гр. Велинград, 19.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
Секретар: Цветана
Коцева
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 366 по
описа за 2018 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34 от
Закона за собствеността, вр.341, ал.1 ГПК.
Производството е образувано по иск за делба на недвижим имот, предявен от М.Ю.В., ЕГН: ********** и А.И.В., ЕГН:**********-***, чрез пълномощника им адв. С.Ч. от АКПазарджик със съд. адрес ***, против А.Ю.В., ЕГН ********** и Ф.А.В., ЕГН **********-***.
Ищците твърдят, че са
съпрузи и са сключили граждански брак на 02.06.1991г., както и ответниците също
били съпрузи и сключили граждански брак на 01.10.1990г. Твърдят, че с
ответниците са съсобственици на УПИ XI-1316, находящ се в с.Драгиново в кв.21
по плана на селото, целият с площ от 666кв.м. отреден за жилищно строителство
при съседи и граници на имота: Север- УПИ - X, изток УПИ - XVII, юг УПИ -XVIII,
XIX и XX и запад -улица Съсобствеността между тях била при равни квоти по 1/2
идеална част, тъй като закупили имота от община Велинград с два договора за
покупко-продажба, а именно: С договор № 726 от 30.10.2017 г. вписан в службата
по вписвания гр. Велинград под акт № 196, том VII, с Вх. Per. № 2062 от
31.10.2017 г. първият ищец закупил от община Велинград ½ идеална част от имота за сумата от 2 754.60
лева, която била платена с фактура № **********/25.10.2017 г., а с договор №
727 от 30.10.2017 г., вписан в службата по вписвания гр.Велинград под акт №
195, том VII, вх. Per. № 12061 на 31.10.2017 г. първият ответник закупил от
общ.Велинград другата ½ идеална част от имота за сумата от 2942.40 лева,
която била внесена с фактура № **********/25.10.2017 г. Твърди се също, че тъй
като имотът бил придобит чрез възмездни сделки извършени по време на брака
между двамата ищци и двамата ответници, то придобитото било в режим на
съпружеска имуществена общност. Поради което двамата ищци били собственици общо
на ½ идеална част от имота, а двамата ответници също били собственици
общо на ½ идеална част от имота. Въпросния имот били закупили от
общ.Велинград по реда на чл.35, ал.З от Закона за общинската собственост, тъй
като в този имот ищците и ответниците имали построени две масивни жилищни
сгради, като тази на ответниците била със ЗП от 88кв.м. на два етажа построена от
тях в западната част на имота по силата на договор за отстъпено право на строеж
от 09.10.1995г., а на ищците било със ЗП
от 104 кв.м. също на два етажа построена от тях в източната част на имота по
силата на договор за отстъпено право на строеж от 09.10.1990 г. Твърдят, че поземления
имот върху който били построени двете жилищни сграда бил поделяем и от него
можели да се обособят два парцела – по един за ищците и за ответниците,
съобразно разположението на построените в имота жилищни сграда. Направили опит
това да стане доброволно, но за съжаление не могли да постигнат съгласие, което
обуславяло и правния интерес от завеждане на настоящето дело.
Въз основа на така
очертаната обстановка се иска допускане до съдебна делба на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, означен като УПИ XI -1316, с площ от 666 кв.м. в кв. 21 по плана на
с.Драгиново, общ.Велинград, отреден за жилищно строителство, при граници и
съседи на имота: север- УПИ - X, изток УПИ - XVII, юг УПИ -XVIII, XIX и XX и запад
-улица - при квоти: ½ идеална част общо в режим на съпружеска
имуществена общност за ищците М.Ю.В. и А.И.В. и ½ идеална част общо в режим на съпружеска
имуществена общност за ответниците А.Ю.В. и Ф.А.В..
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
ответниците, чрез адв.Т.З., в който
изразяват становище относно
допустимостта и основателността на иска. Считат, че ответиниците са собственици
на ½ идеална част от УПИ № XI-1316 в кв.21, с площ на целия имот 666 кв.м.
по плана на село Драгиново, като правата на ответниците се удостоверявали с
Договор № 727/30.10.2017 г. за продажба на общински недвижим имот по реда на
чл.35 ал.З от ЗОС. С Протокол за предаване на имот - общинска собственост по
Договора №727/30.10.201г., като с извършване на приемно- предавателните
действия имота бил отреден за жилищно изграждане. Собственици били и на
двуетажна масивна жилищна сграда с площ от 88 кв.метра, записана на ответника А.Ю.В.,
при СИО с Ф.А.В.. В УПИ № XI нов ПИ 1316
- общ. в кв.21 съществуващите две жилищни сгради на ответниците и на ищците
принадлежащи на отделните собственици, били построени с отстъпено право на
строеж в УПИ № XI нов ПИ 1316 - общ. в кв.21 на с.Драгиново, общ. Велинград.
Съгласно чл.131 ал.2,
т.З от ГПК считат, че предявения иск е недопустим, по следните съображения:
„Недопустима била делбата на съсобствен урегулиран поземлен имот, създаден но
реда на чл.17 ал.2 и 3 от ЗУТ, в който имало две или повече самостоятелни сгради,
които принадлежащи на отделни собственици. В случая сградите били изключени от
съсобствеността и имота бил в положение, аналогично на общите части на етажната
собственост. Той бил предназначен да обслужва отделните самостоятелни
постройки, изградени въз основа на редовни строителни разрешения. Твърди се, че
делбата на такива урегулирани поземлени имоти била недопустим, съгласно чл.34
ал.1 ЗС.( вж. П-4-64 и Р.305-91-1 ВКС- ст.154 Симеон Тасев Делба на
съсобственост второ преработено издание).
Изразява и становище в което посочва възраженията си срещу иска, на които се основават ищците, а именно: При съдебната делба на урегулираните поземлени имоти реално обособените части не могат да бъдат с размери по малки от минималните определени по чл.19 ал.1 от ЗУТ. За да бъдат включени в самостоятелни дялове, тези имоти задължително трябвало да отговарят на минималните размери, установени по ЗУТ и ЗКИР и на подзаконовите актове по прилагане на закона. С исковата молба неправилно било посочено да е възможно разделяне на съсобственото дворно място на два парцела. Не били налице изискванията предвидени в чл.17 от ЗУТ за създаване съсобствен урегулиран парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради; чл.19 ал.1 т.4 и т. 5 от ЗУТ за лице и повърхност и чл.31 ал.1 т.1 и 2 и ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ. Съгласно чл.19 ал.1 т.4 най-малко 16 м. лице и 500 кв.м. повърхност и т.5 най малко 12 м. лице и 250 м. повърхност от ЗУТ (в селата или части от тях по т.4 с преобладаващ равнинен терен наклон до 10 на сто, а преобладаващ стръмен терен над 10 на сто и т.5 от ЗУТ по § 5 т.13 отДР на ЗУТ). Второ по изискванията на чл.31 от ЗУТ за правила и нормативи за разполагане на сградите на основно застрояване - Съгласно чл.31 ал.1 т.1 от ЗУТ до страничната граница на урегулирания поземлен имот- най малко 3 метра; т. 2 до границата към дъното на урегулирания поземлен имот- най малко 5 метра. При ал.2 т.1 от чл.31 от ЗУТ при средно и високо жилищно застрояване до страничната граница на УПИ - най малко една трета от височината на сградата; т.2 до границата към дъното на УПИ - най малко 6 метра. При регулирането и застрояването на териториите и поземлените имоти на Раздел II от ЗУТ, по изискванията на чл.17 ал.2 и 3 от ЗУТ закона предвиждал: Урегулирани имоти, при влезли в сила подробни устройствени планове със създаден поземлен имот, за придобита собственост в общински имот за отстъпено право на строеж . При съществуващи самостоятелни постройки със издадената Заповед на Кмета на Общината, по чл.35 ал.З от ЗОС, се индивидуализирал в границите му УПИ № XI нов- общ. в ПИ 1316 кв. 21 по плана на с. Драгиново, общ.Велинград. По исковата молба за делба по предявения иск, не били налице изискванията за спазване на техническите нормативи. Съгласно разпоредбата на чл.200 и чл.201 от ЗУТ (Изм. ДВ. Бр.65 от 2003 год.) чл.201 ал.1 на ЗУТ- При съдебна делба на урегулиран поземлен имот с цел образуване на нови урегулирани поземлени имоти съдът изисквал становище от общинската администрация относно поделяемостта на имота. В този смисъл намира за неправилно искането да бъде назначено вещо лице относно поделяемостта на позеления имот. Настоява се на това, че Урегулирани поземлени имоти са неподеляеми, когато неможе да се изготви план за разделяне на две или повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради”. А според ал.(4) Когато урегулираният поземлен имот е неподеляем Главния архитект, изпраща свое становище в съда в 14 дневен срок от постъпването в общината искането на съда по ал.1 от 201 от ЗУТ. Така посочените норми не съответствали на фактическите данни, поради което иска за делба на урегулирания съсобствен парцел със застроените сгради в него от преди закупуването му с Договор № 726/30.10.2017год. за продажба на общински недвижим имот по реда на чл.35 ал.З от ЗОС и Договора № 727/30.10.2017 год. на УПИ. Поради което намира, че е недопустимо заявеното в исковата молба, че „Съдът е „длъжен” да предприеме действие, необходимии за изпълнение на процедурата по чл.201 от ЗУТ, а съсобствеността върху новообразувания УПИ ще бъде прекратена във втората фаза на делбеното производство. Заповедта за изменение на ПУП в този случай с влизане в сила на решението за допускане на делба.чл.201 ал.З от ЗУТ”
Ето защо и се иска съда да постанови съдебен акт с който да приеме,
че делбата на урегулирания поземлен имот е недопустима .
В с.з.
ищците, чрез пълномощника си адв.Ч., подържат предявения иск и искат допускане
на делба на дворното място с подрибни съображения в писмена защита.
В с.з. ответниците лично и чрез пълномощника си адв.З., ходържат
възражението си за недопустимист на делбата, с подробни съображения в писмена
защита.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
В с.з. ищците, чрез пълномощника си адв.Ч.,
подържат предявения иск и искат допускане на делба на дворното място с подробни
съображения в писмена защита.
В с.з.
ответниците лично и чрез пълномощника си адв.З., подържат възражението си за
недопустимист на делбата, с подробни съображения в писмена защита.
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено следното от фактическа
страна, по които факти няма спор между страните:
Не спорно, а и от представените Договор за
отстъпено право на строеж върху държавна земя от 09.10.1990г.; Заповед №
1000/09.10.1990г. за отстъпване право на строеж на М.В. /с предишно име М.В.
съгласно удостоверение за лице с различни имена/, както Строително разрешение №
84/23.08.1995г. се установява ищците през 1995г. /по време на брака си сключен
на 02.06.1991г./ да са построили двуетажна жилищна сграда в процесния имот
със ЗП от 104 кв.м.
От представената Заповед № 193/21.04.1995г.
за отстъпване право на строеж на А.В. /с
предишни имена Ц.В../ и одобрени проекти , като и скица за имота, се установява
ответниците също да са построили същия процесен имот двуетажна жилищна сграда със
ЗП от 88 кв.м.
С договор № 726 от 30.10.2017 г. вписан в службата
по вписвания гр.Велинград под акт № 196, том VII, с Вх. Per. № 2062 от
31.10.2017 г., по време на брака му с А.В., ищецът М.В. *** ½ идеална част от процесния имот УПИ XI-1316 в
кв. 21 по плана на с. Драгиново, за сумата от 2 754.60 лева, платена с фактура № **********/25.10.2017
г.,
С договор № 727 от 30.10.2017 г., вписан в
службата по вписвания гр. Велинград под акт № 195, том VII, вх. Per. № 12061 на
31.10.2017 г., по време на брака му с Ф.В.,
отвътникът А.В. *** другата ½
идеална част от процесния имот УПИ XI-1316 в кв. 21 по плана на с.
Драгиново имота за сумата от 2 942.40 лева, която била внесена с фактура №
**********/25.10.2017 г.
Видно от тези договори ищците и ответниците са
съсобственици в имота отреден за УПИ XI-1316, находящ се в с. Драгиново в кв.
21 по плана на селото целият с площ от 666 кв.м., отреден за жилищно
строителство, при съседи и граници на имота: Север- УПИ - X, изток УПИ - XVII,
юг УПИ -XVIII, XIX и XX и запад –улица,
при равни право съответно от по ½ идеална част.
От тези договори се установява, че имотът, предмет
на съсобствеността е бил закупен от
страните от общ.Велинград по реда на чл.35. ал.З от Закона за общинската
собственост.
В първата фаза на делбеното производство, съдът е
допуснал и назначил съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение
дали е поделяем процесния съсобствен недвижим имот при спазване изискванията на
ЗУТ и квотите на съделителите, чрез разделянето му на два или повече
самостоятелни имота.
По делоте е прието изготвено заключени по СТЕ от
вещото лице Б., според което имотът УПИ XI-1316, който е с площ от 666кв.м по
скица, а измерен графически от 604,50 кв.м. е поделяем на две отделни УПИ-та,
като е даден варианта за извършване на делба, съобразно правата на страните и
собствеността върху съществуващите в имота сгради, чрез създаване на улица
тупик с ширина 3,5м. и площ от 78кв.м., която да е лице към улица на втората
вътрешна сграда /собственост на ищците. При разделянето на два урегулирани
имота на процесното УПИ XI-1316, ще се образуват ови самостоятелни УПИ-та за
всяка от двете жилищни сгради, които отговарят на изискванията на чл.19, ал.1,
т.5 от ЗУТ за площ и лице на парцел.
Съобразно заключението по СТЕ съдът е дал указания
и възможност на ищците да изготвят и ппедставят одобрен ПУП за разделяне на
имота на два урегулирани поземлени имота. Те са изпълнили това и са изготвили и
внесли в Община Велинград ПУП-ПРЗ за изменение на регулацията. Но същия не е
бил разгледан от общината, а процедурата е спряна /виж Протокол
№8/20.12.2018г./
С определение на съда от 07.02.2019 г. е
разпоредено да се изпрати препис от заключение на вещото лицеБурова на Община –
гр.Велинград за даване на мотивирано заключение за поделяемост на имота, във
връзка с изпълнение на процедурата по чл. 201 от ЗУТ.
Получено е писмено Становище от Община Велинград с
вх. № 1518/27.03.2019 г. до ВлРС, с което Главния архитект на Община Велинград уведомява
съда, че съгласно чл. 201, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, общинската администрация се
произнася относно поделяемостта на УПИ, като Главния архитект на Община Велинград
дава становище, че имота е поделяем. В последствие съдът е изискал отново
конкретни параметри на поделяемост, въ връзка с коети и постъпило второ Становище
от Община Велинград с вх. № 2154/08.05.2019г. с което Главния архитект на
Община Велинград уведомява съда, че имота е поделяем. Къкм това становище е
придставена и Заповед № 1854/14.12.2018г. в която с мотивирано предписание до
страните се нарежда да бъде внесен проект за изменение на действащия план за
регулация.
В случая, се касае за делба на поземлен имот,
представляващ УПИ XI-1316, находящ се в с. Драгиново в кв. 21 по плана на
селото целият с площ от 666 кв.м., отреден за жилищно строителство. Същият е
елемент от съдържанието на кадастралната карта на с.Драгинова. В писмото е
предписано да се изпълнят процедурите на
чл. 201, ал. 3 от ЗУТ, като се осигури лице на новообразуваните УПИ, а
именно: нов УПИ XI с площ от 298,2 кв.м.; нов УПИ ХXIII с площ от 298,8 кв.м. и
улица тупик с ширина 3,5м. и площ 78кв.м. Създава се УПИ XI и ХXIII с
повърхност от над изискуемите 250кв.м, и с лице които не са под минимално
установените по закон за определените с плана за застрояване за разделения имот
характер и начин на застрояване, отговарящи на изискванията на чл.19, ал.1, т.5.
С оглед на изложеното съдът приема следното от
правна страна:
Основателността на иска за делба се предпоставя от
това да се установи по делото, че между страните е възникнала и съществува
съсобственост върху имота, предмет на
делото, да се установи основанието за възникването на съсобествеността, квотите
на съделителите. В случая се установява, че страните са съсобственици на ½ идеални части от делбения
урегилуран поземлен имот на основание договор за покупко продажба. И двете
страни са съсобственици на процесния имот при равни квоти. Това обстоятелство
не се оспорва. Установено е от доказателставта по делото и също не се оспорва, че всяка от страните е изключителен собственик върху отделна
сграда- тази на ответниците на два етажа с площ.88 кв.метра, построена в
западната част на имота по силата на отстъпено право на строеж от 95г. и тази
на ищците – на два етажа с площ 104 кв.метра, построена в източната част на
имота по силата на отстъпено право на строеж от 90 година. Сградите са
изключени от съсобствеността и принадлежат на отделните съсобсвеници на
урегулирания поземлен имот, предмет на делбата, който е общ. Същият се явява
обща част и съсобствеността върху него е неразделно свързана с отделните жилища
от сградата и Дворното място беспорно се е превърнало в обслужваща обособените
обекти обща част.
В конкретния случай обаче заключението по СТЕ е,
че процесното дворно място е поделяемо на два отделни урегулиларни имота, в
всеки от които да попада сграда индивидуална собственост на съсобствениците на
земята. Това заключение по СТЕ е еднозначно със поисканто от съда и получено
становище на главния архитект на общината за поделяемост на урегулирания
поземлен имот (нататък и УПИ) на два УПИ, във всеки един от които се намират
единствено постройките, притежавани в индивидуална собственост от всяка една от
страните по делото и предписание от главния архитект по чл. 201, ал. 3 ЗУТ съсобствениците да внесат
в общината проект за частично изменение на плана за регулация за разделяне на
урегулирания поземлен имот на два УПИ.
В случая предмет на делто е искане за допускане на
делба на дворно място в селска територия с площ 666кв. м., в който има две
самостоятелни сгради, собственост на всеки един от двамата съделители.
Безспорно е налице етажна собственост от вида хоризантална съсобственост. Но
делбата на парцела е допустима, доколкото законодателят е предвидил възможност
за разделяне на дворното място съгласно инвестиционен проект по чл. 203 (чл.
201) ЗУТ и чл. 39 ЗС. Установява се също, че има издадена Заповед по чл.201,
ал.3 от ЗУТ за представяне на инвестиционен проект ПУП-ПРЗ за разделяне на
дворното място на две УПИ-та, дори е изготвен такъв проект и внесен в община
Велинград. Освен това се установява, че е възможно без никакви преустройства
парцелът да се подели на две части, т. к. всеки от новообразуваните парцели
(УПИ) е достатъчно голям да обслужва всяка една от сградите. На този етап (във
фазата по допускане на делбата) не е необходимо този проект да е одобрен от
главния архитект. Парцелът, предмет на делбата, е по-голям от необходимата по
строителни норми обслужваща част. В настоящия случай разделянето е съобразено и
възможно с оглед строителните правила и норми и поисканата делба следва да бъде
допусната.
Напълно неоснователни съдът намира възраженията на
ответниците, че делбата е недопустима, тъй като дворното място е обща част и
поради това се подчинява на режима предвиден за етажна собственост, тъй като в
случая е налице не атажна, а хоризонтална съсобственост, за която е предвидено
изключение от общия случай с разпоредбите на чл.201 от ЗУТ.
Неоснователни са и възраженията на ответнците, че
имота –дворно място е неподеляемо, тъй като не били налице изискванията
предвидени в чл.17 от ЗУТ за създаване съсобствен урегулиран парцел, в който
има две или повече самостоятелни сгради; чл.19 ал.1 т.4 и т. 5 от ЗУТ за лице и
повърхност и чл.31 ал.1 т.1 и 2 и ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ, поради следното: Съгласно
чл.19, ал.1 т.5 от ЗУТ в селата или частите
от тях с преобладаващ стръмен терен се спазват следните размери- най-малко 12 м
лице и 250 кв. м повърхност. Това е приложимата в случая правна норма, тъй като
процесния имот се намира в с.Дорково, което е село, а и от заключение по ССЕ се
установява трена да е с денивелация от 2,30м., като ноторно известно е това
населено място, които се намира в планина да е спробладаващо стръмен терен.
Видно от предписанието в Заповедтта по чл.201 от ЗУТ на гл.архитект за двете
новообразувани УПИ-та се придвижда квадратура от по над 298кв.м., която е над
изискуемите 250 кв.м. за повърхност. Едното от тях - УПИ XI е с лице към улица от 12 м., а другото УПИ
ХXIII и с лице на улица-тупик от 3,5м, колкото е ширината на тупика, което е в
съответствие с разпоредбата на чл.81, ал.1 и 3 от ЗУТ. Разстоянието от
застрояването в новото УПИ ХXIII до регулацията разделяща го с новото УПИ XI,
при разстоние между двете сгради от 8,40м. и 5,0 до дъно на парцел е 2,40м.,
което при изискуеми 3,0м. /по чл.31,ал.1 от ЗУТ/ е точно намалено с 1/5,
каквато е нормата на чл.19,ал.4 от ЗУТ.
По отношение на квотите няма спор между страните,
а исе установи всяка от тях да има квото в съсобствеността на дворното място от
по 1/2.
Въз основа на
изложените по-горе съображения, ВлРС, V гр.с.:
Р Е Ш И :
Допуска да
се извърши делба между М.Ю.В., ЕГН: ********** и А.И.В.,
ЕГН:**********-***, от една страна и А.Ю.В., ЕГН ********** и Ф.А.В., ЕГН **********-***,
на следния имот:
- УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, означен като УПИ XI
-1316, с площ от 666 кв.м. в кв. 21 по плана на с.Драгиново, общ.Велинград,
отреден за жилищно строителство, при граници и съседи на имота: север- УПИ - X,
изток УПИ - XVII, юг УПИ -XVIII, XIX и XX и запад –улица,
при квоти: ½ идеална част общо в режим на съпружеска
имуществена общност за ищците М.Ю.В. и А.И.В. и ½ идеална част общо в режим на съпружеска
имуществена общност за ответниците А.Ю.В. и Ф.А.В.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)