РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Велико Търново, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
ИРЕНА КОЛЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20244000500621 по описа за 2024 година
С решение № 460 от 30.10.2024г. по гр.д. № 555/ 2024г. по описа на
ОС-Плевен, е отхвърлен като неоснователен предявения от К. Г. Т. от гр.
Елена против Районен съд-гр. Елена, иск по чл. 2б от ЗОДОВ за заплащане на
сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на АНД № 73/ 2021 г. по описа на
Районен съд гр. Елена.
Против това решение в законоустановения срок е постъпила
въззивна жалба от К. Т.. Счита решението за невалидно и неправилно поради
нарушение на съдопроизводствените правила, довели до неговата
необоснованост, а оттам и до неправилно прилагане на материалния закон.
Сочи, че не са обсъдени всичките му доводи и относимите към тях
доказателства, изводите на съда не отразяват действителното правно
положение между страните. Сочи, че е налице порок, касаещ
действителността на решението-поради липса на мотиви, предвид на което
счита същото и за нищожно. Счита и че не е спазена гаранцията за
1
разглеждане на делото от безпристрастен съд по смисъла на чл.6 пар.1 от
КЗПЧОС, като съдиите от ОС-Плевен не са се отвели, макар и да са били
налице всички предпоставки за това. Сочи, че не са изложени мотиви по всеки
един елемент от фактическия състав на чл.2б ал.2 ЗОДОВ. Счита, че са налице
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са
изложени мотиви за кредитирането на доказателства, представени от страна
на въззивника. Счита, че е допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и поради това, че по начало не е необходимо да
се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които се
търпят от лице, когато му е нарушено конституционно гарантирано
право.Моли въззивният съд да прогласи нищожността на решението и да го
върне на друг състав на ОС-Плевен за разглеждане, а ако счете, че решението
е валидно-да го отмени като неправилно и да уважи изцяло предявения иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по жалба Районен съд-Елена.Счита жалбата за неоснователна и
моли да бъде потвърдено като правилно решението на ОС-Плевен.
В съдебно заседание представителят на Прокуратурата на Република
България заема становище за неоснователност на жалбата.Моли да бъде
потвърдено като правилно решението на ОС-Плевен.
Великотърновският Апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не
е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. Становището на
жалбоподателя за нищожност на решението поради липса на мотиви е
несъстоятелно. Следва да се отбележи, че липсата на мотиви обуславя
неправилност на съдебното решение, а не нищожност на същото. Както е
посочено в ТР № 1/ 10.02.2012г. по тълк.д. № 1/ 2011г. на ОСГТК на ВКС,
2
доктрината и съдебната практика приема, че е нищожно това съдебно
решение, което е и абсолютно неразбираемо. Казуалната практика на
касационната инстанция установява, че като едностранно властническо
волеизявление на държавен правораздавателен орган, с което се разрешава
правният спор, следва мотивите и диспозитивът на съдебното решение да
съдържат ясно и безпротиворечиво изражение на формираната воля на съда.
Нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато
като валиден съдебен акт, включително и поради липса на надлежно
волеизявление. Липса на волеизявление е налице и когато решението е
неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при
тълкуване (решението по гр. д. № 732/2021 г. на Второ г.о. на ВКС). В случая
обжалваното решение не е такова-същото съдържа подробни и достатъчно
ясни мотиви, от които е видна формираната воля на съда.
Предявяването на иск за обезщетение на вреди поради нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, по висящо
производство е допустимо (чл. 2б, ал. 3 от ЗОДОВ). Приключването на
производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение на чл. 6, § 1 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
(Конвенцията), след като е предявен иск за обезщетение по чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и основание
за прекратяване на гражданското дело, тъй като тълкуването в обратния
смисъл ще противоречи на установеното в закона правило, че никое друго
учреждение няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се
разглежда от съда. В т. см. - Решение № 210/15.06.2015 г. по гр. д. №
3053/2014 г. на ВКС, III г. о. - допустимостта на иска по чл. 2б от ЗОДОВ за
обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по
висящо производство не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал. 2 от
ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за
вреди по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални
нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното
решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице
нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на
същото.
По същество решението е правилно и законосъобразно.
3
Производството по гр. д. № 555/2024 г. по описа на Окръжен съд –
Плевен е образувано по предявен иск от К. Г.Т. от гр. Елена против Районен
съд – Елена, с посочено правно основание чл. 2б, ал. 1 вр. ал.3 от ЗОДОВ за
сумата от 300 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото му на
разглеждане и решаване на АНД № 73/ 2021г. по описа на Еленски районен
съд в разумен срок съгласно чл.6 §1 от Конвенцията. Изложени са
обстоятелства, че в резултат от допуснато нарушение на правото му на
разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС на
посоченото АНД, образувано на 23.06.2021г. пред РС-Елена въз основа на
внесено Постановление за освобождаването му от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК, към момента висящо пред РС-Габрово като АНД № 34/
2024г., е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразени в
душевни болки и страдания и най-вече в загуба на доверието му в
правосъдието, притеснения и безпокойство, накърняване на чувството за
справелдливост, житейски дискомфорт, погазване на основните му права,
загуба на доверието в него от страна на клиентите му, предвид на факта, че е
адвокат.
Първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на
чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди,
отчитайки продължителността на разглеждане на конкретния спор пред
посочения ответник-Районен съд-Елена-малко повече от два месеца. Приел е,
че делото пред Еленски районен съд е администрирано в срок, който не е
неразумен, като е отчел обстоятелствата, визирани в чл.2б ал.2 ЗОДОВ, а
именно-че в състава на съда работят само двама съдии, единият от които в
продължителен отпуск поради временна неработоспособност, в условията на
обявена извънредна епидемична обстановка в страната. Предвид на това е
приел, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на
държавата по реда на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно: чрез свои действия или
бездействия ответникът да е причинил забавяне на образуваното пред него
производство, което да е довело до настъпването на определени
неимуществени вреди за ищеца. Направил е извода, че предвид липсата на
една от кумулативно изискуемите се предпоставки на фактическия състав на
чл. 2б , ал. 1 от ЗОДОВ, не е налице основание за репариране на твърдяните от
4
ищеца неимуществени вреди.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема
изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я
възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите
на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и
константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
неоснователността и недоказаността на предявения иск.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269,
изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на
наведените доводи във въззивната жалба, а служебно-само когато неправилно
е приложена императивна материалноправна разпоредба.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че не са обсъдени всички доводи на ищцата и относимите
към тях доказателства, и че изводите на съда не отразяват действителното
правно положение между страните, е неоснователно. Първоинстанционният
съд е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства,
преценил е правилно какви факти се установяват с тях, и въз основа на тях е
направил правилни правни изводи. АНД № 73/ 2021г. по описа на РС-Елена е
образувано на 23.06.2021 г. въз основа на постановление от 22.06.2021 г. за
внасяне в съда на предложение за освобождаване от наказателна отговорност
на обвиняемия К. Г.Т. с налагане на административно наказание на основание
чл. 78а от НК по досъдебно производство № 118/ 2019 г. по описа на
РУ-Г.Оряховица и прокурорска преписка вх. № 00493/ 2019 г. по описа на
РП-Велико Търново. Делото е разпределено на съдия П.Приходков, като от
разпределението е бил изключен другият съдия от състава на РС-Елена
5
И.Вараджакова поради ползване на отпуск за временна неработоспособност за
периода от 12.06.2021 г. до 30.06.2021 г. С определение № 39/ 27.07.2021 г.
съдия-докладчикът Приходков се е отвел от разглеждането на делото с мотива,
че обвиняемият К. Т. е водил дела срещу него и срещу РС-Елена, както и че
съдия-докладчикът е бил свидетел в дисциплинарното производство,
образувано срещу обвиняемия в качеството му на адвокат от ВТАК. С
протокол за разпределение от 29.07.2021 г. делото е разпределено на съдия
Вараджакова. Предвид ползвания от същата продължителен отпуск поради
временна неработоспособност и предвид на това-обективна невъзможност да
се произнесе по делото, както и с оглед на факта, че по щат РС-Елена има
двама съдии, с определение № 44/ 01.09.2021 г. председателят на Районен съд
гр. Елена е прекратил производството по делото и го е изпратил на ВКС на РБ
за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Предвид
на това, не е налице твърдяната от ищцата забава при разглеждането и
администрирането на делото. Продължителността на делото пред РС-Елена-2
месеца и 8 дни е обусловена от посочените по-горе обстоятелства, които
следва да бъдат съобразени предвид разпоредбата на чл.2б ал.2 от ЗОДОВ, и
не може да обоснове извода за разглеждане на делото в неразумен срок. Не се
установяват действия или бездействия на РС-Елена по посоченото дело, които
да са забавени и извършени в нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 от КЗПЧОС.
Оплакването, че по делото са били налице всички предпоставки за
отвеждане на съдиите от ОС-Плевен, вкл. и на съдия-докладчика, без
посочени конкретни доводи за това, а само теоретични постановки и съдебна
практика, вкл. на ЕСПЧ, е несъстоятелно. Посочената разпоредба визира като
основание за отвод съществуването на други обстоятелства, които пораждат
основателно съмнение в безпристрастността на съдията, като такива в случая
не са посочени от ищеца. Участието на съдия по друго дело с различен
предмет и страни и по което е изразил становище по въпроси, които се
поставят за разрешаване, не съставлява само по себе си обстоятелство,
пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност.
Евентуално основание за приложението на тази разпоредба би било налице,
ако ответник в настоящото производство е Окръжен съд - Плевен (вж.
Решение на ЕСПЧ - Михалков с/у България и Решение на Съда на ЕС по дело
C‑369/23). С оглед на това, съмнението на страната в безпристрастието на
6
съда, е неоснователно по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
Оплакването на жалбоподателя, че решението е постановено при липса
на мотиви, и не са изложени мотиви по всеки един елемент от фактическия
състав на чл.2б ал.2 ЗОДОВ, е неоснователно. Видно от обжалваното решение
е, че съдът е изложил достатъчно ясни и подробни мотиви, като е обсъдил
твърдяните от ищеца и релевантните за спора факти, обсъдил е събраните по
делото доказателства, преценил е правилно какви факти се установяват въз
основа на тях, и е неправил правилни правни изводи. След като съдът е приел,
че не е налице една от предпоставките за ангажиране отговорността на
държавата, е безпредметно обсъждането на другите елементи от фактическия
състав на нормата на чл.2б от ЗОДОВ.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Съобразно
изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, разноски на
въззивника, с оглед отхвърляне на въззивната жалба изцяло, не следва да се
присъждат.
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 460 от 30.10.2024г. по гр.д. № 555/ 2024г.
по описа на Окръжен съд-Плевен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7