Решение по дело №4576/2020 на Софийски градски съд

Р E Ш Е Н И Е

град София, 08.10.2024 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение – брачни състави, II^-ри въззивен брачен състав

в съдебно заседание на тринадесети юни,

през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

МИЛЕН ЕВТИМОВ

при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 4576 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 37319 от 10.02.2020 г., постановено по гр. дело № 2206 по описа за 2019 г., Софийският районен съд, 86^-ти състав, е предоставил, на основание чл. 127, ал. 2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето М.В.Т., родена на *** г., ЕГН **********, на майката С.Х.П., ЕГН **********, при която детето ще живее, с право на бащата В.Б.Т., ЕГН **********, да вижда и взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9⁰⁰ часа в събота до 18⁰⁰ часа в неделя с преспиване, всяка сряда от 16⁰⁰ до 20⁰⁰ часа, десет дни през зимата и 30 дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и по пет дни по време на Великденските празници всяка четна година. Осъдил е В.Б.Т., ЕГН **********, да заплаща месечна издръжка на детето М.В.Т., родена на *** г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С.Х.П., ЕГН **********, в размер на 250.00 лева, начиная от влизане на решението в сила до настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като отхвърля искането до пълния размер от 450.00 лева като неоснователно. Осъдил е В.Б.Т. да заплати държавна такса в размер на 360.00 лева по сметка на СРС.

Първоначалният ищец В.Т. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от така постановеното Решение и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. № 5044128 от 11.03.2020 г. по описа на СРС, в частите относно предоставянето на родителските права и местоживеенето на детето М.Т., а в условията на евентуалност, в случай че въззивният съд потвърди решението в тези части, обжалва постановения режим на лични контакти на бащата с детето. В жалбата се твърди, че решението е неправилно в обжалваните части. Във въззивната жалба и в течение на производството въззивникът Т. е предлагал друг режим на лични контакти с детето му. Не претендира разноски.

Първоначалната ответница и насрещен ищец С.П. (въззиваема страна в настоящото производство) е подала отговор на въззивната жалба, в който изцяло я е оспорила, с възражения за нейната неоснователност. Моли въззивният съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части. В отговора на въззивната жалба не претендира разноски за въззивното производство, но претендира такива в хода по същество.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден като цяло и допустим в обжалваните части съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимата доказателствена съвкупност в двете инстанции и доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от въззивната жалба предмет на спора, установи следното:

Първоинстанционният Софийски районен съд е сезиран от В.Б.Т., с иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК, предявен срещу С.Х.П., за предоставяне на родителски права, определяне на местоживеенето, режим на лични отношения и издръжка на детето М.В.Т., родена на *** г., ЕГН **********.

В срока за отговор ответницата С.П. предявява насрещен иск, с правно основание чл. 127, ал. 2 СК.

При постановяване на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е приел за установено, че страните са родители на малолетното дете М.В.Т., родена на *** г., ЕГН **********, съгласно приетото по делото удостоверение за раждане (л. 9 от първоинстанционното дело). От признанието на страните в съдебно заседание, проведено на 05.06.2029 г., е установено от първата инстанция, че и двамата родители работят и реализират доход за бащата в размер на 4 080.00 лева и за майката – 3 000.00 лева.

В хода на съдебното дирене пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите на страните – З.Р.О.– П.и И.С.Г.(майка на ответницата). От показанията им се установява, че страните живеят разделени; непосредствените грижи за детето се осъществяват от майката, която полага адекватни грижи за него и детето се чувства спокойно с нея, като в грижите и помага нейната майка; страните спорят и не могат да постигнат разбирателство по въпросите, свързани с режима на лични контакти с детето; бащата контактува с детето съобразно определените от съда привременни мерки и детето се чувства спокойно с баща си, като двамата са привързани един към друг.

В първата инстанция са приети два социални доклада, изготвен на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, от компетентните Д“СП“ по местоживеенето на двамата родители. В доклада, изготвен от Д“СП“ – “Лозенец“, по местоживеене на майката, при извършване на социалното проучване е установено, че основните грижи за детето М.полага майката С. с подкрепата на членовете на разширеното й семейство. Майката е осигурила подходящи условия за отглеждането на детето, доходите й са достатъчни да задоволява потребностите на М.. Връзката между детето и бащата не е наблюдавана, тъй като той живее на територията на Д“СП“ – “Красно село“. Становището е, че в интерес на детето М.родителите да постигнат споразумение относно отглеждането и възпитанието й, като е важно детето да има комуникация и с двамата й родители и останалите им близки.

В доклада, изготвен от Д“СП“ – “Красно село“, по местоживеене на бащата, се сочи, че основните грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката с подкрепата на бабата по майчина линия. По време на срещата в дома на бащата е наблюдавана емоционална връзка между детето и бащата. М.изглежда радостна и спокойна в дома на бащата и се ориентира безпроблемно в него. Заключението е, че в жилището на бащата, което е негова собственост, има подходящи условия за отглеждането на М.и бащата има родителски умения и финансова стабилност, за да се грижи за детето.

Така установената от първата инстанция фактическа обстановка следва да бъде допълнена със събраната в хода на въззивното производство доказателствена съвкупност.

В настоящата инстанция са предоставени по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт шест актуални социални доклада – три за бащата от Д“СП“ – “Красно село“, от 05.04.2021 г., от 07.10.2022 г. и от 12.06.2023 г. и три за майката от Д“СП“ – “Лозенец“, от 06.04.2021 г., от 05.10.2022 г. и от 08.06.2023 г.

При социалното проучване се потвърждават констатациите в докладите пред първата инстанция. Детето М.живее с майка си и баба си по майчина линия, като майката е в състояние да осигури базисните потребности на детето от подходящи битови условия, храна материална издръжка, съответстващи на възрастта й образование и лечение (при необходимост). За правилното личностно развитие на детето е необходимо то да има контакти и с двамата му родители и останалите им близки. И двамата родители имат родителски капацитет, но комуникацията между тях е нарушена, което е предпоставка детето да бъде поставено в конфликт на лоялност. Спазва се режима на лични контакти на бащата с детето, съгласно определените привременни мерки. Препоръчват родителите да се споразумеят в интерес на детето.

Въззивният съд изслуша страните във въззивното производство по реда на чл. 59, ал. 6 СК в открито съдебно заседание, проведено на 08.04.2021 г. Въззивникът В.Т. заяви, че режимът му на контакти с М.е крайно недостатъчен и иска по - широк режим. Приема значимата роля на другия родител, който е равнопоставен. Има трудна комуникация със С.П.. Детето няма негативно отношение към него. Привременните мерки се изпълняват така, както ги е постановил съдът. Въззиваемата С.П. заяви, че по отношение на разширения режим на бащата с детето притесненията й произтичат от това, че “нямам усещане, че ние сме на една страна по отношение възпитанието на детето. Между нас няма споделяне и доверие, и когато това го няма ми е трудно аз без никакъв проблем да кажа “о кей“. Другото, което ме притеснява е, че М., тъй като живее повечето време при мен и майка ми, то ние поставяме базата и той би следвало да я следва“.

Въззивният съд е допуснал изготвяне на заключение на СПЕ от вещото лице Д.С. Златарева – Станкова. В заключението му от 06.11.2023 г. вещото лице посочва, че детето има изградена близка и стабилна емоционална връзка с двамата родители, която не е прекъсната, отношението към тях е положително. Детето е в задоволителна емоционално състояние и не съществува конфликт на лоялност спрямо когото и да е било от двамата родители. Двамата родители притежават родителски капацитет за отглеждане, възпитание и стимулиране на възпитанието на детето. Желателно е родителите да постигнат подходяща комуникация за сближаване на възгледите им относно изискванията и стимулирането на детето, каквато на този етап не съществува в достатъчен обем. Бащата не заявява негативно отношение към майката и се показва отговорен за контактите с нея, докато майката е критично настроена и резервирана в отношенията си към него. Вещото лице не намира данни за целенасочени въздействия върху детето от който и да е било от родителите с цел формиране на негативно мнение и отношение към другия родител. Детето би се адаптирало без особени затруднения към евентуална промяна в досегашния му начин на живот, но предвид отглеждането му до този момент от майката е добре то да остане в същата постоянна среда, при задължително осъществяване обаче на по - разширени и регулярни контакти с неговия баща. Предлага вариант на по - разширен режим на контакти с неотглеждащия родител.

Това заключение е прието в съдебно заседание на 16.11.2023 г., но по искане на въззиваемата С.П. въззивният съд е допуснал повторна СПЕ от вещото лице И.Д.А.. Заключението от 25.05.2024 г. е прието в съдебно заседание на 13.06.2024 г. Вещото лице посочва, че детето е в контакт с родителите му и двамата родители са в еднаква степен значими фигури за детето и М.е в еднаква степен силно привързана и се чувства еднакво сигурна и близка с всеки от родителите. Не се наблюдава конфликт на лоялност между двамата родители. Двамата родители притежават нужния родителски капацитет, физическо и психическо здраве да се грижат за дъщеря си в бъдеще самостоятелно без чужда помощ. При детето отсъства родителско отчуждение. По отношение на режима на лични контакти на детето с бащата вещото лице заключава, че детето и с двамата родители се чувства сигурно, привързано и защитено. У детето има готовност и желание продължителността на престоя при бащата да нарасне от 5 на 10 дни месечно. Вещото лице А. не намира никакви причини, които да пречат на съда да се съобрази с желанието на детето.

И двете страни представят писмени бележки.

При тази подробна фактическа установеност въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Безспорно е установено по делото, от подробно обсъдената доказателствена съвкупност (социални доклади и заключения на СПЕ), че въззиваемата С.П. има необходимия родителски капацитет, може и осигурява необходимото за правилното отглеждане и възпитание на детето.

Тук следва да се обоснове, че въззивникът В.Т. многократно е заявявал пред въззивната инстанция (в многото негови проекти за споразумения, представени по делото, в пледоарията му по същество в съдебното заседание на 13.06.2024 г. и в писмените бележки по същество) родителските права да се упражняват от майката. Независимо, че формално няма оттегляне на въззивната жалба в тази част, следва да се приеме, че тя не е поддържана в хода на производството и затова въззивният съд не намира за необходимо да излага подробни мотиви за упражняването на родителските права върху детето М.от майката С.П..

Съобразно това въззивният съд приема, че първоинстанционното Решение е правилно в частта, в която на майката С.П. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете М., и в частта относно определянето на местоживеенето на детето при неговата майка. Предвид това обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тези части.

По отношение на определения режим на лични отношения на въззивника с детето, въззивният съд намира, че от подробно обсъдената доказателствена съвкупност (социални доклади и заключения на СПЕ) същият следва да се осъществява в обем, различен от определения от първата инстанция, който да бъде разширен и диференциран.

От заключението на двете изслушани СПЕ е видно, че детето се чувства спокойно при контактите с баща му. Не са налице никакви вредности и проблеми при осъществяването на тези контакти. Между бащата и детето е налице силна емоционална привързаност и изградена доверителна връзка. Въззивният съд не намира за основателни опасенията на майката, че по - продължителният контакт с бащата ще наруши изградените навици и ще възпрепятства правилното възпитание на детето. Напротив, по - разширеният режим ще даде възможност и на бащата да участва по - пълноценно във възпитанието и отглеждането на детето, за което той има родителски капацитет, материални и финансови условия и демонстрира последователно желание за това. Още повече, че детето е във възраст, когато се нуждае от грижите и вниманието на двамата му родители. В интерес на детето М.и за правилното му развитие се налага същото да има по - пълноценен контакт с неотглеждащия го непосредствено родител – бащата. Така, ще се “компенсира“ донякъде уязвимостта поради ниската степен на стресоустойчивост у детето (каквото е заключението на вещото лице И.А.). Също така в детето има готовност и желание продължителността на престоя при бащата да нарасне от 5 на 10 дни месечно.

Предвид изложените съображения, първоинстанционното Решение в частта относно определения режим на лични контакти на бащата с детето следва да бъде отменено и да се постанови по - разширен и диференциран с оглед празници (лични и официални) режим на лични отношения на В.Т. с детето М.. В случая, определянето на диференциран режим през лятото се налага поради липсата на комуникация между родителите и за да се избегнат спорове и неясноти.

Въззивният съд намира за подходящ следният режим на лични отношения на бащата с детето, считано от постановяване на настоящото решение, както следва:

Бащата има право да вижда и взема детето всеки месец от 9⁰⁰ часа на 5^-то число до 18⁰⁰ часа до 10^-то число и от 9⁰⁰ часа на 20^-то число до 18⁰⁰ часа на 25^-то число на месеца; през лятото – за времето от 10⁰⁰ часа на 1^-во число до 19⁰⁰ часа на 15^-то число на месец юли и от 15⁰⁰ часа на 15^-то число (с оглед на имения ден на детето М.) до 19⁰⁰ часа на 30^-то число на месец август в нечетна година и за времето от 10⁰⁰ часа на 19^-то число на месец юли (с оглед рождения ден на майката на 18.07.) до 15⁰⁰ часа на 15^-то число на месец август в четна година, като през това време не се прилага режимът, действащ през учебно време;

В четна година – за времето от 10⁰⁰ часа на 23 декември до 19⁰⁰ часа на 27 декември, като не се прилага режима от 20^-то до 25^-то число за месец декември; в нечетна година – за времето от 10⁰⁰ часа на 29 декември до 19⁰⁰ часа на 02 януари на следващата четна година; за Великденските празници в четна година – за времето от 10⁰⁰ часа на Разпети петък до 19⁰⁰ часа на Светлия понеделник, като за тези дни не се прилага ежемесечния режим за съответния петдневен период;

Рожденият ден на детето – 2 декември, детето ще празнува рождения си ден в нечетни години с майката, а бащата ще има право да го вижда и взема в деня, следващ рождения ден – за времето от 10⁰⁰ часа до 20⁰⁰ часа, а, в случай че този следващ ден е учебен – след края на учебните занятия до 20⁰⁰ часа. В четни години бащата ще взема детето при себе си за рождения ден на детето (2 декември) – от 11⁰⁰ часа, а, в случай че този ден е учебен – след края на учебните занятия до 10⁰⁰ часа на следващия ден (3 декември).

На рождения ден на бащата – 11 март, бащата ще връща детето на 12.03. в 10⁰⁰ часа, вместо на 10.03. в 18⁰⁰ часа.

На 21 ноември (Въведение Богородично и ден на християнското семейство и младеж) в четна година детето ще празнува с майката, а бащата ще го взема в 9⁰⁰ часа на 22 ноември, вместо на 20^-то число и ще го връща в 18⁰⁰ часа на 27.11., вместо на 25^-то число.

При осъществяване на личните контакти с детето бащата ще го взема и връща от/в дома на майката.

По разноските

Въззиваемата С.П. е направила искане за присъждане на разноски по делото. В настоящия случай, с оглед на изхода на делото – частично уважаване на въззивната жалба (съгласно ТР № 3 – 2024 – ОСГК), въззиваемата няма право на разноски. Всяка страна следва да понесе разноските, които е направила. Затова въззивният съд оставя без уважение искането на въззиваемата за присъждане на разноски.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37319 от 10.02.2020 г., постановено по гр. дело № 2206 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, 86^-ти състав, в частите относно упражняването на родителските права и местоживеенето на детето М.В.Т., родена на *** г., ЕГН **********.

ОТМЕНЯ Решение № 37319 от 10.02.2020 г., постановено по гр. дело № 2206 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, 86^-ти състав, в частта относно режима на лични отношения на бащата В.Б.Т., ЕГН **********, с детето М.В.Т., родена на *** г., ЕГН **********, и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 127, ал. 2 СК, режим на лични отношения на В.Б.Т., ЕГН **********, с детето М.В.Т., родена на *** г., ЕГН **********, считано от постановяване на настоящото решение, както следва:

Бащата има право да вижда и взема детето всеки месец от 9⁰⁰ часа на 5^-то число до 18⁰⁰ часа до 10^-то число и от 9⁰⁰ часа на 20^-то число до 18⁰⁰ часа на 25^-то число на месеца; през лятото – за времето от 10⁰⁰ часа на 1^-во число до 19⁰⁰ часа на 15^-то число на месец юли и от 15⁰⁰ часа на 15^-то число (с оглед на имения ден на детето М.) до 19⁰⁰ часа на 30^-то число на месец август в нечетна година и за времето от 10⁰⁰ часа на 19^-то число на месец юли (с оглед рождения ден на майката на 18.07.) до 15⁰⁰ часа на 15^-то число на месец август в четна година, като през това време не се прилага режимът, действащ през учебно време;

В четна година – за времето от 10⁰⁰ часа на 23 декември до 19⁰⁰ часа на 27 декември, като не се прилага режима от 20^-то до 25^-то число за месец декември; в нечетна година – за времето от 10⁰⁰ часа на 29 декември до 19⁰⁰ часа на 02 януари на следващата четна година; за Великденските празници в четна година – за времето от 10⁰⁰ часа на Разпети петък до 19⁰⁰ часа на Светлия понеделник, като за тези дни не се прилага ежемесечния режим за съответния петдневен период;

Рожденият ден на детето – 2 декември, детето ще празнува рождения си ден в нечетни години с майката, а бащата ще има право да го вижда и взема в деня, следващ рождения ден – за времето от 10⁰⁰ часа до 20⁰⁰ часа, а, в случай че този следващ ден е учебен – след края на учебните занятия до 20⁰⁰ часа. В четни години бащата ще взема детето при себе си за рождения ден на детето (2 декември) – от 11⁰⁰ часа, а, в случай че този ден е учебен – след края на учебните занятия до 10⁰⁰ часа на следващия ден (3 декември).

На рождения ден на бащата – 11 март, бащата ще връща детето на 12.03. в 10⁰⁰ часа, вместо на 10.03. в 18⁰⁰ часа.

На 21 ноември (Въведение Богородично и ден на християнското семейство и младеж) в четна година детето ще празнува с майката, а бащата ще го взема в 9⁰⁰ часа на 22 ноември, вместо на 20^-то число и ще го връща в 18⁰⁰ часа на 27.11., вместо на 25^-то число.

При осъществяване на личните контакти с детето бащата ще го взема и връща от/в дома на майката.

ОСТАВЯ без уважение искането на въззиваемата С.Х.П. за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.