Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Атанас Иванов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по искова молба от В. Р. Д., ЕГН [ЕГН], А. Л. Д., ЕГН [ЕГН], А. Л. Д., ЕГН [ЕГН], И. Л. Д., ЕГН [ЕГН] и А. Л. Д., ЕГН [ЕГН] против [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], адрес, представлявано от управителя В. Б.. Навежда се в молбата, че ищците по настоящата искова претенция са законни наследници на Л. А. Д., бивш жител на [населено място], починал на 15.08.2012 г. в 09.00 часа. Твърди се, че към датата на настъпване на трудовата злополука - смърт на наследодателят, същият е бил нает по силата на трудов договор от страна на ответното дружество за определен срок, при пълно работно време, с начална дата на престиране на трудовите задължения - 15.02.2012 г., и с работно време - от 07.30 часа до 12.00 часа и от 12.30 часа до 16.00 часа, с място на трудовата злополука - търговски обект, [населено място] поле, общ. Б., вид работа - събиране и товаряне на кофите за отпадъци със специализиран сметоизвозващ автомобил - „ сметосъбирач", която трудова злополука е настъпила по време на закуска и в резултат на задавяне от храна, с последица от настъпила трудова злополука - смърт. Навежда се, че след смъртта на наследодателя е прекратен и трудовият му договор, като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е настъпила смърт на лицето. Навежда се, че с протокол № 09/ 12 г. от 03.10.2012 г. за резултати от извършено разследване на злополуката, станала на 15.08.2012 г., съставен от РУ „СО" Б., са материализирани резултатите от извършено в периода 26.09.2012 г.-03.10.2012 г., разследване на трудова злополука, се установява, че на 15.08.2012 г. пострадалият е започнал работа в 07.30 часа, като преди злополуката е извършвал обичайната, всекидневна и по длъжностна характеристика работа - събиране и товарене на кофите за отпадъци със специализиран сметоизвозващ автомобил, като към 08.00 часа автомобила потеглил към сметището в [населено място], а сметосъбирачите останали в [населено място] поле и ползвали въведената физиологична почивка, за да закусват. Твърди се, че наследодателят заедно с другите двама работници и свидетели на инцидента - Г. Г. Д. и А. Т., си закупили храна от хранителен магазин в селото, след което излезли пред магазина да се хранят, през което време на наследодателят му прилошало, като колегата Г. Г. Д. се опитал да му помогне, като направил опит да му извади езика и парче храна, но усилията се оказали напразни и наследодателят починал. Поддържа се, че в протокола е отразено в t. VI „Отклонение от нормалните действия и условия и материалния ред, свързан с тези отклонения - попадане на чуждо тяло -хранителна материя в дихателната тръба и главните дихателни пътиша, вследствие на което настъпва остра дихателна недостатъчност...", а като начин на увреждане в протокола е посочено - „ увреждането и настъпилата смърт на пострадалия е резултат от механичната асфиксия на дихателните пътища - хранителна материя, запушваща дихателната тръба и главните бронхи“. Твърди се, че с разпореждане № 073/ 02.08.2013 г. на РУ „СО" Б., и на основание чл. 60, ал. (1) КСО декларираната от ответника [фирма] злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. (1) от КСО. Твърди се, че с покана вх. № 341/ 04.09.2013 г. ищците поканили управителят на ответното дружество в петнадесетдневен срок от получаване на поканата да изплати обезщетение за настъпилата на 15.08.2012 г. в резултат на трудова злополука смърт на наследодателят, в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на злополуката -15.08.2012 г. С писмо изх.№ 355/ 18.09.2013 г. управителят на ответното дружество уведомил ищците, че ответното дружество има сключена със [фирма] Главна агенция Б., групова застраховка „Трудова злополука" с номер на застрахователната полица № 01140201200003, със срок на действие на същата от 14.05.2012 г. до 12.05.2013 г., предвид и на което е указано да насочат ищците претенциите си за изплащане към застрахователя. Твърди се, че ЗК [фирма], за периода 0.00 часа на 14.05.2012 г. до 24.00 часа на13.05.2013 г., е изплатила обезщетение в размер на по 6 384 лв. на всеки един, или обезщетение в общ размер 31 920 лв. При тези данни, се прави довод, че ответника следва да бъде осъден да заплати обезщетение за загубата на наследодателят от настъпила смърт, в резултат на трудова злополука, касаеща разликата до действителните вреди. Навежда се, че съгласно чл. 151, ал. 1 КТ, работодателят осигурява на работника или служителя почивка за хранене, която не може да бъде по-малка от 30 минути и не се включва в работното време, като изключение от този принцип са уредените физиологични режими на труд и почивка в Наредба № 15 от 31.05.1999 г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, физиологични режими на труд и почивка. Твърди се, че работодателят на наследодателят не са били осигурени нормални условия за труд и почивка за хранене, предвид и на което същият е бил поставен в ситуация на вредни за здравето му условия, в резултат и на което е настъпила и неговата смърт по време на хранене. Навежда се, че всички обстоятелства, имащи значение при определянето на вредите, а именно - страданията от загубата на съпруг - за първата, и баща на останалите ищци, всеки един от тях преживял по един изключително тежък и болезнен начин загубата, като разбира е отчетено и изплатеното обезщетение, предвид и на което обезщетенията, които претендират към настоящия етап са както следва: 18 000 лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди от загубата на съпруга и опора в живота, човекът с когото са създали четири деца, всеки един от тях достоен гражданин, с който са възпитали децата си на честност, труд и добро възпитание, човекът в който намирал утеха и опора в трудното ежедневие и правел всичко по силите си, за да направи и съпругата и децата, независимо, че отдавна са навършили пълнолетие, по-доволни и по - щастливи, ведно с дължимата законна лихва от датата на настъпване на вредоносното деяния до окончателното изплащане на сумата; по 13 000 лв., обезщетение за причинените неимуществени вреди от загубата на бащата и опора в живота, човекът, който е възпитал на честност, труд и добро възпитание, на уважение децата, човекът на който всеки един от тях разчитал за добър съвет и блага дума в трудни моменти, човекът, който помагал духовно и материално в труден момент на всеки един, ведно с дължимата законна лихва от датата на настъпване на вредоносното деяния до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че неосигуряването на нормални условия за провеждане на физиологичната почивка, принудата наследодателят да се храни при непривични условия, неизпълнението на основни задължения от страна на работодателят относно осигуряването на нормални условия на труд и почивка е основната причина да загубят последния. Правят искане пред съда, да постанови решение, с което да осъди ответника [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], адрес, представлявано от В. Б., да заплати обезщетения за неимуществени вреди в размер на 18 000 лв. лева за В. Р. Д., ЕГН- [ЕГН], ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на настъпване на вредоносното деяние 15.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, да заплати по 13 000 лв., на всеки един от останалите ищци - А. Л. Д., ЕГН [ЕГН], А. Л. Д., ЕГН [ЕГН], И. Л. Д., ЕГН [ЕГН] и А. Л. Д., ЕГН [ЕГН], ведно с дължимата законна лихва, считано от датата на настъпване на вредоносното деяние 15.08.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и претендират сторените по делото разноски. Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който навежда, че оспорва предявените искове, тъй като са неоснователни. Ответникът оспорва фактическите твърдения, описани в исковата молба във връзка трудова злополука в частта, в която ищеца ангажира отговорността на ответника. Не оспорва твърдението в исковата молба, че между наследодателя на ищците Л. А. Д. и ответникка е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № 5/ 15.02.2012 година като заеманата от същия длъжност е била Метач – кантонер, при посочени в трудовия договор и длъжностна характеристика условия на работа, както и обстоятелството, че на 15.08.2012 година по време на установена физиологична почивка от 08:45 часа до 09:00 часа ищецът е починал в резултат на задавяне с храна /механична асфикация на дихателните пътища/. Поддържа се от ответника, че от приложеният към исковата молба Протокол № 09/12 от 03.10.2012 година се установява механизмът и характерът на увреждането, които също не оспорва, а именно: попадане на чуждо тяло – хранителна материя в дихателната тръба и главните дихателни пътища, вследствие на което настъпва остра дихателна недостатъчност; увреждането и настъпилата смърт на пострадалия е резултат от маханична асфикция на дихателните пътища – хранителна материя, запушваща дихателната тръба и главните бронхи. Не се оспорва и обстоятелството, с Разпореждане № 073/ 02.08.2013 година на РУ “СО” Б. и на основание чл. 60 ал. 1 от КСО, декларираната от [фирма] злополука е приета за трудова по чл. 55 ал. 1 от КСО, както и че по силата на сключена Групова застраховка “Трудова злополука” действаща за периода от 00:00 часа на 14.05.2012 година до 24:00 часа на 13.05.2013 година ЗК [фирма] е изплатила на ищците обезщетение в общ размер на 31 920 лева или по 6 384 лева на всеки един от тях поотделно. Останалите обстоятелства, на които се основа иска от ищците, ответникът оспорва, като намира за неоснователни. Оспорва се трудовият характер на злополуката, независимо от обстоятелството, че е налице Разпореждане на РУ “СО” Б., с което злополуката е приета за трудова като се навежда твърдение, че не е налице причинна връзка между условията на труд и настъпилата смърт. От мотивите на цитираното разпореждане се установява, че органът по издаването му се позовава на становището на специализиран състав на НЕЛК по белодробни болести ІІ състав, който отменя ЕР на ТЕЛК № 2919 от 31.10.2012 година и оттегля ЕР на НЕЛК № 0004/04.01.2013 година и е приел, че е налице причинна връзка между злополуката /механична асфикция/ и настъпилата смърт на работното място. Навежда се, че в отмененото ЕР на ТЕЛК № 2919/31.10.2012 година и оттеглено ЕР на НЕЛК № 0004/04.01.2013 година е прието, че възникналата злополука не е трудова, тъй като липсва причинна връзка между настъпилата смърт /от механична асфикция на дихателните пътища от хранителни материали и условията на труд. Прави се довод, че е налице съществена разлика между първоначалното решение на НЕЛК № 0004/04.01.2013 година, което намира ответника за правилно и вярно, където се приема, че няма причинна връзка между настъпилата смърт и условията на труд, а впоследствие се приема, че е налице причинна връзка между механичната асфикция и настъпилата смърт, при което ответника прави извод, че липсва причинна връзка с условията на труд. Навежда твърдение ответникът, че специалният административен ред на чл. 60 от КСО има значение за установяване и зачитане на трудова злополука при търсене на пенсионни и осигурителни последици от нея, но не и при предявен иск, доколкото съгласно задължителната практика на ВКС, дори и да няма влязъл в сила административен акт, с който злополуката се приема за трудова, то може по общия исков ред да се установи настъпването на същата (в този смисъл е и Решение № 666 от 02.02.2010 година на ВКС по гр. д. № 2960/2008 година ІІ г.о. ГК, докладчик председателя Е. Т.). Оспорва и твърденията на ищците, че работодателят не е осигурил на починалото лице безопасни условия на труд и в частност, че не били осигурени нормални условия на труд и почивка за хранене, предвид което починалият работник бил поставен в ситуация на вредни за здравето му условия, в резултат на което е настъпила и неговата смърт по време на хранене, като неверни и неоснователни. Поддържа се от ответника, че съгласно чл. 151 ал. 1 от КТ работодателят осигурява на работника или служители почивка за хранене, която не може да бъде по малка от 30 минути и не се включва в работното време. В случая обаче злополуката /задавянето с храна не е станало в определената по реда на чл. 151 ал. 1 от КТ почивка за хранене, която според Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството е в интервала от 12:00 часа до 12:30 часа. В настоящия случай злополуката е станала в интервала 08:45-09:00 часа по време на установените със Заповед № 46 от 22.06.2012 година на управителя на Б. Е. физиологични почивки с продължителност 10-15 минути, които се включват в работното време и което не са почивки за хранене. Съгласно т. 2 от Допълнителната разпоредба на Наредба № 15 от 31.05.1999 година за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа – “почивките по време на работа са специално организирани и регламентирани от работодателя периоди на пълно прекъсване на дейността по време на работния ден /работната смяна/, които се използват от работещите за отмора и възстановяване на въздействията на факторите на работната среда и трудовия процес и са част от работното време, а не за хранене“. Съгласно разработените от Службата по трудова медицина [фирма] физиологични режими на труд и почивка по време на работа за работещите в авторемонтна работилница, транспортен сектор, сметосъбиране и чистота – Регламентираните почивки по време на работа за работещите в сметосъбирането и чистото се провеждат на терен в близост до работното място. При тези данни ответникът оспорвам изцяло твърденията на ищците, че неосигуряването на нормални условия за провеждане на физиолгична почивка от страна на работодателя са принудили наследодателя им да се храни при непривични условия и че това е причината да загубят техния близък – съпруг за първата ищца и баща за останалите. При това извежда довод, че дефиницията за физиологични режими на труд и почивка, това е било почивката, през която работещият е трябвало в рамките на 10-15 минути да отмори за възстановяване на работоспособността си, а не да се храни. Отделно от горното се навежда, че Л. Д. заедно с другите си двама колеги – Г. Г. Д. и А. К. Т., след закупуванена храна от магазина в [населено място] поле са излезли и са седнали да се хранят на масата и столовете пред магазина - Л. Д. се е хранил в обичайната и нормална за хранене поза – седнал. Прави се извод, че инцидентът е изключително нелеп, тъй като подобна злополука може да се случи на всеки човек по време на хранене, на всяко едно място, дори и у дома, поради което по никакъв начин не може да се обуслови пряка, а дори и непряка причинна връзка между задавянето с храна от работника и условията на труд, респективно режими на труд и почивка. При евентуалност се прави възражение, че ако съдът приеме, че възникналата на 15.08.2012 година злополука с лицето Л. А. Д. е трудова, то на основание чл. 201 ал. 2 от КТ ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, като е допуснал група небрежност, изразяваща се в отклонение от общите трудови правила и въведени физиологични режими на труд и почивка от работодателя, а именно – работникът се е хранел в установена 15 минутна почивка, включваща се в работното време и която не е почивката за хранене, регламентирана в чл. 151 от КТ и Правилника за вътрешния трудов ред на дружеството – от 12:00 часа до 12:30 часа. Оспорват се и исковете по размер, тъй като са прекомерно завишени с оглед на обществения критерий за справедливост /чл. 52 от ЗЗД/ - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които то е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност, пълнолетната възраст на децата /четирима от ищците/,отношенията в семейството, морално-етична, емоционално и финансова връзка. Навежда се довод и твърдение, че ищците само година след смъртта на техния наследодател и веднага след получаване на изплатените им от застрахователя суми са организирали голямо сватбено тържество на дъщерята на ищцата А. Л. Д., което е основание за редуциране на отговорността. Също така отчитайки всички факти и обстоятелства за най-точното прилагане на принципа за справедливост, следва да се отчете и обстоятелството, че първата ищца В. Р. Д., която е съпруга на починалото лице и към настоящия момент е в трудово правоотношение с дружеството - работодател, т.е. дружеството е осигурявало и осигурява трудовите доходи, прехраната на семейството й, а така също и че [фирма] е общинско дружество, като капиталът му е на 100 % собственост на общината. Прави се възражение и за приспадане на присъденото обезщетение от застраховка. В съдебно заседание, ищците, редовно призовани, от тях не се явяват А. Д. и А. Д., като за всички се явява надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата молба по съображенията, изложени в същата. Твърди се, че възражението на ответната страна, че не е налице връзка между условията на труд и настъпилата смърт на наследодателя на ищците е неоснователно. Твърди се още, че не е налице несъблюдаване на указанията, дадени от службата по трудова медицина [фирма], както и че е налице съпричиняване на смъртта от страна на починалия. В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се явява, като за него се явява надлежно упълномощен процесуален представител, който оспорва изцяло така предявения иск по съображенията, изложени в отговора на исковата молба. Твърди се, че по силата на допълнително споразумение Л. Д. е бил преназначен на длъжност „сметосъбирач”, като му е била представена длъжностна характеристика и е бил запознат с правилника за вътрешния трудов ред и със Заповед № 46/22.06.2012 г., с която в въведена промяна в установеното работно време и почивки. При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са няколко предмета на делото - по първия иск, спорното материално право е правото на наследниците на починало от трудова злополука лице да иска обезщетение за неимуществени вреди от работодателя, която правна квалификация е чл. 200, ал. 1 от КТ, във връзка с чл. 52 от ЗЗД, по втория иск е правото на вземане на кредитора за лихви при забавено изпълнение, която правна квалификация е чл. 86 от ЗЗД и по третия иск, това е правото на вземане за разноски в процеса, която правна квалификация е чл. 78 от ГПК. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от Удостоверение за наследници №2309/10.10.2013 г., Л. А. Д починал на 15.08.2012 г. в [населено място] поле, област Б., като за това е издаден Акт за смърт № 0003/15.08.2012 г., и е оставил за свои наследници: В. Р. Д. – съпруга, А. Л. Д. – син, А. Л. Д. – дъщеря, А. Л. Д. – дъщеря и И. Л. Д. – син. Видно от Трудов договор № 005/15.02.2012 г., същият е бил сключен между [фирма], представлявано от управителя инж. В. Б., от една страна в качеството му на работодател и Л. А. Д. от друга, в качеството му на работник за длъжността „метач-кантонер”, за срок от 6 месеца, считано от датата на сключване на договора. Видно от длъжностна характеристика на метач-кантонер на л. 11 от делото, същата е връчена на работника Л. Д. и подписана от него. Видно от Допълнително споразумение № 054 от 12.07.2012 г. Л. А. Д. е преназначен от длъжност „метач-кантонер” на длъжност „сметосъбирач” за неопределено време, при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица, като за длъжността „сметосъбирач” на работника е връчена длъжностна характеристика, с която се е запознал и е подписал. Видно от Служебна бележка № 847/15.02.2012 г. на работника Л. Д. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 15.02.2012 г. Видно от Правилник за вътрешния трудов ред, установеното работно време на заетите в отдел „Чистота” е от 07:30 часа до 12:00 часа и от 12:30 часа до 15:30 часа с установена обедна почивка от 12:00 часа до 12:30 часа. Видно от Заповед № 46/22.06.2012 г., продължителността на работния ден при нормални температурни условия е променен – от 06:30 часа до 15:00 часа, като се установяват две почивки: от 08:45 часа до 09:00 часа и от 13:15 часа до 13:30 часа, както и обедна почивка от 11:00 часа до 11:30 часа. Видно от Декларация за трудова злополука № 1 от 19.09.2012 г., за същата е образувано досие № 073, като се декларира, че злополуката е станала в 08:50 часа на 15.08.2012 г., при установено работно време от 07:30 часа до 12:00 часа и от 12:30 часа до 16:00 часа, и е причинила смърт вследствие на задавяне с храна. Видно от Експертно решение на НЕЛК № 0471 от 01.07.2013 г., комисията отменя ЕР на ТЕЛК № 2919/31.10.2012 г. и оттегля ЕР на НЕЛК № 004/04.01.2013 г. и приема причинна връзка между злополуката (механична асфиксия) и настъпилата смърт. Видно от Разпореждане № 073 от 02.08.2013 г., злополуката се приема за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО, като разпореждането е влязло в сила на 02.09.2013 г. Видно от Застрахователна полица № 0114 020 12 00003, Групова застраховка „Трудова злополука”, Тарифа 0111, Общи положения, и извлечение от списък на осигурените лица, ответното дружество [фирма] е сключило групова застраховка „Трудова злополука” за работника Л. А. Д.. Видно от Ликвидационен акт от 12.11.2013 г. за щета № 01140100101300001, застрахователят е изплатил на наследниците на починалия вследствие на трудова злополука Л. Д. на сумата в общ размер на 31 920.00 лева (по 6 384.00 за всеки от тях). По делото е назначена и изпълнена съдебно-медицинска експертиза № П-290/2014 г. от д-р Ц. Г., от която е видно, че липсва медицинска документация както за проведен оглед и аутопсия, така и заобщото здравословно състояние на починалия към момента на възникналия инцидент, като въз основа на наличните материали по делото следва да се направи извода, че Л. А. Д. се е задавил при хранене и е починал от остра дихателна недостатъчност, която е причинена от механичен асфиктичен процес от запушване на дихателните пътища от хранителна материя. Не може еднозначно и категорично да се направи извод за това, дали именно условията на труд и приетия физиологичен режим на почивка са станали причина за трудовата злополука. В съдебно заседание вещото лице вещото лице поддържа заключението си, като твърди, че условията на труд и приетия режим на физиологична почивка сами по себе си не са причина за възникналата злополука. Безспорна е връзката между асфиксията и настъпилата смърт. Експертизата се явява логична и непротиворечива. Последната не е оспорена от страните по делото, както и е съставена от лице със съответните специални знания, поради което съдът я кредитира изцяло. В хода на делото бяха събрани и гласни доказателства от разпитите на свидетелите Н. М. П., А. К. Т. и Р. Р. Т.. От показанията на свидетеля П. се установява, че същият заема длъжността „еколог” в ответното дружество. Споделя, че познава Л. Д. и знае за случая от колегите си. Твърди, че през лятото се въвежда промяна в работното време, като работният ден започва от 6:00 часа или от 06:30 часа, за което със заповед се уведомяват всички отдели, която се свежда до знанието на отговорника на отдела и неговото задължение е да запознае работниците с определения начален час. Работниците разполагат с помещение, което се намира на ул. „...” и в което могат да се стоплят и да си починат. Установена е 30-минутна обедна почивка, както и две междинни такива – от 8:45 часа до 09:00 часа и от 14:45 часа до 15:00 часа. Сметосъбирачите не могат да използват помещението през почивките, а го правят по районите, в които са разпределени. Като отговорник по безопасни условия на труд, свидетеля провежда началния инструктаж при постъпване на работа, като по наредба е задължен и веднъж годишно да извършва инструктаж за безопасност. Сочи, че при постъпване на работа се разяснява работното време, а при последваща негова промяна, работниците биват уведомявани със заповед на работодателя. Свидетелят сочи, че с третото, съставено по случая рапореждане на НОИ злополуката е била приета за трудова, а заедно с управителя решили д ане го обжалват, за да могат наследниците да претендират обезщетение от застрахователя. Сочи още, че след злополуката разбрал, че съпругата на Л. Д., В., се интересувала кога ще бъде изплатено обезщетението, тъй като искала да организира сватба на внучката си. Съдът намира показанията на свидетеля П. за последователни, логични и непротиворечиви, поради което кредитира същите изцяло като достоверни. От показанията на свидетеля Т., братовчед на ищеца В. Д., се установява, че на 15-ти април тръгнали заедно с Л. Д. и другия си колега – Г., със сметосъбирача от ул. „....” и около 09:00 часа били в [населено място] поле. Тримата слезли от камиона и докато го чакали шофьора да разтовари боклука на сметището в [населено място], си купили храна от близкия магазин, седнали да се хранят, но Л. се задавил. Г. се опитал да му помогне, но без успех. Свидетелят сочи, че започват работа в 06:00 часа и приключват в 12:00 часа. Не почиват, тъй като бързат да свършат с работата. Твърди, че след смъртта на Л., семейството не е организирало сватба, а е страдало от загубата. Свидетелят твърди още, че не си общува често с вергиния и децата й като близки роднини. Съдът намира показанията на свидетеля Т. за противоречащи на останалия доказателствен материал по делото в частта, в която свидетелят твърди, че семейството на ищеца В. Д. не е организирало сватба, а в останалата част кредитира. От показанията на свидетеля Т. се установява, че същата познава ищеца В. Д., с която работят заедно в ответното дружество, като заемат длъжността „метач”. Сочи, че не знае на семейството да е било изплащано обезщетение след смъртта на Л. Д., но твърди, че същото е организирало сватба след злополуката, на която била поканена и свидетелката. Сватбата се състояла през месец октомври преди две години и била на дъщерята на А. Д.. Сочи се, че А. работи в чужбина, има деца, но е разведена, А. работи в градската баня, а синовете на В. не работят, с изключение на И.. Твърди свидетеля, че В. е страдала от загубата на съпруга си, плачела, не е имала желание да се храни и отсъствала от работа. Съдът намира показанията на свидетеля Т. за последователни, логични и непротиворечиви, поради което изцяло кредитира същите. Останалите представени и събрани по делото доказателства съдът не намира за необходимо да обсъжда като неотносими към спора. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Така предявеният иск е допустим и по същество частично основателен. Съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука, която е причинила смърт на работника. Отговорността на работодателя е обективна и безвиновна. Според цитираната разпоредба, предпоставките, при които същата може да бъде ангажирана, са: наличие на трудово правоотношение, настъпванне на злополука, приета за трудова, както и причинно-следствена връзка между същата и настъпилия вредоносен резултат, изразяващ се временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя. Видно от събраните по делото доказателства, към момента на настъпване на инцидента, работникът Л. Д. се е намирал във валидно трудово правоотношение с работодателя [фирма], като изпълнявал длъжността „сметосъбирач” за неопределен срок от време и с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 350.00 лева. В хода на делото бе доказано също настъпването на трудова злополука, причинила смъртта на работника. Трудовата злополука намира своята легална дефиния в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО, като същата представлява травматично увреждане на здравето на работника или служителя, настъпило чрез внезапно еднократно външно въздействие върху организма му, увредило нормалните му функции, което увреждане следва да е настъпило през време, във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило състояние на нетрудоспособност – временно, трайно или пожизнено, или смърт, като между настъпилото травматично увреждане и вредоносния резултат трябва да бъде налице причинно-следствена връзка. Наличието на трудова злополуката като основание за предявяване на иск за обезщетение се установява по реда, предвиден в Кодекса за социално осигуряване – с декларация, по аргумент от чл. 57 КСО, а определянето на характера на злополуката се извършва от длъжностното лице, определено от ръководителя на ТД на НОИ, което издава разпореждане за приемането или неприемането на злополуката за трудова – арг. чл. 60 КСО. В случая е развито производство по надлежно установяване на характера на злополуката, като същата е била призната за трудова, който краен извод е обективиран в Разпореждане № 073 от 02.08.2013 г. на Р. – [населено място], влязло в сила на 02.09.2013 г., поради което съдът не възприема доводите на ответната страна, че липсва законово предвидена предпоставка за ангажиране на отговорността на работодателя, а именно наличието на трудова злополука. От събраните по делото доказателства се установява и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилата трудова злополука и вредоносния резултат, а именно смъртта на работника. Това обстоятелство се установява от изпълнената и приета съдебно-медицинска експертиза, като според заключението на вещото лице е безспорна връзката между асфиксията и настъпилата смърт. Тук от значение за фактическия състав на чл. 200. ал. 1 КТ е именно тази взаимовръзка, а не връзката между условията на труд и настъпилия инцидент, поради което съдът не възприема възраженията на ответната страна в противоположна насока. Съгласно ал. 2 на чл. 200 КТ работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена по време на почивка, прекарана в предприятието. В настоящия случай, макар и злополуката да се е случила по време на определената със Заповед № 46 от 22.06.2012 г. на управителя на [фирма] почивка, а именно от 08:45 часа и 09:00 часа, съдът не възприема направените от ответника оспорвания в тази насока, тъй като в тежест на същия бе да установи факта на свеждане до знанието на работника на заповедта, предписваща промяна в работното време и установяване на допълнителни почивки, за установяването на който факт в процеса не бяха наведени никакви годни доказателства. Наред с изложеното, съдът не възприема доводите на ответното дружество за намаляване на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди поради съпричиняване на трудовата злополука от страна на работника на основание чл. 201, ал. 2 КТ, тъй като предвид събраните по делото доказателства, не се установява категорично наличието на действие от страна на работника, представляващо груба небрежност при изпълнение на трудовите задължения, допринесла за настъпване на вредоносния резултат. В тази насока, при условията на пълно и главно доказване, ответното дружество не установи обстоятелството, че работникът е бил запознат с Правилника за вътрешния трудов ред при [фирма], нито с Физиологичните режими на труд и почивка по време на работа, предписани от Служба по трудова медицина [фирма], предвид и на което не може да бъде възприето наличието на допусната груба небрежност при изпълняване на трудовите задължения с оглед на това, че работникът е извършил действие по време на физиологична почивка, което съгласно цитираните правилници не е имал право да извършва, а именно – да се храни, тъй като същият не е знал за установените от дружестовот правила. Доколкото в настоящото производство се претендират неимуществени вреди, то размерът на същите се определя от съда по справедливост съобразно общото правило на чл. 52 ЗЗД. Критерият за справедливост при определянето на неимуществените вреди, макар и недефиниран в съдебната практика, подлежи на остойностяване с оглед обективни факти и обстоятелства, а именно ангажираните доказателствени средства досежно твърдяните болки и страдания. Вредата е отрицателна промяна, която настъпва в засегнатото благо и е неблагоприятна за неговия носител. Тъй като трудовата злополука е причинила смърт на работника, правно легитимирани да претендират обезщетение от работодателя за неимуществените вреди, причинени от същата се явяват наследниците на починалия работник. Обезщетението за неимуществени вреди в конкретния случай се присъжда, не за да замести личността на починалия или неговия принос в семейството, нито има за цел да остойности парично неговия живот. Единственото предназначение на обезщетението за трудова злополука, причинила смърт, е да обезщети настъпилите негативни последиците за наследниците вследствие смъртта на техния близък, които последици се изразяват в душевни болки и страдания.Именно те биват остойностени и обезщетени, а не погубения живот. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че съпругата на починалия работник е страдала много от загубата му, отсъствала е от работа, плакала е, нямала е желание да се храни. Същата се намира във валидно трудово правоотношение с ответното дружество, като изпълнява длъжността „метач” за неопределен срок и срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 350.00 лева. Установи се също, че ищецът В. Д. е очаквала изплащането на обезщетение от застрахователя, за да може да организира сватбено тържество на внучката си, което се състояло в края на 2013 година – около периода на изплащане на застрахвателната сума. От събраните по делото доказателства не се установява за какъв точно период от време ищецът В. Д. е страдала, както и интензитета на преживените психически страдания, но същият може приблизително да бъде определен според показанията на свидетеля Т., като периода непосредствено и известно време след смъртта на Л. Д., тъй като свидетелят споделя впечатленията си за състоянието на ищеца В. Д. говорейки в минало време, без да споделя впечатления относно същите обстоятелства към настоящия момент. Като ориентир при определяне периода на продължителност на неимуществените вреди следва да послужи и организираното на сватбено тържество, което се е състояло около година след смъртта на Л. Д.. От показанията на свидетеля Т. също се установява, че цялото семейство е страдало от загубата на близкия си, включително и децата на починалия, като и според тези показания не биха могли да бъдат определени с точност продължителността и интензивността на преживените болки и страдания. Вън от изложеното, следва да бъде отчетено и обстоятелството, че останалите четирима ищци са пълнолетни, като според свидетелските показания някои от тях работят в страната и в чужбина или се издържат от социални помощи. При така наведените доказателства, съдът, след като ги прецени в тяхната цялост, намира за справедлив размер на обезщетение за претърпените от наследниците на Л. Д. неимуществени вреди, сумата от 60 000.00 лева, от които съдът оценява претърпените от В. Д. неимуществени вреди на сумата в размер от 20 000.00 лева, претърпените неимуществени вреди от А. Д. – в размер от 10 000.00 лева, претърпените неимуществени вреди от А. Д. – в размер от 10 000.00 лева, претърпените неимуществени вреди от И. Д. – в размер от 10 000.00 лева и претърпените неимуществени вреди от А. Д. – в размер от 10 000.00 лева. В съответствие с разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ, дължимото обезщетение следва да бъде намалено с размера на получената сума по сключения договор за застраховка „Трудова злополука” в полза на работника Л. Д.. Видно от приетите по делото доказателства, а също и ищцовата страна признава, че е била изплатена сумата в размер на общо 31 920.00 лева (по 6 384.00 лева за всеки един от наследниците) от застрахователя [фирма] по застрахователна полица № 01140201200003 за щета № 01140200201300001. Приложимостта на намаляването на дължимото обезщетение според цитираната норма е обусловена от факта, че изплатеното на наследниците застрахователното обезщетение е във връзка със сключен между ответника, като работодател, и посоченото застрахователно дружество договор за застраховка, имащ за цел да обезщети причинени на работника вреди в резултат от трудова злополука или неговите наследници, ако е настъпила смърт, поради което изплатеното обезщетение от застрахователя се явява получено по повод на същата трудова злополука и за обезщетяване на същите вреди, каквито се претендират и в настоящия процес. С оглед на изложеното, съдът, отчитайки справедливия размер на обезщетението, съгласно чл. 52 ЗЗД, а именно 60 000.00 лева, както и изплатеното от застрахователя обезщетение на същото основание в размер на 31 920.00 лева, следва частично да уважи ищцовата претенция, като присъди обезщетение за неимуществени вреди на ищците в общ размер на 28 080.00 лева, от които: на В. Д. – сумата в размер на 13 616 лева, на А. Д. – сумата в размер на 3 616.00 лева, на А. Д. – сумата в размер на 3 616.00 лева, на И. Д. – сумата в размер на 3 616.00 лева и на А. Д. – сумата в размер на 3 616.00 лева, ведно с лихвата от деня на злополуката. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените в производството разноски съразмерно уважената част от иска, а именно сумата в размер на 401.14 лева. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски в процеса съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно сумата от 1 718.71 лева. Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът РЕШИ: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. адрес, представлявано от управителя В. Б. да заплати сумата в общ размер на 20 080.00 /двадесет хиляди и осемдесет/ лева, от които: на В. Р. Д., ЕГН [ЕГН], в качеството й на наследник на Л. А. Д., сумата от 13 616 /тринадесет хиляди шестстотин и шестнадесет/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, причинила смъртта на работника Л. А. Д., изразяващи се в претърпени болки и страдания от загубата своя съпруг, ведно със законната лихва върху същите, считано от деня на злополуката – 15.08.2012 г. до окончателното изплащане; на А. Л. Д., ЕГН [ЕГН], в качеството му на наследник на Л. А. Д., сумата от 3 616 /три хиляди шестстотин и шестнадесет/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, причинила смъртта на работника Л. А. Д., изразяващи се в претърпени болки и страдания от загубата своя баща, ведно със законната лихва, считано от датата на установяване на трудовия характер на злополуката – 02.09.2013 г. до окончателно изплащане на сумата; на А. Л. Д., ЕГН [ЕГН], в качеството й на наследник на Л. А. Д., сумата от 3 616 /три хиляди шестстотин и шестнадесет/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, причинила смъртта на работника Л. А. Д., изразяващи се в претърпени болки и страдания от загубата своя баща, ведно със законната лихва, считано от датата на установяване на трудовия характер на злополуката – 02.09.2013 г. до окончателно изплащане на сумата; на И. Л. Д., ЕГН [ЕГН], в качеството му на наследник на Л. А. Д., сумата от 3 616 /три хиляди шестстотин и шестнадесет/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, причинила смъртта на работника Л. А. Д., изразяващи се в претърпени болки и страдания от загубата своя баща, ведно със законната лихва, считано от датата на установяване на трудовия характер на злополуката – 02.09.2013 г. до окончателно изплащане на сумата; на А. Л. Д., ЕГН [ЕГН], в качеството й на наследник на Л. А. Д., сумата от 3 616 /три хиляди шестстотин и шестнадесет/ лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, причинила смъртта на работника Л. А. Д., изразяващи се в претърпени болки и страдания от загубата своя баща, ведно със законната лихва, считано от датата на установяване на трудовия характер на злополуката – 02.09.2013 г. до окончателно изплащане на сумата; като ОТХВЪРЛЯиска над така определения от съда общ размернаобезщетението за неимуществени вреди от 20 080.00 лева до претендираната сума от 70 000.00 лева, като неоснователен. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. адрес, представлявано от управителя В. Б. да заплати на В. Р. Д., ЕГН [ЕГН], А. Л. Д., ЕГН [ЕГН], А. Л. Д., ЕГН [ЕГН], И. Л. Д., ЕГН [ЕГН] и А. Л. Д., ЕГН [ЕГН], сумата от 401.14 /четиристотин и един лева и четиринадесет стотинки/ лева, представляваща сторени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за разноски над този размер. ОСЪЖДА В. Р. Д., ЕГН [ЕГН], А. Л. Д., ЕГН [ЕГН], А. Л. Д., ЕГН [ЕГН], И. Л. Д., ЕГН [ЕГН] и А. Л. Д., ЕГН [ЕГН], да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. адрес, представлявано от управителя В. Б., сумата от 1 718.71 /хиляда седемстотин и осемнадесет лева и седемдесет и една стотинки/ лева, представляваща сторени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска за разноски над този размер. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], ул. адрес, представлявано от управителя В. Б. да заплати по сметка на Районен съд – [населено място] сумата в размер на 544.67 лева (петстотин четиридесет и четири лева и 67 стотинки), представляваща държавна такса по предявените искове. Решението подлежи на обжалване пред Б. в двуседмичен срок от съобщаването на страните. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |