№ 407
гр. Петрич, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20231230101196 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по молба от В. М. Н., ЕГН ********** от
село Б., община П., действащ чрез адв. Д. В. М., ПАК срещу „С.К.“ ООД ЕИК
****, седалище и адрес на управление град С., ул.“С.“ № **, ет.*,
представлявано от Н.П.П. обективираща обективно кумулативно съединени
искове да се постанови решение, с което да се обяви за нищожна клаузата на
чл.11, ал.1 от Договор за потребителски кредит № 785941/23.12.2022 година,
сключен между В. М. Н., ЕГН ********** от село Б., община П., и „С.К.“
ООД ЕИК ****, седалище и адрес на управление град С., ул.“С.“ № **, ет.*,
представлявано от Н.П.П. поради заобикаляне на закона –чл.26, ал.1 ЗЗД вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.21, ал.1 ЗПК, и поради неравноправност по чл.143,
ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, както и да се осъди ответника да заплати на
ищцата сумата от 120,00 /сто и двадесет/ лева, представляваща недължимо
платена от ищеца неустойка по Договор за потребителски кредит №
785941/23.12.2022 година, сключен между В. М. Н., ЕГН ********** от село
Б., община П., и „С.К.“ ООД ЕИК ****, седалище и адрес на управление град
С., ул.“С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П. ведно със законната лихва
върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда – 05.09.2023 г. до
окончателното й изплащане.
1
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски
кредит № 785941/23.12.2022 г., по силата на който молителят се е задължил да
върне на ответника общо сумата от 1 110,62 лева, от която 1 000 лева
главница, чрез 11 погасителни вноски. Страните уговорили ГПР 49,62 %,
ГЛП 40,05 %.
С клаузата на чл.11, ал.1 от договора заемателят се задължил в срок от три
дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави на кредитора
обезпечение, по начин и ред, отговарящо на условията на чл.5 от договора,
като при неизпълнение на задължението, страните уговорили неустойка,
дължима от заемополучателя, в размер на 550, 38 лева. Ищецът твърди, че е
изпълнил задължението си по договора – заплатил е на ответника главницата
от 1 000 лева, 110,62 лева лихва и 120 лева неустойка.
В исковата молба се релевират подробни доводи за нищожност на
неустоечната клауза от процесния договор, поради заобикаляне на закона –
чл.19, ал.4 ЗПК вр.с чл.21, ал.1 ЗПК, и наравноправност по чл.143, т.5, т.19 и
чл.146, ал.1 ЗЗП. С изложеното ищецът обосновава правния си интерес от
предявяване на претенциите за обявяване нищожността на процесната
неустоечна клауза, както и на иска за неоснователно обогатяване при начална
липса на основание.
Ищецът претендира съдебни разноски, прави доказателствени искания,
представя писмени доказателства.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени на
ответника, който в законоустановения срок депозира писмен отговор, с който
заявява признание на предявените искове. Признава релевираните в исковата
молба обстоятелства, на които са основани претенциите. В тази връзка прави
искане да се постанови решение при признание на иска, на основание чл.237
от ГПК. Прави искане да не му се възлагат разноските по делото, като счита,
че с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на делото,
също и признава предявения иск – предпоставки, визирани в чл.78, ал.2 от
ГПК. Ответникът заявява възражение за прекомерност на претендираното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
С протоколно определение от 20.11.2023 г. съдът е обявил на страните като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, на които са
основани претенциите.
2
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Заявява воля
за разглеждане на делото в негово отсъствие. Депозира писмена молба, с
която поддържа предявените искове. По същество на делото пледира за
уважаване на претенциите като доказани и основателни. Претендира съдебни
разноски, представя списък по чл.80 ГПК и доказателства. Прави възражение
за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение.
За ответника – редовно призован, в съдебно заседание представител не се
явява. Не изразява становище по проекта на доклад по делото. Не прави
доказателствени искания.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, а събраните писмени доказателства установиха, че на
23.12.2022 година страните са сключили Договор за кредит № 785941, по
силата на който ищецът се е задължил да върне на ответника общо сумата от
1 110,62 лева, от която 1 000 лева главница по заема, остатъкът-
възнаградителна лихва, чрез 11 погасителни вноски. По силата на
постигнатите договорености ищецът се задължил да заплати на кредитора и
неустойка в размер 550,38 лева, платима чрез 11 погасителни вноски.
Не се спори по делото, че на основание процесния договор ищецът е
заплатил на ответника сумата от 120 лева неустойка.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
С писмения отговор на исковата молба ответникът е признал
основателността на предявените искове. С оглед на това съдът следва да ги
уважи като доказани и основателни, и без да обсъжда всички изложени в тази
насока доводи, доколкото признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави и с него ответникът като кредитор по процесното
правоотношение може да се разпорежда.
За пълнота на изложението следва да се посочи:
В случая процесната неустойка е предназначена да санкционира
кредитополучателя за виновно неизпълнение на договорното задължение за
3
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на заема, съобразно договора и
общите условия. Съдът намира, че въведените в договора условия към
изискваното обезпечение, както и срокът му за предоставяне създават
значителни затруднения за кредитополучателя за изпълнение на договора. На
следващо място, посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в
чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции. В случая е предвидено
задължение за преодставяне на обезпечение след сключване на договора, като
непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможносттите на
кредитополучателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на
кредит към датата на сключване на договора с оглед на индивидуалното
договаряне на условията по същия. Поради това следва да се приеме, че
процесната неустойка, уговорена разсрочено, съобразно погасителния план
към договора и включена в размера на погасителната вноска по същество има
за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по
този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4
ЗПК, според която годишния лихвен процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на МС на Р България.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон, е нищожна. Затова, предвид и направеното от ответника
признание на иска, съдът намира същият за основателен, поради което следва
да го уважи изцяло.
В допълнение следва да се посочи, че основната цела на процесната
неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя
за сметка на заемополучателя, до увеличаване на дължимата за връщане сума,
поради което противоречи на добрите нрави и е нищожна и поради
накърняване на добрите нрави.
Клаузата за неустойка е и неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй
като предвижда заплащане на необосновано висока неустойка.
4
Неустоечната клауза е нищожна и на основание чл.146, ал.1 ЗЗП вр. чл.24
ЗПК, тъй като не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП,
като според съда същата безспорно е част от стандартно, предварително
изготвен формуляр на договора и на практика кредитополучателят е лишен от
възможността при сключването му да влияе върху неговото съдържание.
Нищожността на неустоечната клауза от процесния договор е пречка за
възникване на задължение за кредитополучателя на основание същата
/клауза/. В тази връзка и предвид на безспорно установения по делото факт на
заплащане от страна на кредитополучателя на сумата от 120,00 лева
неустойка, на основание нищожната наустоечна клауза, в полза на ответника,
платената от ищцата неустойка е дадена при начална липса на основание,
поради което подлежи на връщане, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в
съда до окончателното й изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото неоснователно е искането на ответника за
присъждане на съдебни разноски. Същевременно и на основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът следва да понесе сторените от ищеца съдебни разноски в
размер на 100 лева заплатена държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА в полза на процесуалния представител на
ищеца, а именно адв. Д. В. М., Адвокатска колегия град П., следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на ищеца
безплатна адвокатска помощ, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на по 480,00
лева /с вкл.ДДС/ по всеки един от предявените и уважени искове. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие / лист 34 в делото/,
съгласно който на ищеца е предоставена безплатна адвокатска помощ по реда
на чл.38 ЗАдв. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-
малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът намира за неоснователно своевременно заявено от ответника
възражение за прекомерност на претендираното от ищеца възнаграждение за
процесуален представител, тъй като същото е определено в размер на
минимума, съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
5
възнаграждения.
Неоснователно съдът счита и възражението на ответника за приложимост в
случая на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като по делото се установи, че ответното
дружество с поведението си е дало повод за завеждане на претенциите, макар
да е признал изрично същите за основателни. За да се приложат последиците
на чл.78, ал.2 от ГПК, предвидените в същия предпоставки следва да са
налице кумулативно. Ответното дружество е станало в случая причина да се
предяви иска, тъй като признанието на обстоятелствата, с които са
обосновани исковете, е направено след образуване на делото. С оглед на
горното съдът счита за доказано и основателно искането на ищеца за
присъждане на съдебни разноски, съгласно списък по чл.80 от ГПК и като
такова следва да го уважи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата от Договор за кредит № 785941/23.12.2022
година, сключен между В. М. Н., ЕГН ********** от село Б., община П. и
„С.К.“ ООД ЕИК ****, седалище и адрес на управление град С., ул.“С.“ № **,
ет.*, представлявано от Н.П.П. предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 550,38 лева, поради противоречие със закона - чл.19, ал.4 от ЗПК
вр. чл.21, ал.1 ЗПК, противоречие с добрите нрави и неравноправност по
чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП.
,ОСЪЖДА С.К. ООД ЕИК *****, седалище и адрес на управление град С.,
ул.“С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П. на основание чл.55, ал.1,
предложение 1 от Закона за задълженията и договорите, да заплати на В. М.
Н., ЕГН ********** от село Б., община П. сумата от 120 /сто и двадесет/ лева,
представляваща недължимо платена от ищеца неустойка по Договор за
кредит № 785941/23.12.2022 година, сключен между В. М. Н., ЕГН
********** от село Б., община П. и „С.К.“ ООД ЕИК ****, седалище и адрес
на управление град С., ул.“С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П. ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда
– 05.09.2023 г. до окончателното й изплащане.
,ОСЪЖДА С.К. ООД ЕИК *****, седалище и адрес на управление град С.,
6
ул.“С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П. да заплати на В. М. Н., ЕГН
********** от село Б., община П. съдебни разноски по делото в размер на 100
/сто/ лева.
,ОСЪЖДА С.К. ООД ЕИК *****, седалище и адрес на управление град С.,
ул.“С.“ № **, ет.*, представлявано от Н.П.П. да заплати на основание чл.38 от
ЗА сумата от 960 /деветстотин и шестдесет/ лева с вкл. ДДС адвокатско
възнаграждение на адвокат Д. В. М., Адвокатска колегия град П., с адрес
гр.П., бул.“П. ш.“ № **, ет.*, ап.*, за осъществената от последния в полза на
ищеца В. М. Н., ЕГН ********** от село Б., община П. безплатна адвокатска
помощ в настоящото производство.
,Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Б. в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
7