№ 328
гр. Плевен, 29.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Вергиния Н. Петкова
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500604 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 687/08.07.2021г. по гр.д. № 1470/2021г. на РС гр.Плевен
/ПлРС/ съдът е осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО", с адрес на
управление гр. София, ул. „Пиротска" № 171 А, да заплати на Ц.П.И. с
ЕГН ********** от гр.Плевен, ж.к."Сторгозия", бл.95, вх.Б, ет.4, ап.10,
следните суми:
-сумата от 853,63лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.04.2019 год.
до 10.07.2020 год., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
депозиране на исковата молба- 26.02.2021г., до окончателното изплащане
на сумата, и
1
-сумата от 91,77лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода от падежа на всяко плащане до 26.02.2021г. -
датата на завеждане на исковата молба.
Отхвърлил претенцията за главница за периода от 11.07. 2020г. до
01.08.2020г., като неоснователна и недоказана.
Осъдил на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА
НАСЕЛЕНИЕТО", с адрес на управление гр.София, ул. „Пиротска" № 171А
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В. П. от АК-Плевен, адрес: гр.Плевен, ул."Димитър
Константинов", №23, ст.217, като процесуален представител на ищеца Ц.П.И.,
сумата 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната по
производството безплатна правна помощ.
Осъдил ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО", с адрес на управление гр. София, ул.
„Пиротска" № 171 А, да заплати по сметка на Плевенския районен съд
държавна такса в размер 50.00 лв.
Срещу така постановеното решение пред Плевенски окръжен съд е
постъпила въззивна жалба от Главна Дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението при МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А чрез
Директора Н.С.Н. чрез юрк. С.Н.., в която се твърди, че решението е
неправилно – съдът неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба
за полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни
служители на служебни правоотношения, уредени от ЗМВР. Неправилно е
приел, че за случая субсидиарно следва да се приложи НСРОЗ. За процесния
период от 01.04.2019г. до 01.08.2020г. твърдят, че са действали пет Наредби,
втората и третата от които за времето по ИМ, за реда, за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители от МВР, издадени на основание ЗМВР и в които е липсвал текст,
който да допуска преизчисляване на нощен към дневен труд с определен
коефициент.
В продължение на тези разрешения твърдят, че е и последната
редакция със ЗИДЗМВР обн. ДВ бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г. на
нормата на чл.187 ал.1 ЗМВР, в която е създадено изречение трето, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е осем часа за
всеки 24-часов период.
Навеждат доводи, че неправилно ПлРС е допуснал субсидиарно
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата - НСОРЗ поради празнота, а такава според тях няма.
Като представят писмено становище претендират отмяната на
обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове, както и
2
присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции и
адвокатско възнаграждение за осъществената от юрисконсулт защита от по
100лв. за всяка инстанция. Правят възражение за прекомерност досежно
адвокатското възнаграждение на ищеца, ако установи платено такова.
Ответникът по въззивната жалба Ц.П.И. от гр.Плевен, ЕГН **********
в съдебно заседание пред ПлОС изразява становище, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, да го потвърди, като
му присъди разноските и да осъди въззивника да заплати на адвоката му
възнаграждение за осъществената правна помощ по реда на чл.38 ал.1 ЗАдв.
Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната
жалба и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира
разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество жалбата
за частично основателна, предвид следните съображения:
Между страните няма спор, че ищецът Ц.П.И. е в служебно
правоотношение за процесния период от 01.04.2019г. до 01.08.2020г. с
ответника и е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно
графици при сумирано отчитане на отработеното време съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел въз основа на
приложените от ответника доказателства - платежни бележки, протоколи за
положен труд от държавни служители, работещи на смени, протоколи за
положени по заповед труд извън редовното работно време от държавни
служители, работещи на смени, протоколи за отчитане на на отработеното
време между 22.00ч. и 6.00ч., времето на разположение и положения труд
през официални празници се установява, че с оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта от 22.00
ч. до 06.00 ч., а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Не е
спорно по делото, че преизчисляване на часовете положен нощен труд към
дневен, не е извършвано през процесния период от ответника, това
обстоятелство е признато в отговора на исковата молба, а и по същество се
оспорва, че следва да бъде извършвано от него. Независимо от това,
ответникът е дал варианти на такова изчисление, като във варианта при
съобразяване внесеното изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР, в
сила от 11.07.2020г., е посочено, че отработените от ищеца часове
нощен труд за периода от 01.04.2019г. до 10.07.2020г. се изчисляват на 707.
При превръщане на часовете нощен труд в дневни часове с приложен
коефициент 1.143 се получава общо 808.101 часа. Разликата от 101.101 часа
не е платена, като възнаграждението за същите възлиза на 853.63лв. Размерът
на мораторната лихва за забавено плащане на това възнаграждение, се
изчислява на 91.77лв.
Претенцията на ищеца намира правно основание в разпоредбата на
чл.178, ал.1, т.З вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР и при преценка
основателността й, съдът намерил от правна страна следното: Съгласно
разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
3
и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд - чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187 ал.9 от ЗМВР, редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните
работи.
Намерил, че през процесния период е действала Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г (Отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019 г. по адм. д. №
11077/2016 г и Решение № 16766 от 10.12.2019 г по адм. д. № 8601/2019 г на
ВАС - ДВ, бр. 4 от 14 януари 2019 г, в сила от 14.01.2020 г) и Наредба №
8121з-36/07.01.2020г, издадени от Министъра на вътрешните
работи. В предхождащия период са действали Наредба № 8121з-
407/11.08.2014г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г., също издадени от
министъра на вътрешните работи. Сочените актове са уреждащи реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Текстовете на чл.3 във всички посочени наредби са идентични и сочат, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00ч. и
6:00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. изрично е предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0.143
(чл. 31 ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №
8121з-592/25.05.2015г на министъра на вътрешните работи, която обаче
впоследствие е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д.
№ 5450/2016г .
На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., която
е отменена с Решение № 6136 от 23.04.2019г. по адм. д. № 11077/2016г. и
Решение № 16 766 от 10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. на ВАС - ДВ,
бр.4 от 14 януари 2019г., в сила от 14.01.2020г. В наредбите от 2015г., 2016г.
и 2020г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31
ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 0,143.
Липсата на такава норма, обаче според ПлРС не да следва да се
възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на положените
от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, в която в чл. 9 ал.2 е
4
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място.
По тези съображения приел, че исковата претенция за заплащане на
неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при
сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на нощните
часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание за периода до 10.07.2020г.
Коефициентът 1,143 се получава като нормалната продължителност на
работното време през
деня - 8 часа (установена в чл.136, ал. 3 КТ ) се раздели на нормалната
продължителност на работното време през нощта - 7 часа (установена в чл.
140 КТ). В Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. също се възприема този
коефициент - 1,143, но формулиран по друг математически начин, който води
до същия резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22:00ч. и 6:00 ч. за отчетния период се
умножава по 0,143 и полученото число да се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Видно е, че в посочената наредба, независимо че е
била за предходен период, законодателят е възприел подхода, установен в
Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими по аналогия и по отношение
на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като Конституцията на
Република България утвърждава като основно достижение на социалната
държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация.
Основният закон гарантира равенство на правата на лицата,
предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,в
рамките на което реализират правото си на труд, поради което следва да
бъдат поставени при еднакви условия всички служители, полагащи труд.
В този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на
IV г.о. на ВКС, изясняващо че лишаването на държавните служители в
систематана МВР от допълнителни възнаграждения за нощен труд и за труд
на
официалните празници в течение на един продължителен период от време, би
ги поставило в неравностойно положение както спрямо останалите държавни
служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения
съгласно разпоредбите на чл.261 и чл.264 от КТ, както и че това тълкуване е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
5
Поради това, включеният в рамките на дежурството нощен труд на
ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която основа и
следва да бъде определен реално положеният от него труд за исковия период.
Съдът намерил, че определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа,
съгласно обсъдените наредби, не установява нормална продължителност на
нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд,
допустим за полагане от служителите по ЗМВР. Изразът, употребен в
посочените по-горе подзаконови нормативни актове „при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00ч.“, не сочи
задължителност на полагането точно на 8 часови смени, изключвайки 7
часови такива, а правна възможност да се определи такъв график, при който
служителите на МВР да: покриват цялото денонощие, съобразно своята
численост в съответното подразделение.
С внесено изменение в разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР с ДВ,
бр.60 от 07.07.2020г. е установена нормалната продължителност на нощното
работно време при подневно отчитане на работното време на 8 часа, като това
е относимо за времето след влизане в сила на въведената законодателна
промяна. В случая част от исковия период - от 11.07.2020г. до 01.08.2020г. се
включва в действието на това изменение, което урежда отношенР1ята по
различен от посочения дотук начин, установява ги категорично и не
предполага посоченото преизчисляване на положениет през нощта часове с
коефициент 1,143.
При изяснените от писмените доказателства факти, за които не е налице
и спор между страните, и изведените от съда правни изводи, съдът приел за
основателна исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода
01.04.2019г. - 10.07.2020г., получен при приложение на чл.9 ал.2 от НСОРЗ,
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и отчитането
му като извънреден. При това искът за главница следва да се уважи в
предявения след допуснатото изменение размер от 853,63лв. за посочения
период от време.
Счел, че следва да се постанови отхвърляне на претенцията за периода
от 11.07.2020г. до 01.08.2020г.
По отношение на предявения иск с правно чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът
намерил от правна страна следното: Възнаграждението за извънреден труд е
част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, за което е
установен срок /месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното
време/. В този смисъл ответникът е изпаднал в забава след изтичането на
срока, в който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. Между
страните не е налице спор относно размера на мораторната лихва, а спора е по
принцип за дължимостта на главницата и на акцесорното вземане за лихва.
При приетото от съда за дължимост на главницата и за изпадане на ответника
в забава за плащането й, и при липсата на спор за размера на законната лихва
за периодите от падежа на главното задължение до датата на предявяване на
иска, съдът намира, че разглежданата акцесорна претенция се явява изцяло
основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава в размера след
нейното изменение – 91,77лв.
6
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му Част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е
приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9 ал.2 НСОРЗ. Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и
нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. №
1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
РС – Плевен неправилно е отчел в мотивите си настъпилата промяна в
законодателството със ЗИД ЗМВР, обн. ДВ бр. 60 от 07.07.2020г., в сила от
11.07.2020г. като при това изменение съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР изр.2
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Този труд се отчита на тримесечни периоди. В този
7
смисъл отчитането на труда за третото тримесечие става в края на м.
септември при действието вече на изменената норма на чл.187 ал.1 от ЗМВР и
поради това за м.юли 2020г. не следва да се извършва преизчисление.
В този смисъл следва да се извади от общата сума по приетите от ищеца
изчисления на ответника сумата за м. юли 2020г. Това се отразява и на
лихвата за забава - такава, видно същите изчисления е начислена - л.22 от
делото на ПлРС. Съобразно неоспорените изчисления за м.юли 2020г. сумата
за извънреден труд е 22,94лв., която следва да се извади от общия размер на
възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице за целия
исков период в размер на 853,63 лева. Получената сума възлиза на 830,69
лева, до който размер искът се явява основателен, като за горницата над тази
сума до пълния предявен и уважен размер искът е следвало да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Така и за лихвата сумата за м.юли 2020г. е 0,75лв., която следва да се
извади от общия размер на мораторната лихва от 91,77лв. или дължат се
91,02лв. за мораторна лихва върху неплатеното ТВ.
При тези мотиви въззивната жалба се явява частично основателна. На
основание чл. 271, ал. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в Частта, с която въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия
сумата над 830,69лв. до уважения размер от 853,63лв., като вмеС.Н.его следва
да се постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата, а за
лихвата – сумата над 91,02лв. до уважения размер от 91,77лв.
С оглед гореизложеното следва да се отмени решението и в частта за
присъдените разноски по чл.38 ал.2 вр. с ал.1 от ЗА за разликата над 292,48лв.
с оглед отхвърлената и уважена част на исковете. При определянето на
разноските следва да се вземе предвид и минималния размер на
юрисконсултското възнаграждение от 100лв., което се дължи съобразно
уважената част в размер на 2,51лв., поради което след компенсация се дължат
разноски за адвоката в размер на 289,97лв.
В Частта за присъдената д.т. в размер на 50лв. същата е в по-малък
размер от дължимия поради предявените два иска и не следва да се намалява.
8
Разноски за въззивното производство се дължат по компенсация
съразмерно на уважената и отхвърлена част от въззивната жалба .
Възззивникът претендира заплащането на 200лв. юрисконсултско
вънаграждение, но такова следва да се определи в минимален размер от
100лв., както и разноски от 50 лв за ДТ. Другата страна във въззивното
производство претендира разноски по чл.38 ал.2 вр. с ал.1 от ЗА. С оглед
изхода на делото пред въззивната инстанция, дължимо юрк. възнаграждение и
д.т. в размер на 3,76лв. съобразно уважената част на жалбата следва да се
осъди въззивника да заплати на осн. чл.38 ал.2 от ЗА на адв.В. П. адвокатско
възнаграждение в размер на 288,72лв. след компенсация.
Така мотивиран и на основание чл.271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 687 от 08.07.2021г. по гр.д. № 470/ 2021г. по
описа на Районен съд – Плевен В ЧАСТИТЕ, с които Главна дирекция
Пожарна безопасност и защита на населението при МВР, гр.София,
ул.Пиротска № 171А е осъдена да заплати на Ц.П.И. от гр.Плевен, ЕГН
********** от гр.Плевен, сумата над 830,69лв. до пълния присъден размер от
853,63лв., представляващи дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд – общо 101,101 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от въззиваемия за периода
от 01.04.2019г. до 30.06.2020г. 707 часа нощен труд в дневен, ведно със
законната лихва от 26.02.2021г. до окончателното й изплащане; сумата над
91,02лв. – дължима мораторна лихва върху главницата до размера на
присъдената от 91,77лв. за периода от падежа на всяко плащане до
26.02.2021г. и за сумата над 289,97лв. разноски по компенсация съразмерно
на уважената и отхвърлена Част от исковете по чл.38 ал.2 вр. с ал.1 от ЗА,
присъдени на адвокат В. П. от ПлАК до пълния размер от 300лв. за първата
инстанция като незаконосъобразно, и вмеС.Н.его ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Ц.П.И. от гр.Плевен,
ЕГН ********** срещу ГДПБЗН при Министерство на вътрешните работи –
София иск за присъждане на сумата от 22,94 лева, представляваща разликата
9
над 830,69лв. до пълния присъден размер от 853,63лв., представляващи
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд
– общо 101,101 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на
положения от въззиваемия за периода от 01.04.2019г. до 30.06.2021г. 707 часа
нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от 26.02.2021г. до
окончателното й изплащане; за присъждане на сумата от 0,75лв.,
представляваща разликата над 91,02лв. – дължима мораторна лихва върху
главницата до размера на присъдената от 91,77лв. за периода от падежа на
всяко плащане до 26.02.2021г. и за 10,03лв., представляваща разлика над
сумата от 289,97лв. разноски по компенсация съразмерно на уважената и
отхвърлена Част от исковете по чл.38 ал.2 вр. с ал.1 от ЗА, присъдени на
адвокат В. П. от ПлАК до пълния размер от 300лв. за първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана Част.
ОСЪЖДА Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на
населението при МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А основание чл.38 ал.2
от ЗА вр. чл.78 ал.3 от ГПК да ЗАПЛАТИ на адвокат Виктория Начева
Николаева - П. от ПАК, ЕГН ********** сумата от 288,72лв. адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10