№ 905/11.11.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и двадесета година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ |
|
При секретар |
Янка
Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стоян
Пешев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.адм. дело № 810 по описа
на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната
жалба на В.В.М. с ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. Б. *** против Решение №
47/06.03.2020 г., постановено по к.адм.дело № 486/2019 г. по описа на Районен съд
- Велинград.
В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон. Моли се да
бъде отменено. Претендират се направените по делото разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Б.,
който по изложени съображения моли съда да отмени решението на районния съд
като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски съгласно представен
списък на разноските.
Ответникът – полицейски орган, инсп. Б.Б. при Полицейски участък гр.
Ракитово, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
подадената касационна жалба. Счита решението на районния съд за правилно и
законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение по АНД № 486/2019 г.
г. по описа на Районен съд – Велинград е отхвърлена жалбата на В.В.М., ЕГН
**********, за прогласяване на нищожност на Заповед № 367зз 181/26.09.2019г., издадена
от полицейски инспектор Б.В. Б. - полицейски орган при Полицейски участък Ракитово
към РУ Велинград при ОД на МВР Пазарджик, с която на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Велинград.
Районният съд е приел от фактическа страна, че В.В.М. е бил задържан за срок
до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а именно за това, че на 26.09.2019г.
при изпълнение на служебните си задълженията си по утвърден график в гр.
Ракитово, полицейски инспектор Б.Б. и мл. инспектор Е. Л., служители на РУ Велинград,
предприели проверка по реда на ЗДвП на управлявания от М. лек автомобил „****",
с рег. № *****, чрез подаване на сигнал със стоп палка на водача. Водачът не се
съобразил с подадения сигнал и не спрял, а продължил пътя си с управлявания от
него автомобил. Полицейските служители го последвали, като подали звуков и
светлинен сигнал и успели да го настигнат.
На същата дата, по реда на чл. 356, ал. 3 от НПК, е образувано досъдебно
производство ЗМ 498/20199г. по описа на РУ Велинград по преписка № 1126/2019г.
на РП Велинград, за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК. Издадена е заповед за
задържане на лице рег. № 367зз 181/26.09.2019г., с която е разпоредено
жалбоподателят да бъде задържан за срок от 24 часа в помещение за временно
задържане на РУ Велинград. М. отказал да подпише и получи заповедта, както и да
попълни декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР, удостоверено с подписа на
свидетеля П. К..
В хода на досъдебното производство на В.М. е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК. Наказателното производство е
прекратено с Постановление за прекратяване от 15.10.2019г., с доводи, че
липсват категорични данни за извършено престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.
Няма данни за датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
За да отхвърли оспорването, съдът е приел от правна стана, че не са били налице
основанията по реда на чл. 146 от АПК за отмяна на административния акт. Първоинстанционният
съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните
по делото гласни и писмени доказателства. При съвкупната преценка на гласните доказателства,
районният съд правилно ги е кредитирал изцяло, като е приел, че по същество са
достоверни, непротиворечиви и по категоричен начин очертават гореописаната
фактическа обстановка.
С оглед на това, съдът правилно е приел от правна страна, че жалбата против
оспорената заповед е подадена извън законоустановения 14-дневен срок, но с
оглед релевираните от страната пороци за нищожност, същата следва да бъде
разгледана по същество. Правилно съдът е приел, че заповедта е издадена от
компетентен орган – полицейски инспектор при Участък Ракитово на РУ Велинград
към ОД на МВР Пазарджик, представляващ полицейски орган по смисъла на чл. 57 от ЗМВР. Съдът е изложил мотиви, че от съдържанието на издадената заповед не може
да се направи извод, че същата страда от порок във формата, водещ до нищожност.
Оспорената заповед е издадена в законоустановената форма, съдържа предписаните
в чл. 74 от ЗМВР реквизити, както и редовно е оформен отказът на жалбоподателя
да я подпише. Съдът правилно е приел, че волята на органа е ясно изразена, като
са посочени фактическите и правни основания за издаването на заповедта. В
съдебното решение е посочено, че противоречието с материалния закон води до
нищожност на заповедта за задържане, когато е издадена при пълна липса на
предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата правна норма, или когато е
лишена изцяло от законово основание за издаването й. В конкретния случай
заповедта за задържане на лице е издадена на основание разпоредбата на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, регламентираща правомощията на полицейските органи да
задържат лица, по отношение на които е налице някое от обстоятелствата,
посочени в т. 1 – т. 8 вкл. С оглед на това правилно съдът е приел, че
възражението на жалбоподателя за нищожност на оспорената заповед е
неоснователно. Неоснователно е твърдението и за това, че оспореният акт е
нищожен, поради несъответствие с целта на закона. Съдът е приел, че
несъответствието с целта на закона нарушава принципа за съразмерност в чл. 6 от АПК, но за да води този порок до нищожност, следва с него да се преследва
противоправна цел.
В случая следва да се посочи, че по силата на ЗМВР полицейските органи имат
правомощия да задържат лице за срок от 24 часа, което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба (чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР), с цел опазване на
обществения ред и предотвратяване извършването на правонарушения. При
приложението на нормата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР законът не изисква от полицейския
орган да дава правна квалификация на извършеното деяние. Достатъчно е да са извършени
такива действия от задържаното лице, с които същото да се опитва да осуети проверката
на полицейските органи и да им попречи да изпълнят задълженията си.
Прилагането оспорената мярка е в рамките на оперативната самостоятелност на
административния орган и предвид изложената фактическа обстановка същата е пропорционална.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото
за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК
прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна
точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането
на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане
за срок от 24 часа" е оправдано, защото в случая е установено, че касаторът,
въпреки отправено предупреждение, предприема действия, с които препятства изпълнението
на служебните задължения на полицейските органи, отправя неуважителни реплики, като
след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задължението
си по служба. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи
по прилагането на чл. 5, § 1, б. b) от ЕКПЧ, съотнесени към настоящия случай, водят
до извод, че мярката е приложена на предвидено в закон основание, по установения
ред и е в съответствие с възможността, предвидена от Конвенцията, за законно ограничаване
правото на свободно придвижване с цел осигуряване изпълнението на задължение, предписано
от закон.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения
на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд - Велинград следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна - без уважение.
От страна на ответника не е направено искане за присъждане на разноски,
поради което настоящата касационна инстанция не следва да се произнася в тази
част.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пазарджик, XI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 47/06.03.2020 г., постановено по к.адм.дело №
486/2019 г. по описа на Районен съд - Велинград..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/