№ 9580
гр. С., 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110119581 по описа за 2022 година
ФИРМА“ АД с ЕИК .... е предявило по реда на чл.422, ал.1 ГПК, срещу А. Й. М.,
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона
за водите и чл. 86 ЗЗД, за сумата 1412,61 лв., представляваща неизплатена сума за потребена
вода през периода от 05.11.2018г. до 03.09.2021г., ведно със законна лихва от 12.01.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,75 лв. за периода от 06.12.2018г. до
03.09.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1377/2022г. на СРС, 176 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи
условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения
обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена, както и обезщетение за забава върху
нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите.
Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди,
че са недопустими, защото за вземанията е имало образувано заповедно производство по
ч.гр.д.№ 20162/20г. по описа на 151 състав на СРС, по което издадената заповед за
изпълнение е била обезсилена с разпореждане на съда от 19.01.2021г. Освен това твърди, че
не са представени доказателства за сключен договор между нея и ищеца за предоставяни
ВиК услуги. Оспорва до имота да е доставяно твърдяното количество услуги и стойността
на същите, както и правилното отчитане на същите. Заявява и възражение за изтекла
погасителна давност за вземането.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
За основателността на предявения иск по чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал.1 ЗВ, в
тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало
между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял
ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на
претендираните суми.
1
Съгласно разпоредбата на чл.198о, ал.1 от Закон за водите, страните по
облигационното отношение по предоставяне на В и К услуги по смисъла на този закон и
Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), са В и К
операторите и потребителите. Пар.1, ал.1, т.2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ определя за
потребители юридически и физически лица – собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
От приетата по делото справка за вписвания, отбелязвания и заличавания, издадена от
С.П. – гр. С. се установява, че в полза на А. Й. М. е издаден констативен нотариален акт за
собственост от 19.04.2010 г. спрямо самостоятелен обект, представляващ магазин № 3,
находящ се в гр. С., .... Видно от извършените вписванията на 23.10.2019 г. А. Й. М. е
дарила процесния имот на И.К.М. и С.К.М., като си е запазила вещното право на ползване.
Установява се още, че на 07.05.2015 г. ответникът А. Й. М. е подала заявление до ищцовото
дружество, с което отправя волеизявление да й бъде открита партида спрямо процесния
имот. Следователно, ответникът като собственик на недвижимия имот е потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот като облигационното
отношение между страните възниква по силата на закона въз основа на притежаваното
право на собственост, респ. вещно право на ползване, без да е необходимо сключването на
индивидуален писмен договор. Същевременно подаденото от ответницата заявление за
откриване на индивидуална партида по своя правен характер представлява именно
предложение за сключване на договор за продажба на ВиК услуги, което с конклудентни
действия е прието от ищцовото дружество.
По отношение на наведеното възражение от ответника, че е предоставил процесния
имот на трето лице по силата на възникнало между тях наемно правоотношение, респ.
третото лице следвало да отговаря към ищцовото дружество, съдът намира същото за
неоснователно. Предвид задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й. Посоченото тълкувателно решение намира аналогично приложение и в
отношенията между собствениците, респ. вещните ползвали и водоснабдителното
предприятие. В случая липсват доказателства да е сключен индивидуален договор за
продажба на водоснабдителни и канализационни услуги спрямо процесния имот между
третото лице – наемател и „ФИРМА“ АД, а дори се установява противното – заявление за
откриване на индивидуална партида е подадено именно от ответника. Предвид това,
облигационното отношение по продажба на В и К услуги е възникнало между „ФИРМА“ и
ответника А. Й. М., като е правно ирелевантно кой фактически е ползвал имота.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява
от В и К оператори, като в границите на една обособена територия, само един оператор
може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е
безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. С., е ищцовото дружество
„ФИРМА“ АД. Следователно, между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на ищеца, публикувани
и одобрени с решение на ДКЕВР, съгласно чл.8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., които също
2
са приложени по делото, по отношение на процесния имот.
Съгласно чл.32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., услугите В и К се заплащат от
потребителите въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора
на водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз
основа на договор - ал.8.
За установяване на реалните количества изразходвана вода и ВиК услуги по делото е
прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от страните.
Вещото лице дава заключение, че процесният блок № 55 е присъединен към
водоснабдителната мрежа, като спрямо процесния имот за измерване на използваните
количества В и К услуги е използван водомер с фабричен ..., подменен на 14.06.2019 г. с нов
водомер с фабричен № **********. Вещото лице след справка с карнетите за отчет на
водомера в процесния имот и справки за таксуван разход за вода дава заключение, че за
периода от 27.09.2018 г. до 13.06.2019 г. са начислявани В и К услуги по усреднена
консумация от предходни месеци, тъй като до имота не е осигурен достъп. Спрямо периода
след 29.08.2019 г. до 28.07.2021 г. консумацията е отчитана по реални отчети от проверител
на всеки три месеца, а през другото време са начислявани водни количества на база
предходна консумация и при следващ реален отчет са изравнявани съгласно чл.35, ал. 2 от
Наредбата. Вещото лице като е съобразило отчетените показания и извършените плащания,
дава заключение, че обемът на предоставените услуги за исковия период е общо 476,660 куб.
метра на стойност 1227,67 лева. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, тъй
като е компетентно изготвено и обосновано. Подробно са изложени в заключението
източниците на информация, които вещото лице е ползвало, както и подробно са разяснени
изчисленията, които експертът е направил, за да достигне до изводите си.
По тези съображения, въз основа заключението на съдебно-техническата експертиза,
съдът приема за доказано реалното количество потребена вода и ВиК услуги в имота на
ответника, което за процесния период възлиза на 1227,67 лева.
Ответницата дължи и мораторна лихва върху главницата за претендирания период от
06.12.2018г. до 03.09.2021г. тъй като не е погасила задължението си на падежа, а и не
оспорва, че е изпаднала в забава съгласно клаузите на Общите условия. Съгласно
заключението на изслушаната ССчЕ размерът на мораторната лихва за процесния период
възлиза на 276,48 лева. Въпреки това и предвид диспозитивното начало, искът се явява
основателен до претендирания от ищеца размер 6,75 лева.
Ответникът с отговора на исковата молба упражнява правото си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от претендираните
от ищеца с исковата молба вземания.
Съгласно задължителните разяснения дадени с ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т.
д. № 3/2011 г., ОСГК, вземанията на водоснабдителни дружества са периодични плащания
по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност тъй като се касае за
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Вземанията на водоснабдителните дружества са с
определен в общите условия срок за изпълнение – тридесет дневен срок от датата на
издаване на фактура за съответния период (чл.31, ал.2 ОУ), като давността се прекъсва с
предявяване на иска, в случая подаването на заявлението по чл.410 ГПК – на 12.01.2022г.,
на основание чл.116, б.“б“ ЗЗД. Същевременно следва да се съобрази и периодът от
3
13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/, през който съгласно чл.3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение давност не е текла.
Предвид това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва
да се приеме, че вземането на ищеца за цена за потребена вода през периода от 05.11.2018г.
до 03.09.2021г. не е погасено по давност, доколкото от падежа за най-старото задължение до
подаване на заявлението по чл.410 ГПК не е изтекъл период по-дълъг от 3 години и 70 дни.
По изложените съображения искът за установяване дължимостта на вземането за цена
за потребена вода през периода от 05.11.2018г. до 03.09.2021г. следва да се уважи до размера
от 1227,67 лева /установеното от СТЕ количество реално доставени В и К услуги/, като се
отхвърли за горницата над 1227,67 лева до пълния предявен размер от 1412,61 лева, а искът
за мораторна лихва върху главницата следва да се уважи изцяло.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част
от исковете на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в размер на 68,18 лева за заповедното
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и 676,73 лева за
исковото производство за държавна такса, разноски за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение, при определен от съда размер 100 лева.
Ответникът на основание чл.78, ал.3 от ГПК има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част на исковете. Видно от представеното адвокатско пълномощно /л.21 по
делото/ страните са уговорили адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на искова
молба и процесуално представителство в размер на 400 лева, което е платено в брой. С
молба от 07.03.2023 г. ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото и
обема на процесуалните действия, извършени от процесуалния представител /изготвяне на
отговор на искова молба и участие в едно открито съдебно заседание/ намира за
основателно, като възнаграждението следва да се намали на 350 лева. Предвид това, в полза
на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 45,60 лева - съразмерно на
отхвърлената част на исковете за исково производство. Ответникът няма право на отделно
адвокатско възнаграждение в заповедното производството за подадено възражение и такова
не следва да му бъде присъждано /в този смисъл Определение № 45/23.01.2019 г. по ч.т.д. №
3074/2018 г. на ВКС, I Т.О., Определение № 140/19.03.2020 г. по ч.т.д. №236/2020 г. на ВКС,
II Т.О. и др./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че А. Й. М., с ЕГН:
********** дължи на „ФИРМА“ АД, с ЕИК ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. с чл.
198о, ал. 1 ЗВ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1227,67 лева, представляваща неизплатена сума за
потребена вода през периода от 05.11.2018г. до 03.09.2021г., ведно със законна лихва от
12.01.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,75 лв. за периода от
06.12.2018г. до 03.09.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1377/2022г. на СРС, 176 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над сумата от 1227,67 лева до пълния предявен
размер от 1412,61 лева.
ОСЪЖДА А. Й. М., с ЕГН: ********** да заплати на „ФИРМА“ АД с ЕИК ...., на
4
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК сумата 68,18 лева - разноски в заповедното производство
по ч.гр.д.№ 1377/2022г. на СРС, 176 състав, както и сумата 676,73 лева - разноски в
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „ФИРМА“ АД с ЕИК ...., да заплати на
А. Й. М., с ЕГН: ********** сумата от 45,60 лева – разноски по делото съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5