Решение по КНАХД №275/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, чл. 10 и сл. от Закона за пътищата /ЗП/ и 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, /АПИ/, против решение № 43/30.05.2025 г. по АНД № 138/2025 г. по описа на Районен съд Севлиево, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № **********, с който на „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД, [ЕИК], с представител В. С. С., за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер 2500 лева и АПИ е осъдена да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на обжалваното решение и постановяването му в нарушение на материалния закон; за законосъобразно издаване на процесния ЕФ, като се оспорват доводите на въззивния съд за отмяната му. Моли съда за отмяна на обжалваното решение и потвърдения с него ЕФ, заявява претенция за присъждане на направените разноски и възразява за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

Ответната страна – „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД, [ЕИК], представлявано от управителя В. С. С., чрез упълномощен представител адв. Н., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставен в сила оспорения съдебен акт. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Габрово изразява заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалвания съдебен акт.

Административен съд Габрово, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвидени в чл. 348, ал. 1 НПК, и съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение, взе предвид ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, приема, че касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, и от процесуално легитимирано лице - страна в производството пред РС, за която оспореният акт е неблагоприятен.

Разгледана по същество - касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд Севлиев е образувано по жалба на „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД, [ЕИК], срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № **********, с който на „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, като е предвидено, че дължи заплащане на такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП съобразно категорията за ползваното превозно средство в размер 119 лв., като може да се освободи от административно наказателната отговорност, ако в 14-дневен срок от получаването на ЕФ заплати компенсаторна такса по 10, ал. 2 ЗП в размер 750 лв. при условията на чл. 189е, ал. 3 и 4 ЗДвП, с което ЕФ ще бъде анулиран, а задължението за такса по чл. 10б, ал. 5 ЗП ще се счита изпълнено. За да отмени оспорени акт, съдът е приел, че ЕФ е издаден от компетентен орган, но при съществено нарушение на процесуалните правила. В процесния случай нарушението било извършено на 11.04.2022 г., на която дата то е установено, респ. станало е известно на АПИ предвид установяването му от електронна система /чл.189ж, ал.1 от ЗДвП/, а ЕФ е издаден на 03.11.2023 г., от което следвало, че фишът /като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на 11.10.2022 г. Според съда императивната разпоредба на чл. 34, ал. 3 ЗАНН предпоставя спазването на установените в закона срокове за провеждане на административнонаказателната процедура и същите са задължителни. Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове било съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството, поради което и достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен. Изложените в иницииращата жалба доводи досежно спазването на принципа на пропорционалност по чл. 9а Директива 1999/62 и цитирана практика на СЕС не са обсъждани. С тези мотиви РС Севлиево е отменил оспорени ЕФ и е присъдил разноски.

Решението е правилно. Приетата от съда подробно фактическа обстановка, обосновава мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда, както и правните изводи, довели до отмяна на процесния електронен фиш, като на осн. чл. 221, ал. 2, изр. посл. АПК съдът може да препрати към тях.

При извършената служебна проверка настоящия касационен съдебен състав на АС Габрово не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на съдебното производство пред РС Севлиево. Не са налице твърдените в касационната жалба нарушения на процесуалните правила – осн. по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Впрочем изложените с касационната жалба оплаквания касаят тълкуването и прилагането на чл. 34 ЗНН вр. чл. 102, ал. 2 ЗДвП вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП, позовавайки се и на ТР № 1 от 2014 г. на ВАС, ОСС, и ТП № 1/2015 г. на ВКС, ОСНК, и ВАС, ОСС, и по никакъв начин не инвокират доводи за нарушение на процесуалните правила, като не опровергават достигнатите от съда изводи относно подвеждането на релевантните фактите към относимите правни норми и тяхното правилно тълкуване и прилагане.

Не е спорна по делото възприетата от въззивния съдебен състав фактическа обстановка, а именно, че в процесния случай нарушението е извършено на 11.04.2022 г., на която дата е установено, респ. станало е известно на АПИ предвид установяването му от електронна система - чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, а ЕФ е издаден според данните в представената история на обработката, л. 33 от делото на РС Севлиево, на 03.11.2023 г., заявено и в КЖ на стр. 4, т.е. почти 19 месеца след установяване на нарушението. Правилно е възприел в тази връзка съдът първия довод, с който е сезиран, а именно за неспазване на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН при издаване на процесния ЕФ. С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж ЗДвП е въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС, ОСНК, и ВАС, ОСС от Първа и Втора колегия съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство /чл. 39, ал. 4 ЗАНН/. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, без да уредено в такъв случай за изключване на отговорността на нарушителя. Според настоящия касационен съдебен състав заснемането има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, поради което срокът по чл. 34 ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство. В процесния случай нарушението е извършено на 11.04.2022 г., на която дата то е установено, респ. станало е известно на АПИ предвид установяването му от електронна система /чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП/, а ЕФ е издаден на 03.11.2023 година, от което следва, че фишът /като аналог на наказателното постановление/ е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок от заснемането на нарушението, който срок е изтекъл на 11.10.2022 г. Разпоредбата на чл. 34, ал. З ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове за провеждане на административнонаказателната процедура е задължително. Издаването на електронен фиш или наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове е съществено нарушение поради наличието на абсолютни процесуални пречки за продължаване на производството и е достатъчно основание за отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен /в този смисъл решение № 158/06.02.2025 г. по КАНД № 110/2023 г. и решение № 442/09.04.2025 г. по КАНД № 23/2025 г. по описа на Административен съд Габрово/.

Наред с горното, към датата на нарушението и неговото установяване приложимата редакция на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП /ДВ, бр. 66 от 2023 г./ регламентира, че единствено при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Следователно, отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено само при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при такова по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б ЗДвП. В случая, ангажирането на отговорност на нарушителя с издаване на ЕФ при условията на чл. 189ж от ЗДвП е било неправилно. В хипотезите на административни нарушения по чл. 179, ал. 3а, ал. 3б или ал. 3в ЗДвП за установяване на нарушението и налагане на съответното за него наказание е следвало да се процедира чрез съставяне на АУАН и издаване на НП, съгласно редакцията на приложимата законовата разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП към момента на извършване и констатиране на процесното административно нарушение. Законодателят е предвидил с един и същи закон установяването на конкретно нарушение да става чрез съставяне на АУАН, а за друго, също така конкретно посочено нарушение, да се съставя ЕФ. Прилагането на законовата разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП по този начин представлява съществено нарушение на правилата и относно формата на акта и начина на издаването му предвид законовите изисквания. В допълнение на мотивите на решаващия съд следва да се посочи, че допълването на съдържанието на законовата разпоредба на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП от органа с издаването по този ред на акт по чл. 179, ал. 3б ЗДвП по този начин представлява още едно основание за отмяна на административно-наказателния акт. Последващото изменение на нормата в ДВ, бр. 13 от 2024 г., с включването и на чл. 179, ал. 3а и ал. 3б ЗДвП, само потвърждава този извод. Константно е и убеждението на съда, че разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ЗНА категорично забранява да се обосновава наказателна, административна или дисциплинарна отговорност, чрез тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговарят на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, както и при непълна норма, за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, дори ако това отговаря на целта на акта.

Въз основа на изложеното касационният съдебен състав на АС Габрово приема, че обжалваното съдебно решение е правилно. Не са налице сочените от касационният жалбоподател пороци на постановения съдебен акт, съставляващи отменителни основания и обуславящи неговата отмяна. При вярно и всестранно установена по делото фактическа обстановка, въз основа на данните от приобщените по делото доказателства, в съответствие с процесуалните правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, Районен съд Севлиево е достигнал до обоснован извод за основателност на жалбата, съответно за неправилен и незаконосъобразно издаден административно-наказателен акт, който е следвало да бъде отменен.

При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 ЗАНН касационният жалбоподател дължи да заплати на ответника сторените за производството разноски за настоящата инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение, за което е приложен договор за правна защитя и съдействие. Но поради липса на изявление в този смисъл, както в отговора по касационната жалба, така и в молбите по делото от 12.09.2025 г. и 13.10.2025 г., съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд Габрово, Първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43/30.05.2025 г. по АНД № 138/2025 г. по описа на Районен съд Севлиево, с което е отменен електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № **********, с който на „ТРАНСПРЕС ГРИЙН“ ЕООД, [ЕИК], за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер 2500,00 лв.

Решението е окончателно.