Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1166 , 10.03.2014 година, град ***,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
*** РАЙОНЕН СЪД, СЕДЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На единадесети февруари две хиляди и четиринадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: М.Г.,
като разгледа докладваното от
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 9614 по описа за
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за делба на недвижим имот,
с правно основание чл.341 от ГПК във вр. с чл.34, ал.1 от ЗС.
Ищцата – В.И.В.,
твърди в исковата си молба, че с ответниците
са съсобственици на следния недвижими имот, представляващ ПИ с идентификатор *** с площ от 1089 кв.м.
при граници: ***; ***; ***; *** по действащ план одобрен със Заповед ***.,
изменен със заповед № *** с адрес на ПИ гр. ***, вилна зона „***”, ул. „***” №
21. Първоначално собственик на ½ идеална част от имота бил ***, а
собственици на другата ½ идеална част били *** и ***. Имотът се състоял
от две места от по 511 кв.м., за които собствениците направили разделителен
протокол от 07.12.1977г. С Нотар.акт № ***. *** продал на *** своята ½
идеална част от имота, която с Нотар.акт № ***. заменила имота с движима вещ на
***. Последната с Нотар.акт № ***. продала на ищцата своята ½ идеална
част от имота. С Нотар.акт № ***. *** и Росица Д.К. дарили на ответниците С.И.К.
и С.И.М. втори етаж от вилна сграда, построена върху 511 кв.м. ид.ч. от парцел XII-1100 с площ 1022 кв.м. в кв. 48, както и 255.5 кв.м.
ид.ч. от цялото дворно място от 1022 кв.м. *** загубил правото си на
собственост върху имота, като с Постановление от 14.08.2000г. по гр.д. № ***.
имотът бил възложен на Г.А.С., а именно първи етаж от вилна сграда, построена
върху 511 кв.м. ид.ч. от парцел XII-1100 с площ 1022
кв.м. в кв. 48, както и 255.5 кв.м. ид.ч. от цялото дворно място от 1022 кв.м.
По време на придобиването на имота Г.А.С. е бил в брак със С.Г.С.. Твърди че в
имота са остроени три сгради, които не са съсобствени. Посочената по горе вилна
сграда била съсобственост на ответниците
Г.А.С., С.Г.С., С.И.К. и С.И.М.. Другите две сгради били собственост на
ищцата. Изрично е посочено се иска само делба на земята без сградите, като
земята бъде разделена по равно, както следва: един дял за ищцата В.И.В. и един
общ дял за ответниците Г.А.С., С.Г.С., С.И.К. и С.И.М.. В последното по делото
съдебно заседание,процесуалният й представител поддържа иска, като уточнява че
моли делбата да се допусне при квоти – 4/8 ид.ч. за ищцата ; 2/8 ид.ч. общо за
ответниците - съпрузи Г. и С. и по 1/8 ид.ч. за С. и С..
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от страна
на ответниците С.М. и С.К. са постъпили отговори на исковата молба, в които се
сочи, че делбата на имота е недопустима, тъй като имотът бил неподеляем от
гл.т. на чл.201, ал.1 от ЗУТ, предвид невъзможността за обособяване на реални
дялове за всеки от съсобствениците, които да отговарят на законовите изисквания
за създаване за минимални размери и лице на УПИ. Считат също, че когато вя
съсобствения парцел има сгради на различни собственици или сграда, чиито етажи
принадлежат на различни собственици, парцелът и обща част и не подлежи на
делба.
Ответниците Г.А.С. и С.Г.С. не оспорват
изнесеното в исковата молба. Правят искане в общ дял с ответниците С.К. и С.М.
да им се постави общ дял. Не приемат представения с исковата молба проект за
делба изготвен от инж.Р.Попова.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Не се
спори от страните и приетите писмени доказателства сочат, че страните са
съсобственици на процесното дворно място.
От заключението на вещото лице – инж.Й.
Ив.В. се установява, че процесният имот
представлява парцел ХІІ в кв.48 по първоначалния застроителен и регулационен
план на Вилна зона „***” ***, одобрен със заповед № 1035/19.09.1961г. Към
1970г. парцелът е бил съсобствен. От приложената по делото спогодба по гр.д.№ ***.
и договора от 19.01.1970г., братята *** и *** *** са били съсобственици на
½ ид.ч. от парцел *** в кв.48, целият с площ от 1022 кв.м. По договаряне
със съсобственика на другата 182 ид.ч. *** те са ползвали вътрешната половина
от парцела, с право на преминаване покрай северната му граница. Парцелът е
предвиден за вилно строителство. Построената от двамата братя в дъното на
парцела сграда се състои от избен етаж и два жилищни етажа. Първият етаж,
заедно с пет избени помещения е собственост на Г.А.С., а вторият заедно с
четири избени помещения е собственост на С.И.К. и С.И.М.. Според спогодбата от
1977г. двете части на съсобствения парцел са имали самостоятелни входове с
административни адреси: ул.*** № 15 за *** и улица *** № 17 за *** и *** ***.
След продажба на половината от съсобствения парцел – имот с идентификатор *** –
към улицата се ползва от ищцата В.В..***, тази част има административен адрес
ул.*** № 21, а вътрешната половина на същия имот ползвана от ответниците има
административен адрес ул.*** № 21 А. В съдебно заседание вещото лице е
уточнило, че другата сграда в имота е собственост на ищцата и представлява
жилищна сграда на един етаж, ниско застрояване, състояща се от три стаи и едно
стопанско помещение.
От заключението на в.л.инж.Ш.М.Х. се
установява, че процесния имот е реално поделяем само на два дяла. Като в единия
дял остава жилищната сграда на ищцата, а в другия сградата в режим на етажна
собственост. Сградата на ищцата е
полумасивна с паянтова постройка, а другата сграда е масивна. Според предложените варианти от вещото лице –
дял 1-ви следва да бъде за ищцата с площ от 500кв.м., а дял втори за
ответниците по делото, също с площ от 500 кв.м. Вещото лице предвижда достъпът
до вътрешната част на имота на ответниците да се осъществява чрез пътна отсечка
от 3.5м.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните изводи: Предявеният иск за делба е неоснователен.
Няма
спор между страните, а това се установява и от събраните по делото
доказателства, че в процесното място, представляващо урегулиран поземлен имот,
се намират три жилища, като две от тях в режим на етажна собственост са
изградени с сграда № 1 (скица № ***-лист 18 от делото), а другото с № 2 и 3 от
скицата № ***, представлява отделна сграда. Ищцата е собственик на едното, а
ответниците в режим на съсобстевност на отделни етажи от второто, тоест,
съсобствениците на мястото са едновременно с това и изключителни собственици на
отделни жилищни обекти, построени в същото това място. С факта на извършената
покупко продажба с нотар.акт№ ***. на 1/2 ид.ч. от процесния имот с построената
вилна сграда в него от ищцата, дарение на ответниците С.И.К. и С.И.М. с нотар.акт № ***. на втори етаж от вилната сграда и
255.50км.м. от общо 1022 кв.м. ид.ч. от дворното място и възлагане на Г.А.С. на
първи етаж от вилната сграда заедно с 255.50кв.м. от общо 1022 кв.м. ид.ч. от
дворното място с Постановление от 14.08.2000г. по гр.д.№ ***. по описа на ВОС,
по силата на закона е създадено положение, сходно с етажната собственост.
Сградите са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделните
съсобственици на урегулирания поземлен имот, върху който са построени и който е
общ. Урегулираният поземлен имот се явява обща част и съсобствеността върху
него е неразделно свързана с отделните сгради-съответните жилища в двете сгради.
Съсобствеността върху УПИ е възникнала не по регулация. Или мястото, по
отношение на което се иска да бъде допусната делба, се явява обща част на съсобствениците
с оглед предназначението си, а именно да обслужва едновременно двете жилища.
Етажната собственост възниква и когато различни лица притежават отделни сгради,
застроени в един УПИ. В случая, теренът загубва своята самостоятелност и се
превръща в обслужваща обособените обекти обща част и съответно делбата му е
недопустима както поради предназначението му, така и поради изричната
разпоредба на чл.38, ал.3 от ЗС.
Допустимостта
на делбата е в зависимост от конкретните характеристики на урегулирания
поземлен имот, осъщественото застрояване и възможността за разделяне и
обособяване на самостоятелен урегулиран поземлен имот към сградата на всеки
собственик. Делбата на съсобствен УПИ е недопустима, ако същият е застроен с
обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, когато земята е
обща част или в случаите, когато намира приложение нормата на чл.183, ал.4 от ЗУТ. Преценката за допустимостта на делбата се извършва въз основа на
действащия план на дворното място, което следва от характера на съдебната делба
като способ за прекратяване на съществуваща съсобственост чрез заместването й с
индивидуално право на собственост върху определена част от общите до момента
вещи, поради което допустимостта на делбата се преценява с оглед състоянието на
тази съсобственост към момента на постановяване на решението в първата фаза.
Делбата не би била несъвместима с предназначението на дворното място като
обслужващо построените в него сгради в случаите, когато към посочения момент
вече е налице проект за изменение и заповед за изменение на подробния
устройствен план, с която се обособяват отделни урегулирани поземлени имоти за
собствениците на сградите.
Към
момента на подаване на исковата молба няма проведена и приключила процедура по
реда на чл.201 от ЗУТ с одобряване на частично изменение на ПУП, с оглед
обособяване и формиране на два или повече от два имота, отговарящи на
строителните норми по площ, лица и конфигурация на сградите, доколкото това има
значение за изключването на земята от режима на общите части в етажната
собственост и обособяването й в имоти, всеки от които обслужва отделна сграда.
Това се явява условие за допускане до делба на процесното място и доколкото то
не е налице, не може да бъде допусната исканата съдебна делба по отношение на
това място. Поради това, съдът приема, че към настоящия момент спорното дворно
място представлява един урегулиран поземлен имот, чието предназначение е да
обслужва застроените в него сгради, собственост на всяка от страните има
характер на обща част и съответно делбата му е недопустима.
Предвид
изводите на съда и на осн. чл.9 от Тарифа за държавните такси които се събират
от съдилищата ищцата следва да бъде осъдена да заплати такава в размер на 50лв.
по сметка на *** районен съд.
Ответниците
не са претендирали заплащане на направените по делото разноски, поради което
съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.И.В. с ЕГН-**********
***, със съдебен адрес гр.***, ул.”***” № 5, ет.1, ап.2, чрез адв.Й.Ч. ***, иск за
делба на следния недвижим имот - ПИ с идентификатор *** с площ от 1089 кв.м.
при граници: ***; ***; ***; *** по действащ план одобрен със Заповед ***.,
изменен със заповед № *** с адрес на ПИ гр. ***, вилна зона „***”, ул. „***” №
21, против Г.А.С. с ЕГН-********** и С.Г.С. с ЕГН-**********,***, С.И.К. ***
р-н ***, ж.к.”***” бл.7, вх.В, ет.1, ап.45 и С.И.М. с ЕГН-********** ***, със
съдебен адрес гр.***, бул.”Ал.***” № 125-2 адв.О.А., с
правно основание чл.341 от ГПК във вр. с чл.34 от ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В.И.В. с ЕГН-********** ***, със
съдебен адрес гр.***, ул.”***” № 5, ет.1, ап.2, чрез адв.Й.Ч.
***, да заплати по сметка на *** районен съд, сумата от 50лв. представляваща
дължима държавна такса на осн. чл.9 от Тарифа за държавните такси които се
събират от съдилищата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред *** окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: