№ 320
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря Станимира П. Делийска
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110213094 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на М. ИЛ. М., ЕГН ********** срещу
наказателно постановление № 21-4332-008486/20.04.2021 г., издадено от
началник група в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на основание
чл.175, ал. 3, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на
жалбоподателя са наложени следните административни наказания: „глоба“ в
размер на 300 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се претендират допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, изразили се в невръчване на жалбоподателя на
цитираното в наказателното постановление ППРНП № 350103/30.03.2021 г.
по описа на СРП. Поддържа се, че в АУАН не е посочено точното място на
извършване на нарушението, като не е вписана посоката на движение на
автомобила, който е управлявал жалбоподателят. Според жалбоподателя в
АУАН и НП не е направено точно и ясно описание на вмененото нарушение,
не е посочено изпълнителното деяние, както и не е посочена нарушената
правна норма. Като нарушение на процесуалните правила жалбоподателят
счита и непосочването на обстоятелството дали автомобилът е бил предмет на
внос или е придобит в страната, какъв е бил редът за регистрирането му и
кога е изтекъл срокът за регистриране. Жалбоподателят посочва, че
автомобилът, който е управлявал е бил регистрационни табели, поставени на
определените места, имал е в себе си СРМПС – част 2. Акцентира върху
1
обстоятелството, че не е бил уведомен за прекратената регистрация и не е
знаел за това обстоятелство. Алтернативно се претендира приложение на чл.
28 ЗАНН. От съда се иска отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна – СДВР - ОПП, редовно призована, не изпраща
процесуален представител.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
С договор за покупко-продажба от 24.07.2020 г., М. ИЛ. М. закупил лек
автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с рег. № *********. Подписите на
страните по договора били нотариално удостоверени от нотариус Стефан
Сотиров с № 293 на Нотариалната камара. След сключване на договора копие
от него било изпратено по служебен път до ОД – МВР, сектор „Пътна
полиция” – Кюстендил с оглед промяната в собствеността на моторното
превозно средство.
Купувачът М.И. М. не изпълнил задължението си по чл. 145, ал.2 от
ЗДвП и в едномесечен срок от придобиването не регистрирал автомобила,
поради което на 24.09.2020 г. на основание чл. 143, ал.15 ЗДвП регистрацията
на същото била служебно прекратена. Жалбоподателят не бил уведомен за
прекратяването на регистрацията.
На 24.10.2020 г. около 09:04 часа жалбоподателят М.И. М. управлявал
лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с рег. № *********, движейки се
по Пернишко шосе с посока на движение от Владая към кв. Княжево. Същият
бил спрян за проверка от свидетеля АС. ИВ. Т. – мл.автоконтрольор при
ОПП- СДВР, който след извършена проверка чрез ОДЧ установил, че
автомобилът, управляван от М. е със служебно прекратена регистрация. За
установеното нарушение свидетелят Т. съставил срещу жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 281984/24.10.2020 г.
Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал, като
посочил, че има възражения, без да ги конкретизира. Такива не постъпили
впоследствие. Материалите по преписката били изпратени на СРП за
преценка наличие на данни за извършено престъпление. С постановление от
30.03.2021 г. прокурор при СРП отказал да образува досъдебно производство.
На 20.04.2021 г. било издадено обжалваното наказателно постановление,
препис от което било връчено на М. М. на 01.09.2021 г., а на същата дата била
депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства -
показанията на свидетеля АС. ИВ. Т., постановление на прокурор при СРП от
30.03.2021 г. за отказ да се образува ДП, договор за покупко-продажба на
МПС, справка „Картон на водач”, заповед № 8121к-13140/2019 г. на
министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, писмо-справка
от ОПП- СДВР относно прекратена регистрация на лек автомобил марка
„Опел”, модел „Корса” с рег. № *********, копие от материалите по пр.пр. №
50103/2020 г. по описа на СРП.
Свидетелят Токов достатъчно информативно и добросъвестно
2
пресъздаде пред съда обстоятелствата, свързани с извършената на
жалбоподателя проверка, мястото на извършването й и направените в хода на
същата констатации, а именно, че тъй като при проверка през служебен
таблите данни за собственост не се визуализирали, то същият извършил
проверка през ОДЧ, от която получил информация, че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация. Показанията на свидетеля намират опора в
представената от ОПП - СДВР справка, видно от която регистрацията на лек
автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с рег. № ********* е била
прекратена служебно на 24.09.2020 г., поради нерегистрирането му от
купувача в определение в закона срок след придобиването.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
доказателствената съвкупност по ред на чл. 283 НПК - от представения
договор за покупко-продажба на МПС от 24.07.2020 г. с нотариална заверка
на подписите на страните по него се установява датата на придобиване на
собствеността върху автомобила от страна на жалбоподателя М.. От
представените по делото заповед № 8121к-13140/2019 г. и заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. и двете на министъра на вътрешните работи се установява
компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган.
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване
на преклзивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи -
видно от т.1.3. от представената по делото заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи актосъставителят в качеството си на
„младши автоконтрольор” е бил компетентен да съставя АУАН на ЗДвП.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, изложено в допълнително
подадена молба за липса на компетентност у издателя на НП. Действително в
наказателното постановление е посочено единствено, че същото се издава от
Г.В.Б. „началник група към СДВР, отдел Пътна полиция“, без да е уточнено
коя е групата. От представения по делото акт за встъпване в длъжност обаче
се установява, че считано от 29.10.2019 г. Г.В.Б. е встъпила в длъжността
началник на група „Административнонаказателна дейност“ към отдел „Пътна
полиция“ при СДВР, поради което и същата на основание т. 2.10 от заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи е била
компетентна към 20.04.2021 г. да издаде обжалваното наказателно
постановление. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
нарушени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП не
било посочено мястото на извършване на нарушението, напротив, и в двата
документа ясно е вписано, че нарушението е извършено при управление на
3
МПС по „Пернишко шосе“ от Владая с посока Княжево. Съдът намира, че
както в АУАН, така и в НП ясно е посочено в извършването на какво точно
нарушение е обвинен жалбоподателя, като е посочена и твърдяната за
нарушена правна норма. Изрично е вписано, че същият управлява МПС с
прекратена регистрация. Неоснователно е възражението, че на М. не му е бил
връчен препис от постановлението на прокурора, цитирано в НП. Посоченият
документ не е с адресат жалбоподателя М., същият е постановен от прокурор
при СРП във връзка с дължима от него преценка относно наличие на
извършено престъпление и предпоставки за образуване на досъдебно
производство и доколкото такова не е образувано и жалбоподателят не е
привлечен в качеството на обвиняем липсва основание същият да претендира
получаване на препис от постановлението. На следващо място, доколкото
постановлението на прокурора е част от административната преписка, то
жалбоподателят е могъл да се запознае с него в случай, че е искал да стори
това. На следващо място ирелевантно е обстоятелството дали автомобилът е
бил предмет на внос или е придобит в страната, тъй като в АУАН и НП ясно е
посочено значимото за делото обстоятелство, че регистрацията на същия е
била служебно прекратена, датата на прекратяването й и основанието, на
което е сторено това.
Съгласно чл.140, ал.1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Разпоредбата на чл. 175, ал.3
ЗДвП предвижда кумулативното налагане на наказание „лишаване от право
да управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 до 12 месеца и „глоба“
от 200 до 500 лв. на водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
Съгласно чл. 145, ал.2 ЗДВП приобретателят на регистрирано пътно
превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото
превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по
постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато
пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
Съгласно чл. 143, ал. 15 ЗДвП е предвидено, че се прекратява служебно
регистрацията на регистрирано ППС на собственик, който в двумесечен срок
от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство. Идентична разпоредба съдържа и чл. 18б ал. 1, т. 10 от Наредба №
I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства
/Наредба I-45/24.03.2000 г./.
Разпоредбата на параграф 2, т.4 от ДР на Наредба I-45/24.03.2000 г.
съдържа легалната дефиниция на понятието „Регистрация“, което
представлява „административно разрешение за превозното средство да
участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното
средство и издаването на табели с регистрационен номер“. Собственикът е
4
длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в
определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията
или прекратяване на регистрацията /чл.4, ал.1 от Наредба I-45/24.03.2000 г./
Доводът на жалбоподателя, че не се установява, че управляваният от
него автомобил не е бил регистриран по надлежния ред /доколкото в НП е
посочен регистрационен номер на същия/ съдът намира за неоснователен.
Анализът на горецитираните разпоредби води до извод, че „след валидно
осъществена промяна на собствеността върху превозното средство и
непредприемане на действия от страна на новия собственик в срок до един
месец да регистрира придобитото превозно средство в съответната служба за
регистрация, същото следва да бъде квалифицирано като моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред, по смисъла на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. Т. е. състоянието на превозното средство „нерегистрирано по
надлежния ред моторно превозно средство“ е пряка последица от
неизпълнение в срок на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.
Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна
сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му“ след изтичане
на двумесечен срок /в този смисъл е Решение № 1831/22.03.2021 г. на АССГ,
ХХІ касационен състав, по к.н.а.х.д. № 774/2021 г./.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото по несъмнен начин се
установи, че от обективна страна жалбоподателят М.М. е осъществил състава
на вмененото му нарушение, като на инкриминираната дата 24.10.2020 г. е
управлявал МПС - лек автомобил марка „Опел”, модел „Корса” с рег. №
*********, което не е било регистрирано по надлежния ред, а именно същото
е било със служебно прекратена на 24.09.2020 г. регистрация по чл. 143, ал.15
ЗДвП /тъй като М. не е изпълнил в срок задължението си в качеството на
приобретател на автомобила да регистрира същия/.
Доводът на жалбоподателя, че същият не е знаел за прекратената
регистрация според настоящия съдебен състав не изключва отговорността му
за извършеното нарушение, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи,
като в ЗДвП не се съдържа подобно изключение за нарушенията по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е извършено по непредпазливост.
Жалбоподателят М. е бил длъжен да изпълни задължението си във връзка с
регистрацията и отчета на придобития лек автомобил и след като същият е
бил наясно, че не го е изпълнил, то същият е бил длъжен и е могъл да
предвиди, че с изтичане на срока по чл. 143 от ЗДвП регистрацията на
собственото му МПС е прекратена служебно /в този смисъл са Решение №
3769 от 10.06.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 955/2021 г., Решение №
1455 от 9.03.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 11925/2020 г., Решение №
781 от 11.02.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 11069/2020г., решение №
1710/17.03.2021 г. на АдмС-София по адм.д. № 11468/2020 г., решение №
3851/14.06.2021 г. на Адм.С.-София по адм. Д. № 3575/2021 г./
Не се споделя и възражението, изложено в жалбата, че М. не е бил
уведомяван от контролните органи за служебно прекратената регистрация на
автомобила, тъй като чл. 18б, ал.2 от Наредба I-45/24.03.2000 г. изрично
урежда случаите, в които органите следва да уведомят собственика на
превозното средство за служебно прекратената регистрация, като хипотезата
на чл. 145, ал.15 ЗДвП не е сред изброените.
5
Съдът намира, че процесното нарушение не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от този
вид, а напротив, разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя
при определяне на неговия състав, поради което не може да се квалифицира
като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Съдът намира, че с оглед данните за предходни нарушения на ЗДвП,
изводими от справката „Картон на водач“ правилно АНО е определил глобата
в размер малко над минималния, а именно 300 лева, а административното
наказание „лишаване от право да управлява МПС” в минимален размер от 6
/шест/ месеца, които административни наказания преценени в своята
съвкупност имат потенциал да въздействат предупредително и
превъзпитателно по отношение на нарушителя, съобразно предвиденото в
чл.12 от ЗАНН.
Воден от горното съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, материалният закон е правилно приложен, като
определените на жалбоподателя административни наказания са справедливи,
поради което обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал. 9 от ЗАНН, Софийски районен
съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-
008486/20.04.2021 г., издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на основание чл.175, ал. 3, пр.1 от Закона за движението
по пътищата на жалбоподателя М. ИЛ. М., ЕГН ********** са наложени
следните административни наказания: „глоба“ в размер на 300 лева и
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6