Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 312
гр. ВРАЦА, 31.10.2017
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачански окръжен съд
гражданско отделение в
публичното заседание на 19.10.17 г. в състав:
Председател: Мария Аджемова
Членове:
в присъствието на:
прокурора секретар Лилия Горчева
като разгледа докладваното от М. Аджемова
гр.
дело N` 168 по описа за 2017 год.,
взе предвид следното:
К.И.К. ***
е предявил против Ц.В.Р. *** срещу малолетната си дъщеря В.К.К. родена на *** г. иск с правно основание чл.67 от СК за унищожаване поради измама на
извършеното от него припознаване на роденото от първата ответница малолетно дете В., втората ответница.
В
исковата молба се твърди, че ищецът К.И. и ответницата Ц.В. се познават от
много време, като през 2012 година са започнали да поддържат интимни отношения.
През м. юни 2016 г. ответницата Ц.В. споделила с ищеца, че е бременна в третия
месец и че той е баща на детето, което очаква. Той се зарадвал много, тъй като
в периода на зачеване на детето м. март - м.април 2016 г. имал интимни
отношения с Ц.. Тя го уверявала, че той е единствения мъж с когото има интимни
отношения. По време бременността на ответницата, отношенията между страните
били много добри. Ищецът се преместил да живее в дома на Ц.В., подпомаган от
близките си, поел всички разходи по обзавеждане на детска стая и закупуване на
дрехи и козметика за очакваното дете. На 05.01.16 г. в болница в гр. Козлодуй
ответницата Ц. родила детето В.. Ищецът отново поел всички разходи в тази
връзка. На 09.01.17 г. ищецът извършил припознаване на детето В. с нот.
заверена декларация за припознаване. На детето бил съставен акт за раждане в
община гр. Козлодуй, в който като баща бил посочен ищецът. След раждането,
ищецът и двете ответници заживели заедно в село Михайлово. Хора от селото
запознали да подхвърлят на ищеца, че е не е баща на детето В. и че е измамен от
Ц.. В края на м. януари ищецът направил ДНК тест в лаборатория в гр. София. Резултатите от теста
показвали, че е изключена вероятността да е биологичен баща на детето. Ищецът
твърди, че от резултатите на ДНК теста
разбрал, че ответницата Ц. го въвела в заблуждение, че е биологичен баща на
роденото от нея дете, за да го отгледа като свое. Ищецът напуснал ответницата Ц.
и малолетното дете и от м. февруари 2017 г. се установил да живее в гр.
Козлодуй. Според ищеца, ответницата Ц.В. си послужила с измама за да го
заблуди, че е баща на роденото от нея дете, което поражда правен интерес от предявяването на настоящия
иск за унищожаване на припознаването.
Ответницата Ц.В.Р., не е представила отговор на исковата молба.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адв. Ц.М., като особен представител
на малолетната ответница В.К., в който оспорва предявения иск по основание.
Намира, че не е доказан.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната по искане на ищеца специализирана ДНК експертиза не е изготвена
поради неявяване на ответниците за вземане на проби и същата е заличена от
съда.
След
като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка
с изтъкнатите от страните доводи, настоящият съдебен състав приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното по
делото удостоверение за раждане се установява, че малолетната ответница В.К.К.
е родена на *** год. Съставен е акт за раждане № 2/09.01.2017 год. на Община
гр. Козлодуй, в който като майка на детето е записана ответницата Ц.В.Р. , а
като баща - ищеца К.И.К..
Между страните не
се спори, а и от показанията на разпитаните по делото свидетели В.Б. и И.К., се
установява, че ищецът К.К. и ответницата Ц.Р. се познават от много време, а от
2012 г. установили интимни отношения въпреки, че не живеели заедно, всеки от
тях живеел при родителите си. През
лятото на 2016 г. Ц. споделила с К., че чака дете от него. Ищецът бил много радостен, че ще
става баща. В исковата молба, той заявява, че е имал интимни отношения с
ответницата Ц. в периода на зачеване на детето - м. март - м. април 2016 г. С
помощта на баща си, свидетеля И.К., ищецът подкрепял материално бременната
ответница. Ищецът посетил ответницата в болница след раждане на малолетната В.
и веднага извършил припознаване на новороденото. Според свидетеля В.Б., ищецът бил много
щастлив, че му се е родило дете. След
изписване от болницата, страните заживели заедно в дома на ответницата Ц. ***. Няколко
дни след изписването, свидетелят В.Б. *** разговори на свои съселяни, че детето
не е от ищеца К.. Той споделил тези слухове с бащата на ищеца, свидетеля И.К.. Според
свидетеля, именно слуховете станали причина да се направи ДНК тест, който
показал, че ищецът не е баща на детето В.К.. Този тест бил причина ищецът К. да
с усъмни, че е баща на роденото от Ц. дете. Според свидетеля преди изготвяне на
ДНК теста отношенията между страните били много добри. Споделените с бащата на
ищеца слухове, станали причина да се изготви ДНК теста, който накарал ищеца да
се съмнява, че е баща на детето В.. Свидетелят твърди, че е присъствал на разговори между страните, в
които Ц. убеждава ищеца, че детето В. е негово и прилича на него. Съветвала го
"да не се занимала с тези работи". Ищецът бил колеблив, не знаел какво да отговори на твърденията на
ответницата Ц..
Свидетелят И.К.,
баща на ищеца, също твърди, че отношенията между страните били много добри до
раждане на детето. Синът му бил радостен, че ще става баща, споделял как ще
черпи. Ищецът припознал детето веднага
след неговото раждане. Свидетелят споделил със сина си слуховете, които научил
от другия свидетел В.Б. и от други съселяни, че ответницата Ц.Р. е имала връзка
и с друг мъж. Това накарало свидетеля и
ищеца да потърсят информация в Интернет за това как се правят ДНК тестове. Те изпълнили указанията намерени в Интернет и
изпратили по пощата в гр. София проби взети с клечка от устата на ищеца и
детето В., след което получили резултат от гр. София. Там се посочвало, че
възможността ищецът да е баща на детето В. е нулева. Според свидетеля, след
това ищецът се изнесъл от дома на ответницата Ц.. Свидетелят твърди, че
неговата цел и тази на сина му е да се направи официален ДНК тест за да се
разбере кой е баща на детето. По тази причина било заведено настоящото дело. Ако
теста, който ще се изготви в производството е положителен, то неговият син щял
да си остане баща на детето и да си го гледа.
Изслушан по реда на
чл. 176 от ГПК, ищецът К.К. твърди, че отношенията им били много добри до
раждане на детето В.. Причина за проблемите били слуховете в селото, че детето
не е негово. Тези слухове ищецът научил от своя баща, свидетеля И.К.. Ищецът
твърди, че много пъти е разговарял с ответницата Ц. на тази тема, като тя
винаги твърдяла, че детето е негово, опитвала се да го успокои, убеждавала го
да не вярва на слухове.Въпреки това, ищецът имал съмнения, че е баща на детето В.,
като причина за това били споделените от баща му слухове. Това била основаната
причина да предяви иск срещу Ц..
В проведеното
открито с. з. на 27.07.17 г. е изслушана и ответницата Ц.Р.. Тя заявява, че
баща на роденото от нея дете В. е ищецът К.К.,
а също и че не е имала интимни отношения с друг мъж. Намира, че искът
срещу нея е заведен по настояване на бащата на ищеца. Ответницата изяви
готовност да даде кръвна проба от нея и детето във вр. с назначената от съда
ДНК експертиза.
По искане на ищеца,
по делото е назначена ДНК експертиза. Същата не е изготвена, тъй като за
вземане на кръвни проби се е явил само ищецът, но не и ответниците Ц.Р. и малолетната
В.К..
Към делото е
приложен социален доклад, изготвен от Дирекция “Социално подпомагане”,
гр.Козлодуй, в който е отразено, че към момента на изготвяне на доклада, за
детето В. полага грижи неговата майка Ц., подпомагана от своя семеен кръг. До
влошаване отношенията между семействата на ищеца и ответницата, за детето е
полагал грижи и неговия баща К.. Условията в дома на родителите на майката на
детето били скромни, но имало минимални изисквания за съвременно домакинство.
Жилището било електрифицирано и водоснабдено, поддържала се добра хигиена. Пред социалния работник ответницата Ц. е заявила,
че е щастлива, че е майка, а също, че баща на детето й е ищеца. Тя обгрижвала с
внимание и любов детето В.. С ищеца К.К., социалният работник не е успял
да осъществи контакт, тъй като той не се намирал на територията на село М..
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По делото не се
спори, че ищецът е извършил припознаване на роденото на *** г. от Ц.В.Р. дете В..
Припозналият е извършил неотменяем акт, който не може да бъде оспорен от него,
освен при условията, предвидени в чл. 67 от СК - при грешка, измама, заплашване
или недееспособност. От изложените в исковата молба твърдения е видно, че
ищецът се позовава на втората предвидена в посочената норма хипотеза за
унищожаване на припознаването, а именно - измама. Искът е процесуално допустим, като предявен от активно
легитимирано лице - припозналият детето, в рамките на преклузивния едногодишен
срок от припознаването по чл.67 от СК.
Съобразно
разясненията, дадени с ППВС № 5/78 год. от 21.02.1979 год., измамата като
основание за унищожаемост на правния акт на припознаването се състои от
поведение за създаване погрешна представа, че майката е заченала от
припозналия. Предмет на доказване в производството по чл. 67 СК е наличие на
порок на волята, свързан с умишлените действия на жената за създаване на
убеждение у припознаващия мъж, че детето е заченато от половите връзки с него и
именно чрез тези умишлени действия припознаващият е мотивиран да извърши
припознаването.
От заявеното от
ищеца в исковата молба се установява, че детето е заченато в период, в който
ищецът е имал интимни контакти с майката, при което може да се направи обоснован извод, че ищецът
е биологичен баща на В.. Съмненията на ищеца, че е биологичен баща на детето
почиват на слухове, които в процеса не се потвърдени по какъвто и да било начин
и на изготвено извънсъдебно ДНК изследване, което не обвързва съда. Според окръжен съд и от житейска гледна
точка изследването, което е разколебало вярата на ищеца в бащинството му има
твърда съмнителен характер, най-малко тъй като пробите за изследване са взети
непрофесионално - от самите страни и са
изпратени по пощата. Непотвърдените
слухове и съмнително ДНК изследване, не биха могили да разколебаят извода за
биологичния произход на детето В.. Неизготвянето
на назначената от съда ДНК експертиза, поради неявяване на ответниците за
вземане на проба е ирелевантно за предмета на делото. Това е така, тъй като само по себе си
несъвпадението на кръвния произход с припознаването не може да се разглежда
като порок на волята припознаващия.
Според посочено по-горе
Постановление на ВКС, което не е загубило значение и има задължителен характер
за съдилищата, за да бъде уважен процесния иск е необходимо е да се докаже
заявеното от ищеца твърдение, че е извършил припознаване на поцесното дете в
резултат на измамливите действия на майката на детето, тоест припознаването е извършено при порок на волята
му . В конкретния случай не се събраха доказателства относно наличие на твърдяната измама от страна
на майката на детето. Според показанията на всички разпитани по делото
свидетели и според твърденията на самия ищец, ответницата Ц.Р. редовно и последователно
твърдяла, че той е баща на роденото от нея дете В.. Тя полагала усилия да разсее съмненията му, че не
е баща на детето и да го успокои. Окръжен съд намира, че ищецът сам си е създал
субективна представа, че е измамен от ответницата Ц.Р., доколкото е повярвал на
слухове и е попаднал под въздействие на свои близки. По делото няма данни
ответницата Ц.Р. да е допринесла с действията си за създаване на тази погрешна
представа у ищеца, тоест не са представени доказателства, ответницата
съзнателно да го е въвела в заблуждение, че е баща на детето В., което да го
мотивира да припознае детето
При тези
съображения, настоящият съдебен състав намира, че ищецът не е ангажирал
доказателства, които по несъмнен начин пълно и главно да доказват наличие на
осъществен юридически факт - измама, относим към състава на нормата на чл.67 от СК, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Следва да се
отбележи, че ако са налице данни, че наличният произход на детето, установен с
акта на припознаване, не съвпада с биологичния му произход, то е налице
възможност припознаването да бъде оспорено от самото дете в срок до една година
от навършване на пълнолетието или от узнаване на припознаването, ако узнаването
е станало по-късно - чл.67, ал.4 от СК или чрез иск, предявен в едногодишен
срок от извършване на припознаването, от Дирекция “Социално подпомагане” по
настоящия адрес на детето и от прокурора- чл.66, ал.1 от СК.
Ответницата Р. не е
претендирала присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното,
Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от К.И.К. с ЕГН ********** *** против Ц.В.Р.
с ЕГН ********** *** с правно основание чл.67 от СК за унищожаване, поради измама,
на извършеното от него припознаване на роденото на *** г. от ответницата малолетно
дете В.К.К. с ЕГН **********.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд, гр.София в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: