Р Е Ш Е Н И Е № 2
гр. Перник, 09.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Милена
Даскалова
при секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от съдията,
т. дело № 78 по описа за
Предявен е установителен иск по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.
С.С.Г. моли да се признае за установено по отношение на
ответника „Фьоле груп” ООД, гр. Перник, че й дължи сумата от 120 000 лв.,
представляващи вземане по запис на заповед от 04.02.2016г., ведно със законната
лихва, считано от 16.10.2018г.
Ищцата твърди, че записът на заповед е валиден
менителничен ефект, съдържащ всички законови реквизити, че падежът на поетото
задължение е 04.02.2017г. и вземането е изискуемо. В допълнителната си искова
молба поддържа, че не са налице изложени от ответника фактически твърдения във
връзка с доводите му, че е налице злоупотреба с право и за противоречие с
добрите нрави. Сочи, че при придобиване на дружествените дялове съдружниците в
дружеството са заплатили номиналната им стойност, а активите на дружеството са
били на стойност 400 000 лв. Навежда доводи, че е невярно твърдението, че
няма вземане към ответника, тъй като такова съществува и то е инкорпорирано в
менителничния ефект. В молба от 14.06.2019г. сочи, че липсва каузално
правоотношение.
Ответникът „Фьоле груп” ООД, гр. Перник, оспорва иска.Твърди,
че записът на заповед е издаден на 04.02.2016г. от ответното дружество,
представлявано от управителя му Д.Р., който е син на ищцата, че е налице
злоупотреба с право по смисъла на чл. 289 ТЗ, тъй като издаването на записа на
заповед е налице договаряне, основано на чл. 40 ЗЗД. Поддържа, че е налице и недобросъвестност
от страна на ищцата, тъй като към датата на издаване на записа на заповед, към
датата на падежа и към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК тя е
знаела, че няма вземане по отношение на ответника. Наведени са доводи за
нищожност на записа на заповед поради противоречие с добрите нрави и поради
липса на основание за издаването му. В допълнителния отговор на исковата молба
е посочено, че е налице злоупотреба с право, защото ищцата е упражнила правата
си по записа на заповед, въпреки че е знаела, че са налице възражения на
издателя на ефекта, като длъжник по съпътстващо абстрактната сделка каузално
правоотношение, обезпечено с менителничния ефект, както и е знаела, че не
съществува каквото и да било нейно реално вземане към ответника. Твърди, че Д.Р.
е извършил действия, поставящи в неизгодна позиция ответното дружество, като сред
тях попада и издаването на процесния запис на заповед.
Пернишкият
окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на
страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Искът е с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК.
От приложените писмени доказателства, се установява,
че по ч. гр.д. № 7108/2018г. по описа на ПРС,
срещу ответното дружество е
издадена заповед за изпълнение №5431/17.10.2018г. по реда на чл. 417 от ГПК за сумата, която е предмет на настоящия спор. Заповедта е връчена на 12.11.2018г., а на 15.11.2018г. е постъпило възражението
по чл. 414 ГПК и съдът е дал указания на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. На 19.11.2018г.
ищцовата страна е уведомена за дадените от съда указания и на 19.11.2018г. е предявен искът по настоящето дело.
Предвид
горното, съдът намира, че искът е предявен в установения от закона срок и е
допустим.
По делото е представен запис на заповед, издаден на
04.02.2016 г., по силата на който ответното дружество безусловно се е задължило
да плати на ищцата сумата от 120 000 лв. Записът на заповед е платим на падеж –
04.02.2017г.
Недоказано
е оспорването на истинността на представения запис на заповед, свързано с това,
че той е съставен на по-късна от вписаната в
него дата и че не е подписан от лицето, посочено като издател. От заключението
на вещото лице – графолог, се установява, че подписът е изпълнен от Д.Д.Р., който е подписал записа на заповед.
Оспорването на датата на издаване на ценната книга е недоказано от ответната
страна, чиято е тежестта на доказване. Следователно представеният запис на
заповед е редовен от външна страна. Същият съдържа всички предвидени в чл. 535 ТЗ реквизити.
Предвид така формирания извод, то съдът следва да се
произнесе по наведените от ответната страна доводи за недължимост на процесната
сума.
Няма спор по делото, а това се установява и от събраните
по делото писмени доказателства, че ищцата е била едноличен собственик на
капитала на ответното дружество /с предишно наименование „ДЕ – СТРОЙ” ЕООД/.
Видно от договор от 29.01.2016г. ищцата е продала притежаваните от нея
дружествени дялове на Е.И.П., А.Н.С. и Д.Д.Р., които са назначени за управители
на дружеството, като са представлявали същото заедно и поотделно.
Няма спор, че Д.Д.Р. е син на ищцата.
Процесният запис на заповед е издаден на 04.02.2016г. от
„Фьоле груп” ООД, представлявано от Д.Д.Р..
На 31.10.2017г. Д.Д.Р. е продал дружествените си дялове
на останалите двама съдружници, което се установява от приложените договори за
продажба на дружествени дялове. С решение от 01.11.2017г. на общото събрание на
съдружниците на ответното дружество, същият е освободен като съдружник и като
управител.
От заключението на приетата съдебно- икономическа експертиза,
се установява, че в ответното дружество за времето от 01.01.2015г. до
16.10.2018г. не са депозирани счетоводни документи, отразяващи наличието на
парично задължение към ищцата в размер на 120 000 лв.
Ищцата е дала обяснения по реда на чл.176 ГПК. Същата
сочи, че основание за издаване записа на заповед няма. Тя попитала сина си защо
е издаден записът на заповед и той й казал, че така е преценил. Един месец,
след продала дружествените си дялове, получила записа на заповед по пощата.
Въз основа на събраните доказателства, съдът намира, че
искът е неоснователен.
Записът на заповед е абстрактна сделка, т. е. основанието
не е елемент от фактическия й състав, но абстрактният характер на сделката не
означава пълно откъсване от повода, който е послужил за издаването, тъй като не
може да има сделка лишена от основание. Записът на заповед се издава заради
конкретни отношения между издателя и лицето, в чиято полза се поема
задължението за плащане на определена сума пари и съответно когато се оспорва
задължението по записа на заповед, следва са се изясни какви са действителните
отношения между страните във връзка с дължимостта на сумата по записа на
заповед. Това е така, защото въпреки абстрактния характер на записа на заповед
като сделка, за която наличието на основание не е елемент от фактическия й
състав, издателят разполага с правото да противопостави освен абсолютните си
възражения срещу ефекта, така и личните си, основани на каузални отношения с
кредитора му.
В случая от обясненията, дадени от ищцата по реда на чл.
176 ГПК, се установява, че основание за издаване на записа на заповед няма, а
ценната книга е издадена, защото синът й така е преценил. Тези обстоятелства се
установяват и от приложения протокол за разпит на свидетел от 19.06.2019г. по
сл.д. № 15/2018г., където ищцата изрично е посочила, че не е давала пари на
ответното дружество. Подписаният от ищцата протокол за разпит, в частта относно
дадените обяснения, съдържащи признание за неизгодни за нея факти, съставлява
частен документ и се ползва с материална доказателствена сила.
При тези доказателства, както и предвид изрично
посоченото от ищцата в молба от 14.06.2019г., че липсва каузално правоотношение
между страните, несъмнено се налага извод, че записът на заповед е издаден по
преценка на управителя Д.Р., без поематлят да е наясно за причината за това.
Изложеното сочи, че няма каквото и да било правоотношение между сраните по
делото, което от своя страна да е основание за издаване на ценната книга и следователно
със записа на заповед не се преследва легитимна цел. Касае се за действие,
което е било единствено в полза на поемателя по записа на заповед и с него се цели
привидно да бъде легитимиран поемателят като кредитор на ищеца.
Същевременно по делото е установено, че управителят Д.Р.
и ищцата са син и майка. Това обстоятелство, преценено в едно с липсата на
основание за издаването на записа на заповед, е основание да се приеме наличие
на действие във вреда на дружеството, респ до недействителност на записа на
заповед на основание чл. 40 от ЗЗД. Несъмнено задължаването на представляваното
дружество от един от неговите управители с менителнично задължение, без каквато
й да е причина съставлява действие по умишлено увреждане на представляваното
дружество и менителничният ефект е недействителен по отношение на
представлявания и не го задължава. Относно увреждащия характер на действието не
е необходимо да се доказва претърпяването на реални вреди от ответника. За да
се приеме наличие на такова е достатъчно обстоятелството, че е поето задължение
ответното дружество да заплати сумата от 120 000 лв., без насрещна престация,
каквато е и настоящата хипотеза.
Ищцата е навела доводи, че е дала много повече на
съдружниците в дружеството, тъй като към момента на продажбата на дружествените
дялове, стойността на имуществото на дружеството е в пъти повече от продажната
цена на един дружествен дял и в този смисъл не е налице накърняване на добрите
нрави.
Горните доводи са неоснователни.
Ищцата е продала дружествените си дялове и се е съгласила
с продажната цена, посочена в договорите и съответно тя няма основание да
претендира заплащане на по- висока такава, а и в подобна хипотеза би се касаело
за задължение на съдружниците, закупили дяловете, а не на самото дружество. Действително
възможно е записът на заповед да е издаден с дарствено намерение в знак на
благодарност, което обаче не се твърди и не се доказва от страна на ищцата. Нещо
повече в хода на производството ищцата категорично отрича наличието на връзка
между менителничния ефект и съществуването на облигационни отношения с
дружеството.
По изложените съображения, съдът намира, че записът на
заповед е недействителен на основание чл. 40 ЗЗД и съответно ответната страна
не дължи сумата, за която е издаден записът на заповед, поради което и искът
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото в полза на ответното дружество
следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер
на 5 158 лв.
По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.Г. с ЕГН ********** *** срещу
"Фьоле груп” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник,ул. Отец
Паисий” , бл.102, вх. „Б”, ап.46, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК за признаване за установено, че дружеството дължи на ищцата сумата от 120 000
/ сто и двадесет хиляди лева/лв., ведно със законовата лихва от 14.10.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, въз основа на запис на заповед от 04.02.2016г.,
за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 5431/17.10.2018г. по
ч.гр.д. № 7108/2016г. по описа на ПРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.С.Г. с ЕГН ********** *** да заплати на
"Фьоле груп” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник,ул. Отец
Паисий” , бл.102, вх. „Б”, ап.46 сумата от 5 158 лв., представляващи
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Софийския апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия :