№ 8383
гр. София, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Р.Д.Г.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110106933
по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския
процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 5959,46 лева, представляваща регресно
вземане за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“ по щета № *********/2021 г. и 20,00 лева ликвидационни разноски за
определянето й, представляващи обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 30.11.2021 г. в гр. София на ул. „О“ № ***, където върху
застрахования при ищеца по застрахователна полица № ******* л.а.
„*******“, с рег. № *******, паднало дърво, вследствие на което са увредени
ляв преден калник, дясна задна врата, капак на ляво външно огледало,
покривен панел, рамки на врати – леви и десни, заден десен калник,
облицовка таван и др., както и сумата от 182,09 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 21.10.2022 г. до 07.02.2023г. , ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на исковата
молба в съда – 08.02.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че във връзка с реализираното на 30.11.2021 г.
застрахователно събитие при него е образувана преписка по щета №
*********/2021 г., по която първоначално размерът на щетите бил изчислен
на сумата от 8564,83 лева, но впоследствие била извършена нова оценка и
стойността била редуцирана до 5063,46 лева. Твърди, че в полза на сервиза,
извършил ремонта на увредения автомобил е заплатена сумата от 5253,67
лева с преводно нареждане от 18.04.2022 г. Сочи, че на 21.03.2022 г. е
постъпила молба от собственика на увредения автомобил, в която били
изложени възражения относно наличието на детайли, които не били
отремонтирани от страна на сервиза, с оглед на което на 13.05.2022 г. отново
1
бил извършен оглед на МПС и било констатирано, че са налице неотстранени
щети по предна броня, преден десен калник, предна и задна леви врати и др.
В резултат на описаното, автомобилът отново бил предоставен за ремонт в
доверен сервиз, като последният издал фактура на стойност 705,59 лв. с ДДС,
която сума била изплатена от ищеца с преводно нареждане от 09.08.2022 г. С
оглед описаното ищецът в заключение излага, че общият размер на
изплатеното застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 5959,46 лева.
Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът, доколкото счита, че
последният не е изпълнил задължението си за поддържане на крайпътните
насаждения, част от пътната инфраструктура. С писмо с рег. №
**********/8/06.10.2022 г., получено на 10.10.2022 г., предявило регресната
си претенция към отговорното лице, но към момента претенцията не била
възстановена. Претендира и лихва за забава за периода от датата на изтичане
на 10 дни от получаване на регресната покана от ответника - 21.10.2022 г. до
07.02.2023 г. Прави искане съдът да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, такъв е
постъпил от ответника, който оспорва предявените искове като
неоснователни. Ответникът подробно аргументира, че общината е положила
необходимите грижи и усилия по поддържането и опазването на зелените
площи. Сочи също и че за датата на процесното събитие са били налице
данни за наличието на пориви на вятъра достигащи на места 90 км/ч – 100
км/ч, като било издадено и предупреждение от първа степен за обилни
валежи в 7 области на страната. Твърди, че в случая се касае за случайно
събитие, породено от метеорологичната обстановка. Излага също и че
заплатените суми за щети са силно завишени. Прави искане предявените
искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Възразява за
прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235
от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения гловен иск е да установи наличието
на застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения
автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди,
както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по договора за
застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и
непосредствена причинна връзка между причинената вреда и неизпълнение
на задълженията на ответника за обезопасяване на участъка, където е
настъпило увреждането.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа; осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от
физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
/деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между
деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез
2
действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона,
техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия,
които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с
него (така ППВС № 9/1966 г.).
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да
обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на
прекия извършител.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби.
При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването
на дълга, както и направените от него възражения, вкл. това, че инцидентът е
представлява случайно събитие.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането на длъжника в забава за сочения период и размера на
обезщетението за забава.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени
безспорно от събраните по делото доказателства.
Обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са
обстоятелствата, че: 1/ процесното дърво се е намирало край пътното платно
на ул. „О“ № *** като част от уличното озеленяване; 2/ лекият автомобил
„*******“, с рег. № *******, е бил застрахован при ищеца по валидна
имуществена застраховка „Каско на МПС“; 3/ че сумата от 5959,46 лв. е
платена от ищеца на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил
/5063,46 лв. на 18.04.2022 г. и 705,79 лв. на 09.08.2022 г./; 4/ че ищецът е
изпратил покана до ответника на 06.10.2022 г, получена от ответника на
10.10.2022 г.
От представената и приета по делото застрахователна полица
№********** с Клауза "А - Пълно Каско" и общите условения на ищеца, се
установява, че л. а. марка "М", модел "***" с рег. №*******, е застрахован
при ищеца по имуществена застраховка "Каско" с период на покритие
01.03.2021 г. – 28.02.2022 г. с покрити рискове – клауза "А – Пълно Каско",
като застрахователната сума е 20700 лева, а дължимата премия – 823,45 лева.
Видно от ОУ клауза "А – Пълно Каско" представлява пълно каско и покрива
пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинени от
всички рискове в клаузи "С" и "В", в това число и пълна или частична щета
на застрахованото МПС, причинена от природно бедствие или удар на МПС
от клони на дървета и други предмети, отнесени от бурята или урагана /чл. 4,
Клауза „С“, б. Б от ОУ/.
Безспорно е, че застрахователните премии са заплатени. Ето защо
обстоятелството, че е налице валидно възникнало застрахователно
правоотношение по застраховка "Каско" на МПС със застрахователната, по
която застрахован е лек автомобил марка "М", модел "***", със срок на
валидност на полицата от 01.03.2021 г. до 28.02.2022 г., в рамките на който
3
попада дата на събитието, се установява по делото.
Чрез изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж.
Венцислав Другански, удостоверение от МВР, ГД "Пожарна безопасност и
защита на населението", СД "Пожарна безопасност и защита на населението"
от 01.12.2021 г., уведомлението за щета и показанията на разпитания
свидетел М. Г., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК (свидетелят
е собственик на увредения автомобил), на които съдът дава вяра като
обективни, последователни и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства, се установява, че на 30.11.2021 г. около 12,00 часа в гр.
София, на ул. "О" № ***, на паркинг е настъпило застрахователно събитие –
вследствие на интензивен снеговалеж върху застрахования при ищеца лек
автомобил паднало дърво, вследствие на което на процесния л. а. "М", модел
"***" били нанесени щети.
С ангажиране на описаните доказателства ищецът е провел пълно и
главно доказване на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица
от падане върху автомобила на дърво, поради неизпълнение на задължението
на ответника Столична община да поддържа вещ - общинска собственост на
основание чл. 16, във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за общинската
собственост във вр. с чл. 61, ал. 3 от ЗУТ и чл. 31 от Наредбата за изграждане,
поддържане и опазване на зелената система на Столична община.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид отговорност за чужди
противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да е възникнало спорното право за обезщетяване
на ищеца, последният следва да докаже хипотезата на гражданския деликт и
причиняване на вредите при или по повод на извършването на възложената
работа. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е
противоправно бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е
предписано нормативно задължение за действие. Следователно, за да е
противоправно бездействието на служители на Столична община, то трябва
да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по
поддържане на дървесната растителност на територията на общината, по
надзор и идентифициране на опасните дървета, както и действия по
обезопасяване на градската среда в тази насока, в т. ч. и като извършват
действия по премахване на такива дървета, които застрашават безопасността
на гражданите и тяхното имущество. При така разпределената
доказателствена тежест съдът приема, че ищецът е следвало да докаже в
производството, че дървото, причинило инцидента, е било разположено
върху общинска собственост, респективно, в случай, че не е на общинска
земя, то е съществувало задължение за общината да поддържа и да осигурява
безопасността на дървесната растителност на територията на общината.
Според чл. 61 от ЗУТ в териториите на общините се устройват
озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване
на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на
населението. Основа на зелената система са озеленените площи, за широко
обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от национално или общинско значение - паркове, градини,
улично озеленяване. Допълващи зелената система са озеленените площи за
ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени,
4
производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, както и
озеленените площи с друго специфично предназначение - гробищни паркове,
ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. Според
ал. 4 на чл. 61, озеленените площи по ал. 2 и площите със специфично
предназначение по ал. 3 - собственост на държавата и общините, са публична
собственост.
Съгласно чл. 16, във вр. с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за общинската
собственост поддържането и ремонтите на вещите - общинска собственост, се
извършват от лицата, на които са предоставени за управление, като
необходимите средства се предвиждат ежегодно по бюджетите им. С
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост във вр.
с параграф 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и
местната администрация в задължение на ответника е вменено стопанисване и
поддържане в изправност на повереното й имущество, в това число общински
пътища, булеварди, площади, обществени паркинги и зелените площи за
обществено ползване, сред които попадат и териториите по чл. 61 от ЗУТ.
Планирането, изграждането, поддържането, опазването и развитието на
зелената система на Столична община, независимо от формите на
собствеността, от друга страна, се урежда от Наредбата за изграждане,
поддържане и опазване на зелената система на СО. Според чл. 31, ал. 1 от
Наредбата поддържането на зелените площи е специфична и творческа
дейност, която се ръководи и осъществява от специализирано общинско
предприятие. Тя е непрекъснат процес с агробиологичен строително -
ремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно
функциониране на елементите на зелената система, а според ал. 2 на чл. 31,
общинските зелени площи за широко обществено ползване на всеки пет
години се подлагат на преглед и преценка за необходимостта от частична
реконструкция на амортизирани биологични или благоустройствени фондове.
Прегледът и преценката се извършват от ДЗС и специализираните служби
към районните администрации.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредбата собствениците са длъжни да опазват
и поддържат в добро състояние намиращата се в имотите им растителност, а
според ал. 2 на същия текст собствениците са длъжни да осигуряват достъп
до имотите си на компетентните служители от специализираните общински
служби за извършване на огледи, картотекиране и контрол, като на
собствениците на имотите е забранено да премахват или увреждат дървета в
имотите им, освен в случаите по чл. 42 от Наредбата.
С оглед изложеното съдът счита, че възражението на ответника, че не
отговаря за падналото дърво, находящо се до паркинга на ул. "О" № *** е
неоснователно.
Именно ответникът следва да осъществява поддържане и опазване на
зелената система като извършва дейност по осигуряване на необходимите
условия за комплексно функциониране на елементите на зелената система,
което задължение не е изпълнил.
Възражението на ответника за наличието на непреодолимо външно
въздействие върху дървото, а именно наличието на снеговалежи, съдът счита
за неоснователно.
5
Случайно събитие ще бъде налице ако се установи, че са били спазени
всички изисквания относно изпълнението на задълженията за поддържане на
озеленените площи и декоративната растителност, но събитието е настъпило
само и единствено поради въздействието на непреодолима сила. (Така
Решение № 204 от 10.03.2010 г. по гр. д. № 4284/2008 г. на ІV ГО на ВКС).
Природното явление /снеговалежите/ случило се на горепосочената дата не
може да бъде определено като непреодолимо външно въздействие, доколкото
наличието на снеговалежи е характерно за края на месец ноември, когато е
настъпило събитието, от друга страна, вредоносният резултат при
непозволено увреждане не може да бъде следствие от случайно събитие,
когато се предхожда от виновно поведение на делинквента или на лице, за
чието бездействие той отговаря, какъвто е настоящия случай.
С оглед гореизложеното съдът достига до извода, че в срока на
договора за имуществено застраховане е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риск.
Според заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра като
компетентно изготвено и безпристрастно, както и от уведомлението за щета,
описа на щета и показанията на разпитания свидетел, увредени вследствие на
застрахователното събитие са следните детайли от лекия автомобил: ляв
преден калник, дясна задна врата, капак на ляво външно огледало, покривен
панел, рамки на врати – леви и десни, заден десен калник, облицовка таван,
чиято стойност по средни пазарни цени към датата на събитето е в размер на
5959,46 лева, като обичайният разход за ликвидация на щета като процесна е
в размер на 15,00 – 25,00 лева.
Въз основа на уведомление на водач на лекия автомобил до ищеца е
образувана преписка по щета №*********, изготвен е опис на щетите и
ремонта на МПС е възложен на автосервиз. С оглед твърденията на страните
по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване, на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обявено обстоятелството, че сумата от 5959,46 лв. е
платена от ищеца на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил
/5063,46 лв. на 18.04.2022 г. и 705,79 лв. на 09.08.2022 г.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно –
осъщественото събитие, при което застрахованият автомобил е претърпял
описаните повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования
имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума, както между
страните не е спорно и се установява, че застрахователят е заплатил на сервиз
сумата, необходима за ремонта на увредените детайли, което обстоятелство
не се оспорва и от ответната страна, поради което и на основание чл. 410, ал.
1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото лице срещу причинителя
на вредата.
С регресна покана от 06.10.2022 г. (лист 62), получена от Столична
Община на 10.10.2022 г., ищецът е поканил ответника да му възстанови
заплатена сума ведно с ликвидационните разноски в общ размер на 5959,46
лева, тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да
получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на
щетата, но между страните не е спорно, че плащане не е постъпило, поради
което искът за главница следва да бъде уважен в пълен размер.
6
С оглед основателността на главния иск, като законна последица от
неговото предявяване, следва да бъде уважено и искането за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Задължението на делинквента /на лицето, което отговаря за него/ към
застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед
регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. От представената обратна разписка се установява, че регресната
покана е получена от ответника на 10.10.2022 г., поради което към началната
дата на периода, за който се претендира мораторна лихва, ответникът е бил в
забава. За периода 21.10.2022 г. – 07.02.2023 г. размерът на мораторната
лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 191,02 лева, но
тъй като ищецът претендира по-нисък размер, искът следва да бъде уважен за
сумата от 182,09 лева.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на разноските в производството.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 288,38 лева,
300 лева депозит за възнаграждение на вещо лице, 50 лева – депозит за
призоваване на свидетел. Заявил е претенция за присъждане на адвокатско
възнаграждение за тази инстанция в размер на 1092,00 лева. От ответника
своевременно е направено възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение, което настоящият състав намира на
основателно.
С оглед решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/2022г., по
съображенията по цитираното решение, настоящият състав приема, че следва
да откаже приложение на НМРАВ при определяне размера на адвокатското
възнаграждение. Следователно съдът не е обвързан в преценката си от
критериите по НМРАВ, а следва да преценява фактическата и правна
сложност на всяко дело.
Съдът намира, че конкретното дело не се отличава с висока фактическа
или правна сложност, ответникът е признал голяма част от фактическите
твърдения на ищеца, поради което не са доказвани всички факти и
обстоятелства, които са в тежест на доказване на ищеца, проведени са три
открити съдебни заседания, поради което възнаграждението следва да се
определи в размер на 400 лв.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се
присъди сумата от 1038,38 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „М” № *** да
заплати на „ЗД Е“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.
СОФИЯ, бул. „ХР.К.“ № 43, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл.
7
49 от ЗЗД, сумата в размер на 5959,46 лева, представляваща регресно вземане
за заплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по
щета № *********/2021 г. и 20,00 лева ликвидационни разноски за
определянето й, представляващи обезщетение за застрахователно събитие,
настъпило на 30.11.2021 г. в гр. София на ул. „О“ № ***, където върху
застрахования при ищеца по застрахователна полица № ******* л.а.
„*******“, с рег. № *******, паднало дърво, вследствие на което са увредени
ляв преден калник, дясна задна врата, капак на ляво външно огледало,
покривен панел, рамки на врати – леви и десни, заден десен калник,
облицовка таван и др., , ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на исковата молба в съда – 08.02.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „М” № *** да
заплати на „ЗД Е“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.
СОФИЯ, бул. „ХР.К.“ № 43, на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 182,09 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 21.10.2022
г. до 07.02.2023г.
ОСЪЖДА Столична община, адрес: гр. София, ул. „М” № *** да
заплати на „ЗД Е“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в гр.
СОФИЯ, бул. „ХР.К.“ № 43, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
1038,38 лева - разноски в производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8