Присъда по дело №270/2021 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 24
Дата: 17 ноември 2021 г. (в сила от 3 декември 2021 г.)
Съдия: Пламен Митков Драганов
Дело: 20213300200270
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 24
гр. Разград, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен М. Драганов
СъдебниДесислава Тодорова Иванова

заседатели:Стоянка Маринова Георгиева
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
и прокурора Емил Йорданов Енчев (ОП-Разград)
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Наказателно дело от общ
характер № 20213300200270 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия ЮС. В. Х., роден на 28.12.1942 г. в с.
Мъдрево, обл. Разград, живущ в същото село, български гражданин,
грамотен, женен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на
07.06.2021 г. на път II-49 (гр. Разград – гр. Кубрат), км 48+361 м, в близост до
кръстовището с път III-2302 (за гр. Сеново), при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег № РР 9480 ВК,
нарушил правилата за движение по пътищата:
- чл. 6, т. 1, пр. 3 и пр. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП):
„Участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните знаци и
пътната маркировка“;
- чл. 47, ал. 3 – „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за
отменяне на въведената забрана имат следните изображения и
наименования“:
В24 „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с
1
кош“;
- чл. 63, ал. 2, т. 1, пр. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП
–“Единична непрекъсната линия“ – М1. На пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат.“,
в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на едно
лице – Иванка Русанова Станчева с ЕГН **********, от с. Божурово, общ.
Кубрат, и средна телесна повреда на повече от едно лице – на две лица:
В. Ст. Ив. с ЕГН **********, от с. Юпер, общ. Кубрат, изразяваща
се в закрито счупване на долния край на лява лъчева кост, довело до трайно
затруднение движението на левия горен крайник за срок повече от тридесет
дни
и
П. П. ИВ. с ЕГН **********, от с. Юпер, общ. Кубрат, изразяваща се
в счупване на първи поясен прешлен, довело до трайно затрудняване в
движението на снагата за срок повече от тридесет дни, поради което и на
основание ч чл. 343, ал. 4, пр. 1 и пр. 4 във вр. с чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с
ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК му ОПРЕДЕЛЯ
наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА така определеното
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с една трета, като НАЛАГА на
подсъдимия ЮС. В. Х. наказание ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
наложеното наказание за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в законна сила.

На основание чл. 343г от НК ЛИШАВА подсъдимия ЮС. В. Х. от
право да управлява МПС за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА подсъдимия ЮС. В. Х., със снета по-горе самоличност,
за НЕВИНОВЕН И ГО ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение да е
2
извършил горното деяние вследствие нарушаване правилата за движение по
пътищата по чл. 47, ал. 1, пр. 1 и чл. 63, ал. 1 от Правилника за прилагане на
ЗДвП.

ОСЪЖДА подсъдимия ЮС. В. Х., със снета по-горе самоличност,
да заплати по сметка на ОДМВР - Разград сумата от 1329,00 лева,
представляваща разноски за вещи лица от досъдебното производство.

Веществените доказателства – лек автомобил „Фолксваген Поло“ с
рег № РР 9480 ВК и лек автомобил „Опел Корса” с рег. № Р 5695 РН, след
влизане на присъдата в законна сила да се върнат на собствениците.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Апелативен съд - Варна.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда по НОХД № 270/2021 г. на РОС

Подсъдимия ЮС. В. Х. е предаден на съд с обвинение по чл. 343, ал. 4, пр. 1 и пр. 4
във вр. с чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК за това, че на 07.06.2021 г. на път II-49 (гр. Разград – гр. Кубрат), км 48+361 м, в
близост до кръстовището с път III-2302 (за гр. Сеново), при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег № РР 9480 ВК, нарушил
правилата за движение по пътищата:
- чл. 6, т. 1, пр. 3 и пр. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП): „Участниците в
движението съобразяват своето поведение с пътните знаци и пътната маркировка“;
- чл. 47, ал. 1, пр. 1 и ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗДвП: „Пътните знаци за
въвеждане на забрана имат формата на кръг с бял фон, с гранична червена ивица и със
символи в черен цвят“.
Ал. 3 – „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведената забрана
имат следните изображения и наименования“:
В24 „Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“,
- чл. 63, ал. 1, ал. 2, т. 1,пр. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП – „Надлъжната
маркировка се използва за очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за
движение, и за очертаване на неговата граница“
Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения:
1. “Единична непрекъсната линия“ – М1. На пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат.“,
в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на едно лице – И.Р.С. с
ЕГН **********, от с. Божурово, общ. Кубрат, и средна телесна повреда на повече от едно
лице – на две лица:
В. Ст. Ив. с ЕГН **********, от с. Юпер, общ. Кубрат, изразяваща се в закрито
счупване на долния край на лява лъчева кост, довело до трайно затруднение движението на
левия горен крайник за срок повече от тридесет дни, и П. П. ИВ. с ЕГН **********, от с.
Юпер, общ. Кубрат, изразяваща се в счупване на първи поясен прешлен, довело до трайно
затрудняване в движението на снагата за срок повече от тридесет дни.
Представителят на Окръжна прокуратура - Разград поддържа повдигнатото
обвинение като безспорно доказано, като пледира за налагане на наказание след редукцията
по чл. 58а от НК в размер на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което, с
оглед чистото съдебно минало на подсъдимия, да бъде отложено за подходящ изпитателен,
както и лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС за максимален срок.
По писмена молба на адв. Николай Димитров, редовно упълномощен повереник, като
частни обвинители в настоящия процес са конституирани Р. СТ. К., Вл. П. П., СТ. П. П., ИВ.
Н. ИВ. и В. Ст. Ив., в качеството им на наследници на починалото лице И.Р.С., а последната
и П.И. П. и в качеството им на пострадали от деяните, предмет на обвинението. С молбата
се изразява становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, в което не се възразява
разглеждане на делото по същество. В съдебно заседание частните обвинители не се
представляват.
Подсъдимият ЮС. В. Х. заявява, че разбира в какво се състои обвинението срещу
него, признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за
стореното и моли съда за снизхождение при определяне размера на наказанието.
Защитникът на подсъдимият адв. А.А. от АК - Варна пледира за налагане на
наказание лишаване от свобода в минимален размер и отлагане на изпълнението му за три
1
години. Като смекчаващи вината обстоятелства изтъква чистото съдебно минало на
подсъдимия и добрите му характеристични данни, които го характеризират като личност с
ниска степен на обществена опасност. Не възразява срещу искането на прокурора за
налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС в максимален размер, като
излага обстоятелството, че след инцидента подсъдимият сам се е отказал да управлява МПС
и няма намерение да упражнява такава дейност до края на живота си.
Съдът, след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, прие за установени фактите,
изложени в обвинителния акт.
ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА.
Подсъдимият ЮС. В. Х. е на 79 години, с основно образование, женен, пенсионир,
неосъждан. Същият е правоспособен водач на МПС от 1976 г. с категории „В“ и „М“, като
за това продължително време има регистрирани само няколко незначителни нарушения на
правилата за движение по пътищата.
На 07.06.2021 г. около обяд подсъдимият Х. предприел управление на лек
автомобил м. „Фолксваген Поло” с рег. № РР 94 80 ВК по път II-49 от град Разград към гр.
Кубрат.
Времето било ясно с добра видимост, пътната настилка била суха, а асфалтът износен
и с неравности. Подсъдимият с управлявания от него автомобил наближил километър
48+361 по път II-49, в близост до кръстовището с път III-2302 (за гр. Сеново). Движението в
участъка било двупосочно с по една лента за движение във всяка посока, а видимостта в
участъка била ограничена от крайпътна храстовидна растителност. Участъкът бил регулиран
с пътни знаци – В24 „забранено изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“ и
избледняла маркировка – единична непрекъсната линия М1, указваща забрана пътните
превозни средства да я застъпват и пресичат. Скоростта на движение на управлявания от
подс. Х. автомобил била около 83 кв/ч., като след като преминал през плавен десен завой,
въпреки забраната за изпреварване, подсъдимият предприел маневра изпреварване на
движещ се пред него неустановен автомобил.В резултат на това автомобила на подсъдимия
навлязъл изцяло в насрещната лента за движение.
По същото време и място срещу него, в посока към гр. Разград, се движел със
скорост около 70 км/ч лек автомобил м. „Опел Корса“ с рег. № Р 56 95 РН, управляван от св.
П.И.. До него на предната дясна седалка пътувала съпругата му – св. В.И., а на задната
седалка била майка й Иванка Станчева. Всички пътуващи в този автомобил били с
поставени обезопасителни колани.
Възприемайки движещия се насрещно неговата лента за движение автомобил,
управляван от подсъдимия, св. П.И. задействал спирачките и намалил скоростта до около 59
км/ч, като едновременно с това насочил автомобила в дясно по посока на движението си.
Въпреки предприетите маневри от св. И. последвал удар между двата автомобила, като
ударът бил кос – предната лява част на купето на л. а. „Фолксваген Поло” се ударила челно
в предната лява част на л. а. „Опел Корса“. След удара л. а. „Фолксваген Поло” се завъртял
леко в посока обратна на часовниковата стрелка, преместил се напред и се установил в
покой на платното за движение с леви гуми, застъпващи осевата линия и с предна част,
насочена в посока гр. Кубрат. Автомобилът „Опел Корса“ се завъртял на около 70 градуса в
посока обратна на часовниковата стрелка, преместил се назад и се установил напречно на
пътя със задни колела в левия банкет и с предна част, насочена на изток към оста на пътя.
Непосредствено след настъпване на ПТП на участъка от пътя се озовал св. Г.Р., водач
на служебен автомобил, който подал сигнал за инцидента на ЕЕН 112 и предприел действия
по оказване помощ на участниците в пътно – транспортното произшествие. Свидетелят
установил, че подс. Х. бил без наранявания и сам излязъл от автомобила си, а пътуващите в
2
л. а. „Опел Корса“ били с причинени множество телесни увреждания.
На подадения от св. Райков сигнал се отзовали два екипа на спешна медицинска
помощ, както и св. Й.Й. и Д.Д. – полицейски служители при ПП „КАТ“ гр. Разград.
Пътуващите в л. а. „Опел Корса“ били в съзнание, но не можели да се движат, поради
което били транспортирани в МБАЛ гр. Разград за оказване на медицинска помощ.
Междувременно полицейските служители установили самоличността на двамата
водачи и им извършили проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер“, като и на двамата водачи пробите били отрицателни.
На 09.06.2021 г. в болничното заведение Иванка Станчева починала.
Заключението на изготвената по делото автотехническа експертиза е отговорило на
въпросите за мястото на удара, скоростите на двата автомобила преди и в момента на удара
и техническата възможност на водачите да предотвратят настъпването на ПТП. От същото
се установява, че мястото на удара между двата автомобила е било в лентата за движение на
л. а. „Опел Корса“, на около 1.70 – 2.00 метра вдясно от левия край на платното за движение
по ширина. Според вещото лице от техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП
е навлизането на л. а. „Фолксваген Поло” в лентата за насрещно движение и липсата на
реакция от страна на водача на автомобила, подс. Ю.Х., за предотвратяване на челния
сблъсак между двата автомобила.
На досъдебното производство са назначени съдебно-медицински експертизи на
пострадалите И.Р.С., В. Ст. Ив. и П. П. ИВ..
От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза на И.Р.С. се
установява, че вследствие на настъпилото ПТП същата е получила съчетана черепно –
мозъчна, гръдна травма и травма на дясна раменна кост и на дясна бедрена кост.
Травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки на главния мозък в тилните му
дялове с контузия на мозъка в тази област. Травматичен излив на кръв под меките мозъчни
обвивки на двете малкомозъчни полукълба. Кръв в мозъчните стомахчета. Мозъчен оток.
Множество счупвания на ребрата двустранно по предната мишнична линия с масивно
кръвонасядане на междуребрената мускулатура. Масивен оток на клепачите на лявото око.
Охлузвание по гърба на носа със счупване на носни костици. Охлузвания и кръвонасядания
по лицевата част на главата. Разкъсно – контузна рана на дясната раменница в горната и
трета и разкъсно – контузна рана по предната повърхност на лявата подколенница.
Кръвонасядания и охлузвания по дясната раменница и предраменница и по двете
подколенници. Кръгловато кръвонасядане по вътрешната повърхност на меките черепни
покривки в дясната теменна област. Според заключението причината за смъртта на Иванка
Станчева е тежката черепно – мозъчна травма с травматичните изливи на кръв под меките
мозъчни обвивки на главния и малкия мозък, мозъчна контузия в тилната област на главния
мозък, кръв в мозъчните стомахчета и мозъчен оток, довели до парализа на жизнено важни
мозъчни центрове – сърдечносъдов и дихателен. Всички увреждания, довели до
настъпването на смъртта, са в пряка и непосредствена причинна връзка с претърпяното ПТП
на 07.06.2021 г.
От заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза на В. Ст. Ив. се
установява, че вследствие на настъпилото ПТП същата е получила закрито счупване на
долния край на лявата лъчева кост, което за срок повече от един месец.
Според заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза П. П. ИВ. е
получил в резултат на възникналото ПТП няколко травми, а именно: фрактура на тялото на
първи поясен прешлен, фрактура на 5-то ребро в дясно, кръвонасядания, разкъсно-контузни
и порезни наранявания и охлузвания по лицето и окосмената част на главата, охлузвания по
шията. По своята медико-биологична характеристика счупването на първи поясен прешлен
обуславя трайно затруднение на движението на снагата за срок повече от един месец, а
3
фрактурата на 5-то ребро в дясно, разкъсно-контузни и порезни рани, кръвонасядания и
охлузвания – временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
Изложените факти и обстоятелства съдът прие за доказани въз основа на
доказателствата, събрани в досъдебното производство. Според ТР № 1/06.04.2009 г. по т. д.
№ 1/2008 г. на ВКС изискуемата подкрепа на направените самопризнания от приобщения
доказателствен материал не следва да се абсолютизира и отъждествява с необходимостта от
изключителна еднопосочност на доказателствените източници и пълно съответност на
всички приобщени чрез тях фактически данни, което е практически трудно достижимо.
Деянието, така, както е описано в обстоятелствената част на обвинителния акт и признато
декларативно от подсъдимия, съответства на доказателствата от досъдебното производство
– обясненията на подсъдимия, свидетелските показания, заключенията на автотехническата
и съдебно медицинските експертизи, както и от писмените доказателства по делото.
Показанията на св. П.И., В.И., Г.Р., както и на полицейските служители Й.Й. и Д.Д.,
кореспондират помежду си и взаимно се допълвават.
Съдът кредитира напълно и заключенията на вещите лица по авто-техническата и
съдебномедицинските експертизи. Тези заключения са подробни, пълни, обосновани и не
пораждат никакво съмнение по отношение на правилността им. Не само, че не са оспорени
от страните, но в действителност те в много голяма степен допринасят за изясняването на
съществени обстоятелства включени в предмета на доказване - механизма на причинените
увреждания и причината за смъртта на пострадалата, респ. характера на телесните
увреждания, както и за причините за възникването на ПТП и механизма на неговото
протичане, включително техническите причини за това. Заключенията са депозирани от
компетентни вещи лица, в чиято добросъвестност и професионални знания съдът няма
никакви основания да се съмнява. В частност от особено важно значение е заключението на
вещото лице по авто-техническата експертиза, както за изясняване на най-съществените
обстоятелства от предмета на доказване по делото и в частност на механизма на възникване,
протичане и приключване на ПТП, така и с оглед преценката на достоверността на
направеното от подсъдимия признание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК на фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Протоколите за съответните
следствени действия са изготвени в съответствие както с общите изисквания на чл. 100 и
следващите от НПК, така и на специалните изисквания за конкретното процесуално
действие и следователно са годни доказателствени средства по отношение на извършеното
по време и установено чрез тези действия.
Доказателствата са ясни, еднопосочни, взаимно се допълват и очертават една
безпротиворечива фактическа обстановка, кореспондираща изцяло със самопризнанията на
подсъдимия.
ПРАВНИ ИЗВОДИ.
По така установените фактически обстоятелства могат да бъдат направени следните
правни изводи: При управление на лек автомобил „ Фолксваген Поло“ с рег № РР 9480 ВК
подсъдимият ЮС. В. Х. не е съобразил своето поведение с пътните знаци и пътната
маркировка, каквото е изискването на чл. 6, т. 1, пр. 3 и пр. 4 от ЗДвП, като е нарушил
въведената с пътен знак В24 забрана - „Забранено е изпреварването на автомобили и
мотоциклети с кош“ (чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП) и е пресякъл надлъжна пътна маркировка от
вида М1 “Единична непрекъсната линия - на пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат.“ (чл. 63, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ППЗДвП). Вследствие на това е навлязъл в
лентата за насрещно движение, като по този начин е предизвикал ПТП с движещия се
4
насреща му лек автомобил м. „Опел Корса“ с рег. № Р 56 95 РН, управляван от св. П.И..
Вследствие на настъпилото ПТП е причинена смъртта на едно лице – И.Р.С. от с. Божурово,
общ. Кубрат, и са причинени средни телесни повреди на две лица - В. Ст. Ив. и П. П. ИВ., и
двамата от с. Юпер, общ. Кубрат. На В. Ст. Ив. е причинено закрито счупване на долния
край на лява лъчева кост, довело до трайно затруднение движението на левия горен крайник
за срок повече от тридесет дни, с което е осъществен медико-биологичния признак на средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК. На П. П. ИВ. е причинено счупване на
първи поясен прешлен, довело до трайно затрудняване в движението на снагата за срок
повече от тридесет дни, осъществяващо също медикобиологичния признак на средна
телесна повреда по чл. 129, ал. 2 от НК. Безспорно е налице пряка и непосредствена връзка
между нарушаването на правилата за движение от страна на подсъдимия, възникването на
ПТП и последиците от него - нараняванията и настъпването на смъртта на пострадалата
И.Р.С. и средните телесни повреди на В. Ст. Ив. и П. П. ИВ..
По така описания начин от обективна страна подсъдимият ЮС. В. Х. е осъществил
състава на престъпление по чл. 343, ал. 4, пр. 1 и пр. 4 във вр. с чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с
ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От субективна страна подсъдимият извършил деянието виновно, при форма на вина
непредпазливост от вида престъпна небрежност. Подсъдимият, като не е съобразил
поведението си с въведената забрана за изпреварване и преминаване в насрещната пътна
лента, не е съзнавал обществено-опасния характер на поведението си, не е предвиждал и
неговите обществено-опасни последици, но е бил длъжен по закон и е могъл да ги предвиди
- налице е хипотезата на чл. 11, ал. 3, предложение първо от НК. Верността на този извод е
малко спорна от гледище на нарушените правила за движение по пътищата, но коментара й
е излишен предвид заложената в обвинителния акт прокурорска преценка в същата насока.
ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ
За престъплението по чл. 343, ал. 4 във вр. с чл. 343, ал. 3, б. „б“ от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години лишаване от свобода.
След като призна подсъдимия ЮС. В. Х. за виновен по повдигнатото обвинение,
съдът му определи наказание четири години лишаване от свобода.
При определяне на вида и размера на наказанието съдът в съответствие с
разпоредбата на чл. 54 от НК съобрази всички обстоятелства, характеризиращи
отговорността на подсъдимия.
Обществената опасност на престъпленията по транспорта поначало е висока предвид
степента на засягане на защитените обществени отношения. Конкретното деяние има за
последица тежък съставомерен резултат – смърт на едно лице и средни телесни повреди на
две лица.
Личността на подсъдимия не разкрива някаква степен на обществена опасност.
Съдът прие за смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, добрите му характеристични данни като личност и критичното отношение към
извършеното, което само по себе си представлява изолиран случай в неговия живот. Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът прие характерът и конкретните параметри на
допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата – нарушаване забраната за
изпреварване, въведена в конкретния участък от пътя. Предвид на това съдът определи
наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства в размер, близък до
минималния законово определен.
Предвид особения характер на съдебното производство - съкратено съдебно
следствие, и на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така определеното наказание
лишаване от свобода с една трета, като наложи на подсъдимия ЮС. В. Х. наказание ДВЕ
ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът счете, че за изпълнение целите на наказанието и най – вече за поправяне на
подс. Х. не е наложително изолирането му от обществото. Подсъдимият е на преклонна
възраст и със здравословни проблеми, не е осъждан до настоящия момент, няма регистирани
5
други сериозни нарушения на правилата за движение по пътищата и полага грижи за
инвалидизираната си съпруга. Ефективното изтърпяване на наказание лишаване от свобода
дори за един кратък срок би имало драстични последици за здравето и психиката на
подсъдимия и определено не би било в интерес и на обществото. Ето защо и на основание
чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание лишаване от
свобода за срок от четири години, считано от влизане в законна сила на присъдата.
На основание чл. 343г от НК съдът наложи на подсъдимия ЮС. В. Х. наказание
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от пет години. Този срок съдът счита за
необходим подсъдимия цялостно да преосмисли възможностите си в тази напреднала
възраст да управлява МПС, както и да му се отнеме възможността да извърши и други
престъпления по транспорта за един продължителен период от време. Съдебната практика
по приложението на чл. 49, ал. 2 от НК е константна, непротиворечива и последователна.
Без значение в случая е, че изпълнението на основното наказание - лишаване от свобода, е
отложено по реда на чл. 66 НК, а не е постановено ефективното му изтърпяване, тъй като и
законодателят не разграничава тези хипотези, установявайки идентичен режим при
определяне на кумулативното, съпътстващо го наказание, а именно - лишаване от права по
чл. 37, ал. 1, т. 7 НК.
Съдът прие, че с така наложеното наказание ще бъдат изпълнени специалната и
генералната превенция по смисъла на чл. 36 от НК.
Съдът призна подсъдимия ЮС. В. Х. за невиновен и го оправда по повдигнатото
обвинение да е извършил горното деяние вследствие нарушаване правилата за движение по
пътищата по чл. 47, ал. 1, пр. 1 и чл. 63, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДвП. Видно
от съдържанието на цитираните норми – чл. 47, ал. 1 – „Пътните знаци за въвеждане на
забрана имат формата на кръг с бял фон, с гранична червена ивица и със символи в черен
цвят.“, и чл. 63, ал. 1 - „Надлъжната пътна маркировка се използва за очертаване на пътните
ленти, на които е разделено платното за движение, и за очертаване на неговата граница.“,
същите не вменяват някакво задължение на водачите на МПС, неизпълнението на което да е
в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от ПТП.
Веществените доказателства – лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег № РР 9480
ВК и лек автомобил „Опел Корса” с рег. № Р 5695 РН, съдът постанови след влизане на
присъдата в законна сила да се върнат на собствениците.
Съдът осъди подсъдимия ЮС. В. Х. да заплати по сметка на по сметка на ОДМВР -
Разград сумата от 1329,00 лева, представляваща разноски за вещи лица от досъдебното
производство.
С оглед на изложените фактически и правни съображения съдът постанови присъдата
си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6
Съобщи за изтекли лични данни