№ 512
гр. Плевен, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря Ц. ОЛ. ЦЕНКОВ
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500656 по описа за 2022 година
С решение № 1058/14.07.2022 г. по гр.д.№ *** по описа за 2021 година на
ПлРС е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че А. М. Т.
дължи на „*** - ***" АД със седалище гр. П., сумата от 597.62 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от
01.11.2018 г. до 30.11.2020 г. и сумата от 63.64 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 03.01.2019 г. до 20.01.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК – 26.01.2021 г. до окончателното й изплащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение № 426 от 28.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 588/2021 г.
по описа на ПлРС.Осъден е на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. М. Т. да
заплати на „***-***" АД със седалище гр. П. сумата от 75 лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 430 лв.,
представляваща деловодни разноски в исковото производство.
Депозирана е въззивна жалба от А. М. Т., чрез назначения му особен
представител, срещу решение № 1058/14.07.2022 г. по гр.д.№ ***/2021 г. по
описа на ПлРС, което се обжалва изцяло.Излагат се доводи, че обжалваното
1
решение е неправилно и необосновано.Прави се искане да се отмени изцяло
обжалваното решение на първоинстанционния съд и да се постанови ново по
съществото на спора, с което да се отхвърлят предявените от ищеца „***-***"
АД със седалище гр. П. срещу ответника А. М. Т. установителни искове като
неоснователни и недоказани.
Депозирано е допълнение към въззивна жалба от А. М. Т. срещу решение
№ 1058/14.07.2022 г. по гр.д.№ *** по описа за 2021 г.Излагат се съображения
за незаконосъобразност на същото.
За въззиваемата страна „***-***" АД със седалище гр. П. процесуалният
представител изразява становище да се потвърди обжалваното решение като
правилно, обосновано и законосъобразно, като бъдат присъдени и
направените по делото разноски.
Въззивната жалба, както и допълнението към въззивната жалба, са
процесуално допустими, а по същество – неоснователни.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по
силата на чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът приема за установено
следното.
За процесния период, както се сочи във въззивната жалба, са били в
действие Наредба № 16-334/6.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) и
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Не е спорно между страните, че въззивникът А. Т. е собственик на
апартамент № 10, находящ се в гр. ***, ул. ***№ ***, вх. ***, ет. ***.
Във въззивната жалба се сочи, че въззиваемият, чиято е доказателствената
тежест, не е доказал, че абонатната станция (АС) в сградата, находяща се на
ул.“А.***“№ 1 е въведена в експлоатация съгласно нормативните изисквания,
както и не е представен технически паспорт на същата.Не е доказано, че
техниката, с която е оборудвана АС е годна да отчете реално постъпилата в
АС топлинна енергия (ТЕ), нито пък как е проведено дяловото разпределение
2
от ФДР, след като е нарушена методиката.Не е доказан и факта, че в АС има
топломер, който да отчита ТЕ за БГВ, за да я отдели от тази за отопление -
сградна инсталация (СИ) и отопление.
От заключението на ВЛ доц.д-р инж.***, което съдът възприема като
обективно и компетентно, се установява, че АС е въведена в експлоатация
съгласно действащата нормативна уредба от отоплителен сезон 1982/1983
г.Топломерът, намиращ се в АС, се проверява съгласно нормативните
изисквания на Закона за измерванията и Наредба за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, т.е. на всеки 2 години.След
промяната на Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването (изм.ДВ
бр.94/2013 г., в сила от 01.06.2014 г.) чл.34, ал.1 и ал.2 от същата, в АС са
извършвани задължителни настройки.
В сградата е предвидено отопление по проект в режима на определяне и
разпределяне на сградната ТЕ са включени 20 имота на клиенти с общ обем 2
941 куб.м.Всички те имат открити партиди във ФДР.
ВЛ е посочило, че АС има един търговски измервателен уред и един общо
водомер за БГВ.В абонатната станция има общ търговски топломер.
В методиката и на двете наредби е посочено, че ТЕ, измерена с топломер в
абонатна станция на сграда – етажна собственост, за отчетен период, е сбор
от енергията за отопление, енергията за битово горещо водоснабдяване (БГВ)
и технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция.Когато
допълването на сградните инсталации за отопление се извършва с
топлоносител гореща вода от топлопреносната мрежа, към количеството
топлинна енергия, измерена с топломера, се добавя количеството на
топлинната енергия за подгряване на водата за допълване.
На следващо място въззивникът, позовавайки се на заключението на ВЛ,
счита, че монтираните топломери CA PolluStat с фабрични № *** и № *** не
може да притежават сертификат 2WR4420-4AA17-3LBO, който отговаря на
съвсем друг топломер, отбелязан на лицевия панел.Производител на
топломерите PolluStat е фирмата SPANNER-ROLLUX GMBX, която в
момента се казва sensus -/ Sensus Metering Systems GmbH (бивш Spanner-
Pollux Gmbh) и няма нищо общо с фирма Simens.
От заключението на ВЛ инж.*** е видно, че в АС в сутерена за периода
30.03.2018 г. - 19.03.2020 г. има общ търговски топломер тип 2WR4 Nr*** на
3
фирмата Siemens.Метрологичната лаборатория, в която е проверяван
топломера, е ***-Б ЕАД (П200/14.03.2018 г.).В АС за периода 19.03.2020-
17.03.2022 г. има общ търговски топломер тип Pollustar 2WR4 Nr*** на
фирмата Siemens. Метрологичната лаборатория, в която е проверяван
топломера, е ***-Б ЕАД (П227/13.03.2020 г.).
ВЛ е посочило, че АС е работила през процесния период, с оглед на
записите на отчетните стойности от топломера и водомера за БГВ всеки
месец.Потреблението по тип разпределение на ТЕ в сградата с процесния
имот е изчислено от фирмата „***“ЕАД чрез лицензиран софтуер.Отчетът на
уредите при абоната е извършван от ФДР, като ТЕ за ап.*** е била
изчислявана за сградна инсталация съгласно нормативната уредба.
ВЛ е пояснило, че тъй като тези топломери не са били произведени от
фирмата „***“, но тя купува тази фирма, която първоначално е произвела
тези топломери, затова пише „***“, след това тя може да ги продаде.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основанията за
приложение на чл.161 от ГПК, както се сочи във въззивната жалба.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че представените с ИМ
фактури за начислени суми по партидата на въззивника са били оспорени от
него и в тази връзка въззиваемият е следвало да представи доказателства за
данни за сградата /ред.13-отопляем обект по проект на сградата; р.14 - в т.ч.
инсталирана отоплителна мощност на имотите без общите части-0,000kВт;
р.15 - инсталирана отоплителна мощност на сградата-0,000kВт; р.16-в т.ч.
инсталирана отоплителна мощност в общите части 0,000kВт, без протокол на
ОС на ЕС.В приетата по делото ССчЕ ВЛ е посочило наличие на задължения
на въззивника към въззиваемия, както и че няма представен и наличен
договор за доставка и продажба на ТЕ между страните.Наличието на такъв
установява валидно възникнало облигационно отношение.
От заключението на ССчЕ, което съдът възприема като обективно и
компетентно, се установява, че в имота има наличен 1 водомер, както и 1
брой ИРУ.ВЛ е пояснило, че се води клиентска партида -идентификация на
апартамент с абонатен номер и титуляр.На него са издавани фактури, които
са осчетоводявани в „***“.
От доказателствата по делото се установява, че между страните е налице
облигационно правоотношение, породено от сключения между тях договор
4
при Общи условия за доставка на топлинна енергия съгласно чл.150, ал.1 от
ЗЕ.
От заключението на ССчЕ се установява, че обемът по проект е 162,59 м3,
на база на който е изчислена ТЕ, отдадена от сградна инсталация.Начислено е
отопление от щранг лира в банята.
ВЛ инж.*** е посочил, че до края на месец октомври 2019 г. са включени
20 имота на клиенти с общ обем 2 941 куб.м., а от ноември 2019 г. към общия
обем на сградата е добавен обем в размер на 343,54 куб.м., но разпределената
ТЕ за него остава за сметка на „***-***" АД.
По отношение на втория посочен от въззивника компонент, то от
заключението на инж.*** е видно, че проектната мощност на отоплителните
инсталации от АС е 140 kW.Действително инсталираната мощност на
отоплителните тела в сградата за процесния период по данни на ФДР е
127,972 kW.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че ССчЕ е посочила, че
има издадени от въззиваемия фактури, като се позовава на чл.113, ал.2 от
ЗДДС, необходимостта от включване на начислените в тях суми в НАП в
ежемесечните дневници за продажби, а след като има издадени кредитни
известия за м.06.2020 г., откъде е видно, че месечните фактури за съответните
периоди помесечно са анулирани, преизчислени, внесени корекции в НАП, на
какво основание от ЗДДС се издават т.нар.“Общи фактури“.
Според чл.113, ал.2 от ЗДДС, фактурата се издава най-малко в два
екземпляра - за доставчика и за получателя.
ВЛ е посочило, че в счетоводството на въззиваемия за неговите клиенти -
физически лица в сметка 411“Клиенти“ и в дневника за продажби по ЗДДС се
осчетоводява реализираната ТЕ за месеца на един общ ред /обща фактура/ на
стойност фактурираната сума за населението за конкретния период.В инкасо
програмата по клиентската партида има всички фактури по месеци с изписани
номер, дата на създаване и стойност.Месечната фактура на процесния абонат
е част от осчетоводената обща месечна фактура за продадена ТЕ на
населението.
ВЛ е посочило, че са преизчислени суми за последния отоплителен сезон
с Решение на КЕВР №Ц-24, на стойност (-9.90 лв.), които са приспаднати от
5
фактура за м.11.2019 г.
ВЛ е пояснило също така, че когато на физически лица са издавани
фактури и те са включени в една обща сума, няма нарушение на данъчната
основа на продажбите.
На следващо място във въззивната жалба се сочи във връзка с
представената СТЕ, че уредът за търговско измерване, съгласно Решение №
768/2008/ЕО е на практика без документ за техническа проверка от
Метрологичната лаборатория на фирма *** ЕАД, тъй като същата не е
упълномощена от производителя съгласно Приложение 11 на решението,
поради факта, че не е нанесен знак СЕ, както и поради невъзможност да
отчита реално ТЕ, в съответствие с изискванията на ЗЕ, Наредба №
15/28.07.2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране,
изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство,
пренос и разпределение на ТЕ и действащата Наредба за
топлоснабдяването.Същите изискват монтиране на топломера на границата на
собственост.Позовава се и на решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к.д.№
15/2009 г.
Съгласно соченото решение № 768/2008/ЕО на ЕП и на Съвета от 9 юли
2008 г. относно обща рамка за предлагане на пазара на продукти и за отмяна
на Решение №93/465/ЕИО, маркировката „СЕ“ се нанася, преди продуктът да
бъде пуснат на пазара, само от производителя или от негов упълномощен
представител.
Маркировката „СЕ", представена в приложение II, може да бъде
нанасяна само на продукти, за които нейното нанасяне е предвидено от
конкретна разпоредба на законодателството на Общността за хармонизация и
не може да бъде нанасяна на никакви други продукти.
ВЛ инж.*** във връзка с въпроса относно това извършен ли е монтаж на
топломера в процесната сграда съгласно изискванията на ЗЕ, Наредба №15 и
Наредба № 16 за топлоснабдяването, е пояснил, че топломерът е монтиран
съгласно инструкцията на фирмата – производител на изходящата магистрала,
която отива към „*** П..По този начин, ако има някакви загуби, те са за
сметка на топлопреносната фирма.Дебитът се мери по този начин, както е
разположен топломера, на изходящия тръбопровод.
В чл.156, ал.2 от ЗЕ, на която разпоредба се позовава въззивникът, е
6
предвидено, че границата на собственост на съоръженията е спирателната
арматура преди разпределителната мрежа на сградните инсталации.
В решението на КС, на което се позовава въззивникът, е посочено, че
границата на собственост на съоръженията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия в самостоятелна сграда
или в сграда - етажна собственост, е последната спирателна арматура преди
разпределителната мрежа на сградните инсталации (чл.156, ал.2, т.3 ЗЕ).Там
се измерва топлинната енергия, постъпваща в сградата, със средствата за
търговско измерване (топломери), върху които се извършва метрологичен
контрол по реда на чл.23 и сл.от Закона за измерванията.
В чл.156, ал.3 от ЗЕ е предвидена възможност средството за търговско
измерване да бъде монтирано на място, различно от границата на собственост
по ал.2, като начинът на отчитане на ТЕ се урежда съгласно наредбата по
чл.125, ал.3.
В процесния случай е спазено изискването на фирмата производител.
Начинът на изчисление на топлинната енергия е императивно
регламентиран и той е спазен.
В тази насока във въззивната жалба се сочи, че неправилно е посочено от
ВЛ инж.***, че разпределението на ТЕ е извършено съгласно Методиката за
разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61,
ал.1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 6.4.2007 г.Съгласно
формулата по т.6.1.1 на Методиката към Наредбата количеството ТЕ,
отдадено от тръбите на сградната инсталация, не отговаря на реалното
количество ТЕ, отдадено от тези тръби.Сочи се, че не е спазен Стандарт БДС
EN 834.
ВЛ инж.*** в т.14 от заключението си е посочил в тази насока, че
количеството ТЕ СИ е дадено в Таблица 3 ТР в АС са пресметнати съгласно
методиката, изготвена от колектив с председател проф.А.К..Отчетът на
показанията на общия топломер в АС и техническия и нормативно обоснован
технологичен разход са отразени във фактурите на клиентите.ТР са извадени
от показанията на общия топломер, а останалата ТЕ е разпределена от ФДР
съгласно нормативната уредба.ТР в АС са за сметка на въззиваемия.
В т.2, т.3 и т.4 от заключението си ВЛ е посочило, че са спазени
7
изискванията на стандарт БДС EN 834.
Във въззивната жалба се сочи също така, че е направено искане по чл.190,
ал.1 от ГПК въззиваемият да представи „Методика за определяне на
технологичните загуби от „*** П.ЕАД на проф.Ал.К., но такава не е
представена.
В отговора на ИМ е направено такова искане и то е уважено.
ВЛ е посочило, че при въззиваемия има два тома, за всяка АС се изчисляват
загуби.Те са постоянни, тъй като е прието, че температурата в абонатното не
се изменя, изчисленията са направени от колектив и използват тия топлинни
загуби в зависимост от ТЕ, която преминава.Реално използва препоръките на
Методиката.Той е гледал тази методика.Тя няма одобряване от КЕВР.
Съгласно чл.190 от ГПК, непредставянето на документа се преценява
съгласно чл.161 от ГПК.В процесния случай Методиката не е представена по
делото, но вещото лице се е запознало с нея.
По отношение на доводите, изложени в допълнението към въззивната
жалба, следва да се посочи следното.
Във връзка със заключението на ССчЕ, обстоятелството, че възиваемият
не сключва индивидуални договори с битови потребители, тъй като
продажбата на ТЕ от топлопреносното предприятие на клиенти на ТЕ за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, което е
и съгласно чл.150 от ЗЕ, бяха изложени доводи.
В чл.153, ал.1 от ЗЕ, на която разпоредба се позовава въззивникът, е
посочено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, т.е. не
е включено соченото условие -когато между тези трети лица и
топлопреносното предприятие е сключен договор.
Сочи се също така, че няма сключен и представен договор между
представителя на етажната собственост и „*** П.ЕАД, както и че няма
сключен и представен договор между представителя на етажна собственост и
8
ФДР „***“ЕООД, т.е. безспорно няма налични реални облигационни
отношения нито между етажната собственост и „*** П.ЕАД, както и между
етажната собственост и „***“ЕООД.
Редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството
топлинна енергия в сградата - етажна собственост, както и отговорността при
неизпълнение на задълженията, са част от задължителното съдържание на
публично известните общи условия към договора за продажба на топлинна
енергия, одобрявани от КЕВР (чл.150, ал.1 ЗЕ), което не може да се отклонява
от регламентацията в ЗЕ, Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение на топлинната
енергия в сгради - етажна собственост (Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по т.д.№ 2/2017 г., ОСГК).
Относно изискуемостта на втория договор, то такъв е представен - договор
от 29.08.2007 г., сключен с „***“ЕООД, което е лице, регистрирано по
чл.139а от ЗЕ.
На следващо място се сочи, че „*** П.ЕАД и ФДР“***“ЕООД нямат
сключени договори нито с ЕС, нито с битовите клиенти съгласно ЗЕ.
В чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ, на който се позовава въззивникът, е предвидено,
че продажбата на ТЕ се извършва на основание писмен договор при общи
условия, сключен между доставчик на топлинна енергия и клиенти в сграда -
етажна собственост.
Представени са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „***-П.ЕАД.
Чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ е неприложим в процесния случай, тъй като той се
отнася до писмени договори при общи условия относно продажбата на ТЕ,
сключени между доставчик на ТЕ (по чл.149а, ал.2 от ЗЕ) и клиенти в сграда -
ЕС.
Тъй като въззиваемият няма горепосоченото качество, а той е
топлопреносно предприятие, се прилага чл.150 от ЗЕ.
В допълнението към ВЖ се сочи също така, че консумирането на ТЕ се
извършва само и единствено въз основа на писмен договор (чл.138, ал.1 от ЗЕ
и чл.29 и чл.36 от Наредба 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху
9
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочени в чл.153,
ал.1 от ЗЕ клиенти на ТЕ за битови нужди, „дължащи цената на доставената
топлинна енергия по сключен с топлопреносното предприятие договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия, съставляващи неразделна част от договора“.Позовава се и на чл.130
от ГПК.Съдът е длъжен да установи правния интерес, което е основна и
абсолютна предпоставка за допустимостта на иска.При липса на писмен
договор за продажба на ТЕ, сключен между страните, ИМ следва да бъде
оставена без разглеждане.
Чл.138, ал.1 от ЗЕ предвижда, че присъединяването на производителите и
клиентите към топлопреносната мрежа се осъществява въз основа на писмен
договор с топлопреносното предприятие при условията и по реда на
наредбата по чл. 125, ал. 3.
АС е въведена в експлоатация от отоплителен сезон 1982/1983 г., т.е.
преди влизането в сила на ЗЕ - обн.ДВ бр.107/9.12.2003 г.
Предявеният иск е процесуално допустим и правилно
първоинстанционният съд не е приложил чл.130 от ГПК.
На следващо място въззивникът се позовава на заключението на СТЕ, като
относно изложените доводи в допълнението на въззивната жалба по
посочените точки от заключението.
По поставения въпрос в т.2 се сочи, че ВЛ е отказало отговор.Сочи се, че
няма монтиран топломер за измерване на ТЕ за БГВ.Позовава се и на чл.68,
ал.1, т.1 и т.2, ал.2 и ал.5 от НТ 16-334/2007 г.
ВЛ е отговорило на поставените му задачи в т.2, като е посочил, че за
работата на АС на ул.А.*** № *** се вземат впредвид записите на отчетните
стойности от топломера всеки месец.Посочил е също така, че цената на ТЕ 1
MBт.ч на въззиваемия за всеки от периодите е утвърдена от
КЕВР.Разпределението на ТЕ за АС е дадено в таблица 1.Топломерът измерва
точното количество ТЕ, постъпило към сградата.
АС има и един общ водомер за БГВ.Цената на БГВ се определя от
количеството ТЕ, необходима за подгряване на студената вода.На стр.8 от
заключението си ВЛ е посочило начина на изчисленията.
Относно въпрос 3 въззивникът сочи, че ВЛ инж.*** е отказал да отговори
10
конкретно на този въпрос.
ВЛ е посочило, че има такъв топломер, намиращ се в процесната АС,
който измерва точното количество ТЕ, постъпило към сградата.
Относно въпрос 4 се сочи, че въпросът е как ФДР „***“ ЕАД е изчислила
делът на ТЕ на имота от отдадената ТЕ от сградната инсталация.
ВЛ е посочило, че ТЕ, отдадена от сградната инсталация, се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти по проект, като в таблица 3 са дадени данните от
изчислената сградна инсталация на сградата.Според представител на ФДР
коефициентите на максимален специфичен разход са сметнати съгласно
стандарт БДС EN 834.
Сочи се, че по реда на чл.190 от ГПК е направено искане да се представи
протокола за избор на процесната ФДР като лице по чл.139б, ал.1 от ЗЕ от ОС
на ЕС с административен адрес гр.Плевен, ул.А.*** № ***, задължителен
след 01.06.2014 г. вследствие изменение и допълнение на Наредба 16-334 от
2007г. - обн.ДВ бр.94/29.10.2013 г.
В процесния случай е представен договор от 29.08.2007 г., т.е. преди
измененията в законодателството през 2013 г.Видно е от обективираното в
чл.1, ал.3 от същия, че срокът му е бил определен на пет години, като е
предвидено автоматичното му продължаване в случай, че никоя от страните
не заяви искане за прекратяване на договора в едномесечен срок преди
изтичане на срока, както сочи въззиваемият.
Сочи се също така от въззивника, че ВЛ не е разяснило коефициент 0.15
какво означава.
ВЛ е посочило в заключението си, че 0,15 е коефициентът, отчитащ дела
на инсталираната мощност на сградната инсталация спрямо общата мощност
на отоплителната инсталация.
Относно въпрос 5, на който се позовава въззивникът, ВЛ е отговорило в
заключението си на него, като е посочило, че АС е въведена в експлоатация
през 1982 г. съгласно действащата нормативна уредба.При присъединяване на
сградата - етажна собственост към топлопреносната мрежа, проектната
мощност е според топлотехнически проект.
Относно въпрос 6, на който също е налице позоваване в допълнението на
11
въззивната жалба, ВЛ е отговорило, че проектният отоплителен товар на
сградата се определя от проектанта на вътрешно отоплителна инсталация.АС
е въведена в експлоатация от отоплителен сезон 1982/1983 г.
Следователно сочената от въззивника Наредба №15 от 28 юли 2005 г. за
технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация
на обектите и съоръженията за производство, пренос и експлоатация на
обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на
топлинна енергия не се прилага в процесния случай, тъй като съгласно §3 от
ПРЗ на същата тя влиза в сила за строежи, чието проектиране започва 9
месеца след обнародването й в ДВ - обн.ДВ бр.68/19.08.2005 г.
По въпрос 7, ВЛ е посочило, че не са предоставени данни, характериращи
типа на сградата.Действителният отоплителен товар на сградата и
денградусите се използват за определяне на количество ТЕ, отдадена от
сградната инсталация съгласно методиката, залегнала в Наредбата за
топлоснабдяването.
По въпрос 9 от заключението, ВЛ е посочило, че ТР са намалени от
показанията на общия топломер, а останалата ТЕ е разпределена от ФДР
съгласно нормативната уредба.
По отношение на техническите характеристики на монтираните
топлообменници, характеристиките е виждал в методиката на
проф.Кюри.Параметрите са нанесени на тези топлообменници.Те са
регулируеми.
На въпрос 10, ВЛ е отговорило в заключението си.Тъй като АС е въведена
в експлоатация от отоплителен сезон 1982/83 г., то съдът приема, че няма
технически паспорт на същата.
На въпрос 11, ВЛ е посочило в заключението си, че след промяната на
посочената Наредба, влязла в сила от 01.06.2014 г. - чл.34, ал.1 и ал.2, са
извършвани задължителните настройки.
В посочените алинеи от Наредбата не е предвидено съставянето на
сочените от въззивника протоколи: за извършена настройка на абонатната
станция чрез промяна на разхода на топлоносителя и протокол от направено
заснемане с термографска апаратура.
Относно въпрос 13, ВЛ е посочило в заключението си, че мощността на
12
щранг-лирите (700 Вт) е определена при температура на топлоносителя вход
90 градуса С и изход и 70 градуса С.
По въпрос 14, ВЛ е посочило че количеството СИ е дадено в таблица 3.За
процесния период технологичните разходи са дадени на таблица 1.Средната
месечна температура на топлоносителя в подаващата и връщащата
магистрала за съответния отчетен период са дадени в таблица 4.
ВЛ е посочило, че количеството топлинна енергия Qu, kWh, отдадена от
сградната инсталация, се определя от лицето по чл.139, ал.1 от ЗЕ,
извършващо дяловото разпределение, съгласно т.6.1.1 от Методиката към
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Както се посочи по-горе, за процесния период са били действащи две
наредби, като ВЛ се е позовало на втората, но и в двете Наредби е посочено,
че количеството топлинна енергия Qu, kWh, отдадена от сградната
инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите
по проект.
Относно въпрос 15, ВЛ е посочило в заключението си, че
топлопреносното предприятие е предоставил на топлинния счетоводител
еднократно или при настъпила промяна данни за:общата проектна мощност за
отопление на сградите; отопляемия обем на сградите и на имотите; клиентите
и вида на потреблението.Освен това ежемесечно са дадени данни за:
енергията, отчетена от общия топломер за разпределение за всеки месец;
количеството на студената вода, отчетено по водомер за студена вода пред
подгревателя за битово горещо водоснабдяване; средната външна
температура за съответния месец; броя на дните с топлоподаване;
денградусите за съответния месец, температурен коефициент за битово
горещо водоснабдяване.
Ето защо неоснователно се сочи от въззивника, че Вл е отговорило с
общи теоретични постановки от определени нормативни документи без
конкретика.
По въпрос № 17 ВЛ е посочило, че температурата на подаващата и
връщаната вода на топлоносителя в АС е дадена в таблица 4.
По делото са представени от ФДР са представени обобщена справка за
процесния период от подробни месечни справки за същия.
13
Относно въпрос 18, ВЛ е посочило, че температурата на подаваната и
връщаната вода, специфичния разход за подгряване на гореща вода и
коефициенти на отношението на показанията на общия водомер към сумата
на показанията на индивидуалните водомери са дадени в таблица 5.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че не са налице основания за
отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати
на въззиваемия разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 100
лв. на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1058/14.07.2022 г. по гр.д.№
20213330102579 по описа за 2021 година на Плевенски районен съд.
Осъжда въззивникът А. М. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.“*
***“№ ***, ап.***, да заплати на въззиваемия „*** - ***" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.П., Източна индустриална зона № ***,
разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14