Р Е Ш Е Н И Е №
24.03.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Ива Атанасова
и в
присъствието на прокурора Маргарита Димитрова
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №23 по
описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І,
изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №260209 от 26.11.2020г.,
постановено по анд № 2708/2020г., РС Стара Загора отменил Електронен фиш, сер.
Г №00180019, издадено от ОДМВР Стара Загора, с който на „Руми Транс 2007”ООД,
седалище гр. Сливен, ЕИК ********* за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и на
осн. чл.683, ал.4, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от КЗ било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева и осъдил
ОДМВР Стара Загора да заплати на „Руми Транс 2007”ООД, седалище гр. Сливен
разноски по делото в размер на 200 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен
от решението останал административно-наказващият орган, който чрез процесуален
представител, го обжалва в срок с твърдения, че същото било постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения и при нарушение на материален закон.
Според
касаторът, РС, за да отменил електронния фиш, приел нарушение на чл.17 от ЗАНН,
защото за същото нарушение бил вече издаден предходен санкционен акт.
Действително имало наложено такова наказание, но то било за друго време и
място, макар и на същия ден, като процесния фиш бил издаден 20 мин. след първото
нарушение, които вече било извършено и в гр. Стара Загора, на 20 км. от предходното
място. Това всъщност били две отделни нарушения и тук важал принципа, установен
в чл.18 от ЗАНН.
Въз
основа на това се иска отмяна на жаленото съдебно решение и потвърждаване на
процесния ЕФ. Прави се в алтернатива възражение за прекомерност на претендирано
от другата страна адвокатско възнаграждение.
Касаторът,
редовно призован за с.з., не изпраща представител.
Ответникът
по касация, редовно призован, се представлява от адв. Н., който оспорва жалбата
и моли да се остави в сила жаленото решение на РС. поддържа доводи, изложени в
представен писмен отговор по касационна жалба и претендира разноски, като
оспорва възражението за прекомерност, като сочи, че уговореното и заплатено
възнаграждение за един адвокат било под минимума, предвиден в чл.18, ал.2-3 от
Наредба № 1/2004г.
ОП
Стара Загора се представлява от прокурор Димитрова, която дава заключение за
неоснователността на касационната жалба и за правилност на въззивното решение.
По
същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата
е неоснователна.
За да отмени процесния пред него ЕФ,
съставът на РС Стара Загора възприел от фактическа страна, че според АНО на
13.05.2020г. около 16,37 часа в град Стара Загора на главен път 1-5, км.
236+100 до разклона за фирма „Мегатрон” в посока към град Хасково било
установено движение на МПС „Ивеко Стралис – влекач” с ДКН -***, без сключена
задължителна застраховка „ГО” и МПС не било спряно от движение. Тези факти се
удостоверявали от представените с преписката писмени доказателства 1 бр.
снимка, протокол за използване на АТТС и пр. Установените от органа факти били
определени като нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, което било наказуемо на
осн. чл.638, ал.4, вр. с ал.1, т.2, вр. с чл.641, т.1 от КЗ. Пред РС било
установено също така, че с ЕФ сер. Г №0016741, издаден от ОДМВР Стара Загора,
издаден против наказания, било установено идентично нарушение, извършено на
13.05.2020г., т.е. на същата дата в 16.17 часа на друго място. Този фиш бил
първи и влязъл в сила, а наложената с него санкция била заплатена.
При така установена пред въззивния съд
фактическа обстановка, последният приел, че процесния ЕФ имал за свой предмет
същото нарушение, което било предметно и на ЕФ сер. Г № 0016741, което давало
основание на съда да приеме допуснато от АНО нарушение на чл.17 от ЗАНН. Извън
това, РС приел, че ЕФ не отговарял на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и
по-конкретно на изискването за описание на нарушението. Това било така, защото
в конкретно даденото описание било посочено, че се установявало движение на МПС
без сключена застраховка „ГО”, но липсвали други съществени елементи от състава
на нарушението, като това, че автомобилът е регистриран на територията на
страна и неговият собственик е длъжен да сключи задължителната застраховка за
автомобилистите „ГО”. Това било възприето от РС от една страна като нарушение
на изискванията за форма на ЕФ, а от друга страна и водещо до съществено
ограничаване правото на защита на засегнатото лице. Посочил още, че не
визирането на всички релевантни факти от състава на административното нарушение
де факто водело до не пълното описание на противоправното деяние, което се давало
в конкретния фиш, а това водело до неяснота и смесване на два различни състава
на административни нарушения – по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ и чл.638, ал.3 от КЗ.
По тези съображения РС постановил отмяна на
електронния фиш, както и осъдил АНО за разноски.
Касационната инстанция споделя и
двата довода на въззивния съд, които го мотивират да постанови отмяна на
жаления пред него ЕФ.
На първо място следва да се
посочи, че касационното основание, че решението на РС е постановено при
допуснати съществени процесуални нарушения е напълно голословно, а от друга
страна и при извършената служебна проверка и на тази плоскост този състав не
установява от страна на първоинстанционния съд да има допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, в см. вложен в чл.348, ал.3 от НПК.
Фактите от значение за случая са напълно и безспорно установени и то чрез
данните от самата преписка, а те еднопосочно сочат, че на една и съща дата,
макар и с кратка времева разлика и на различни места в област Стара Загора АНО
установява, чрез заснимане с АТТС, нарушение на изискването собственик на
регистрирано и не спряно от движение МПС на територията на страната да има
сключена задължителна застраховка за автомобилистите „ГО”. Процесен пред въззивния
съд в конкретния случай е вторият по време ЕФ, тъй като РС установява, че първият
ЕФ е влязъл в сила и санкцията по него
заплатена.
При това положение напълно
правилни и съобразени със закона са направените от въззивния съд изводи, първо
за допуснати нарушение на чл.189, ал.4 от ЗДвП ЕФ да съдържа пълно описание на
всички съставомерни елементи на конкретното нарушение, както и че с издаването
на втория по ред ЕФ за управление на регистрираното на територията на страна
МПС без за него да има сключена задължителна застраховка „ГО“ органът допуска
неправилно приложение на закона и в частност нарушение на чл.17 от ЗАНН.
Органът не отчита, че коментираното
и наказуемо нарушение не е свързано с правилата за движение по пътищата и не се
издава за нарушение на същите, поради което факта на движение на МПС през
коментирания период на време е ирелевантен сам по себе си. Релевантни са
фактите дали притежаваното от дружеството МПС има регистрация в страната, дали
е спряно или не е спряно от движение и ако не е спряно има или за няма сключена
от собственика на автомобила задължителната застраховка „ГО”. Даденото описание
от обективна страна на нарушението на чл.483, ал.1, т.1 изисква посочване
именно на тези факти, а безспорно част от тях не се визират в процесния ЕФ,
където единствено се сочи установено движение на конкретно МПС на конкретно
място и време и, че същото няма сключена задължителната застраховка по чл.438,
ал.1, т.1 от КЗ.
Дали МПС се движи по пътищата на
страната или не се движи в момента на установяване на нарушението по КЗ е ирелевантно
обстоятелство за ангажиране отговорност по този текст от посочения норматив,
поради което се следва извод за правилността на последващия такъв на РС, че
чрез издаване на втория по време ЕФ, който е процесния тук, органът нарушава
чл.17 от ЗАНН, защото задължението на собственика да сключи такъв вид
застраховка произтича единствено от факта на регистриране на МПС на територията
на страната и от факта, че то не е спряно от движение. Ето защо дори и МПС да
не се движи по пътищата, т.е. дори да е спряно, паркирано и пр., освен ако не е
спряно от движение, то задължението за сключване на такава застраховка
продължава да лежи върху задълженото лице и не отпада, освен до момента на
спиране от движение по надлежен ред на превозното средство, т.е. задълженото
лице от момента на регистриране на ППС и не сключване на задължителната
застраховка продължава да е в нарушение или до като не сключи такъв вид договор
или до като не спре от движение МПС. Без значение обаче за това нарушение и
неговата правна квалификация е дали превозното средство в конкретния момент се
е движело по пътищата на страната.
Ето защо на коментираната дата
на установяване два пъти на нарушението на задължението на собственика на МПС,
което е регистрирано и не е спряно от движение в страната да сключи договор за
задължителна застраховка „ГО” е само едно и с факта на първия ЕФ, това
нарушение вече получава предвидената за неговото извършване административна
санкция, като всяко последващо такова, дори трето, четвърто, ще се явява
извършено в нарушение на правилото на чл.17 от ЗАНН, съотв. не е налице
хипотезата на чл.18, предл. второ от ЗАНН, както претендира касаторът.
При извод за липса на наведените
касационни основания с жалбата, въззивното решение следва да се остави в
законна сила, а претендираните от пълномощника на ответника по касация разноски
се явяват основателни и то до така заявения размер от 150 лв., платени в брой,
съгласно доказателството на л. 10. Възражението за прекомерност е напълно
неоснователност предвид договорената сума за процесуално представителство в
размер на 150 лв. и факта на извършени такива действия, изразяващи се в
представяне на писмен отговор по касационната жалба и лично явяване на адвоката
в с.з.
Водим от горното и на осн.
чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА изцяло Решение №260209 от 26.11.2020г.,
постановено по анд № 2708/2020г., РС Стара Загора.
ОСЪЖДА
ОДМВР Стара Загора да заплати на „Руми Транс 2007”ООД, седалище гр. Сливен, ЕИК
********* разноски пред касационната инстанция в размер на 150 /сто и петдесет/
лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.