал.2 от КТ е прекратено, считано от 10.01.2017г. трудовото правоотношение на Д.Ц.С.,
заемащ длъжността „зонов супервайзор“,
НКПД 3339004, в самостоятелна обособена структура „зона североизток 5“. В
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца работодателят
е посочил като мотиви, че съгласно чл.
328, ал.2 от КТ служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат
уволнени с предизвестие поради сключването на договора за управление, след
започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца
след това. Приел, че ищецът заема
длъжността „зонов супервайзор“,
като с оглед функциите му в длъжностната характеристика същият е от
ръководството на предприятието по смисъла на пар.1,
т.3 от ДР на КТ, като между
изпълнителния директор Димов и дружеството
е сключен договор за управление, поради което са налице предпоставките
по чл. 328, ал.2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение на Д.Ц.С..
За законността на уволнението по чл. 328, ал.2 КТ
е необходимо служителят, чийто трудов договор
се прекратява да е лице от
ръководството на предприятието по смисъла на §1,
т.3 от ДР на КТ,
а потестативното право на управляващия предприятието на работодателя да е упражнено в 9-месечен срок след започване изпълнението на новия договор за
управление, като всички тези предпоставки
следва да са налице към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение.
По
реда на чл.328, ал.2 от КТ могат да бъдат уволнявани само служители от
ръководството на предприятието по смисъла на разпоредбата на § 1, т.3 от ДР на
КТ, която дефинира понятието „ръководна длъжност”. Това е специфичен кръг от
служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в
предприятието.
Спорен по делото е
въпросът дали трудовите функции на ищеца му придават качеството лице от
ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ.
Правилно РРС е
съобразил трайната съдебна практика, като при определяне дали длъжността е
ръководна е изходил от задълженията по длъжностна характеристика, както и
мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и
включените в длъжността трудови функции. Правилен е извода на районния съд, че
не следва да се ръководи от наименованието на длъжността като ръководна или от
номенклатурния й код по НКПД.
По делото липсва
спор между страните, че с допълнително споразумение от 08.04.2015г. към
трудовия договор Д.Ц.С. е назначен на
длъжността „зонов супервайзор“,
в самостоятелна обособена структура „отдел търговски североизток“. Съгласно
длъжностната му характеристика същият е подчинен на регионалния мениджър
продажби, като е отговорен за постигането на заложени обеми според договорен
бюджет и осигуряване навлизането на всички продукти на „Каменица“ АД в своята
зона, носи пълна отговорност за зоната, обслужвана от дистрибутора, към който е
прикрепен, следва да осигурява правилното изпълнение на политиката на
дружеството, да ръководи, мотивира и контролира екип от търговски
представители, отговарящи за обектите, обслужвани от дистрибутора, да познава
фирмените процедури и да следи за спазването им, да предоставя информация на
екипа си относно фирмените въпроси, да разработва съвместно с търговските
представители дневни маршрути и да контролира спазването им, да участва в
планирането и контролира търговските посещения, да поставя цели, съобразени с целите на зоната и да следи
за изпълнението им, както и да осигурява възможно най-добрата дистрибуция, да
познава принципите на мърчандайзинга и да следи за
правилното им прилагане от търговските представители, да следи за най-добрата
видимост на продуктите в обектите, да контролира продуктите да са в оптимална
наличност и с най-добро качество, да следи за спазването на препоръчителните
цени за консуматора, да отговаря за дистрибуцията на рекламни материали и контролира
правилното им използване, да информира търговските представители за всяка
предстояща промоция и контролира прилагането и в търговските обекти, да
отговаря за всички фирмени съоръжения в зоната и контролира правилното им
инсталиране, да осъществява редовни проверки в обектите с наливни инсталации,
да отговаря за разрешаването на оплакванията, да следи за изпълнението на
подписаните договори с търговските обекти, да осъществява редовни проверки на
търговските обекти, да контролира дневните заявки на търговските
представители и да ги сравнява с
поставените преди това цели, да предоставя на ръководството цялата информация
за конкурентни дейности, да представлява основното лице за контакт на
дистрибутора, към който е прикрепен, да предоставя дневните заявки на
дистрибутора и контролира своевременното им изпълнение, да контролира стоковите
наличности и амбалажа в склада на дистрибутора, да следи за поддържането на
оптимални количества от всички артикули в склада на дистрибутора, да следи за
своевременните плащания на дистрибутора към пивоварната, да контролира изпълнението
на договорните обеми, да участва във формирането на заявката и предава, да
контролира доставката в склада на дистрибутора, както да и отговаря за
разрешаването на проблеми с липси или повредени артикули, като предоставя на
ръководството детайлна информация.
Безспорно е
установено по делото от събраните гласни доказателства пред РРС, както и от
приетата на л.50 от първоинстанционното производство
организация за продажби – район Североизток на въззивното
дружество, че в своята дейност Д.Ц.С. е
бил изцяло подчинен на регионалния мениджър „Продажби Североизток” Иван Д., на местния управител Д. В., на специалист по наливните бири
Д. Й., както и на Н. Д.- MCCEP & WS, който е отговарял за всички дистрибутори. Работата на въззиваемия
се е състояла в подпомагане на търговските представители, като месечните цели
са се определяли от регионалния мениджър. Д.С. е следвало да разпределя
спуснатите месечни цели след предварителното им обсъждане с търговските
представители и да одобрява дневните маршрути, като е ръководил и е отговарял
за организацията на работата на шест броя търговски представители.
В мотивите на обжалваното решение районният съд обосновано е приел, че
длъжността не е ръководна по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ, като се е съобразил с постановените по реда на чл. 290
от ГПК решение № 249 от 04.07.2013 г. по гр.д. № 1358/2012 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 250 от 13.02.2014 г. по гр.д. № 2682/2013 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. Съгласно цитираната съдебна практика длъжността трябва да е ръководна в рамките на цялото
търговско дружество, за управлението на което е сключен
договорът за управление и да не е подчинена и на други длъжности
между управителя и заместник-управителите, както и от трудовите функции
на длъжността да зависят политиката
и резултатите на предприятието. Такива длъжности заемат заместниците
на ръководителя на предприятието или тези, чиято трудова функция е свързана с
ръководство, но на трудовия процес в предприятието като съвкупност от последователни
действия - в цялост или отделни етапи, включително в поделенията. Поради това,
че са част от ръководството на предприятието такива длъжности са по правило
ограничени по брой и йерархично поставени в степен на зависимост непосредствено
от ръководителя на предприятието. Те формират ръководството на предприятието
като фактически подпомагат осъществяването на текущото управление на
предприятието и поради това са на върха в структурата на длъжностите в
предприятието. Въпреки, че въззиваемият по длъжностна
характеристика има ръководни функции по отношение на търговските представители
в неговата зона, той ги е осъществявал от неръководна позиция в общата
структура на предприятието и по отношение на много малък обем от дейността на
ответното дружество на длъжност, която е била на пряко подчинение на
регионалния мениджър, местния управител, отговорника за дистрибуторите, както и
на специалист наливни бири, като същевременно е бил на непряко подчинение на
изпълнителния директор. Длъжностите, на които въззиваемият
е бил на пряко и непряко подчинение в ответното дружество имат качеството
ръководни съгласно § 1, т.3 от ДР на КТ, но не и неговата длъжност, от която не
се доказва по делото да зависи политиката и резултатите на предприятието.
Предвид
гореизложеното, доколкото не се установява по делото работникът да е заемал
ръководна длъжност към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, извършеното уволнение е незаконно,
поради което обжалваното решение, с което РРС е уважил предявеният иск с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
По иска с правно
основание чл. 344, т. 2 КТ
При този
изхода от правния спор по конститутивния иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и поради това, че ищецът е полагал труд при
ответника по трудово правоотношение за неопределено време, настоящият състав
приема, че са налице всички материални предпоставки за уважаване на обусловения
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и уволненият служител следва да
бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
Предвид
нищожността на атакуваното решение в частта по иска по чл.225 от КТ и на постановеното
допълнително решение, с което е уважено възражението за прихващане на частния
жалбоподател, следва да бъде отменено като незаконосъобразно постановеното определение
№2470 от 10.07.2017г. на РРС по гр.д.№400/2017г. за изменение на решението в
частта за разноските, по депозираната
частната жалба на „Каменица” АД, касаеща разноските
по предявения иск по чл.225 от КТ. Настоящата съдебна инстанция
не следва да се произнася
по въпроса за разноските, тъй като съдебното й решение в тази част не е по същество на спора, а само възстановява висящността на производството пред първата инстанция.
Направените от страните разноски по иска с правно
основание чл.225 от КТ, включително
в производството пред въззивната
инстанция, следва да се присъдят със
съдебния акт по съществото на
спора, съобразно крайния му изход.
Само ответникът е
претендирал разноски в производството пред РРС, като с оглед основателността на
исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ искането му правилно е преценено като
неоснователно от първостепенния съд с основното решение.
Предвид
неоснователността на въззината жалбав
в тази й част, на въззивника
„Каменица” АД не се следват разноски. Последният следва да заплати на въззиваемия Д.Ц.С.Ц. сумата от 800 лева разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение пред РОС. Доколкото в представеното адвокатско пълномощно адвокатското
възнаграждение е уговорено общо в размер на 1200 лева по трите обективно
кумулативно съединени иска, съдът приема, че се дължи по равно по всеки един
иск сумата от 400 лева. С оглед на това за процесуалната защита по двата иска с
правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ на въззиваемия
се следва сумата от 800 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция.
Така
мотивиран, Разградският окръжен съд
ПРОГЛАСЯВА за
нищожно решение №163/09.06.2017г., постановено по гр.дело
№400/2017г. на РС – Разград, в частта, в която РРС е осъдил “Каменица“АД,
гр.Пловдив да заплати на Д.Ц.С. сумата от 7997,54 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода
10.01.2017г.-26.05.2017г., ведно със законната лихва считано от 06.03.2017г. до
окончателното плащане, отхвърлил е искът по чл. 225, ал.1 от КТ до първоначално
предявения размер и е постановил предварително изпълнение на решението частта
на присъденото обезщетение за оставяне без работа поради уволнението.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№163/09.06.2017г., постановено по гр.дело №400/2017г. на РС – Разград, в
частта, в която РРС е признал уволнението за незаконно и отменил
заповед№1011/09.01.2017г. на изпълнителния директор на „Каменица” АД, с която е
прекратено на основание чл.328, ал.2 от КТ трудовото правоотношение на Д.Ц.С.,
както и е възстановил ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „зонов супервайзор” в търговски
район ”североизток”, както и в частта, в която е осъдил „Каменица” АД да
заплати по сметка на РРС държавна такса до размера от 100 лева.
ОТМЕНЯ определение №2470 от
10.07.2017г. на РРС., постановено по гр.дело №400/2017г. на РС – Разград, по
реда на чл.248, ал.1 от ГПК, с което Д.Ц.С. е осъден да заплати на „Каменица”
АД сумата от 320,96 лева разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска по
чл.225, ал.1 от КТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл.
280, ал. 1 от ГПК пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от датата на обявяването му -26.03.2018г.