Р Е Ш
Е Н И Е
№ 247
гр. Русе, 18.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в
публично заседание на 21 февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Десислава Колева
при секретаря Светла Г. и в присъствието на
прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №5165 по описа на
2019 г., за да се произнесе съобрази:
Ищецът М.Г.В.-Ш. твърди, че
ответниците Г.И.В. и И.И.В. са нейни родители и с тях била
сключила договори за дарение на имот в град Русе. Твърди, че на 30.04.1996 г. в
град Русе бил сключен договор за дарение, с който ответниците Г.И.В. и И.И.В. й
дарили следния недвижим имот: апартамент № *** на седмия етаж във вход *** в
жилищен блок *********, състоящ се от стая, дневна, кухня, входно антре, черно
антре, баня-тоалетна и два балкона, със застроена площ 65,99 кв.м. заедно с
избено помещение № ****с площ 4,62 кв.м. заедно с припадащите се 0.996 % ид. части от общите части на сградата по чл.
38 от Закона за собствеността и отстъпеното право на строеж. Този недвижим имот
представлявал самостоятелен обект с идентификатор № 63427.1.108.2.48 с площ
65.99 кв.м., с прилежаща изба № 21 и 0,996 % ид.части от общите части на
сградата, при съседи: на същия етаж: 63427.1.108.2.74; 63427.1.108.2.49; под
обекта: 63427.1.108.2.45; над обекта: няма, съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-91/15.12.2007 г. на
Изпълнителния директор на АГКК. Тази сделката била обективирана в нотариален
акт № 64, том IX, дело № 3306/1996 г. на нотариус при РС – Русе. Действителната воля на страните по сделката била при
прехвърлянето на собствеността да не бил сключен договор за дарение, както било
вписано в нотариален акт № 53/1991 г., а за сключването на договор за издръжка
и гледане при следните условия: ответниците Г.И.В. и И.И.В. прехвърлили на
ищцата този имот срещу задължението същата да поеме грижите и издръжката на
прехвърлителите до смъртта на всеки един от тях, като прехвърлителите си
запазвали правото да живеят в апартамента заедно или поотделно до края на
живота им. Действителна воля на страните била обективирана в подписания между
страните на 09.04.2019 г. обратен документ в нотариално заверен препис с рег. №
948/16.05.2019 г. на нотариус № 630 по описа на Нотариалната камара. Заявява,
че от датата на подписването на договора за дарение, изпълнявала добросъвестно
и в пълен обем поетите от нейна страна задължения за издръжка и гледане на
родителите си, който факт бил безспорен между тях. Грижите, които била полагала
за родителите си били всеобхватни и включвали, както физическа помощ и
поддръжка, а така също и заплащане на разходите по тяхната издръжка, средства
за лекарства, болнична и извън болнична помощ, транспорт, храна, облекло и
плащане на разходи за всяка друга конкретна потребност, която била възникнала.
Действителната воля, както било посочено била подробно и безпротиворечиво
обективирана в представения обратен документ, от който се установявало, че
волята на страните била в действителност да се сключи договор за издръжка и
гледане. Иска да бъде прогласен за нищожен, като привиден, прикриващ договор за
издръжка и гледане, сключения между страните договор за дарение и да бъде
признато за установено, а действителното правоотношение между страните било за
издръжка и гледане, относно обект с идентификатор № 63427.1.108.2.48 с площ
65.99 кв.м., с прилежаща изба № 21 и 0,996 % ид.части от общите части на
сградата, при съседи: на същия етаж: 63427.1.108.2.74; 63427.1.108.2.49; под
обекта: 63427.1.108.2.45; над обекта: няма, с административен адрес в *************
за прехвърляне на имота срещу задължението на М.Г.В.- Ш. за поемане грижите и
издръжката на прехвърлителите до смъртта на всеки един от тях, като
прехвърлителите си запазват правото да живеят в апартамента заедно или
поотделно до края на живота си, а не договор за дарение, както било вписано в
нотариален акт № 64 том IX дело № 3306/1996 година на Служба по вписванията –
Русе.
Ответниците Г.И.В. и И.И.В. не се явяват и не взема становище по иска.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предвид неявяването на ответниците в първото по
делото заседание, като не са направили искане за разглеждането му в тяхно
отсъствие, не подаването на отговор на исковата молба и направеното искане от
ищеца за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира искането
основателно – налице са предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК. Съдът следва да
се произнесе с неприсъствено решение, като уважи претенциите, тъй като от
представените писмени доказателства се обосновава извод, че искът е вероятно
основателен. На ответниците са указани последиците от неспазване на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Следователно
настоящото решение може да се основе на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Предвид изхода на спора ответниците дължат на ищеца разноски в размер на
198.30 лв.- държавна такса по дело о и 12 лв.-такса за вписване на исковата
молба- общо 210.30 лв.
Мотивиран така,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за нищожен на основание чл.
26, ал.2, пред. последно от ЗЗД сключения между М.Г.В. – Ш., ЕГН **********,*** от една страна и
от друга Г.И.В., ЕГН ********** и И.И.В., ЕГН ********** ***, Договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за
дарене на недвижим имот от 30.04.1996 г. № 64 том IX дело № 3306/1996 г. на нотариус при
РРС, на апартамент ****, на ***** етаж във вход „****" в жилищен блок *********
по ул******* в град ******, състоящ се от стая, дневна, кухня, входно антре,
черно антре, баня-тоалетна и два балкона, със застроена площ 65,99 кв.м. заедно
с избено помещение № ****** с площ 4,62 кв.м. заедно с припадащите се 0.996
% ид. части от общите части на сградата
по чл. 38 от Закона за собствеността и отстъпеното право на строеж, като
привиден, прикриващ действителния и приложим в отношенията между страните на
основание чл. 17, ал.1 от ЗЗД, договор за прехвърляне на недвижимия
имот срещу задължението на М.Г.В.- Ш. за поемане грижите и издръжката на
прехвърлителите до смъртта на всеки един от тях, като прехвърлителите си
запазват правото да живеят в апартамента заедно или поотделно до края на живота
си.
ОСЪЖДА Г.И.В.,
ЕГН ********** и И.И.В., ЕГН ********** *** да заплатят на М.Г.В. – Ш., ЕГН **********,***
сумата от 210.30 лв.- разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
въззивно обжалване на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
Районен съдия: