Р Е Ш Е Н И Е
№................
гр. София, 26.02.2021г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV-Б състав,
в публично заседание на осемнадесети февруари, две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при
участието на секретар В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдия
Станимира Иванова въззивно гражданско дело № 7108 по описа за 2019г. на СГС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 539558/20.11.2018г. , поправено
по реда на чл. 247 от ГПК с Решение № 123812/17.06.2020г . по гр.д. № 87110 по
описа за 2017г. са отхвърлени предявените с искова молба вх. №
2031292/13.12.2017г. на „Ф.Ф.”АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** срещу „К.К.”ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** и К.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** и С.А.Б., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр. София, кв. ******с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 240, чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД,
че „К.К.”ЕООД, ЕИК ******, К.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** и С.А.Б., ЕГН ********** дължат на „Ф.Ф.”АД, ЕИК ****** солидарно заплащане на сумата от 2416,33лв. , ведно със законната лихва
от 21.09.2016г. до изплащането й, представляващи задължение по договор за
паричен заем от 26.06.2015г. със заемодател „А.Ф.”ООД, за което е издадена
заповед за изпълнение по заповедно дело № 53440/2016г. по описа на СРС.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5209145/19.12.2018г. по регистъра на СРС от ищеца „Ф.Ф.”АД, ЕИК ****** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че неправилно
районният съд приел, че уведомление за цесията не било получено от
ответниците. Заемодателят бил
упълномощил ищеца да уведоми ответниците за сключената цесия и такова
уведомление ищецът съставил и изпратил на ответниците, то било и част от приложенията
на исковата молба, връчено им било в хода на исковото дело , поради което и
същото следвало да се съобрази. Претендирал е разноски. Оспорил е поради
прекомерност претенцията на въззиваемите за разноски.
Въззиваемите- ответници по исковете – К.К.”ЕООД, ЕИК ******, К.К.К., ЕГН **********, и С.А.Б.,
ЕГН ********** в предоставения срок за отговор не са изразили становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова
молба вх. №
2031292/13.12.2017г. на „Ф.Ф.”АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** срещу „К.К.”ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** и К.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** и С.А.Б., ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр. София, кв. ******с която е поискало от съда на основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 240, чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД,
да признае за установено, че „К.К.”ЕООД,
ЕИК ******, К.К.К., ЕГН **********,
с адрес: *** и С.А.Б., ЕГН **********
дължат на „Ф.Ф.”АД, ЕИК ****** солидарно заплащане на сумата от 1939,76лв., ведно със законната лихва
от 21.09.2016г. до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за паричен заем
№ 7000329/26.06.2015г. със заемодател „А.Ф.”ООД, сумата от 387,41лв., ведно със законната лихва от 21.09.2016г. до изплащането
й , представляващи договорна лихва по договор за паричен заем №
7000329/26.06.2015г. със заемодател „А.Ф.”ООД ; сумата от 89,16лв., ведно със законната лихва от 21.09.2016г. до
изплащането й, представляващи неустойка за забава по чл. 8, ал.1 от договор за
паричен заем № 7000329/26.06.2015г. със заемодател „А.Ф.”ООД, вземания за което
са прехвърлени от „А.Ф.”ООД на Ф.Ф.”АД с
договор за цесия от 01.08.2015г., за което е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 53440/2016г. по описа на СРС. Навело е
твърдения, че на
26.06.2015г. А.Ф.”ООД сключило с
ответниците договор за заем, като предоставил на К.К. ООД” ООД заем от 3000лв.
срещу задължение да я върне, да плати договорна лихва от 12%, както и неустойка
за забава в размер на 0,3% на ден но не повече от 30% от заета сума,
ответниците – физически лица се задължили да отговарят пред заемодателя
солидарно за задълженията на заемополучателя. Съгласно договора главница и
възнаградителна лихва следвало да се платят на 12 вноски за 6 месеца с определен
падеж на всяка вноска в размер на по 357,83лв. Процесните суми не били платени,
ответниците били изпаднал в забава на плащането им. С договора за цесия
заемодателят прехвърлил на ищеца вземанията, за същото ответниците били
уведомени от ищеца като пълномощник на
заемодателя.
Ответниците
„К.К.”ЕООД, ЕИК ******, К.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** и С.А.Б., ЕГН ********** са оспорили
исковете. Навели са твърдения, че не са били уведомени от А.Ф.”ООД за цесията и
не дължат сумата. Представеното по делото пълномощно нямало достоверна дата и
не установявало, че уведомлението за цесията е от заемодателя.
По делото е приложено
заповедно дело № 53440/2016г., съгласно което по заявление вх. №
3062191/21.09.2016г. е издадена заповед от 11.10.2016г. допълнена със заповед
от 26.05.2017г., с които е разпоредено „К.К.”ЕООД,
ЕИК ******, К.К.К., ЕГН **********,
с адрес: *** и С.А.Б., ЕГН **********
да заплатят на „Ф.Ф.”АД, ЕИК ****** солидарно сумата от 2416,33лв., ведно със законната лихва
от 21.09.2016г. до изплащането й, представляващи неплатена сума по договор за паричен заем №
7000329/26.06.2015г. със заемодател „А.Ф.”ООД, прехвърлено с договор за цесия
от 01.08.2015г., както и съдебни разноски от 398,33лв.За така издадената
заповед длъжникът „К.К.”ЕООД, ЕИК ******
е уведомен на 25.10.2016г. Длъжникът С.Б. е уведомена за заповедта на
13.06.2017г. , длъжникът К.К. е уведомен със залепване на уведомление. На 26.06.2017г. тримата длъжници са подали
възражение срещу заповедта с твърдения, че повече от половината от сумата по
договора за заем е върната, сумата била предоставена на К.К.”ЕООД, а не за
лични нужди, дружеството към момента не
извършвал дейност поради проблеми с община Подуяне”. На 21.11.2017г. заявителят
е уведомен от съда за необходимостта да представи в едномесечен срок от
съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и
такива е представил на 13.12.2017г.
По
делото са приети неоспорен
от страните договор за паричен заем № 7000329/26.06.2015г., разходен касов ордер от
26.06.2015г., носещи подпис, положен за страните по него, съгласно
който А.Ф.”ООД се е задължило и е предоставило да
предостави на К.К.”ЕООД
заем от 3000лв. при лихвен
процент от 12% месечно , неустойка за забава на
плащанията в размер на 0,3% на ден
до плащането или до настъпване на предсрочна изискуемост, но не повече от 30% от заета сума, срещу задължения на кредитополучателя да върне
предоставената сума, да заплаща възнаградителни лихви и 12 вноски за срок от 6 месеца с падеж определено число на съответния месец
в периода от 10.07.2015г.
до 11.12.2015г. всяка от по 357,83лв.,
като К.К.К. и С.А.Б. са се задължили да отговарят солидарно със заемателя за
задълженията по договора. Съгласно договора при забава на погасителна вноска с
повече от 40 дни всички задължения стават предсрочно изискуеми.Съгласно чл. 10
от договора заемодателят може да прехвърли вземанията си на ІІІ-то лице
Приет е неоспорен от страните
договор за цесия от 01.08.2015г. с приложение, съгласно които на 01.08.2015г. „А.Ф.”ООД е сключило с ищеца договор за цесия, с който е прехвърлила
на ищеца вземанията си по договор за заем № 7000329/26.06.2015г., като с чл.
3.3. от договора страните са се съгласили купувачът да има задължение да
уведоми длъжниците за цесията.
Прието е пълномощно, с което А.Ф.”ООД
е упълномощило ищеца да уведоми длъжниците за сключения договор за цесия от
01.08.2015г.
Приети са уведомления, съгласно
които ищецът като пълномощник на А.Ф.”ООД е съставило изявления, с които е
посочило на тримата ответници, че с договор за цесия от 01.08.2015г. вземанията
на А.Ф.”ООД към тях са прехвърлени на ищеца и следва да плащат сумите на ищеца.
В уведомленията изрично е посочено, че ищецът съставя тези уведомления като
пълномощник на заемодателя , за което е съставено пълномощно.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В
конкретния случай постановеното по делото решение е валидно.
По допустимостта на решението в
обжалваната част:
Съдът приема,
че решението е недопустимо в частта
по исковете срещу „К.К.”ЕООД, ЕИК ******. Това е така, защото този ответник не е депозирал
в срок възражение срещу заповедта, по отношение на него тя е влязла в сила и
иск за установяване съществуване на вземанията по заповедта на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК е недопустим. По заповедно дело заповедта е връчена на „К.К.”ЕООД, ЕИК ****** на 25.10.2016г. – лист 12 от заповедно дело. Това връчване е редовно и
от този момент е започнал да тече срока за подаване на възражение. До
изтичането на този срок възражение срещу заповедта не е депозирано.
Уведомяването на този длъжник за издадената допълнителна заповед е връчено по-късно, но това не може да
обоснове допустимост на исковете. Това е така, защото допълнителната заповед е
за задължения на друг ответник, а не на ответника К.К.”ЕООД. С оглед
гореизложеното възражението от
26.06.2017г. съдът приема, че не е довело до оспорване на заповедта в срок,
поради което и установителния иск е бил недопустим. При така възприето съдът приема,
че решението на СРС в тази част следва да бъде обезсилено и производството по
исковете следва да бъде прекратено по отношение на този ответник. Заповедта за
изпълнение в частта срещу „К.К.”ЕООД, ЕИК ****** не следва
да се обезсилва, защото тя е влязла в сила.
В
останалата обжалвана част решението е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част, която съдът прие за допустима :
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 92 и чл. 99 от ЗЗД.
Съдът приема за установено по делото, че на 26.06.2015г. А.Ф.”ООД и ответниците са сключили договор, с който А.Ф.”ООД се е
задължило и да предостави на К.К.”ЕООД
заем от 3000лв. и срещу задължение за последния и ответниците К.К.К. и С.А.Б.
като солидарни длъжници, да върнат
сумата на 12 месечни вноски определен
ден от месеца за падеж на същите в периода от 10.07.2015г. до 11.12.2015г. , като
при забава платят 0,3% на ден върху забавена сума, но не повече от 30% от
цялата заета сума, договорна лихва от 12% месечно, като ответниците са се е
съгласили заемодателят да може да
прехвърли вземанията по договора на ІІІ-то лице. Тези обстоятелства не са спорни по делото, а и се установяват от
приетите по делото и неоспорени от
страните писмени доказателства-договор и разходен касов ордер.
Съдът приема, че
по делото не е установено валидно
постигнато съглашение по договора за заем за плащане на възнаградителна лихва.
Действително, съгласно договора дължимост на такава е уговорена в размер на 12% месечно. При срок на договора от 6
месеца, тоест възнаградителна лихва от
144% годишно. Така уговорената клауза по договора съдът приема че
противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна на основание на чл. 26,
ал.1 пр. 3 от ЗЗД . За валидността на клаузите по договора съдът следи
служебно. Добросъвестността и справедливостта са основен принцип в гражданските и търговски
взаимоотношения. Спазването им предотвратяват несправедливото облагодетелстване
на едната страна за сметка на другата. Преценката дали е нарушен някой от основните правни
принципи се прави от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на
въпроса дали уговореното от страните накърнява добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В
конкретния случай уговаряне на възнаградителна лихва от 144% годишно при
съобразяване че предоставена сума е 3000лв.,
а възнаградителна лихва за срока на договора от 6 месеца е 1293,96лв. съдът приема, че е в разрез с присъщите на
възнаградителната лихва функции. Икономическата
цел на отпуснатия заем е придобиване на парични средства и за двете страни. За
заемополучателя целта е получаване на
средства за покриване на текущи стопански нужди, за заемодателя целта е да покрие разходите по заема и да получи печалба
чрез получаване на възнаградителна лихва. Извън тази
цел, всеки получен доход излиза извън присъщата функция. Възнаградителната
лихва е възнаграждението за предоставянето на финансовия ресурс. В случая уговорената
лихва не е установено да съответства на присъщата й функция. Този извод се
налага при съобразяване на размера на
предоставената сума, срок за който е предоставена и размера на
възнаградителната лихва, обстоятелства, че задължени лица по договора за кредит
са три правни субекта, тоест имущество на трима длъжника е обезпечение за
задължението по договора. (В този смисъл Решение № 378/18.05.2006г. по гр.д. №
315/2005г. на ВКС, ІІІ-то Г.О.). За да се приеме, че нищожността на отделни клаузи от
договора води до нищожност на целия договор следва да се установи, че
прилагането на договора без тези клаузи е невъзможно съобразно чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
Под прилагане на договора без нищожните клаузи следва да се разбира
възможността за изпълнение на останалите условия по договора като не се променя
характера на договора. Преценката дали договорът може да се приложи без
нищожните клаузи включва обсъждане на
евентуално предположение дали договорът би
бил сключен и без нищожните му клаузи от гледна точка на възможността на
средния потребител да съобрази икономическите последици от сделката съответно
нищожните клаузи да могат да
бъдат заместени по право от повелителни законови разпоредби или от
диспозитивни правни норми. Заместването с императивна разпоредба е уредено
изрично в чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Диспозитивните норми в облигационното право намират
приложение при липса на уговорка между страните, поради което след като клауза
от договора е нищожна, тя не се счита за част от договорното съдържание, като
за уреждане на отношенията между страните се прилага законовата норма. Договор,
който не може да се изпълнява без нищожните клаузи е нищожен в своята цялост. (
В този смисъл Решение № 146/01.11.2017г. по т.д. № 2615/2016г. на ВКС, І-во
Т.О).
Договорът за заем с уговорена възнаградителна лихва е
двустранен и възмезден. Клаузата за възнаградителната лихва по договор за
кредит е съществен елемент от него, защото урежда възнаграждението за
кредитодателя. Премахването изцяло на клаузата за определяне на
възнаградителната лихва по договора за кредит би променило възмездния му
характер. При така възприето съдът
приема че не може да се обоснове
извод, че договорът би се сключил и без
да е уговорено такова възнаграждение. Този извод се налага при съобразяване
на събраните доказателства по делото, от които се установява, че кредитодателят
е търговец, който по занятие предоставя кредити, тоест целта на договора за
кредитодателя е печалба.
Съглашението за възнаградителна лихва по договор е съществено за договора защото е за основен елемент по него –
насрещна престация на заемате. Това съглашение не може да бъде заместено от норми на закона, защото такива не са
въведени от законодателя, включително и
такива на основание на разпоредбата на чл. 10, ал.2 от ЗЗД. При така възприето
съдът приема, че установената по делото нищожност на клаузата от договора,
уговарящ размер на възнаградителната лихва ,
то договорът е нищожен в своята цялост.
С оглед гореизложеното и доколкото претенциите са
предявени на договорно основание, то същите съдът приема за неоснователни и
поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на райониня съд
макар и по други мотиви решението на СРС следва да се потвърди в допустимата му
част. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че неправилно СРС е
приел, че не било установено валидно съобщаване на договора за цесия. Прието по
делото пълномощно /лист 15 от делото на СРС/ установява, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
длъжника за така извършената цесия. Същото кореспондира и с чл. 3, ал. 3 от
договора за цесия. С исковата молба е представено уведомление за извършената
цесия, изготвено от пълномощника на цедента, като същото е адресирано до
ответниците. Така събраните доказателства установяват, че към съставяне на
уведомленията за цесията и към подаване на исковата молба ищецът е имал валидно
пълномощно от цедента, даващо му представителна власт по отношение на цедента
за уведомяване на длъжниците за сключени договор за цесия. Това уведомление е
връчено в хода на исковото производство на ответниците, поради което и за
цесията ответниците са надлежно уведомени. Независимо от този извод на
съда ипо съображения изложи по-горе за
нищожността на договора за заем, то съдът приема че исковете са неоснователни и
решението на СРС в допустимата част макар и по други мотиви е правилно и следва
да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото разноските следва да останат в тежест на въззивника. Въззиваемите
не са претендирали разноски и такива не им се следват.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №
539558/20.11.2018г. , по гр.д. № 87110 по описа за 2017г. в частта, с която са отхвърлени предявените с искова
молба вх. № 2031292/13.12.2017г. на „Ф.Ф.”АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** срещу „К.К.”ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 240 , чл. 92 и
чл. 99 от ЗЗД, за признаване за установено, че „К.К.”ЕООД, ЕИК ******, дължи
на Ф.Ф.”АД, ЕИК ****** заплащане на сумата от 2416,33лв. , ведно със законната лихва от 21.09.2016г. до изплащането
й, представляващи неплатени суми по договор за паричен заем от 26.06.2015г. със
заемодател „А.Ф.”ООД, прехвърлени с договор за цесия от 01.08.2015г., за което
е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 53440/2016г. по описа на
СРС и ПРЕКРАТЯВА като недопустимо
производството по исковете в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
539558/20.11.2018г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с Решение №
123812/17.06.2020г . по гр.д. № 87110 по описа за 2017г. в частта, с която са отхвърлени предявените с искова
молба вх. № 2031292/13.12.2017г. на „Ф.Ф.”АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** срещу К.К.К., ЕГН **********, с адрес: *** и С.А.Б., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. София, кв. ******искове
с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 240, чл. 92 и
чл. 99 от ЗЗД, за признаване за установено, че К.К.К., ЕГН ********** и С.А.Б.,
ЕГН ********** като солидарни длъжници на заемополучателя „К.К.”ЕООД, ЕИК ******
дължат на „Ф.Ф.”АД, ЕИК ****** солидарно заплащане на сумата от 1939,76лв., ведно със законната лихва
от 21.09.2016г. до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за паричен заем
№ 7000329/26.06.2015г. със заемодател „А.Ф.”ООД, сумата от 387,41лв., ведно със законната лихва от 21.09.2016г. до изплащането
й , представляващи договорна лихва по договор за паричен заем №
7000329/26.06.2015г. със заемодател „А.Ф.”ООД ; сумата от 89,16лв., ведно със законната лихва от 21.09.2016г. до
изплащането й, представляващи неустойка за забава по чл. 8, ал.1 от договор за
паричен заем № 7000329/26.06.2015г. със заемодател „А.Ф.”ООД, вземания за което
са прехвърлени от „А.Ф.”ООД на Ф.Ф.”АД с
договор за цесия от 01.08.2015г., за което е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 53440/2016г. по описа на СРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.