РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Балчик, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и пети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20243210200260 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителя Б. Б., против Наказателно постановление
№ ****/*** г., издадено от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с
което за нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от Закона за хазарта на дружеството е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв., на основание чл. 103 от Закона за
хазарта.
Жалбоподателят намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на
материалния закон. В жалбата се излага, че с изписване на наименованието на латински език
- „Gaming Club“, вместо на български „Игрална зала за хазартни игри“ не води до
заблуждаване или накърняване на нечии интереси, нито е ощетен държавният бюджет.
Наред с това се сочи, че В.Д. не е имала правомощие да представлява дружеството при
съставяне и връчване на НП. Жалбоподателят твърди, че веднага след извършване на
проверката надписът „Gaming Club“ бил премахнат, поради което счита, че се касае за
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Поради изложеното се отправя искане за
отмяна на обжалваното НП и присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание не се явява законен и процесуален представител на въззивника.
Постъпили са писмени бележки, с които процесуалният представител на дружеството излага
доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление. Счита, че АУАН и НП не
1
съдържат необходимите реквизити, посочени в чл. 42 и 57 от ЗАНН. В допълнение посочва,
че надписът „Gaming Club“ бил поставен в близост до фасадата на сградата, а не на входната
врата или на самата игрална зала. Релевира възражение за изтекла давност по чл. 34 от
ЗАНН. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на
направените по делото разноски.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си
представител юриск. С.М. изразява становище за законосъобразност на обжалваното НП.
Излага съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Моли за
потвърждаване на НП и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На *** г. в ***ч. свидетелят Д. Б. Б. – гл. инспектор по приходите в НАП при ЦУ,
заедно със служители на Охранителна и Криминална полиция към ОД на МВР Добрич,
предприели проверка на обект - игрална зала, в която се организират хазартни игри с
игрални автомати, находяща се в ****, стопанисвана от „****“ ЕООД, ЕИК ****,
притежаващо лиценз №****/**** г.
В хода на проверката било установено, че на игралната зала е поставено
наименование, различно от „Игрална зала за хазартни игри“, а именно „Gaming Club“.
Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка в
обект от *** г.
При тези факти било прието, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 6
от ЗХ, поради което на 30.07.2024 г. свид. Д. Б. Б. съставил АУАН, който още на същата дата
бил връчен на пълномощник на дружеството.
След постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН в предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, на 24.10.2024 г. Изпълнителният директор на
Национална агенция за приходите, приемайки идентична фактическа обстановка като тази,
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на
основание чл. 103 от ЗХ наложил на „****“ ЕООД „имуществена санкция“ в размер на 2000
лв. за нарушение на чл. 9, ал. 6 от ЗХ.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
актосъставителят Д. Б. Б.. Свидетелят пресъздаде възприятията си за случая с необходимата
конкретика, което даде основания на съда да кредитира показанията му като пълни и дадени
обективно и безпристрастно.
Горната фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
и гласни доказателства (показанията на свид. Д. Б.), между които съдът не установи никакви
противоречия и които не са били оспорени от нито една от страните в която и да е фаза на
развилото се административно производство.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
2
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в предвидения в закона
преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради
което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган –
Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, като АУАН също е съставен
от компетентно лице. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН, като в конкретния случай не е изтекъл нито един от
предвидените в закона давностни срокове за изпълнение на наложеното наказание, тъй като
издаденото НП към настоящия момент все още не е влязло в законна сила. Поради това
съдът счита, че възраженията на въззивната страна в тази насока са неоснователни.
Съдът не констатира и твърдяното нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение.
Неоснователно се явява и възражението, че представеното по делото пълномощно на
лицето, което е получило съставения в хода на административнонаказателното производство
НП не включва представителна власт за получаване на НП. Видно от пълномощно на л. 16
от делото, Б. П. Б., в качеството си на управител на въззивното дружество, е упълномощил
В. С. Д. да го представлява пред НАП и всички нейни териториални поделения с право да
подписва, представя и получава документи, формуляри, декларации, данъчно – облагателни
актове, АУАН и др., свързани с дейността на „****“ ЕООД. Следователно всяко действие по
получаване на документ, какъвто е НП, е действие в изпълнение на учредената
представителна власт.
В разглеждания случай безспорно се установява, че жалбоподателят е годен субект на
нарушението като организатор на хазартни игри по смисъл на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗХ,
съгласно която хазартните игри и дейностите по ЗХ могат да се организират от търговски
дружества, регистрирани в Република България или в друга държава - членка на
Европейския съюз, в друга държава - страна по Споразумение за Европейско икономическо
пространство, или в Конфедерация Швейцария, отговарящи на изискванията на този закон.
Разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от ЗХ въвежда императивно забрана на игрална зала да се
3
поставя наименование, различно от наименованието "Игрална зала за хазартни игри".
От доказателствата по делото се установява, че на фасадата на сградата, където се
помещава игрална зала, стопанисвана от „****“ ЕООД е поставено различно наименование
от "Игрална зала за хазартни игри", с което е осъществен съставът на нарушението по чл. 9,
ал. 6 от ЗХ.
В случая е възникнала за т. нар. обективна отговорност на юридическите лица, при
която без значение са конкретните субективни причини, довели до извършването на
нарушението.
По приложението на чл. 28 отЗАНН:
Съдът намира че извършеното нарушение не може да се приеме за "маловажен
случай", с оглед значимостта на охранявания обществен интерес. Предвиденият по
отношение на хазартната дейност контрол е засилен, както и отговорността при нарушения
на ЗХ, поради което и нарушенията на неговите разпоредби се отличават с по-висока степен
на обществена опасност. От доказателствата по делото не се установяват обстоятелства,
обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение
от останалите нарушения от този вид. Премахването на надписа „Gaming Club“ от фасадата
на сградата, където се помещава игрална зала, стопанисвана от „****“ ЕООД, след
установяване на нарушението не обосновава подобен извод. В случая наименованието
„Gaming Club“ е било поставено на фасадата на игралната зала и със същото се въвеждат в
заблуждение лицата, посещаващи игралния обект.
По отношение на наказанието:
Санкционната разпоредба на чл. 103 от ЗХ предвижда административно наказание
„имуществена санкция“ от 2000 лв. до 5000 лв. за организатор на хазартни игри с игрални
автомати, който постави наименование на игрална зала, различно от наименованието
"Игрална зала за хазартни игри". При индивидуализацията на наказанието съдът отчита като
смекчаващо отговорността обстоятелство, че в административно-наказателната преписка не
се съдържат данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни нарушения на ЗХ,
което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път. Съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие с чл. 27, ал. 2 от
ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 2000 лв. се явява справедлива и
напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление е
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват на въззиваемата страна, която
претендира присъждането юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбите на чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ и предвид липсата на
правна и фактическа сложност на делото, съдът приема, че дължимото в случая
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на по 80.00 лв.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ****/*** г., издадено от
Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с което на „****“ ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Б. П. Б.,
на основание чл. 103 от ЗХ е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 /две
хиляди/ лв., за нарушение на чл. 9, ал. 6 от ЗХ
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от управителя Б. П. Б., да заплати на Национална агенция за приходите,
ЕИК ****, със седалище*** сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Добрич.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5