РЕШЕНИЕ
№ 284
гр. К., 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря ХРИСТИНА К. КОМИТОВА
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510102** по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за делба на недвижим имот с правно основание чл.341 и сл. от ГПК
във връзка с чл.69 от ЗН.
Ищците твърдят, че с ответниците са наследници на общия им наследодател
Т.П. К., с ЕГН **********, починал на 18.10.2012 г. От него наследили
следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ******, с площ от
674 кв.м., находящ се в с.Е., общ. К., ул.“Т.“ №** по КККР, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана, начин на ползване - ниско
застрояване, заедно с построените в него: - жилищна сграда - еднофамилна, с
идентификатор ******.1, на два етажа, със застроена площ от 69 кв.м; - друг
вид сграда за обитаване, с идентификатор ******.2, на един етаж, със
застроена площ от 50 кв.м; - постройка на допълващото застрояване, с
идентификатор ******.3, на един етаж със застроена площ от 70 кв.м; -
постройка на допълващото застрояване, с идентификатор ******.4, на един
етаж със застроена площ от 20 кв.м; при граници и съседи - имоти с
идентификатори: ******, ******, ****** и ******. Гореописаният имот
представлявал: дворно място от 580 кв.м., отредено УПИ *** в квартал ** по
плана на с. Е., общ. К., заедно с построените в него къща, гараж и склад. Тъй
като не могли да постигнат извънсъдебно споразумение относно подялбата
му, предявяват иск за съдебната му делба. Заявяват, че на 28.08.2000 г.
общият им наследодател Т.П. К. придобил собствеността върху имота като го
закупил. Към момента на смъртта си, той бил разведен, като единственото му
дете И.Т. К., с ЕГН-**********, починал преди него през 1995 г., без да
остави наследници, поради което се наследявал от неговите живи братя и
сестри, а починалите се замествали от техните наследници. През 2014 г.
трима от наследниците на Т.П. К. - М.П. Д.а, с ЕГН-********** - негова
сестра, Г.П.В., с ЕГН-********** - негова сестра и К.П. К., с ЕГН-
**********-негов брат се отказали от неговото наследство. По тази причина
1
първите две от горните лица, както и наследниците на третото лице, не
наследили общият наследодател и нямали дял от неговото наследство, а от
там и от делбения имот. Затова наследници на Т.П. К. са Т. СТ. П., с ЕГН-
**********, П. СТ. П., с ЕГН-**********, М. СТ. П., с ЕГН-********** и В.
СТ. Б., с ЕГН-**********, които са деца на починалата му сестра В.П. П.а, с
ЕГН-**********; - К. Т. Б., с ЕГН-********** и Д. Т. ИЛ., с ЕГН-**********,
които са деца на починалата му сестра З.П.П., с ЕГН-**********; - П. Г. К., с
ЕГН-********** и К. Г. КЮП., с ЕГН-**********, като деца на починалия му
брат Г.П. К., с ЕГН-**********; - Г. КР. К., с ЕГН-**********, като син на
починалата му сестра Я.П. К.а, родена на 11.09.1939 г. и починала на
08.04.1968 г. –както и ЦВ. ХР. К., с ЕГН-********** и М. ХР. К., с ЕГН-
********** като деца на починалият му брат Х.П. К., с ЕГН-**********.
Считат, че дяловете в делбения имот са както следва: Децата на починалата
сестра на общия наследодател - В.П. П.а, с ЕГН-**********: Т. СТ. П., с ЕГН-
********** - 1/20 ид.част, П. СТ. П., с ЕГН-********** - 1/20 ид.част, М. СТ.
П., с ЕГН-********** - 1/20 ид.част, В. СТ. Б., с ЕГН-********** - 1/20
ид.част. Децата на починалата сестра на общия наследодател - З.П.П., с ЕГН-
**********: К. Т. Б., с ЕГН-********** - 2/20 ид.части, Д. Т. ИЛ., с ЕГН-
********** - 2/20 ид.части. Децата на починалия брат на общия наследодател
- Г.П. К., с ЕГН-**********: П. Г. К., с ЕГН-**********2 - 2/20 ид.части, К. Г.
КЮП., ЕГН-********** - 2/20 ид.части; Детето на починалата сестра на
общия наследодател - Я.П. К.а, родена на 11.09.1939 г., починала на
08.04.1968 г.: Г. КР. К., с ЕГН-********** - 4/20 ид.части; Децата на
починалият брат на общия наследодател - Х.П. К., с ЕГН-**********: ЦВ.
ХР. К., с ЕГН-********** - 2/20 ид.части, М. ХР. К., с ЕГН-********** - 2/20
ид.части. Молят съда да допусне до делба следният недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор ******, с площ от 674 кв.м., находящ се в
с.Е., общ.К., ул.“Т.“ №**, по КККР, с трайно предназначение на територията -
урбанизирана, начин на ползване - ниско застрояване, заедно с построените в
него: - жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор ******.1, на два
етажа, със застроена площ от 69 кв.м; - друг вид сграда за обитаване, с
идентификатор ******.2, на един етаж, със застроена площ от 50 кв.м; -
постройка на допълващото застрояване, с идентификатор ******.3, на един
етаж със застроена площ от 70 кв.м; - постройка на допълващото застрояване,
с идентификатор ******.4, на един етаж със застроена площ от 20 кв.м; при
граници и съседи - имоти с идентификатори: ******, ******, ****** и
******, който по стар идентификатор е дворно място от 580 кв.м.,
представляващ УПИ *** в квартал ** по плана на с. Е., общ. К., заедно с
построените в него къща, гараж и склад, при следните квоти: Т. СТ. П., с
ЕГН-********** - 1/20 ид.част, П. СТ. П., с ЕГН-********** - 1/20 ид.част,
М. СТ. П., с ЕГН-********** - 1/20 ид.част, В. СТ. Б., с ЕГН-********** -
1/20 ид.част, К. Т. Б., с ЕГН-********** - 2/20 ид.части, Д. Т. ИЛ., с ЕГН-
********** - 2/20 ид.части, П. Г. К., с ЕГН- **********2 - 2/20 ид.части, К. Г.
КЮП., ЕГН-********** - 2/20 ид.части, Г. КР. К., с ЕГН-********** – 4/20
ид.части, ЦВ. ХР. К., с ЕГН-********** - 2/20 ид.части и М. ХР. К., с ЕГН-
********** - 2/20 ид.части.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът Д.
Т. ИЛ. заявява, че е наследник на Т.П. К. и не възразява имотът да се подели
при определяне по надлежния ред на квотите на наследниците.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ЦВ. ХР. К. не е подала отговор на
исковата молба. В откритото заседание оспорва иска като недопустим и
2
неоснователен.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът
М. ХР. К., оспорва допустимостта и основателността на иска. Заявява, че
ищците и третият ответник нямали активна легитимация за предявяване на
иска. Процесният имот, заедно със сградите в него бил придобит по давност
от бащата й Х.П. К., което било обективирано в нотариален акт за
констатиране право на собственост №**, том II, рег. №**, дело №**2014 г. от
07.07.2014 г. на Нотариус П.К., с рег.№** в НК, с район на действие Районен
съд - К.. Първоначално имотът е бил собственост на общите наследодатели
К.Б. К. и П. Г. К., бивши жители на с.Е., които били нейни баба и дядо, На 18
юли 1979 г. всички наследници на горните наследодатели, в качеството си на
съделители се спогодили и подписали делбен протокол за доброволна
съдебна делба и същият ден и получили припадащата им се част от имота в
пари, отразено в протокол от съдебно заседание от 18.07.1979 г. по гр.д.
№697/1979 г. по описа на Казанлъшкия районен съд. През 1994 г. се
извършила продажба, като Т.П. К. прехвърлил процесният имот на брат си,
последният неин баща Х.П. К., за което бил съставен нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №**, том IV, дело №1134/1994 г. на
Казанлъшки районен съдия. През 2000 година, родителите й Й. П. К. и Х.П. К.
продали на чичо й Т.П. К. процесния имот с нотариален акт за продажба на
недвижим имот №**, том I, рег.№**, дело №**/2000 г. от 28.08.2000 г. на
Нотариус М.П. с рег. №*45 в НК. След като Т.П. К. починал на 18.10.2012 г.,
всички живи братя и сестра, с изключение баща й, към момента на смъртта му
се отказали от наследството, като отказите им били вписани в особената за
това книга на Казанлъшкия районен съд. Причината била, че докато са били
живи всички братя и сестри са се договорили, имотът един ден да остане за
най-малкия син Х.П. К., имайки предвид, че са получила уравнение в пари за
наследствените си дялове от родителите си. Това била причината баща й Х.П.
К. да обективира това волеизявление на своите братя и сестри в нотариален
акт за констатиране право на собственост № **, том II, рег. №**, дело
№**2014 г. от 07.07.2014 г. на Нотариус П.К., с рег.№** в НК. Твърди, че
имотът се е владял от баща й и сестра й, а по-късно и от тях двете
необезпокоявани от никого- нито от ищците, нито от третия ответник. От
тогава и до настоящия момент със сестра си й били със знанието, че са
единствени собственици на имота, останал им в наследство от баща им и го
владеели като такъв. В този имот, баща им полагал грижи по издръжката и
гледането на чичо им Т.П. К., докато бил жив. Считайки имота за свой
правили подобрения в него. Затова, че процеснитя имот не бил съсобствен
между нея, сестра й от една страна и ищците и третия ответник от друга,
водело до извода, че липсвала активна материалноправна легитимация за
предявяване на иска. По тази причина, счита искова претенция за
недопустима и неоснователна.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:
Съгласно заверено копие на удостоверение №049/04.03.2020 г. на кметство
с.Е., общ.К., Т.П. К., с ЕГН-**********, семейно положение-разведен, е
починал на 18.10.2012 г. и след смъртта си оставил следните по закон
наследници: 1.И.Т. К.- син, починал на 18.10.1995 г.; 2.В.П. П.а -сестра,
починала на 12.07.2008 г. с наследници: 2.1.Т. СТ. П.-син, 2.2.П. СТ. П.-син,
2.3.М. СТ. П.-дъщеря и 2.4.В. СТ. Б.-дъщеря; 3.З.П.П.-сестра, починала на
28.10.1989 г. със законни наследници: 3.1К. Т. Б.-дъщеря и 3.2Д. Т. ИЛ.-син;
4.Г.П. К.-брат, починал на 30.10.2003 г. със законни наследници: 4.1.П. Г. К.-
3
син и 4.2.К. Г. КЮП.-дъщеря; 5.Г.П.В.-сестра; 6.К.П. К.-брат, починал на
01.08.2018 г. със законни наследници: 6.1.С.С. К.-съпруга, 6.1.1 П.К. К.-син и
6.1.2 С.К. К.-син; 7.Я.П. К.а-сестра, починала на 08.04.1968 г. със законни
наследници: 7.1.Г. КР. К.-син; 8.М.П. Д.а-сестра; 9.Х.П. К.-брат, починал на
04.04.2019 г. със законни наследници: ЦВ. ХР. К.-дъщеря и М. ХР. К.-дъщеря.
От представения в заверено копие протокол от 18.07.1979 г. по гр.д.
№697/1979 г. по описа на РС-К. е видно, че с определение съдът е одобрил
постигната спогодба, с която останалия в наследство от наследодателите К.Б.
К. и П. Г. К. недвижимия имот: дворно място от 580 кв.м. с всички постройки
и подобрения в него, находящ се в с.Е., общ.К., за който е отреден парцел V-
**, в КВ.**, а по стария план парцел **-**, кв.** по плана на селото при
съседи /посочени/ е даден в дял на Т.П. К. от с.Е., а всички останали
съделители са получили от съделителя Т.П. К. припадащата им се част от
имота в пари.
С договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №**, том 4, д.
№1134/ 26.04.1994 г. на КРС, Т.П. К. продал на брат си Х.П. К. собствения си
недвижим имот: дворно място от 580 кв.м., за което е отреден парцел V-**, в
КВ.** по плана на с.Е., об.К., с построените в него къща къща и гараж със
склад.
С договор за продажба, обективиран в нотариален акт №**, том I, рег.№**,
дело №**/2000 г. по описа на Нотариус М.П. с рег.№*45, вписан с вх.№2460
от 28.08.2000г., акт №**, том V, дело №**62/2000 г. в Служба по вписвания–
К., на 28.08.2000 г. Х.П. К. и Й. П. К. продали на Т.П. К. следния недвижим
имот: дворно място от 580 кв.м., за което е отреден парцел V-**, в КВ.** по
плана на с.Е., об.К., с построените в него къща и гараж със склад, при съседи
/посочени/.
По делото е представен и нотариален акт №**, том II, рег. №**, дело
№**2014 г. от 07.07.2014 г. на П.К., нотариус, с рег.№** в НК, с район на
действие Районен съд – К., с който Х.П. К. е признат за собственик, по
наследство от Т.П. К. б.ж. на с.Е., на недвижимия имот: Поземлен имот с
идентификатор ******, с площ от 674 кв.м., находящ се в с.Е., общ.К., ул.“Т.“
№**, по КККР, с трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на ползване - ниско застрояване, заедно с построените в него: -
жилищна сграда - еднофамилна, с идентификатор ******.1, на два етажа, със
застроена площ от 69 кв.м; - друг вид сграда за обитаване, с идентификатор
******.2, на един етаж, със застроена площ от 50 кв.м; - постройка на
допълващото застрояване, с идентификатор ******.3, на един етаж със
застроена площ от 70 кв.м; - постройка на допълващото застрояване, с
идентификатор ******.4, на един етаж със застроена площ от 20 кв.м; при
граници и съседи - имоти с идентификатори: ******, ******, ****** и
******, представляващ стар идентификатор е по документ за собственост:
дворно място от 580 кв.м., представляващ УПИ *** в квартал ** по плана на
с. Е., общ. К., заедно с построените в него къща и гараж със склад.
Видно от заверени копия на скица №15-291330/19.03.2021 г. и удостоверение
изх.№**********/29.03.2021 г., находящият се в с.Е., общ.К., ул.“Т.“ №**
недвижим имот с планоснимачен номер ** в квартал **, УПИ парцел V-**,
одобрен през 1970 г., понастоящем е поземлен имот с идентификатор ******
по КККР на с.Е., одобрени със Заповед №РД-18-97/30.12.2009 г. на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 11.02.2020 г., е с
площ: 674 кв.м.
4
Приети са 3 бр. заверени копия на удостоверения с изх.№654/02.04.2014 г.,
изх.№660/03.04.2014 г. и изх.№699/10.04.2014 г. на РС-К., от които се
установява, че в особената книга за отказ от наследство, водена в РС-К. са
вписани на 01.04.2014 г. откази на Г.П.В., М.П. Д.а и К.П. К. от наследството
на Т.П. К., б.ж. на с.Е., общ.К., починал на 18.10.2012 г.
По делото са разпитани две групи свидетели: М. Д.а М., Т.А.П. и Н. Д. Б. на
ищците и свидетелите Ю.Р.Н. и А.Р.В. на ответниците М.К. и Ц.К..
В показанията си свидетелите Т.А.П., М. Д.а М. и Н. Д. Б., сочат, че от 70-те
години до смъртта си Т. К. е живял в процесния имот. Първоначално със
семейството си, а след развода със съпругата си, сам. След смъртта на Т. К.,
ЕК.К. и съпругът й поддържали имота, обработвали двора до 2016 г., когато
сестрата на Т. К.- М. Д.а им забранила. Имотът посещавал и Х. К. /“… Т. К. е
чичо на К.К.. Той живееше в неговата си къща, до училището в с. Е., откакто
направи къщата. Някъде от края на 70-те години, той си живее в тази
къща….С първата си жена той се разведе, имаше син, който почина в гр.В.,
живееше на семейни начала с друга жена, разделиха се и последно живееше
самичък….Никой друг не е живял при него. ..След смъртта на Т., К. и И. К.и
обработваха дворчето и дръвчетата... Знам, че Т. беше собственик на къщата,
не знам някой друг, да е бил собственик…Не съм виждал някой в къщата.
..Виждал съм К. и И. много често, може би през седмица, 4- 5 пъти месечно,
било е събота и неделя, защото през седмицата ходя на работа…св.Т. П.; “..Т.
живееше в къщата..Живееше със сина си, но синът му почина. Някаква жена
живееше с него. Преди да почине, живееше сам. Не съм виждал никой друг в
къщата…След смъртта на Т., виждал съм И. К., който е мъж на К. и К. съм
виждал също. Виждал съм И. да реже асмата, да обръща двора, да чистят
двора. Тези хора съм ги виждал 4-5 пъти в месеца поне. Беше се запалило
нещо, чистиха с някакво камионче…След като почина Т., виждал съм С. К. в
двора…След пожара, камиончето, което видях беше с И., мъжът на К.. Не
познавам братът на Т. - Х...“св.Н. Б.; “.. Т. почина преди 10-тина години.
Никой не е живял в къщата, преди да почине той. След като почина, съм
виждала в къщата за по 1-2 часа или за 1-2 дена брат му Х.. Виждала съм го
три пъти. Не знам дали е преспивал. Виждала съм колата му пред къщата. …В
къщата съм виждала К. и И.. К. К. е негова племенница. К. и И. бяха
постоянно заедно, преди да почине Т.. Те поддържаха двора и къщата след
смъртта му. Преди това му помагаха във всичко. Дърва са му рязали, двора
поливаха, копаеха, пийваха си ракийка, както върви едно ежедневие. След
смъртта са ходили всеки ден, аз лично съм ги виждала много често. ..Това е
било, докато дойде сестрата на Т. – М., която започна да забранява на К. и на
И. да посещават къщата. По нейните думи, които аз съм чувала. М. ми е
казвала лично, че къщата е нейна. Казваше ми: „Къщата е моя, каквото аз
кажа, това ще става!“. М. живееше в селото, в с.Е... Това ми е казвала преди
5-6 години. Показвала ми е и ключа, с който е отваряла вратата. От преди 5-6
години, никой не посещава имота, пустеещо е мястото. Не съм виждала
дворът обработен. М. имаше ключ и за входната врата и за къщата... Колата,
която беше на пътя, не знам кой е собственикът, но колата я караше Х., братът
на Т...“св. М. М./. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като
впечатленията им са преки и непосредствени.
Съгласно показанията на свидетеля Ю.Р.Н., от 2012г. до смъртта си, Х. К.
живял в процесния имот, а преди това той живял в него с Т. К.. При две от
посещенията си помагал на Х. К. в гроздобера, пренасяли дърва и вършили
„разни работи“. Х. К. зимувал в имота. През м.януари 2020 г. се обадили на
5
М.К., че имало пожар в къщата. На другия ден отишли в имота. Прозорец на
къщата бил счупен. Видели, че пердето, мокета, фотьойл и дИ.а в дневната
били изгорени. Ремонтът направил той. М.К. пратила пари на братовчед си
С., за да купи стъклопакети. С М.К. почистили, а К. К. им помагала.
Изнасяли боклука с количка и на ръце. К. К. намерила камионче за
изхвърляне на боклуците от къщата. Ц.Х. и М.Х. си разделили парите за
ремонта./“.. Четири години живяхме с М.К. на семейни начала..През 2016г.
пътувахме за морето и по път, минахме през с.Е.. Тогава се запознах с бащата
на М.К. - Х. К.… От 2012г. до смъртта си Х. К. живееше в тази къща..живял е
преди това с Т. К.. Това знам от М.… оставали сме 1-2 пъти…Никой не е
гонил Х. от имота. Това го знам от Х.. Единствено е имал проблеми със
сестра си М., с която се е скарал….преди да почине 2019г. последните дърва
мисля, че К. К. ги продадоха или вземаха. Те поеха ангажимента да почистят
гаража….. От март месец 2020г. не живеем с М.… Бившата втора съпруга на
Х., живее в гр.С. в „Д.“. Х. беше адресно регистриран там. Работеше като
„шофьор“ в една фирма на повикване... Виждал съм го в гр.С. с автобус…За
пръв път съм виждал Х. в края на август месец 2018г.. Повече от четири пъти
съм виждал Х.. По време на ремонта ние спахме при К. К., защото в къщата
нямаше къде да се спи. Спали сме при нея два или три пъти. Х. прехвърлил
имота отново на брат си, заради подялба при развода с Д., за да нямат
претенции нейните деца и неговите деца към имотите на другия…“/. Съдът
кредитира показанията на този свидетел с изключение на частта им относно
обстоятелството, че Х. К. е живял в процесния имот до 2019 г., тъй като са по
разказ на ответника М.К..
В показанията си св.А.Р.В. сочи, че посетила веднъж имота в с.Е. и там се
запознала с бащата на М.К.- Х.. Стояли няколко часа и му помогнали да обере
гроздето. През 2019г. на струването на шест месеца от смъртта на Х. К. била с
М.К. и брат си Ю.Н. в имота. Останали три дни. Вадили картофи, прибрали
гроздето и подготвили струването.
По делото е прието заверено копие на уведомително писмо рег.№**4000-
27617 от 24.09.2021 г. на РУ-К., ОД на МВР-С..
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Предмет на делбата е наследствен жилищен недвижим имот, находящ се в
с.Е., общ.К., на ул.“Т.“ №**. Имотът е бил лична собственост на Т.П. К.
придобит на 28.08.2000 г. на основание възмездна сделка.
Право на собственост върху недвижим имот се придобива по давност при
условията на чл.79, ал.1 от ЗС с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Основните признаци на владението са обективен и субективен.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху
вещта и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират
власт върху имота по съдържание като на собственик, а субективният елемент
на владението е намерението за своене. Само фактът на упражняване на
фактическа власт от единия сънаследник върху целия имот в продължение на
повече от 10 години, не е достатъчен за извод за осъществено владение като
придобивно основание. Този сънаследник се счита владелец на своята
идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници-
съсобственици на имота. За да породи придобИ.е по давност на чуждите
идеални части, промяната на намерението като волеви акт предполага външна
изява, доведена до знанието на останалите наследници-съсобственици чрез
извършването на такива действия, които създават сигурност, че съвладелецът
6
е установил изключителна фактическа власт върху вещта, отричайки правата
им. Разпоредбата на чл.69 от ЗС предполага наличието на намерение за
своене, но тази законова презумпция не намира приложение в отношенията
между сънаследници / арг. Тълкувателно решение №1/06.08.2012 г. по тълк. д.
№1/2012 г. на ВКС, ОСГК/. В тежест на сънаследника, упражняващ
фактическа власт върху съсобствен-сънаследствен имот е да докаже, че е
упражнявал тази фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано,
непрекъснато повече от десет години и че е довел до знанието на останалите
съсобственици намерението си да свои техните части имота като свои. В
трайната съдебна практика е прието, че не е достатъчно едно лице да ползва
имота според неговото предназначение, да го поддържа и ремонтира, да го
декларира и да заплаща данъците му, за да се приеме, че упражнява
фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът е
съсобствен. За да се придобие по давност притежаваната от другия
съсобственик идеална част от имота е необходимо намерението за своене да
му бъде противопоставено по категоричен начин чрез действия, които
демонстрират отричане на неговите права върху съсобствената вещ-
отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Когато
собственическото отношение се манифестира пред трети лица, но
поведението на владелеца спрямо останалите съсобственици е такова, че не
може да се каже със сигурност дали владее цялата вещ за себе си или
упражнява законовото си право по чл.31, ал.1 от ЗС да си служи с общата
вещ, владението не може да бъде окачествено като несъмнително.
Обикновеното ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл.31 от ЗС не
изразява намерение за своене /решение №566/21.06.2010 г. по гр.д.
№1053/2009 г. на ВКС I г.о., решение №*96/30.06.2010 г. по гр.д.№1534/2009
г. на ВКС, I г.о., решение №110/20.03.2012 г. по гр.д.№870/2011 г. на ВКС, II
г.о., решение №161/19.07.2013 г. по гр.д.№1163/2013 г. на ВКС, II г.о.,
решение №192/16.02.2017 г. по гр.д.№763/2016 г. на ВКС, I г.о. и др./.
Снабдяването на сънаследник -съсобственик с констативен нотариален акт за
собственост на целия имот само по себе си, не е сред действията, с които се
довежда до знанието на останалите сънаследници намерението на
сънаследника-съсобственик да свои целия имот. Констативният нотариален
акт се издава в едностранно охранително производство по искане на
молителя, в което останалите съсобственици не участват, поради което те не
биха могли да узнаят отричането на правата им, докато този акт не им бъде
съобщен или противопоставен. В ЗС и в Правилника за вписванията не е
въведено задължение гражданите да следят за съдържанието на книгите за
вписване, нито в ЗС е въведена презумпция, че те са запознати със
съдържанието на всички вписани по реда на ПВ актове. Предвид
гореизложеното, доказателствата по делото и установените въз основа на тях
обстоятелства в тяхната съвкупност съдът приема, че към датата на открИ.е
наследството на Т. К., наследникът Х.П. К. не е упражнявал фактическа власт
върху процесния имот на основание, което изключва владението на
останалите наследници, тъй като не се установи приживе собственикът Т. К.
да е изразил волята си пряко /словесно/ или с конклудентни действия, за
предаване владението върху процесния имот на Х. К., който след смъртта му
го наследява с останалите им братя и сестри на основание чл.8, ал.1 от ЗН и
владението не е отнето, за да се приеме, че към 07.07.2014 г. действа
презумпцията на чл.69 от ЗС и на чл.83 от ЗС. Отделно от това по делото не
се установи Х. К., а след неговата смърт и нисходящите му наследници да са
7
демонстрирали пред съсобствениците оспорване и завладяване на правата им
т.е. такова поведение, което да не оставя никакво съмнение у тях, че
упражняват фактическата власт за себе си. Макар по делото да се установи, че
наследниците на Т. К. не са обитавали, а по-голямата част от тях не са и
ползвали процесния имот, сам по себе си факта на неупражняване на вещни
права не може да се квалифицира нито като отказ, нито като признание за
променено от Х. К. респ. ответниците М. и Ц. К.и като държатели на
идеалните им части, на субективно намерение за своене, при липсата на
доведено до останалите съсобственици знание за промененото им намерение /
в т.см. решение №185/13.07.2011 г. по гр.д.№794/2010 г. на ВКС,ІІ г.о. и
решение №140/17.03.2006 г. по гр.д.№797/2005 г. на ВКС, І г.о./. Промяната
на намерението и своенето на частите на останалите наследници следва да е
демонстрирано недвусмислено, за да стане достояние на съсобствениците,
каквото в случая не се установи. Предвид изложеното съдът приема, че нито
към датата на съставянето на нотариален акт за констатиране право на
собственост №**, том II, рег. №**, дело №**2014 г. на П.К., нотариус с рег.
№** на НК е изтекла в полза на Х. К. десет годишен срок на давностно
владение, нито в полза на ответниците М. и Ц. Х.ви като негови наследници,
към датата на подаване на исковата молба /29.06.2021 г./ срокът по чл.79, ал.1
от ЗС е изтекъл, поради което правоизключващото възражение на ответника
М.К. е неоснователно. Процесният имот не е загубил наследствения си
характер, поради което предявеният иск за делба е основателен.
С открИ.е наследството на Т.П. К. на 18.10.2012 г. наследниците по закон са
придобили следните права върху процесния имот: Т. СТ. П., П. СТ. П., М. СТ.
П. и В. СТ. Б., на основание чл.12, ал.2 вр. с чл.8, ал.1 от ЗН – 1/8 ид.част
респ. по 1/32 ид.част всеки от тях; К. Т. Б. и Д. Т. ИЛ., на основание чл.12,
ал.2 вр. с чл.8, ал.1 от ЗН – 1/8 идеална част респ. по 1/16 ид.част всеки от тях;
П. Г. К. и К. Г. КЮП. на основание чл.12, ал.2 вр. с ч.8, ал.1 от ЗН- 1/8 ид.част
или по 1/16 ид.част всеки; Г.П.В. е придобила на основание чл.8, ал.1 от ЗН
1/8 ид.част; Г. КР. К. на основание чл.12, ал.2 вр. с чл.8, ал.1 от ЗН –1/8
идеална част; К.П. К. на основание чл.8, ал.1 от ЗН– 1/8 ид.част; М.П. Д.а, на
основание чл.8, ал.1 от ЗН е придобила 1/8 ид.част и Х.П. К. на основание
чл.8, ал.1 от ЗН– 1/8 ид.част.
С вписването отказите на Г.П.В., М.П. Д.а и К.П. К. от наследството на Т. К.
през 2014 г., по арг.на чл.53 от ЗН с частите им са се уголемили дяловете на
останалите наследници. Следователно делбата на процесния недвижим имот
следва да бъде допусната между съделителите при следните квоти: 1/20
ид.част за Т. СТ. П.; 1/20 ид.част за П. СТ. П.; 1/20 ид.част за М. СТ. П.; 1/20
ид.част за В. СТ. Б., 2/20 ид части за К. Т. Б., 2/20 ид.части за Д. Т. ИЛ.; 2/20
ид.части за П. Г. К.; 2/20 ид.части за К. Г. КЮП.; 4/20 ид.части за Г. КР. К.;
2/20 ид.части за ЦВ. ХР. К. и 2/20 ид.части за М. ХР. К..
На основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативният нотариален акт №**, том II,
рег. №**, дело №**2014 г. от 07.07.2014 г. на П.К., нотариус с рег.№** в НК,
район на действие Районен съд – К. издаден в полза на Х. П. К. следва да се
отмени. Тази отмяна е законна последица от уважаването на иска за делба.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА съдебна делба между Т. СТ. П., с ЕГН-********** от с.С., обл.Б.,
8
ул.“Е.П.“ №*, П. СТ. П., с ЕГН-********** от с.С., обл.Б., ул.“Д.“ №*, М. СТ.
П., с ЕГН-********** от с.С., обл.Б., ул.“Т. Ш.“ №**, В. СТ. Б., с ЕГН-
********** от гр.Г.Д., обл.Б., ул.“К.Н.А.“ №19,К. Т. Б., с ЕГН-********** от
с.С., обл.Б., ул.“Л.К.“ №7, Д. Т. ИЛ., с ЕГН-********** от гр.С., общ.С.,
ул.“С.“ №*9А, вх.А, ап.** със съдебен адрес гр.С., общ.С., ул.“П.“ №7, ет.2,
офис 5-6, П. Г. К., с ЕГН- **********2 от с.Е., общ.К., ул.“О.М.“ №1, К. Г.
КЮП., с ЕГН-********** от с.Е., общ.К., ул.“П.“ №8, Г. КР. К., с ЕГН-
********** от с.О., общ.К., ул.“Опълченска“ №23, ЦВ. ХР. К., с ЕГН-
********** от гр.С., общ.С., ж.к.“М. 2“ бл.**, вх.9, ап.29 и М. ХР. К., с ЕГН-
********** от гр.С., общ.С., ж.к.“М. 2“ бл.**, вх.9, ап.29, по отношение на
следния съсобствен недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ******,
с площ от 674 кв.м., находящ се в с.Е., общ.К., ул.“Т.“ №**, по КККР, с
трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на ползване -
ниско застрояване, заедно с построените в него: - жилищна сграда -
еднофамилна, с идентификатор ******.1, на два етажа, със застроена площ от
69 кв.м; - друг вид сграда за обитаване, с идентификатор ******.2, на един
етаж, със застроена площ от 50 кв.м; - постройка на допълващото
застрояване, с идентификатор ******.3, на един етаж със застроена площ от
70 кв.м; - постройка на допълващото застрояване, с идентификатор ******.4,
на един етаж със застроена площ от 20 кв.м; при граници и съседи: имоти с
идентификатори: ******, ******, ****** и ******, който по стар
идентификатор е дворно място от 580 кв.м., представляващ УПИ ***, в
квартал ** по плана на с. Е., общ. К., заедно с построените в него къща, гараж
и склад, при следните ДЯЛОВЕ:
- 1/20 ид.част за Т. СТ. П., с ЕГН-**********;
-1/20 ид.част за П. СТ. П., с ЕГН-**********;
-1/20 ид.част за М. СТ. П., с ЕГН-**********;
-1/20 ид.част за В. СТ. Б., с ЕГН-**********;
-2/20 ид части за К. Т. Б., с ЕГН-**********;
-2/20 ид.части за Д. Т. ИЛ., с ЕГН-**********;
-2/20 ид.части за П. Г. К., с ЕГН- **********2;
-2/20 ид.части за К. Г. КЮП., с ЕГН-**********;
-4/20 ид.части за Г. КР. К., с ЕГН-**********;
-2/20 ид.части за ЦВ. ХР. К., с ЕГН-**********;
-2/20 ид.части за М. ХР. К., с ЕГН-**********.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за констатиране
право на собственост върху недвижим имот №**, том II, рег.№**, дело
№**2014 г. на П.К., нотариус с рег.№** в НК, район на действие Районен съд
– К., вписан вх.№*355/08.07.2014 г., акт №*6, том 18, д.№3571 на СП-К..
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд -С. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9