ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1808
гр. Бургас, 25.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20212100501490 по описа за 2021 година
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена
от Г. Г. АНГ. от с. К., общ. Айтос, чрез адв. Емил Томов, против определение №262 от
23.07.2021г. по гр. д. № 455 по описа за 2021г. на Айтоския районен съд, с което е върната
исковата молба и е прекратено производството по делото поради неотстраняване в срок на
нередовностите на исковата молба.
Частният жалбоподател излага оплаквания, че обжалваното определение е
неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон,
несправедливо и представляващо отказ от правосъдие. Намира, че с указанията си за
отстраняване нередовности на исковата молба съдът е поставил въпроси, на които е бил
даден отговор още при завеждането на делото в обстоятелствената част на исковата молба.
Същевременно намира за формалистично и незаконосъобразно искането на съда за
представяне на „удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР“ като форма, като според него по
делото са представени достатъчно писмени доказателства, касаещи съдържанието на това
удостоверение.
Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото да се върне на районния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответниците по жалбата- „ХИМРЕМОНТСТРОЙ“ АД и Национален осигурителен
институт- ТП Бургас, не са представили отговори на жалбата, въпреки че са уведомени за
тази възможност.
По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:
Частната жалба е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Подадена е в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Изхожда от лице, което има правен интерес от обжалването, чрез пълномощник- адвокат
1
/пълномощно за представителство пред всички инстанции на л.18 от делото на АРС/.
Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения. Ето защо съдът я намира
за допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове против „ХИМРЕМОНТСТРОЙ“ АД
София, клон Враца и Национален осигурителен институт- ТП Бургас с правно основание
чл.1, т.2 и т.3 от УТОССР.
Ищецът твърди, че е работил в клона в гр. Бургас към ДСО „Монтажи“ и
„ХИМРЕМОНТСТРОЙ“ Враца, като за времето от 27.05.1981г. до 1.09.1981 заемал
длъжността шлосер, а от 1.09.1981 до 14.09.1981г. и от 23.01.1984г. до 26.01.1991г. заемал
длъжността заварчик. Тези обстоятелства били отразени в трудовата му книжка, но липсвал
запис с предложение по условията на коя категория труд следва да се зачете осигурителния
стаж по смисъла на чл.70 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране.
Сочи, че осигурителният архив на „ХИМРЕМОНТСТРОЙ“ Враца се съхранява при първия
ответник - „ХИМРЕМОНТСТРОЙ“ София. При направено запитване до последното
дружество за издаване на Удостоверение УП- 3 за осигурителен стаж, ответникът
„ХИМРЕМОНТСТРОЙ“ София го уведомил с писмо от 11.09.2019г., че не може да се
издаде УП- 3 за периода 27.05.1981г. до 1.09.1981г., както и за периода от 1.09.1981г. до
14.09.1981г., а така също и за периода от 23.01.1984г. до 26.01.1991г. само въз основа на
трудовата книжка, тъй като в архива липсвали данни за тези периоди, а в архива били
налични само ведомости за периодите юни 1993г.- декември 1994г.
Заявява, че спорът му с този ответник касае зачетения стаж и категория труд, която
според ищецът тя следва да е първа.
Другият спорен период бил от 27.05.1981г. до 14.09.1981г. и от 23.01.1984г. до
26.08.1991г., в който нямало предадени в архива на първия ответник трудово досие и
разплащателни ведомости за него от ДСО „Монтажи“ за заеманата от него длъжност
заварчик, което било видно от писмо на първия ответник от 12.05.2021г.
Намира, че описаните по-горе писма имат характер на удостоверение по смисъла на
чл.5 от ЗУТОССР.
Сочи, че със заявление от 16.08.2019г. предявил искане пред ТП на НОИ Бургас за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към тази дата бил 56 години и
десет месеца. С разпореждане от 28.08.2020г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
в ТП на НОИ Бургас му била отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, макар
да удостоверил стажа си с трудова книжка и Образец УП- 3, изх.№287/12.08.2019г., за
длъжността ел. заварчик- 7 дни при втора категория труд за периода от 24.02.1991г. до
1.03.1992г.; три месеца при първа категория труд за периода от 1.03.1992г. до 1.06.1992г.;
три месеца при първа категория труд за периода от 1.06.1992г. до 1.09.1992г.; една година
осем месеца и 28 дни при първа категория труд за периода от 29.01.1996г. до 27.10.1997г.
разпореждането за отказ било потвърдено с Решение на Директора на ТП на НОИ гр. Бургас
от 5.10.2020г.
Сочи, че за него съществува правен интерес от установяване на трудовия стаж за
2
периодите: 27.05.1981г. до 14.09.1981г. и от 23.01.1984г. до 26.08.1991г. поради незапазени
и непредадени в архива на ответниците документи за трудовия му стаж за близо осем години
и първа категория труд.
Иска от съда да се приеме за установено по отношение на ответниците, че е работил в
„ХИМРЕМОНТСТРОЙ“ гр. София, клон Враца и клон Бургас на длъжност шлосер в
периода от 27.05.1981г. до 1.09.1981г. и на длъжността заварчик за периода от 1.09.1981г. до
14.09.1981г. и от 23.01.1984г. до 26.01.1991г., при условията на първа категория труд на
пълно работно време /осем часа/, което време да му бъде зачетено като трудов и
осигурителен стаж за пенсиониране.
Към исковата молба са представени описаните по- горе преписи от трудовата книжка,
писма, издадени от „ХИМРЕМОНТСТРОЙ“ АД София, разпореждане за отказ за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и решение за потвърждаването му,
копие от личната карта на ищеца.
Ответникът „ХИМРЕМОНТСТРОЙ“ АД София е подал в законоустановения срок
отговор на исковата молба, с който е оспорил иска като недопустим, респективно- като
неоснователен. На първо място се сочи, че правоприемник на „ХИМРЕМОНТСТРОЙ
Враца“ ООД- в ликвидация е „ХИМРЕМОНТСТРОЙ АГ“ ЕАД София. На следващо място е
посочено, че искът е недопустим в частта, с която се иска установяване на категорията труд
по реда на ЗУТОССР, понеже същият се установява по реда на чл.98 КСО. На следващо
място сочи, че ищецът не е представил доказателства съгласно изискването на чл.5, ал.1 от
закона и по-конкретно- удостоверение, издадено от работодателя/ осигурителя, при който е
придобит стажа, че документите са загубени или унищожени. При условията на
евентуалност, ако се счете, че искът е допустим, се иска отхвърлянето му като
неоснователен.
Ответникът Национален осигурителен институт, ТП- Бургас е представил отговор на
исковата молба чрез пълномощника си юрисконсулт Станимира Чанева- Панайотова. С него
иска се оспорва като недопустим. Сочи се, че на 16.08.2019г. ищецът е подал заявление до
ТП на НОИ в гр. Бургас за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.. Въз
основа на представените към заявлението трудова книжка №35 /копие от което е приложено
към исковата молба/, претендираните периоди от 27.05.1981г. до 1.09.1981г. /три месеца и
четири дни, през които ищецът работил в Химремонт- Враца на длъжност шлосер/ и от
1.09.1981г. до 14.09.1981г. /тринадесет дни, през които ищецът работил в Химремонт- Враца
на длъжност ел. заварчик/ и от 23.01.1984г. до 26.01.1991г. /или седем години, седем месеца
и три дни, през които ищецът работил в Химремонт- Враца на длъжност ел. заварчик/ са
били зачетени и взети предвид в административното производство, видно от изготвените
опис и разпореждане от 28.08.2020г. на ръководителя по пенсионно осигуряване на ТП на
НОИ- Бургас, с което на ищеца е отказано отпускането на пенсия поради липса на
необходимия сумарен трудов стаж- 15 години, положен при условията на първа и втора
категория труд, ненавършена необходима възраст и липса на необходимия сбор от
осигурителен стаж и възраст. За последните два периода трудовият стаж на ищеца е зачетен
от пенсионният орган като втора категория труд, съгласно т.20 от ПКТП.
3
С оглед изложеното този ответникът счита, че за ищеца липсва правен интерес от
установяване на трудов и/ или осигурителен стаж по съдебен ред, понеже за процесните
периоди ищецът разполага с трудова книжка, която е представена в административното
производство и претендирания стаж е взет предвид от пенсионния орган. Изтъква, че
всъщност ищецът желае трудът, положен за процесните периоди да бъде установен като
такъв, полаган при условията на първа категория, което според ответника е недопустимо,
предвид разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗУТОССР. Сочи се още, че ищецът е обжалвал
разпореждането за отказ за отпускане на пенсия по реда на чл.117 КСО, но решението на
Директора на ТП на НОИ- Бургас, с което този отказ е бил потвърден, не е било обжалвано
по реда на чл.118 КСО и е влязло в сила. Ето защо, моли искът да бъде оставен без
разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. По същество намира иска за
неоснователен.
След като се е запознал с отговорите на ответниците, първоинстанционният съд е
оставил без движение исковата молба, която е счел за нередовна, като е дал на ищеца
конкретни указания : да обоснове пасивната легитимация на „ХИМРЕМОНТСТРОЙ“ АД
София, клон Враца, като конкретизира дали твърди, че това е правоприемника на бившия му
работодател; да уточни дали претендира установяване на трудов и/ или осигурителен стаж
по съдебен ред, като посочи адресите на работодателите/ осигурителите, при които е
упражнявал трудова дейност; времето на претендирания стаж, продължителността на
работния ден, конкретната длъжност или работа, която е изпълнявана, начина на заплащане
на труда; имена и адреси на лица, с които е работил, както и съгласно чл.4, ал.2 ЗУТОССР;
да представи съответното удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР, издадено от работодателя/
осигурителя, при който е придобит стажа или лицата, при които се съхраняват книжа,
ведомости и др., че документите са загубени или унищожени.
На ищеца е даден едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите, като му са
указани последиците по чл.129, ал.3 ГПК при неизпълнението им.
Съобщението с указанията до ищеца са връчени чрез пълномощника му на
15.07.2021г., като два дни по-късно същият е подал уточняваща молба, в която е посочил, че
„ХИМРЕМОНТСТРОЙ“ АД София, клон Враца е правоприемник на бившия му
работодател; посочил е имената на бившите си ръководители /посочени като работодатели/,
за които е заявил, че не му е известно дали са живи; преповторил е твърденията си за
претендираните за установяване периоди трудов стаж и длъжността, която е заемал, както и
че претендира това време да му бъде зачетено за трудов и осигурителен стаж при условията
на първа категория труд. Посочил е, че продължителността на работното му време е била 8
часа , че заплащането му е било по ведомост, както и са посочени имената на лица, с които е
работил през процесните периоди. Представил е и удостоверение от 19.07.2021г. от ТП на
НОИ- гр. Бургас и разпореждане изх.№2113-02-2241#7 от 28.08.2020г. /приложено и към
исковата молба и отговора на НОИ/, като сочи, че същите са му издадени при искането му да
бъде снабден с удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР.
За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото с обжалваното
определение, районният съд е счел, че ищецът не е изпълнил в дадения му срок указанието
4
да представи удостоверение по чл.5 от ЗУТОССР, издадено от работодателя/ осигурителя,
при който е придобит стажът, че документите са изгубени или унищожени, поради което е
приел, че са налице предпоставките на чл.4, ал.3 от ЗУТОССР.
Този извод на районният съд е неправилен.
В случая от приложеното към исковата молба копие от трудовата книжка на ищеца е
видно, че са налице данни за трудов и осигурителен стаж на ищеца, придобит в Химремонт
Враца /отразен и в описа на осигурителния стаж, съставен от ТП на НОИ- Бургас/, чийто
правоприемник е ответникът „ХИМРЕМОНТСТРОЙ“ АД София /клон Враца- според
ищеца/. От данните, съдържащи се в писмата, издадени на ищеца от „Химремонтстрой“ АД-
София- л.4 и л.5 от делото на АРС, следва, че в осигурителния архив на „Химремонтстрой“
АД в гр. Враца са предадени разплащателни ведомости за Г. Г. АНГ. само за периода от м.
февруари 2000г. до м. май 2000г., както и че в архива са предадени само разплащателни
ведомости за периода от м.юни 1993г. до м.декември 1994г., но няма предадени трудово
досие и разплащателни ведомости / фишове за ищеца за процесния период, поради което не
могат да му бъдат издадени УП- 3 и УП 2 за посочения период, т.е. че книжата, ведомостите
за заплати или другите документи по чл.5, ал.1 ЗУТОССР са загубени или унищожени. Ето
защо, въпреки че писмата на „ХИМРЕМОНТСТРОЙ“ АД София не са издадени под
формата на удостоверение и не съдържат изрично изявление, че документите са загубени
или унищожени, не може да се приеме, че същите не покриват изискването по чл.5, ал.1
ЗУТОССР, още повече че са подписани от законния представител на дружеството. Следва да
се посочи още, че липсва възможност ищецът да задължи ответника
/„ХИМРЕМОНТСТРОЙ“ АД София/ да издаде удостоверение с конкретно, изискуемо от
съда съдържание. Ето защо, според въззивната инстанция не са налице предпоставките на
чл.4, ал.3 ЗУТОССР за връщане на исковата молба поради непредставяне на удостоверение
по чл.5, ал.1 ЗУТОССР.
На основание чл.278, ал.2 ГПК и предвид разрешението, дадено в ТР №6/17 от
15.01.2019г. по т.д.№6/17г. на ОСГТК, според което въззивната инстанция разрешава спора
по същество, а не съобразява единствено оплакванията в жалбата, Бургаският окръжен съд
намира, че като краен резултат обжалваното определение, с което исковата молба е върната,
а производството по делото е прекратено, е правилно, макар и по различни съображения.
Видно от становищата на страните, както и от приложените от ТП на НОИ- Бургас
писмени доказателства, между страните не е налице правен спор по въпроса дали ищецът е
придобил трудов и осигурителен стаж за процесните периоди, описани в исковата молба,
тъй като същият е зачетен от ТП на НОИ- Бургас дори и само въз основа на данните от
трудовата му книжка. Действителният спор е относно категорията труд, при която е
положен претендирания стаж, като според ищеца категорията е първа, което се оспорва от
ТП на НОИ- Бургас /видно от приложеното разпореждане за отказ за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст/. Недопустимо е обаче този спор да бъде разрешаван
по реда на ЗУТОССР, тъй като съгласно чл.1, ал.4 ЗУТОССР категорията труд се установява
единствено в производството по чл.98 КСО. Ето защо, за ищеца не е налице правен интерес
от предявените искове за установяване на трудов и осигурителен стаж при първа категория
5
труд. Същите са недопустими, поради което производството по делото следва да бъде
прекратено, както е сторил и районния съд.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд приема, че жалбата следва да се
остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№2034 от 28.07.2021г. по описа на
Бургаския окръжен съд, подадена от Г. Г. АНГ. от с. К., общ. Айтос, чрез адв. Емил Томов,
против определение №262 от 23.07.2021г. по гр. д. № 455 по описа за 2021г. на Айтоския
районен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6