№ 147
гр. Харманли, 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ива Т. Гогова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно
дело № 20245630200053 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от ЗДвП .
Подадена е жалба от В. С. Н., ЕГН:********** от с.Жълти Бряг, общ.Стамболово,
обл.Хасково против Наказателно постановление №23-0271-001012 от 30.11.2023
година на Началник Група към ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли. Жалбоподателят
твърди, че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и НП
било издадено в противоречие с материалния закон.
Предвид изложеното моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище.
Районна прокуратура – Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна :
На 08.11.2023г., в 11:30 часа, в с.Славяново, общ.Харманли, по ул. ***,
жалбоподателят В.Н., като водач на МПС – товарен автомобил марка „Мерцедес 312
Д“ с рег.№ ***, при управление на същото извършил маневра на заден ход и ударил
отпред лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.***, вследствие на което станал
1
причина за ПТП с материални щети.
С оглед на така установеното е съставен АУАН №995880 от 08.11.2023г. от М. С.
– мл.автоконтрольор в РУ-Харманли за нарушение по чл.40 ал.2, пр.1 от ЗДвП – не
наблюдава непрекъснато зад ППС при движение на заден ход и по чл.123 ал.1, т.2, б.
„б“ от ЗДвП – не остава на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР
или следствието. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя, като актът е подписан
без възражения.
Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Началник Група в
ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли Наказателно постановление №23-0271-001012 от
30.11.2023 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и
констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин е описана фактическата
обстановка, като е прието, че с така извършеното жалбоподателят е нарушил чл.40
ал.2 от ЗДвП и чл.123 ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП. Предвид това на основание чл.183 ал.2,
т.11 от ЗДвП е наложена глоба от 20 лв. и на основание чл.175 ал.1, т.5 от ЗДвП е
наложена глоба от 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Гореописаната фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по
делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им – АУАН
№995880 от 08.11.2023г., както и от показанията на изслушания в съдебно заседание
свидетел М. С., служител на РУ-Харманли, който потвърди станалото ПТП с
причинени на лекия автомобил щети, изразяващи се в леко огънат рег.номер и
напускането на мястото на ПТП от водача на товарния автомобил. Тези свидетелски
показания съдът кредитира с доверие като логични и последователни, неопровергани
от други доказателства в обратна насока. Същите са в съответствие и със събраните по
делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от активно
легитимирано лице.
Разгледана по същество е частично основателна.
АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.189, ал.1 и
ал.12 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.2, вр. ал.1, б. „а” от ЗАНН и предвид
приложената Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи,
което не се и оспорва по делото.
Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН.
АУАН отговаря на изискванията на чл.40 ал.1 и ал.3 и чл.43 ал.1 от ЗАНН.
Съставен е в присъствието на нарушителя, предявен е на същия и му е връчен
екземпляр от него. Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един
2
свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо
актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е
достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на
процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на
тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В
случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази
насока е и разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, позволяваща при отсъствие на
свидетели на нарушението актът да се състави в присъствието на други двама
свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на
нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от
ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на
каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна,
тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя,
като същевременно не води и до съществен порок на акта. По изложените
съображения съдът намира, че не представлява такова съществено нарушение и
подписването на акта само от един свидетел, дори той да е от категорията присъствали
при съставяне на акта. Критерият в случая, според съдебната теория и практика, е
обосноваността на констатациите на акта. В случая показанията на свидетеля С. –
актосъставител, са логични и непротиворечиви и позволяват на съда да формира
изводи относно релевантните за случая факти. Поради което в случая посочването и
подписването на акта само от един свидетел не съставлява според съда нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното
лице.
По съществото на делото и по първото нарушение по чл.40 ал.2 от ЗДвП съдът
не установи допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото нарушението е
индивидуализирано ясно и точно по отношение на време, място на извършването му и
на обстоятелствата, при които е било осъществено. Съгласно чл.40 ал.2 от ЗДвП – „по
време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което
да му сигнализира за опасности. Във вина на жалбоподателя е вменено именно
извършването на нарушение по чл.40 ал.2 от ЗДвП, доколкото се твърди, а и доказва от
неопроверганите показания на св.М.С., че жалбоподателят В.Н., като водач на МПС –
товарен автомобил марка „Мерцедес 312 Д“ с рег.№ ***, при управление на същото
извършил маневра на заден ход и ударил отпред лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег.***, ставайки по този начин причина за ПТП. Следователно с деянието си е
нарушил задължението си по чл.40 ал.2 от ЗДвП, а именно по време на движението си
назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство. Така осъщественото
от него покрива признаците на нарушението по чл.40 ал.2 от ЗДвП както от обективна,
така и от субективна страна. Деянието е извършено по непредпазливост, при форма на
3
вината небрежност съгласно чл.11 ал.3 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. Жалбоподателят,
като лице, притежаващо правоспособност да управлява МПС, е знаел и е бил длъжен
да знае, че по време на движението си назад следва непрекъснато да наблюдава пътя
зад него. Той е бил длъжен и е имал обективната възможност да наблюдава пътя в
огледалата за обратно виждане, да възприеме намиращия се зад него автомобил и да
избегне реализиране на ПТП. Нарушението е формално, реализирането на ПТП не е
елемент от състава на нарушението, но именно настъпването на ПТП е убедителен
показател за това, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, закрепено в чл.
40, ал. 2 от ЗДвП.
Правилно нарушителят е бил санкциониран на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от
ЗДвП, който гласи, че се наказва с глоба от 20 лева водач, който нарушава правилата за
движение назад. Размерът на глобата за това нарушение е определен в абсолютен
размер, поради което не подлежи на корекция.
Съдът намира, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и
случаят да се третира като маловажен, тъй като деянието не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от този вид.
По второто нарушение по чл.123 ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП съдът констатира
допуснати в АНП съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и
при издаването на оспореното НП, обосноваващи частичната му отмяна на
процесуално основание.
Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.123 ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП,
съгласно който водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието има
пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Такова обвинение в
описателната част в АУАН и в НП не е налице, доколкото липсва като цяло изложена
фактическа обстановка по това нарушение. Не се сочи и не се излагат никакви факти и
обстоятелства нито в акта, нито в НП жалбоподателят да е напуснал мястото на ПТП-
то, без да изчака пристигането на органите на МВР, нито пък се твърди да е имало
пострадали хора в резултат на ПТП-то, както изисква разпоредбата на чл.123 ал.1, т.2,
б. „б“ от ЗДвП. Липсата на надлежно фактическо обвинение по това нарушение, тъй
като изцяло липсват твърдения при описанието на нарушението жалбоподателят да е
напуснал мястото на произшествието, като това е заявено едва при посочване какво
деяние е осъществил, нарушава съществено правото на защита на жалбоподателя,
който не знае срещу какви факти да се защитава. Изложеното води до извод за
неспазване на задължителните реквизити на АУАН и на НП, регламентирани в чл.42 ,
т.4 и чл.57, т.5 от ЗАНН и изискващи надлежно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Допуснато съществено процесуално
4
нарушение съставлява основание за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно
в частта по отношение на нарушението по чл.123 ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗДвП и съответно
прави безпредметно обсъждането му по съществото и необходимостта от
преквалифициране на нарушението съгл. чл.63 ал.7, т.1 от ЗАНН, предвид сочените за
причинени единствено имуществени вреди в резултат на ПТП-то без наличието на
пострадали лица, каквито изисква сочената норма на чл.123 ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗДвП.
В останалата му част по отношение на нарушението по чл.40 ал.2 от ЗДвП НП
следва да се потвърди като законосъобразно и правилно.
Не се правят искания за присъждане на разноски, поради които и такива не се
дължат.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.3, т.2 и ал.9 от
ЗАНН, съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0271-001012 от 30.11.2023
година на Началник Група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, в частта в която на В.
С. Н., ЕГН:********** от с.Жълти Бряг, общ.Стамболово, обл.Хасково за нарушение
на чл.40 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.2, т.11 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 20 лв..
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №23-0271-001012 от 30.11.2023 година
на Началник Група в ОД на МВР-Хасково, РУ-Харманли, в частта в която на В. С. Н.,
ЕГН:********** от с.Жълти Бряг, общ.Стамболово, обл.Хасково за нарушение на
чл.123 ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1, т.5 от ЗДвП, са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5