Решение по дело №591/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 560
Дата: 9 юни 2020 г.
Съдия: Екатерина Владимирова Мандалиева
Дело: 20205300500591
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

 

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    560

 

 

гр. Пловдив, 09.06.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

Пловдивският  окръжен съд, гражданско отделение–осми граждански състав, в   публично заседание на  двадесет и седми май, през две  хиляди и  двадесета  година  в  състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

                                                                            

при секретаря Елена Димова,  като разгледа  докладваното от                 председателя    гр.д.№591  по  описа на ПОС за  2020г., за  да се   произнесе, взе  предвид   следното:

 

Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№8225/10.03.2020г. депозирана от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Г. М. Димитров“ № 1, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Б.М. против Решение  №4969  от 23.12.2019г. на  ПРС, деветнадесети гр.с.,  постановено   по                         гр.д.№18 517/2018г.,  в  частта  с която се осъжда  "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на Т.Р.Г. с ЕГН **********,***,  сумата от 3000 лв., представляваща разликата над 4 000лв  до пълния уважен размер от 7 000лв -  обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, от следното травматично увреждане – контузия на главата в лицевата област и счупване на носните костици, причинено от Ж. А. Г.на 30.07.2017 г., в 17.00 ч. на път 6009, км. 9+1, с. И., посока с. М., ул. ***, който при управление на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6”, рег. № ***, нарушил правилата за движението по пътищата – чл. 23, ал. 1 ЗДвП, вследствие на което допуснал пътнотранспортно произшествие, като ударил с последния, движещия се отпред лек автомобил марка Ситроен”, модел „С3”, рег. № ***, управляван от Т.Р.Г., който от удара отскочил и ударил намиращия се пред него лек автомобил марка „БМВ“, модел „5300“, рег. № ***, рискът от настъпването на което застрахователно събитие е бил покрит договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен със "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД със във формата на застрахователна полица № BG/30/116003122497/08.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 16.08.2017 г. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските. Навеждат се доводи за неправилност и назаконосъобразност на постановеният съдебен акт по съображения подробно изложени в жалбата. Твърди се, че присъденото обезщетение е в завишен размер и не кореспондира със характера, и степента на  причинените от ПТП-то  телесни увреждания, както и с интензитета, и продължителността на търпените болки  и страдания, нито с факта, че ищцата се е възстановила в обичайния за това срок. Навеждат се и твърдения, че съдът не се е съобразил с обстоятелството, че е налице и съпричиняване от страна на ищцата, което не е обсъдено от първоинстанционния съд. Иска се обезщетението да бъде намалено на 4 000лв, като твърди, че не  дължи законна лихва, тъй като застрахователят  не е изпаднал в забава .Претендира разноски, съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемата страна Т.Р.Г. с ЕГН **********, чрез процесуалния и представител  адв. Г.М. оспорва изцяло жалбата. Моли да се потвърди първоинстанционния акт, в обжалваната част като правилен и законосъобразен. Претендира разноски пред настоящата инстанция в размер на 825.00лв, договорен  и заплатен адвокатски хонорар.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след  преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и  основателността на жалбата, намира  за   установено  следното:

Въззивната жалбата  е  подадена в  законния срок,  от   страна имаща  правен  интерес  да  обжалва, срещу  подлежащ на съдебен контрол акт, поради което  се  явява  процесуално допустима и като такава следва да  бъде  разгледана  по  същество.

Първоинстанционният съд е сезиран  от Т.Р.Г. против  Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК ********* с обективно съединени  искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата в размер на               16 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а именно - пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.07.2017 г., в 17.00 ч. на път 6009, км. 9+1, с. И., посока с. М., ул. ***, ведно със  законна лихва върху тази сума, считано от 30.07.2017г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че на 30.07.2017 г. при управление на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6”, рег. № *** в с. И., 6009, км. 9+1, по посока на с. М., Община Бургас, собственикът му Ж. А. Г.виновно нарушил правилата за движение по пътищата и допуснал по непредпазливост пътнотранспортно произшествие, като ударил отзад движещия се пред него автомобил марка „Ситроен”, модел „С3”, рег. № ***, управляван от Г., който бил почти спрял заради друго пътнотранспортно произшествие пред него на пътното платно. Вследствие на удара отзад се предизвикал тъй наречения „камшичен удар“ и ищцата забила лицето си в арматурното табло, и волана на автомобила. Във връзка с произтеклото пътнотранспортно произшествие на виновния водач Ж. Г. било издадено наказателно постановление № 17-0769-04762/13.11.2007 г., влязло в сила. Още на същата нощ след инцидента ищцата била приета с обилно кървене в болница в гр. Пловдив и оперирана на другия ден - 31.07.2017 г., като било установено, че й е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в „счупване на носните кости довело до проникване в черепната кухина чрез оперативна намеса“. Лечението и възстановяването й продължили повече от 20 дни в домашни условия, като така причиненото й травматично увреждане е определено като трайно затрудняване на анатомичен орган и разстройство на здравето временно опасно за живота. Този първи период бил изключително болезнен и опасен, тъй като ищцата следвало да изтърпи през лятната си ваканция и рекордни летни температури, болки от оперативната намеса извършена с пълна анестезия, отоците и тампоните в носната кухина възпрепятствали нормалното й дишане, наложило се да приема  антибиотици и обезболяващи чрез инжекционна форма на приложение. Последвал и нов период на лечение с инхалации с масла и медикаменти, контролни медицински прегледи, рехабилитация, като през цялото време на процеса по възстановяването ищцата имала проблем с дишането и храненето, а също така била принудена и да ограничи и социалните си контакти заради опасността от евентуални инфекции и предвид огромните отоци след операцията и пълната анестезия. Тъй като към датата на ПТП гражданската отговорност на третото лице Ж. Г. за вредите причинени при управлението на собствения му лек автомобил марка „Ауди”, модел „А6”, рег. № *** била застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите сключен със „Застрахователно акционерно дружество ДАЛЛ БОГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ във формата на застрахователна полица № ВG30/116003122497 с период на покритие 08.12.2016 г. – 08.12.2017 г., ищцата подала заявление за плащане на застрахователно обезщетение до същото, което образувало две щети №№ 0801-005001/2017-01 и 0801-005001/2017-02, по които й били заплатени обезщетения за претендираните от нея имуществени вреди, а също и обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди произтекли от пътнотранспортно произшествие в размер на 1000 лева, който тя счита за недостатъчен, предвид на което моли съда да и заплати  още 16000 лева до пълния размер на претендираното от нея обезщетение за неимуществени вреди,

Ответникът "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, не оспорва  наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към 30.07.2017 г. за лек автомобил марка „Ауди” модел „А6” рег. № ***, чийто източник е договор за застраховка сключен във формата на застрахователна полица № BG/30/116003122497/08.12.2016 г. , но твърди, че липсва противоправно поведение на третото лице Ж. Г.; претенцията е прекомерно завишена; ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния резултат, тъй като не е спазила необходимата дистанция с движещия се пред нея автомобил рег. № ***, както и не е носила предпазен колан; тъй като е уведомен за причинените на ищцата увреждания с получаването на застрахователна претенция на 16.08.2017 г., при евентуална основателност на исковата претенция дружеството ще дължи лихва за периода от 16.08.2017 г., а не от датата на пътнотранспортно произшествие – 30.07.2017 г. Претендира присъждане на разноски.

Първоинстанционният съд е приел, че по безспорен начин се установява от събраните по делото доказателства, че на 30.07.2017 г., около 17.00 ч., в Община Бургас на път Трети клас № 6009,  Г. като водач на лек автомобил марка Ауди А6 с рег. № ***, управлявайки собствения си автомобил в с. И. км 6009 9+1, посока с. М., ул. *** поради неспазване на дистанция допуска ПТП, като удря лек автомобил марка „Ситроен”, модел „С3”, рег. № ***, който от удара отскача и удря лек автомобил марка „БМВ“, модел „5300“, рег. № ***, с което виновно е нарушил чл. 23, ал. 1 ЗДвП.. Приел е наличието на причинна връзка между противоправното поведението на водача на лекия автомобил Г. и причинените на ищцата  травматични увреждания –– контузия на главата в лицевата област и счупване на носните костици. Кредитирал е заключението на вещото лице   д-р Ш., като е приел, че доколкото подобно травматично увреждане може да се получи както без, така и с поставен предпазен колан, то е направил извода, че ищцата не е допринесла за настъпването на вредоносния резултат.

Доколкото между собственика  на лекият  автомобил марка „Ауди”, модел „А6”, рег. № *** и застрахователното дружество, е имало сключен  договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите във формата на застрахователна полица № BG/30/116003122497/08.12.2016 г., то решаващият съд е приел, че са налице визираните в закона – чл.  432, ал. 1 във връзка с чл. 477, ал. 1 Кодекс за застраховането, предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя на застрахования водач спрямо увредения - непозволено увреждане /противоправно деяние, извършено виновно, в причинна връзка с което са настъпили имуществени вреди/, съставляващо в случая и застрахователно събитие, рискът от настъпване на което е бил покрит посредством сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.

При определяне на обезщетението съдът е взел предвид, че рамките на около 30 дни на ищцата са причинени болки и страдания, както в момента на пътнотранспортното произшествие, така и през периода на лечение и възстановяван, а също и неудобства – не е могла да диша след операцията, тъй като носът й бил запушен, а впоследствие през августовските жеги е носела тампони, които освен, че са й създавали чувство на дискомфорт, са й придавали и неестетически вид. Съдът е отбелязал, че в рамките на възстановителния период, продължил 30 дни, тя е възстановена напълно, а описаните  от свидетеля Г. изживявания на дъщеря му, че чувства носа си като слабо място, са на психическа основа и  не се базират на реални болеви възприятия, с оглед на което по справедливост е присъдил обезщетение в размер на 7 000лв,считано от 16.08.2017г – датата на подаване на  уведомление за щета  по застраховка „Гражданска отговорност“ до окончателното и изплащане.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а  по допустимостта  - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във  въззивната жалба.

При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно,               а  в  обжалваната част – допустимо.

Наведените в жалбата оплаквания и доводи, настоящият съдебен състав намира за неоснователни по  следните  съображения:

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до размер на присъденото обезщетение  за неимуществени вреди, до наличието на съпричиняване от страна на ищцата и до началната дата, от която следва да се присъди лихва за забава върху главницата

 В случаят механизма на деянието  и  настъпило в резултат на това застрахователно събитие, се установява при условията на пълно и главно доказване от събраните по делото доказателства. Налице е причинна връзка между противоправното поведението на водача на лекия автомобил Г. и причинените на ищцата  травматични увреждания,  изразяващи се   в контузия на главата в лицевата област и счупване на носните костици.

Що са касае до възражението, че  с поведението си ищцата  е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, доколкото поведението и не е било съобразено с правилата за движение по пътищата:  Съдът кредитира заключението на вещото лице д-р Ш., като компетентно изготвено и незаинтересовано, установяващо, че ударът в лицевата област на ищцата най –вероятно е станал  във волана на автомобила., като вещото лице е категорично, че  този удар и бил възможен, както с поставен предпазен колан на водача, така и без него.                    С оглед събраните доказателства и доколкото, жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърдението си за съпричиняване вредоносния резултат от страна на ищцата, съдът намира направеното възражение за неоснователно.

Първоинстанционният съд  е  уважил претенцията на ищцата  за заплащане  на обезщетение за  неимуществени вреди в  резултат на претърпени  болки  и страдания , в  размер на 7 000лв. Ответникът  твърди, че  сумата  е  завишена с  оглед на  действителните болки и  страдания, претърпени   от последната, признава иска до размер на 4 000лв. Настоящият  съдебен състав намира наведените доводи за неоснователни. Установява се от заключението на  СМЕ, че  болките и страданията в резултат на описаните травматични увреждания са били с малък интензитет, обичайни за претърпените  травми, като техния оздравителен процес е протекъл нормално в рамките на 25-30 дни, без  констатирани усложнения. От друга страна се  установява, че  макар  от  медицинска  гледна точка, ищцата да не е имала някакви невъзстановени увреждания, характера и интензитета на болката  е повлияла на пълноценния здравословен комфорт, на самочувствието на Г., която е млад човек с по-активен социален контакт, на настроението и на ежедневния витален стереотип. Причинените и неудобства от тампоните в носа през августовските жеги, дискомфорта и неестетическия и вид, безспорно са и създали стрес и притеснения за перспективите за оздравяването и, и външния и вид.

При тези данни по делото, вземайки  предвид претърпените  от  ищцата болки  и страдания  в резултат на травматичните увреждания, техния брой, интензитет и  продължителността на оздравителния процес, съдът намира, че присъдената   от  първоинстационният съд  сума   в   размер на 7 000лв, се  явява напълно адекватна,  като   паричен  еквивалент  и обществено  справедлива.  Върху тази сума следва да се присъди и  законна лихва,  считано   от  16.08.2017г – датата на подаване на  уведомление за щета  по застраховка „Гражданска отговорност“ с вх.№1481/16.08.2017г. до   окончателното и   изплащане.

Мотивиран от гореизложеното жалбата се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а първоинстанциоинния акт в обжалваната част ,като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора, на въззиваемата страна се дължат разноски, представляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар в размер на 825.00лв. /л.33/.

 

 

 

 

 

Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд

 

                                             

                                          Р  Е  Ш  И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА Решение  №4969  от 23.12.2019г. на  ПРС, деветнадесети гр.с.,  постановено   по   гр.д.№18 517/2018г.,  в обжалваната част.

 

ОСЪЖДА  "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на Т.Р.Г. с ЕГН **********,***, сумата от 825.00лв/ осемстотин двадесет и пет лева/, направени по делото разноски.

 

В необжалваната  част, решението е влязло в сила.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок  от  връчването му на страната..

 

 

                                                         

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: