Решение по дело №115/2019 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 84
Дата: 26 юни 2019 г. (в сила от 23 юли 2019 г.)
Съдия: Борислав Любомиров Чернев
Дело: 20191820200115
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Елин Пелин, 26.06.2019 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ

            при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 115 по описа за 2019г . и за да се произнесе, взе предвид следното:                  

            „В и К“ ЕООД-София, с ЕИК ……, е обжалвало Наказателно постановление № СИ-56/13.03.2019г. на началник на РО МН З.. Б. на ГД „М.Н.“, с което на  жалбоподателя е наложено административно наказание “ имуществена санкция в размер на 200 лева“ на основание чл.85, ал.2, вр. с ал.1 от  Закона за измерванията /ЗИ/, за нарушение на чл.44, т.4, вр. чл.43, ал.1 от  Закон за измерванията.

           С жалбата  са наведени твърдения, че  случаят е маловажен, което административнонаказващият орган  не е отчел, поради което на това основание  следва да  бъде отменено обжалваното  наказателно постановление.

           Наказващият орган, чрез пълномощника си по делото намира НП за правилно и законосъобразно.

           РП Елин Пелин, редовно призована за с.з., не е изпратила представител и не е  депозирала становище по жалбата.

 

           След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата  е подадена  от надлежна страна и в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, поради което същата е  допустима и следва да бъде разгледана.

Съдът намира ,че при  съставянето на АУАН, както и при издаването но обжалваното НП  не са допуснати нарушения на чл.42  и чл.57 от ЗАНН.

Настоящият състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения:             

От показанията на св. П. е видно, че  на посочената в АУАН дата  е извършила проверка на абоната в с. О., обл. Софийска  и установила, че  дружеството- жалбоподателя използва водомер   с цел търговски плащания по смисъла на чл.5 от ЗИ, който водомер имал знак  от последваща проверка от 1997 година. Тъй като  водомерите от  типа установен в обект подлежали на проверка през 6 години свидетелката констатирала, че  срокът на валидност  на проверката  за този водомер е изтекъл към месец декември на 2003 година. След тази дата нямало  нова последваща проверка. Тъй като това представлявало нарушение на чл.44 от ЗИ, съставила АУАН.

В показанията си св. С. и св. Н. сочат, че  са  били свидетели по съставянето на АУАН. По време на съставяне на акта не били направени възражения  от страна на присъстващия при съставянето пълномощник на жалбоподателя въпреки, че му било  своевременно разяснено правото да даде обяснения. Пълномощникът не е давал обяснения за причините поради които е липсвала последваща проверка  на средството за измерване.

Проверката е извършена от надлежно определени длъжностни лица, съгласно нарочна заповед на председателя на ДАМТН от 07.03.2018 година. 

Осъществен е метрологичен надзор за спазване задълженията произтичащи от използването на  средство за измерване, каквото представлява процесния водомер монтиран и намирал се в редовна експлоатация  при посочения в АУАН № 1С 234/22.10.2018г. обект.

Жалбоподателят попада в кръга от лицата използващи техническото средство водомер, като средство за измерване и задължение на дружеството е било да извърши последваща проверка / вж.чл.44 от ЗИ/. Тъй като това не е било сторено, а предходната проверка е била с изтекъл срок на валидност към  месец декември на 2003 година,  осъществен е състав на нарушение  на чл.44, т.4 от ЗИ. Това е така, защото с цитираната разпоредба в задължение на жалбоподателя е вменено да не използва техническото средство за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ и в частност по чл.43, ал.1 от ЗИ. Това изискване  законодателят въвежда по съображения за гаранция за точност и достоверност на измерванията осъществявани от техническото средство, който принцип е залегнал в Глава Първа “Общи положения“ от Закона за измерванията.    

Последващата проверка се удостоверява с нарочен знак, наличието на какъвто  не е било установено  при извършения метрологичен надзор на датата посочена в  съставения АУАН и  издаденото НП. В процесния АУАН е посочено кога е извършена последната проверка, на какъв  период от време се извършва последващата такава, както и изискването да е поставен знак  удостоверяващ последващо извършване на проверка.

С оглед въведените с жалбата съображения за наличие на предпоставките по чл.28 ЗАНН  следва да се сподели следното:

 Процесното  техническо средство за измерване   не е имало надлежен знак за  валидна последваща проверка. Такава не е извършвана в продължение на повече  от  петнадесет години. За посочения период  техническото средство е било в редовна употреба и отчитало  стойности потребена вода, чиято достоверност   се поставя под съмнение относно тяхната достоверност, до колкото именно законодателя е преценил, че за да не възникват такива  контролът върху техническото средство се осъществява   при периодичност  от  шест години. По делото не са ангажирани доказателства да е последвала техническа проверка на измервателното средство  от дата, следваща датата посочена в АУАН и НП  за дата на констатиране на нарушението. От друга страна извършеното нарушение  има характер на токова  на формално извършване. На следващо място жалбоподателят  е търговец  извършващ доставка на вода  за широкия потребител. Следователно поставянето под съмнение коректността на търговеца по отношение  вменяваните задължения за  осъществяване на периодична последваща проверка поставя под съмнения и отношенията на същия с потребителите /ФЛ и ЮЛ/ на питейна вода свързани с отчитането  и заплащането от страна на последните на потребените количества вода. Следователно нарушава се възприетия от законодателя принцип за проследимост, точност и достоверност на измерванията  /вж.чл.4 и чл.5 от ЗИ/. Ето защо настоящият състав  намира, че случая  не би могло да бъде подведен  под разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

По така изложените съображения съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана  административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.44, т.4, вр. с чл.43, ал.1 от ЗИ.

         По размера на наложената санкция

   Чл. 85, ал.2 от Закона за измерванията предвижда, че юридическо лице, което в случаите по чл. 5 използва средства за измерване, които не отговарят на изискванията по глава четвърта, или не изпълнява задълженията си по чл. 44, се налага имуществена санкция от 200 до 500 лева. В конкретния случай правилно административнонаказващият орган е определил размера на санкцията при минимума установен от закона, тъй като  от една страна  в хода на съдебното дирене не се събраха доказателства отегчаващи отговорността на нарушителя , а от друга жалбоподателят не е спазил императивната разпоредба на чл. 44, т.4 , във вр. с чл. 43, ал.1 от ЗИ.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № СИ-56/13.03.2019г. на началник на РО МН З. Б. на ГД „М. Н.“, с което на  „В и К“ ЕООД-София, с ЕИК …… е наложено административно наказание “ имуществена санкция в размер на 200 лева“ на основание чл.85, ал.2 от  Закона за измерванията /ЗИ/, за нарушение на чл.44, т.4, вр. чл.43, ал.1 от  Закон за измерванията.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –София област в 14-дневен срок от съобщението.   

                                                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: