Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../25.11.2021 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – въззивни състави, ІV-Е състав, в публично съдебно заседание
на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. АНТОАНЕТА
ИВЧЕВА
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова
ч.гр.дело №9345 по описа за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 99, ал. 5 ЗБН.
Производството по делото е образувано по 4
жалби срещу решение №96/18.08.2020г. на Управителния съвет на Фонда за
гарантиране на влоговете в банките, с което се одобрява втора частична сметка
за разпределение на налични суми между кредитори на „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, изготвена от синдика на банката. В законоустановения
срок срещу горепосоченото решение на ФГВБ са постъпили жалби от „К. АГ“, немска
банка, Й.Д.П., „Е.ф.г.“ АД – в несъстоятелност, чрез синдика И.В.Р., и „Д.“ АД.
С влязло в сила определение №262604/19.10.2020г., постановено по ч.гр.д.
№9345/2020г. по описа на СГС, производството по делото в частта относно
жалбата, подадена от „Д.“ АД, е прекратено.
Жалбите са допустими - подадени са в срока по
чл. 99, ал. 5 ЗБН, от лица с правен
интерес, легитимирани да обжалват решение №96/18.08.2020г. на Управителния
съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, засягащо техните права.
По жалбата на „К. АГ“, подадена чрез
пълномощника адв. С.И. – М.:
В жалбата са изложени съображения, че във
втората частична сметка за разпределение следва да бъдат заделени средства и за
следните вземания: вземане №1 от списъка на приетите от синдика и оспорени пред
съда вземания по чл.66, ал.7, т.3 от ЗБН (вземане по банкова контрагаранция 36/01/398 в размер на
10 786 521,76 лева, обезпечено по смисъла на договор за залог от
21.11.2013г. с ранг №1, с междувременно изпълнени условия. Посочва се, че
вземането е признато от синдиците като обезпечено по смисъла на договор за
залог на парични суми от 2013г., като банката твърди наличието и на други
обезпечения, предмет на спор по т.д. №3662/2016г. на СГС, производството по
което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Излагат се съображения, че „К.
АГ“ застъпва становище, че вземането междувременно е удовлетворено, но това е
предмет на спор по т.д. №3662/2016г. на СГС и т.д. №712/2020г. на СГС, които не
са приключили с влязъл в сила съдебен акт. Поради това се излагат доводи, че
решението на Фонда в тази част е неправилно, тъй като се позовава на съдебно
решение, което не е влязло в сила, като висящността
на спора му е известна. В жалбата се посочва, че „К. АГ“ допуска, че вземането
може би не следва да се включи във втората частична сметка, но само по смисъла
на това, че синдиците не са реализирали обезпечението, за да заделят за него
реализираните суми. Независимо от това съществувала неяснота относно волята на
законодателя по отношение включването на вземания с отчасти признати, отчасти
спорни обезпечения, като спорният елемент изисквал заделяне
на съответни суми в сметката за разпределение. На следващо място следвало да
бъдат заделени средства и за следните вземания: вземане №2 от списъка на
приетите от синдика и оспорени пред съда вземания по чл.66, ал.7, т.3 от
ЗБН (вземане по валутни сделки по
договори от 19.06.2014г. в размер на 1 068 316,76 лева, обезпечено по
смисъла на договор за залог от 21.11.2013г. с ранг 1); вземане №3 от списъка на
приетите от синдика и оспорени пред съда вземания по чл.66, ал.7, т.3 от ЗБН
(вземане за водене на банкова сметка ***, обезпечено по смисъла на договор за
залог от 21.11.2013г. с ранг 1); вземане №4 от списъка на приетите от синдика и
оспорени пред съда вземания по чл.66, ал.7, т.3 от ЗБН (вземане за комисиона на
ICICI
Bank Mumbai по гаранция *********за
периода от 12.03.2015г. до 27.11.2017г. в размер на 178 337,16 лева,
обезпечено по смисъла на договор за залог от 21.11.2013г. с ранг 1), като се
претендира заделяне на средства по това вземане в
размер на 105 706,28 лева; вземане №5 от списъка на приетите от синдика и
оспорени пред съда вземания по чл.66, ал.7, т.3 от ЗБН (вземане за комисиони за
обслужване на контрагаранция FKSAV70098870001 за периода от 31.01.2015г. до 27.12.2017г.
в размер на 302 292,26 лева, обезпечено по смисъла на договор за залог от
21.11.2013г. с ранг 1), като се претендира заделяне
на средства по това вземане в размер на 178 753,19 лева; вземане №6 от
списъка на приетите от синдика и оспорени пред съда вземания по чл.66, ал.7,
т.3 от ЗБН (вземане за комисиони за обслужване на контрагаранция
FKSAV70098870001 за периода от 05.09.2014г. до 30.01.2015г.
в размер на 42 127,27 лева, обезпечено по смисъла на договор за залог от 21.11.2013г.
с ранг 1); вземане №7 от списъка на приетите от синдика и оспорени пред съда
вземания по чл.66, ал.7, т.3 от ЗБН (вземане за комисиони за обслужване на
стендбай акредитиви №30/10/324 и 30/10/406 в размер на 46 616,11 лева,
обезпечено по смисъла на договор за залог от 21.11.2013г. с ранг 1); вземане №8
от списъка на приетите от синдика и оспорени пред съда вземания по чл.66, ал.7,
т.3 от ЗБН (вземане за комисиони на ICICI Bank Mumbai по поддържане на гаранция *********за периода от 12.09.2014г. до
11.03.2015г. в размер на 32359,56 обезпечено по смисъла на договор за залог от
21.11.2013г. с ранг 1). Излагат се доводи, че изводът на Фонда за осъществено
извънсъдебно удовлетворение от страна на жалбоподателя по отношение на тези
вземания е произволен и не се подкрепя от доказателствата по делото, тъй като
посочените вземания не са удовлетворени нито съдебно, нито извънсъдебно.
Вземанията не можели да бъдат удовлетворени, тъй като сумата от
1 672 396,23 лева, която Фондът посочвал погрешно като усвоена от „К.
АГ“ не е достатъчна, за да покрие тези вземания. Посочва се, че вземанията са
оспорени само от „К. АГ“ и само по отношение на обезпеченията,
като се претендирали и допълнителни обезпечения освен признатото от синдиците
обезпечение по смисъла на договора за залог от 21.01.2013г. Включването на
вземанията във втората частична сметка в раздел графа „Заделени суми“ следвало
да се осъществи при посочване на обезпечеността с договор за залог от
21.11.2013г. и ранг 1, тъй като това обезпечение и този ранг се явявали
безспорни. Освен това във втората частична сметка за разпределение трябвало да
бъдат заделени и суми за вземане №212 от списъка с неприетите от синдиците
вземания, оспорени пред съда, а именно вземане за лихви от 24.06.2014г. до
22.04.2015г. върху вземания по валутни сделки от 19.04.2014г. в размер на
225 696,35 лева. Следвало също така синдиците да заделят изчисляемата до
момента сума по вземане №68 за лихви от списъка на приетите от синдика и
оспорени пред съда вземания по чл.66, ал.7, т.3 от ЗБН, като спорът за това
вземане бил за неговия ранг и обезпеченост. В допълнителна молба жалбоподателят
излага доводи, че извънсъдебното удовлетворяване на вземания по механизмите,
приложими към договорите за финансови обезпечения, намалява пасивите на
длъжника, макар в имуществото на банката да не постъпва актив (по аналогия на
В. П., „За действието на прихващането по отношение а обезпечено с особен залог
вземане във връзка с производството по несъстоятелност на банка. Научно-практически
коментар“). Удовлетворяването на вземане №1 в пълен размер било прието за
правомерно с невляло в сила решение на Апелативен съд – София по в.т.д.
№2199/2019г. на САС, като в случай, че е потвърдено окончателно, от гледна
точка на длъжника, който намалява пасивите си съответно, едно такова
удовлетворяване се приравнява на постъпление при синдиците. Освен това спорни
били и обезпеченията на това вземане. По отношение на
останалите вземания се излагат доводи, че същите са безспорни по основание и
размер, като на същите е призната обезпеченост с ранг 1, но само по договор за
залог от 2013г., на който не са признали характер на договор за финансово
обезпечение. Списъците били оспорени по надлежния ред от „К. АГ“, като било релевирано, че същите са обезпечени не само по договор за
залог върху вземане от 2013г., но и по смисъла на други обезпечителни
инструменти, но спорът бил висящ. Жалбоподателят посочва, че продължава да държи
в свое обезпечение сумата от 855 222,25 евро, но не предприемал действия
по извънсъдебно удовлетворяване по отношение на тази сума, за да не увеличава
рисковете си във връзка с оспорване на извънсъдебното удовлетворяване по
вземане №1. Посочва, че удовлетворяването, ако би било предприето, би следвало
същия правен механизъм като при вземане №1, именно би протекло като
извънсъдебно удовлетворяване на финансово обезпечение по немския Закон за
кредитното дело. Неправилно синдиците уведомили Фонда, че са предприети
действия по отношение на сумата от 855 222,25 евро, което довело до
неправилност на решението на Фонда по отношение на констатацията, че вземанията
са удовлетворени. В обобщение излага доводи, че размерът на заделянето
следва да бъде равен поне на сбора от сумата по вземане №1
(10 786 521,76 лева) и на сумата от 855 222,25 евро, с които
суми при едно правно действително извънсъдебно удовлетворяване пасивът на
длъжника се намалява и от икономическа гледна точка може да се застъпва
аргумент за постъпления по обезпеченията.
В депозирано по делото становище по жалбата
на „К. АГ“ синдиците на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност излагат съображения, че
жалбата е неоснователна, а обжалваното решение на ФГВБ е правилно и
законосъобразно. По отношение на искането да бъде заделено вземане в размер на
10 786 521,76 лева във втората частична сметка за разпределение се посочва,
че с оглед застъпеното от „К. АГ“ становище, че това вземане е погасено чрез
извънсъдебно прихващане, същото е неоснователно, доколкото кредиторът се е
удовлетворил извънсъдебно. Кредиторът реализирал обезпечението си едностранно и
извън производството по несъстоятелност и средствата от реализацията на
обезпечението никога не са постъпвали и не са били налични по особената сметка,
обслужваща несъстоятелността. Поради това считат, че заделянето
на суми в частичната сметка за разпределение в полза на жалбоподателя, които не
са били налични, противоречи на правната логика и обективната фактическа
обстановка, и би се стигнало до неоснователно обогатяване на жалбоподателя. На
следващо място излагат доводи, че прекратяването на главното вземане поради
изпълнение прекратява и заложното право, като в случая на безспорно
удовлетворено вземане чрез реализация на обезпечението, предметът на залога се
е изчерпал. В резултат на извънсъдебните действия на жалбоподателя и
пристъпването му към реализация на обезпеченията –
вземания на „КТБ“ АД – в несъстоятелност по сметки в „К. АГ“, синдикът
съобразил реализацията на обезпеченията, предоставени
от банката в несъстоятелност в полза на жалбоподателя. Поради това заложените
парични вземания на банката в несъстоятелност по сметките при жалбоподателя не
са били събрани от синдика и не са попълнили масата на несъстоятелността. За
остатъка от вземанията си след реализацията на обезпеченията,
вземанията на жалбоподателя се удовлетворяват като необезпечени и в реда, в
който вземанията биха се намирали ако не бяха обезпечени. В случая предвид
качеството на „К. АГ“ на банка, редът за удовлетворяването им попада в
хипотезата на реда по чл.94, ал.1, т.5 от ЗБН, който е извън втората частична
сметка, защото наличните средства се ограничават до кредиторите в реда по
чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН. По отношение на останалите вземания, посочени в
жалбата излагат доводи, че с допълнително налична по сметка на „КТБ“ АД – в
несъстоятелност сума в размер на 855 000 евро са прихванати вземания за
банкови комисиони за посочения размер. В резултат на извънсъдебните действия на
възразилия кредитор и пристъпването му към реализация на обезпеченията
– залог върху вземания на „КТБ“ АД – в несъстоятелност по сметки в „К. АГ“,
синдикът е съобразил реализацията на обезпеченията,
предоставени от несъстоятелната банка в полза на възразилия кредитор. В
резултат на предприетото извънсъдебно изпълнение до размера на удовлетворяване
на вземането на възразилия кредитор е погасено, а заложното му право вече е
изчерпано и в този смисъл поради акцесорния характер
на залога, същият е погасен поради погашението на главното вземане. За
вземанията на кредитора, надвишаващи размера на реализация на обезпеченията по договора за залог, „К. АГ“ е кредитор,
който е с ред на удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.5 от ЗБН. По отношение на
вземането на „К. АГ“, включено в списъка на неприетите вземания по чл.66, ал.7,
т.2 от ЗБН под №212 в размер на 225 696,35 лева с ред на удовлетворяване
по чл.94, ал.1, т.9 от ЗБН била неприложима разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗБН,
тъй като наличните в масата на несъстоятелността суми към датата на изготвяне
на втората частична сметка за разпределение не са били достатъчни за
удовлетворяване на кредитори от предходни редове. Същите били аргументите и за
отклоняване на жалбата в частта за заделяне на
средства и за вземането по т.3 от жалбата. Поради това молят жалбата да бъде
оставена без уважение като неоснователна.
Фондът за гарантиране на влоговете в банките,
чрез процесуалния представител адв. Л. изразява
становище за неоснователност на жалбата, като поддържа, че няма реализирани
обезпечения в полза на „К. АГ“, сумите, по които да са предмет на втората
частична сметка за разпределение. Излага доводи, че прихващането е способ за
погасяване на вземания на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, но при погасяване на
вземането чрез прихващане, синдиците не са събрали реална парична сума, която
да подлежи на разпределение, съответно не е налице сума, получена от реализация
на обезпечението по смисъла на чл.94, ал.1, т.1 от ЗБН. Според разпоредбата на
чл.94, ал.1, т.1 от ЗБН в този ред се удовлетворяват вземания, обезпечени със
залог или ипотека - от получената сума при реализацията на обезпечението. Тъй
като посочената първа поредност обхваща единствено и
само сумите, получени от реализация на обезпечението и не е свързана с някаква
обща привилегия на обезпечения кредитор по отношение на заместващи права на
банката в несъстоятелност. При извършване на прихващане с вземане, предмет на
залог, не е налице получена сума при реализация на обезпечението, не са налице
и постъпили парични средства по смисъла на чл.93 от ЗБН.
Настоящата инстанция не споделя изложените от
жалбоподателя съображения, че следва да бъде заделена сумата в размер на
12 459 191,09 лева, тъй като това е сумата, с която при едно правно
действително извънсъдебно удовлетворяване пасивът на длъжника се намалява и от
икономическа гледна точка може да се застъпва аргумент за постъпления по обезпеченията. При прихващането се погасяват две насрещни
еднородни вземания, т. е. е налице изменение както на актива, така и на пасива
с една и съща величина без реално в масата на несъстоятелността да постъпва
актив. Следователно не е налице постъпила сума от реализация на обезпечението
по смисъла на чл.94, ал.1, т.1 от ЗБН, като жалбоподателят заявява твърдения,
че вземането в размер на 10 786 521,76 лева е погасено чрез
извънсъдебно прихващане, а сумата от 855 222,25 евро е в негово държание,
т.е. не се твърди и не се установява посочените суми да са постъпвали в масата
на несъстоятелността, поради което искането му за заделяне
на суми в посочения размер по чл.94, ал.1, т.1 от ЗБН се явява неоснователно,
доколкото посочената норма изрично сочи, че на разпределение подлежат
постъпленията от осребреното имущество, изискащо
наличие на реално имущество постъпило в масата.
По жалбата на Й.Д.П., подадена чрез
пълномощника адв. Ц.А. – В.:
Жалбоподателят твърди, че между него и „Б.“
ООД, ЕИК *******, е сключен договор за продажба на вземания от 22.10.2014г., с
който прехвърлил на „Б.“ ООД следните свои вземания срещу „КТБ“ АД – в
несъстоятелност: парично вземане, дължимо на Й.П., титуляр на банкова сметка – ***,
с IBAN
***говор (анекс №8205 от 16.05.2005г.) в
общ размер на 941 115,26 лева, от които 896 530,82 лева главница
(вложена сума), и 44 584,44 лева – натрупана възнаградителна
лихва към 21.10.2014г., ведно с възнаградителната
лихва до края на периода на договора; частично вземане, дължимо на Й.П.
(титуляр на сметка – влог) с IBAN ***говор
(анекс №21691 от 23.02.2007г.), което вземане е в общ размер на 309 507,86
евро, от които 200 318,79 евро – главница (вложена сума), и 9189,07 евро –
натрупана възнаградителна лихва към 21.10.2014г., от
което вземане прехвърлил на „Б.“ ООД сума в размер на 112 062 евро, ведно
с възнаградителната лихва до края на периода на
договора. „Б.“ ООД отправило изявление за прихващане, обективирано
в писмо с вх. №12227/24.11.2014г. на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, което било
обявено за недействително с решение от 01.06.2018г. на СГС по иск с правно
основание чл.59, ал.3 от ЗБН. Вземанията били прихванати със задължения на „Б.“
ООД към „КТБ“ АД – в несъстоятелност по договор за банков кредит от 01.11.2012г.
и по договор за банков кредит от 19.12.2012г., но поради обявената
недействителност на прихващането, същото било отменено. Поради неизпълнение на
договорни задължения от страна на „Б.“ ООД и след изпращане на покана, получена
от дружеството, и на основание чл.87 от ЗЗД договорът за продажба на вземания
бил развален. Жалбоподателят излага доводи, че на основание чл.88 от ЗЗД при
разваляне на договора за продажба на вземания, развалянето поражда обратно
действие и цедираното вземане се връща в патримониума на цедента, поради
което същият в качеството си на кредитор на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, имал
изискуеми задължения към нея. „КТБ“ АД – в несъстоятелност била уведомена чрез
синдиците си за развалянето на договора за цесия на 08.01.2020г. На
15.05.2020г. било подадено второ уведомление за разваляне на договора за цесия.
„Б.“ ООД било включено в списък на кредиторите по чл.64, ал.2 от ЗБН с вземане
в размер на 1161398,59 лева с ред на удовлетворяване по чл.97, ал.1, т.7 от ЗБН,
на което вземане понастоящем дружеството не било носител. Поради това счита, с
оглед разваления договор за цесия на горепосочените вземания следва да бъде
включен в частичната сметка за разпределение с ред на удовлетворяване на
вземането по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН поради обратното действие на развалянето.
Излага доводи, че развалянето на договора за цесия има обратно действие и
обвързва синдика и кредиторите на масата на несъстоятелността от момента на
уведомяване за развалянето, а именно 08.01.2020г. Процесните
вземания били приети от синдика и включени в списък по чл.64, ал.2 от ЗБН, но
впоследствие договорът за цесия бил развален, поради което била налице смяна на
титуляра на вземането, което поради обратното
действие на развалянето водело и до промяна в реда на удовлетворяване,
съответно от чл.94, ал.1, т.7 в чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН. Към момента на
съставяне на списъка по чл.64, ал.3 от ЗБН в действителност титуляр на
вземанията било „Б.“ ООД, но впоследствие при разваляне на договора за цесия,
кредитор отново бил Й.П.. Излага съображения, че в закона не е предвиден
нарочен ред, по който следва да се отразят промени в списъците в резултат на
настъпили след приемане на вземането промени, в това число прехвърлянето му
чрез цесия, респ. развалянето на договора за цесия, но такива промени следвало
да бъдат зачетени от синдика при осъществяване на дължимите действия във връзка
с изготвяне на сметка за разпределение. Дори да се приемело, че настъпилата
промяна в титуляра на вземанията не представлява
основание за изменение на списъка на кредиторите, това обстоятелство следвало
да бъде отчетено при съставяне н.сметката за разпределение. Поради това моли да
бъде включен в частичната сметка за разпределение с горепосочените вземания с
ред за удовлетворяване по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН.
Ответниците по жалбата Фонд з.г.на в.в б. и „КТБ“ АД – в
несъстоятелност изразяват становище за неоснователност на жалбата. Поддържа се,
че в срока и при условията на чл.64 от ЗБН синдикът е съставил и публикувал в
Търговския регистър по партидата на „КТБ“ АД – в несъстоятелност първоначалния
списък на кредиторите. След съставянето на първоначалния списък на приетите от
синдика вземания кредиторите на „КТБ“ АД – в несъстоятелност имали на разположение два правни способа за
нанасяне на промени в списъка, а именно по реда на чл.66, ал.1 от ЗБН или по
чл.65, ал.1 от ЗБН, които били преклудирани към
момента и жалбоподателят не се възползвал от нито един от тях. Към момента
синдикът на „КТБ“ АД – в несъстоятелност съставил и представил пред съда по
несъстоятелността списък по чл.66, ал.7, т.1 от ЗБН на приетите от синдика
вземания, по които не са направени възражения, който бил одобрен с решение №922
от 25.05.2016г. по т.д. №7549/2014г. на СГС, като решението било публикувано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „КТБ“ АД – в
несъстоятелност. Съдебното решение по чл.67, ал.2 от ЗБН влязло в законна сила,
като списъкът по чл.66, ал.7, т.1 от ЗБН е неразделна част от същото. В този
окончателен списък Й.П. не фигурирал като кредитор поради обстоятелството, че
към този момент вземането е било в патримониума на цесионера „Б.“ ООД и било предмет на изявление за
прихващане. Излагат се доводи, че етапът, на който се намира производството по
несъстоятелност към настоящия момент позволява промяна на списъка на
кредиторите на банката единствено и само от съда по несъстоятелността, който
разглежда направените по чл.66, ал.6 от ЗБН възражения срещу всяко прието и
неприето вземане, като се произнася с решение. Възражение от Й.П. не било направено
в преклузивния срок по чл.66, ал.6 от ЗБН. С
изменението на ЗБН (ДВ, бр.83 от 2019г.) била създадена нова ал.2 на чл.64,
според която синдикът на несъстоятелната банка следва да впише служебно в
списъка по чл.64, ал.1 от ЗБН единствено вземанията на лицата, които са
извършили прихващания, обявени за недействителни по реда на чл.59 с влезли в
сила съдебни решения. В тази връзка списъкът, съставен на основание чл.64, ал.2
от ЗБН на вземания, приети от синдика на „КТБ“ АД – в несъстоятелност бил
специален спрямо списъка на кредиторите по чл.64, ал.1 от ЗБН, където били
включени вземанията на вложители и други кредитори при условията и в срока по
чл.63, ал.1 от ЗБН. Поради това понастоящем жалбоподателят Й.Д.П. не бил
титуляр на вземане, прието от синдика по законоустановения
ред, за удовлетворяване на което вземане да му е разпределена парична сума във
втората частична сметка за разпределение.
Съдът намира жалбата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.95, ал.1 от ЗБН
синдикът изготвя частична сметка за разпределение на наличните суми между
кредиторите с приети по смисъла на чл. 69,
ал. 1 вземания съобразно реда, привилегиите и обезпеченията.
В рамките на настоящото производство по чл. 99, ал. 5 ЗБН съдът упражнява контрол
върху дейността на синдика и ФГВБ по съставяне и одобряване на сметката – за
спазване на изискванията на чл. 94
ЗБН, относно класовете кредитори, досежно
точността на изчисленията на размера на дължимите суми, съразмерността на
удовлетворяване на кредиторите от един и същи клас и пр. В този смисъл
основателно е възражението на Фонда, че по пътя на обжалване на частичната
сметка за разпределение страните не биха могли да постигнат преразглеждане на
вече одобрения списък на приетите вземания, т. е. в производството по обжалване
не могат да бъдат релевирани и уважавани възражения
относно съществуването, произхода, размера, обезпеченията
или привилегиите на определено вземане, които са предмет на едно предходно
спрямо настоящото производство - това по чл. 68
и чл.
65 ЗБН. Поради това в настоящото производство не могат да
бъдат разгледани възраженията на жалбоподателя, че с оглед развалянето на договора
за цесия е налице промяна в титуляра на вземането,
както и промяна в реда на удовлетворяване, съответно от чл.94, ал.1, т.7 на
чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН.
По жалбата на „Е.ф.г.“ АД – в
несъстоятелност, подадена чрез синдика И.В.Р.:
Жалбоподателят поддържа, че съгласно обявен и
влязъл в сила първоначален списък на приетите вземания по чл.64, ал.1 от ЗБН
има обявени за приети вземания под №2823 от списъка в общ размер на
11 259 870,75 лева, които са приети с ред за удовлетворяване по
чл.94, ал.1, т.4. Впоследствие синдиците на „КТБ“ АД – в несъстоятелност
съставят списък по чл.67, ал.7, т.1, в който дружеството е посочено с прието
вземане в общ размер 663 551,93 лева, който списък бил одобрен с решение
№922 от 25.05.2016г. По партидата на несъстоятелната банка синдиците обявили и
следните списъци по чл.66, ал.7 от ЗБН – списък на приетите вземания, по които
не са направени възражения, списък на неприетите вземания, за които е подадено
възражение пред съда при спазване на изискванията на ал.6, списък на приетите
вземания, които са оспорени пред съда чрез възражение при спазване изискванията
на ал.6. Излага доводи, че в нито един от тези списъци не било посочено, че
приетото в първоначалния списък по чл.64 от ЗБН под №2823 вземане на „Е.ф.г.“
АД – в несъстоятелност в размер на 11 259 870,75 лева е било оспорено
от някой, но в одобрения и влязъл в сила списък на приетите вземания по чл.66,
ал.7, т.1 от ЗБН, одобрен с решение №922/25.05.2016г., което не подлежи на
обжалване, е посочено под №2598, че вземането се приема в размер на
663 551,93 лева. Излага доводи, че се касае за явна фактическа грешка и
вземането следвало да е в размера, посочен в първоначалния списък с приети
вземания по чл.64, ал.1 от ЗБН – 11 259 870,75 лева. Посочва, че във
втората частична сметка на разпределение за дружеството били разпределени суми
по чл.94, ал.1, т.4 в общ размер на 54 869,19 лева, което представлявало
0,00487% от общото прието вземане, съгласно сгрешения списък по чл.66, ал.7,
т.1. Поради това жалбоподателят посочва, че оспорва прекалено малкият процент
удовлетворяване, който е предвиден в заделената с втората частична сметка за
разпределение сума. От обявената втора частична сметка за разпределение се
установявало, че за други кредитори с прието вземане от същия процентното
разпределение е около 10%, а за жалбоподателя предвидените и разпределени суми
не надвишават дори 1% от общо приетата сума в първоначалния списък с приети
вземания по чл.64, ал.1 от ЗБН, а именно 11 259 870,75 лева. Поради
изложеното е направено искане да се коригира явната фактическа грешка в списъка
по чл.67, ал.7, т.1 от ЗБН, в който дружеството е посочено с прието и
неоспорено вземане в общ размер на 663 551,93 лева, с ред за удовлетворяване
по чл.94, ал.1, т.4 от ЗБН, като вместо това сумата се поправи на
11 259 870,75 лева – така, както е посочена под №2823 в първоначалния
списък по чл.64, ал.1 от ЗБН, както и да бъде преразгледан размерът на
заделената за дружеството сума във втората частична сметка за разпределение и
служебно и съразмерно да бъде направена корекция на сумата, предвидена за
дружеството.
Ответниците по жалбата я считат за неоснователна, тъй като в хода
на настоящото производство не могат да се пререшават въпросите относно размера
на вземанията.
При извършена служебна справка в Търговския
регистър по партидата на „К.т.б.“ АД – в несъстоятелност съдът констатира, че в
публикувания на 21.08.2015г. списък на приетите от синдика вземания на
кредиторите на "К.Т.Б." АД – в несъстоятелност, съгласно чл.64, ал.1
от ЗБН, „Е.ф.г.“ АД фигурира под №2823 с прието вземане в размер на 11
259 870,75 лева.
В списъка на приетите вземания по чл.66,
ал.7, т.1 от ЗБН, одобрен с решение №922/25.05.2016г. по т.д. №7549/2014г. на
СГС, жалбоподателят „Е.ф.г.“ АД – в несъстоятелност, фигурира под №2598 с
вземане в размер на 663 551,93 лева.
В рамките на настоящото производство по чл. 99, ал. 5 ЗБН съдът упражнява контрол
върху дейността на синдика и ФГВБ по съставяне и одобряване на сметката – за
спазване на изискванията на чл. 94
ЗБН, относно класовете кредитори, досежно
точността на изчисленията на размера на дължимите суми, съразмерността на
удовлетворяване на кредиторите от един и същи клас и пр. В този смисъл
основателно е възражението на Фонда, че по пътя на обжалване на частичната сметка
за разпределение страните не биха могли да постигнат преразглеждане на вече
одобрения списък на приетите вземания, т. е. в производството по обжалване не
могат да бъдат релевирани и уважавани възражения
относно съществуването, произхода, размера, обезпеченията
или привилегиите на определено вземане, които са предмет на едно предходно
спрямо настоящото производство - това по чл. 68
и чл.
65 ЗБН. В случая жалбоподателят поддържа, че е налице очевидна фактическа
грешка относно размера на вземането му, включено в списъка по чл.66, ал.7, т.1
от ЗБН, одобрен с решение №922/25.05.2016г. по т.д. №7549/2014г. на СГС, и е направил
искане за коригиране на списъка, но това искане не може да бъде разгледано в
настоящото производство поради изложените по-горе съображения относно неговия
предмет, а е следвало да бъде релевирано в
производството, по което списъкът е одобрен. Доколкото оплакванията на
жалбоподателя са за наличие на несъответствие между размера на вземането му,
посочено в списъка по чл.64, ал.1 от ЗБН и в одобрения списък чл.66, ал.7, т.1
от ЗБН, както и за наличие на очевидна фактическа грешка в списъка чл.66, ал.7,
т.1 от ЗБН, които не могат да бъдат разгледани в настоящото производство, като
жалбоподателят не твърди, а и по делото не се установява наличие на неточно
изчисление на пропорционално разпределената сума в реда по т. 4, съобразно
одобрения списък по чл.66, ал.7, т.1 от ЗБН, се налага извода за неоснователност
на жалбата.
По изложените мотиви, Софийски градски
съд
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите на „К. АГ“, немска
банка, чрез пълномощника адв. С.И. – М., Й.Д.П., чрез
адв. Ц.А. – В., и „Е.ф.г.“ АД – в несъстоятелност,
чрез синдика И.В.Р. срещу решение №96/18.08.2020г. на Управителния съвет на
Фонда за гарантиране на влоговете в банките, с което се одобрява втора частична
сметка за разпределение на налични суми между кредитори на „К.т.б.“ АД – в
несъстоятелност, изготвена от синдика на банката.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.