О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 12.03.2021
година
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, трети въззивен състав, в открито съдебно заседание проведено на
четиринадесети септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Петков
ЧЛЕНОВЕ: 1. Яника Бозаджиева
2. Кристина Тодорова
при секретаря Христина Боровинова и в присъствието на прокурора от СОП
И. И., след като разгледа докладваното от съдия Бозаджиева, като на основание
чл. 33, ал. 5 от НПК мотивите са изготвени от съдия Петков, в.ч.н.д. № 204 по описа за 2020 год. на СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 318,
вр. чл. 436, ал. 2 от НПК.
Образувано е
по постъпила жалба от К.С.С. с ЕГН ********** против определение от 10. 03.
2020 г., постановено по ч.н.д. № 23/2020 год. по описа на Районен съд - Е. П..
С посоченото
определение, първи състав на първоинстанционния съд е оставил без уважение
молбата на осъдения К.С. за допускане на съдебна реабилитация по осъждането му
по НОХД № 134/2015 год. по описа на Районен съд - Е. П..
Недоволен от
определението е осъдения и молител С., който в срока по чл. 436, ал. 2 от НПК
го е обжалвал с доводи за
незаконосъобразност и неправилност. Сочи се, че от страна на районния съд
неправилно са преценени сроковете за реабилитация и същността на изпитателния
срок по чл. 66 от НК. С жалбата се иска
атакуваното определение да бъде отменено а молбата на осъдения С. за
допускане на съдебна реабилитация, уважена.
В съдебно
заседание пред въззивния съд жалбоподателят К.С.С. не се явява и не се
представлява.
Районна
прокуратура - Е. П. не взема писмено становище по протеста.
В съдебно
заседание пред въззивния съд представителят на С.о.п. счита, че жалбата се
явява основателна и следва да бъде уважена.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, трети въззивен състав,
след като се запозна с материалите по делото и във връзка с доводите на
страните, приема за установено следното:
От
представеното свидетелство за съдимост се установява, че жабаподателя К.С.С. е
осъждан, както следва:
1. С присъда № 48 / 2001 год. постановена по НОХД № 44/2001 год. по
описа на Районен съд - Ц., влязла в законна сила на 10. 10. 2001 год., за
извършено престъпление по чл. 194, ал. 1
вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, на С. е било наложено наказание „обществено
порицание“. По делото няма спор, че по отношение на това осъждане молителя и
жалбоподател С. е бил реабилитиран на основание чл. 86 от НК.
2. С протоколно определение за одобрено от съда споразумение
постановено по НОХД № 134/2015 год. по
описа на Районен съд - Е. П., влязло в законна сила на 30. 06. 2015 год., за
извършено на 09. 04. 2013 год., престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, на С. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет
месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ е било отложено за срок от три години.
Безспорно е налице правен интерес за молителя от търсената съдебна
реабилитация по чл. 87, ал. 1 НК за второто осъждане, тъй като по отношение на
него липсват предпоставките за настъпване на реабилитация по право по смисъла
на чл. 86 от НК и реабилитация по реда на чл. 88а от НК.
Не може да има спор, че за да бъде постановена съдебна реабилитация е
необходимо да са изпълнени условията по чл. 87, ал. 1 от НК, а именно:
1. да са изтекли три години от изтичане на срока на наложеното с
присъдата или намалено с работа или помилване наказание;
2. в този срок осъденият да не е извършил друго престъпление, наказуемо
с лишаване от свобода или по-тежко наказание;
3. осъденият да е имал добро поведение след осъждането;
4. да е възстановил причинените вреди в случаите на умишлено
престъпление или да са налице уважителни причини за невъзстановяването им;
5. когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено наказание
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 или пробация, да е изтекъл
срока на това наказание, а ако е наложена глоба, тя трябва да е изплатена.
Наличието на
посочените материалноправни предпоставки е основание за реабилитация на
осъдения.
По отношение на второто посочено
по-горе осъждане настоящият съдебен състав намира следното:
Вярно е, че разпоредбата на чл. 87
от НК не предвижда по какъв начин се изчислява тригодишният срок от изтичане на
срока на наложеното с присъдата наказание при условно осъждане, за разлика от
разпоредбата на чл. 88а, ал. 3 от НК за пълната реабилитация по право – когато
изрично е посочено, че този срок тече от деня, в който е изтекъл изпитателният
срок. Вярно е също така, че в съдебната практика е налице и такава, според
която чл. 87 от НК не разграничава лицата, изтърпели наказанието лишаване от
свобода ефективно и тези, по отношение на които изпълнението на наказанието
лишаване от свобода е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК и
следователно за съдебната реабилитация е от значение срокът на наложеното
наказание, след изтичането на който и след изтичането на още три години след
това, осъденото лице добива правото да иска съдебна реабилитация. Мнозинството от настоящият състав на
въззивния съд се солидаризира със становището, изразено в преобладаващата
практика на ВКС, че при условното осъждане срокът по чл. 87, ал. 1 от НК за
съдебна реабилитация на осъденото лице започва да тече след изтичане на
определения изпитателен срок,от който момент отложеното наказание става
неизпълнимо. В този смисъл са Решение № 491/19.11.2013 г. на ВКС по н.д. №
1756/2013 г., II н.о.,
докладчик съдията Стамболова, Решение № 119/06.04.2011 г. на ВКС по н.д. №
22/2011 г., I н.о.,
докладчик съдията Величкова, Решение № 216/04.06.2015 г. на ВКС по н.д. №
647/15 г., II н.о.,
докладчик съдията И.. Аргументи в същия смисъл са изложени и в ТР №
2/28.02.2018 г. на ВКС по т.д. № 2/2017 г. ОСНК, докладчик съдията Ш. - а
именно, че при неизпълнено наказание началният момент е този, от който
наказанието става неизпълнимо и от този момент текат сроковете по чл. 86 – 88а
от НК.
В конкретния
случай с одобреното от съда споразумение постановено по НОХД № 134/2015 год. по описа на Районен съд
- Е. П., влязло в законна сила на 30. 06. 2015 год., за извършено на 09. 04.
2013 год., престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, с което, на
жалбоподателя С. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет
месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ е било отложено за срок от три години следва да се счете,
че към момента не е налице предвиденото в чл. 87, ал. 1 от НК условие да са
изтекли три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание
лишаване от свобода, а осъденото лице би могло да бъде реабилитирано по съдебен
ред едва след 30. 06. 2021 година.
По тези
съображения е безпредметно да се обсъжда наличието на останалите предпоставки
по чл. 87, ал. 1 от НК.
Предвид
изложеното молбата на осъдения К.С.С. за допускане на съдебна реабилитация се
явява неоснователна и законосъобразно е била оставена без уважение от решаващия
състав на първоинстанционния съд, което пък обстоятелство налага,
контролираното определение да бъде
потвърдено като правилно.
По изложените
съображения и на основание чл. 436 от НПК, вр.чл. 87, ал. 1 от НК, СОФИЙСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, трети въззивен състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 10. 03. 2020 г., постановено
по ч.н.д. № 23/2020 год. по описа на Районен съд - Е. П..
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
О.М. ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.