№ 3779
гр. София, 24.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20231110137730 по описа за 2023 година
Производството по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на Фирма, въз основа на което съдът е издал
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.08.2023 г.
В срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от длъжника И. А. К., поради
което на заявителя са дадени указания в едномесечен срок да предяви иск
относно вземането си срещу този длъжник и да представи по делото
доказателства за това, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде
обезсилена. Заявителят е получил съобщението с посочените указания на
14.11.2023 г., като до този момент доказателства за предявен иск в съда не са
представени.
При тези данни съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 415, ал.
5 ГПК за обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, тъй като установителен иск по отношение на длъжника не е предявен в
срока по ал. 4 от същата разпоредба.
Настоящият състав констатира, че в депозираното възражение по чл. 414
от ГПК, се претендират разноски, като е представен и договор за правна
защита и съдействие, с уговорено безплатно процесуално представителство
по чл. 38 от ЗА.
Настоящият състав намира, че заповедното производство е уредено като
едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с
други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ
иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на
съда с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско
възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса
редакция/ е основание за отпочване на исков процес. По възражението
заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на
чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд отчитайки
1
обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя
характер все пак представлява действие по подаване на молба, намира, че
следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение /в приложимата й
редакция/ в размер на по 200 лева за длъжника. С оглед на гореизложеното
настоящият състав намира с оглед константната практика на СГС, че следва
да посочи, че изоставя своята практика за недължимост на адвокатско
възнаграждение на длъжника в заповедното производство и намира, че такова
се дължи в посочените по-горе размери.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 04.08.2023 г. по ч. гр. д. № 37730/2023 г., по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Фирма, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
/административен адрес/, да заплати на адв. А. Н. Ж., САК, със служебен
адрес /административен адрес/ сумата в размер на 200 лева – представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на длъжника И.
А. К. пред СРС.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2