Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 136
гр. ВРАЦА, 16.05.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение в публично заседание на 18 април две хиляди и
осемнадесета година ,
в състав:
Председател:Надя Пеловска
Членове:Рената Г.Мишонова- Хальова
Веселина Павлова-мл.с.
при участието на секретар Веселка Николова
като разгледа докладваното
от съдия Мишонова- Хальова
въз.гр. дело N` 153 по описа за 2018 год.,за да се произнесе взе предвид:
"Пътстройинженеринг” АД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление:гр.Враца, представлявано от Т.П. —
изпълнителен директор и В.Р. - прокурист са подали въззивна жалба против решение № 66 от 31.01.2018 г., постановено по
гр. д. № 4370/2017 г. по описа на РС- Враца, в частта ,в която са осъдени да заплатят на И.Ц.Т. сумите от 17 000 лв- обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди и 1225 лв -обезщетение за претърпени от него имуществени вреди,
следствие трудова злополука. Твърди се ,че решението в обжалваните части е
неправилно и незаконосъобразно.
С жалбата се
навеждат доводи,че решаващият съдия
неправилно е кредитирал напълно
свидетелските показания пред него от страна на съпругата на Т./св.Т./,при
което присъденото обезщетение от
17 000 лв било твърде завишено. От друга страна дружеството -жалбоподател се
било съобразило с решението на ТЕЛК за ответника, била му е предложена по- лека
работа, но той не бил спазвал трудовата дисциплина и спекулирал със
здравословното си състояние, за да получи облаги от това.
Моли се решението на ВРСъд в обжалваните части да бъде
отменено и им се присъдят направените
разноски по делото.С въззивната жалба не се правят нови доказателствени
искания.
В срока за
отговор на въззивната жалба ответникът И.Ц.Т.
оспорва същата като заявява ,че е неоснователна, а решението на ВРСъд в
обжалваните части е правилно и законосъобразно .С отговора е представено
решение на ВРСъд от 23.11.2016 г по
гр.д.03594/16 г относно възстановяването на ответника на работа при жалбоподателя след прекратяване труд. му
договор.
Подадена е въззивна жалба и от И.Ц.Т. *** против решение № 66 от
31.01.2018 г., постановено по гр. д. № 4370/2017 г. по описа на
РС- Враца, в частта, в която
е отхвърлен иска му по чл. 200 ал.1 от КТ във вр. с чл. 52 от ЗЗД над 17 000 до 24 500 лв за обезщетение
на претърпени неимуществени вреди.
В жалбата се
твърди,че определеното обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от труд. злополука
несъответствало на критерия за
справедливост, било занижено, тъй като съдът не бил отчел,че получената при
злополуката травма е довела до пълна невъзможност Т. да ползва лявата си ръка
за период от 9 месеца и му е била определена 50% ТНР, при което е понесъл болки
и страдания вкл. и стрес от евентуална ампутация на ръката му. Освен това
решаващият съдия не бил отчел, че Т. е лишен занапред да упражнява
професията си, което било от значение за
правилното определяне дължимото обезщетение. Моли се решението на ВРсъд в обжалваната част да бъде
отменено и постановено друго, с което
иска бъде изцяло уважен в с всички законни последици вкл. разноски за двете
съдебни инстанции.С жалбата не се правят
нови доказателствени искания.
В срока за
отговор на въззивната жалба на И.Т., "Пътстройинженеринг” АД гр. Враца не
са депозирали писмено становище.
Съд. състав приема ,че и двете
жалби са процесуално допустими , тъй
като са подадени в законния срок от страна
с правен интерес от обжалване ,срещу акт
от категорията на обжалваемите.
По жалбата на
"Пътстройинженеринг"АД: разгледана по същество жалбата е н е о с н о в а т е л н а по следните съображения:
Обжалва се
присъдената от ВРС на И.Т. сума от 17 000 лв за претърпени от него
неимуществени вреди по чл. 200 от КТ вр. с чл.52 от ЗЗД, както и сумата от
1225,40 лв претърпените от Т. имуществени вреди следствие трудова злополука
с него на 07.05.2016 г .
Не се спори
между страните по делото,че по силата на трудов договор № 283/09.01.2015 г. , че страните са
се намирали в трудово правоотношение, по силата на което И.Т. е заемал
длъжността „***“ с основно трудово възнаграждение в размер на 590,00 лева.
От приложеното
разпореждане № 16/27.05.2016 г. ТП на НОИ гр. Враца, на осн. чл. 60, ал. 1 КСО
е приело, че на 07.05.2016 г. И.Ц.Т. е
претърпял злополука, която е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО
. Посочено е, че е налице внезапно и травматично увреждане на здравето – при
опит да повдигне хидравличен цилиндър с помощта на лост, лостът се изплъзва,
пострадалият пада и се удря върху асфалтовата настилка, което е станало през
време и във връзка на извършваната работа – ремонт на самосвал КРАЗ на
АБ-Чирен, причинило неработоспособност – счупване на лявата ръка.
Пред ВРсъд са
приети като доказателства по делото 13
броя болнични листа , от които се установява, че в периода от 08.05.2016 г. до
01.05.2017 г. ищецът се е намирал в отпуск поради временна неработоспособност.
От приетите по делото 3 броя епикризи , издадени от
„Първа частна МБАЛ - Враца“ ЕООД и Университетска специализирана болница за
активно лечение по ортопедия „Проф. Б. Бойчев“ ЕАД, се установява, че Т. е бил
постъпил за болнично лечение в периодите от 08.05.2016 г. до 11.05.2016 г., от
14.11.2016 г. до 17.11.2016 г. и от 15.02.2017 г. до 18.02.2017 г. От
епикризите се установява още, че при извършения оглед на пациента е
констатирано, че левият лакът е оточен и болезнен, налице са ограничени
движения в лакътната става, като са налице силно болезнени както пасивни, така
и активни движения; отслабен захват на лявата ръка.
Приети по делото са и 4 броя експертни решения, издадени
от ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Хр. Ботев“ АД, гр. Враца от дати 03.11.2016
г., 19.01.2017 г., 02.03.2017 г. и 22.05.2017 г. С първите три решения лекарската комисия,
след извършен преглед и освидетелстване на ищеца, е посочила, че лицето е
временно неработоспособно, като в последното експертно решение е посочено, че
лицето е с 50 % трайно намалена
работоспособност, което състояние на работоспособността му е определено за срок
от една година – до 01.05.2018 г.
По делото са приети и фактури и фискални бонове за
извършени плащания за медицински услуги и лекарства в полза на ищеца И.Т.,
общата стойност на които възлиза на сумата от 1392,16 лв.
Пред
първоинстанционния съд са разпитани свидетели, които установяват, че във връзка
с настъпилата трудова злополука ищецът е претърпял множество болки и страдания.
И двамата разпитани свидетели Т. и К. описват
периода на възстановяване на И.Т. като
много труден за него, съпроводен с много болки. Според свидетелката Т., през
първите 7 месеца след настъпването на травмата, ищецът не могъл да се обслужва
сам, като съпругата му го обслужвала изцяло в ежедневните му нужди, включително
и за хигиенните му навици, събличане, обличане, хранене, бръснене. От
прекомерната употреба на обезболяващи, ищецът започнал да има проблеми със
стомаха. И двамата свидетели сочат, че Т. се променил психически. Станал нервен
и раздразнителен, понижило се самочувствието му, защото се чувствал неспособен
да изкара прехраната на семейството си /свидетелят К./. Установява се от
показанията на свидетелката Т., както и от приетите по делото писмени
доказателства, че след инцидента ищецът претърпял три операции на ръката.
Според Т. едва след третата операция на 15.02.2017 г. /около 9 месеца след
травматичното увреждане/, ищецът започнал леко да движи пръстите си, като през
цялото време изпитвал болка в цялата ръка – от пръстите до рамото.Въпреки ,че
св.Т. е съпруга на И.Т., то съдът следва да кредитира показанията й , тъй
като тя е била неотлъчно до него по време
на цялото му лечение и възстановяване
след труд. злополука в битовите проблеми, а освен това показанията й
съвпадат с отразените факти в
приложените мед. експертизи както и с
част от показанията на св. К.. Твърденията в жалбата ,че ответникът
спекулирал със здравословното си състояние и не спазвал труд. дисциплина
са неоснователни, тъй като не са подкрепени с никакви доказателства,
каквито при такива твърдения е могло да се представят пред ВРСъд.
Пред ВРСъд е приета и съдебно-медицинска експертиза от
която се установява, че оздравителния
период за такива увреждания обичайно е около 4-5 месеца, но в конкретния случай
е по-продължителен, тъй като са възникнали усложнения. Направен е извод за
неблагоприятна прогноза по отношение на пълно възстановяване на обема на
безболезнени активни движения на горен ляв крайник. Непълното оздравяване се
установява и от свидетелските показания, като Т. заявява, че на ищеца му
предстои и четвърта операция за смяна на лакътната става на ръката.
Съгласно
разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов
орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им. Според
чл. 52 ЗЗД пък обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. В случая от експертното
решение на ТЕЛК от 22.05.2017 г за И.Ц.Т. му е призната 50%ТНР , поради което дружество- жалбоподател дължи заплащане на обезщетение за реално
претърпените от ищеца неимуществени вреди в периода от 08.05.2016 г. до
19.09.2017.
ВОС приема ,че
определеното обезщетение отговаря на
тежестта на уврежданията на И.Т. по повод трудовата злополука ,преживените
болки ,страдания, неизвестност от изхода на претърпените 3 операции, липсата на
перспектива за пълно оздравяване,включително и негативни психически
преживявания ,които са претърпени неимуществени вреди и следва да бъдат репарирани.
Сумата от 17 000 лв е справедлива и с
оглед времето на претърпените неимуществени вреди от И.Т. в период около 1 г. и
4 месеца.
При изложените мотиви ВОС се присъединява изцяло и към
мотивите на решаващия съдия за
определяне обезщетението в парична сума за претърпени неимуществени вреди, което
следва да бъде потвърдено , а жалбата отхвърлена като неоснователна.
По отношение на признатите претърпени имуществени вреди от 1225 лв и присъдено обезщетение за тях в
същия размер, решаващият съдия е приел ,че това са суми заплатени от Т. за негов болничен престой , видно от издадените му епикризи и приложени фактури от
лечебните заведения СБАЛО „Проф. Б. Бойчев“ ЕАД и „Първа частна МБАЛ Враца“ ЕООД.
Представените платежни документи съвпадат с периода на лечение на Т., поради което законосъобразно ВРС е уважил иска само за тази сума от 1225,40 лв., ведно със законната лихва върху нея,
считано от предявяването на исковата молба до окончателното плащане.Затова
жалбата и в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли , а решението на
ВРС-потвърди.
По жалбата на И.Ц.Т.: разгледана по същество жалбата е н е
о с н о в а т е л н а по следните съображения:
Т. обжалва решението на ВРСъд в отхвърлената част за сумата над 17
000 лв до 24 500 лв т.е. обжалваем
интерес за 7 500 лв.
Въззивният състав приема ,че правилно ВРСъд е определил
сумата от 17 000 лв като дължимо
обезщетение за Т. за претърпени от него неимуществени вреди в периода на лечение и възстановяване, който
е около 1 г и 4 м.Критерият за
справедливост не е еднозначен , а съдът е длъжен да прецени периода на
претърпени болки и страдания от Т.,мед. интервенции, лечение, стреспрогноза за
бъдещо пълно оздравяване съпоставени с
икономическите условия и стандарт за живот в РБългария.Съобразно
практиката на ВОС и изложените вече мотиви
на съд. състав по- горе по жалбата на "Пътстройинженеринг"АД за обезщетение
на неимуществени вреди , налага се извода,че жалбата е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена със законните последици.
При този изход на делото разноските следва да
останат така както са направени от страните.
При гореизложеното съд. състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №66/31.01.2018 г по гр.д.№ 4370/17 г
по описа на ВРСъд.
Решението
подлежи на касационно обжалване
едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС.
Председател
:
Членове/ 2/