РЕШЕНИЕ
№ 479
гр. В., 27.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110108802 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от "В. и к. - В." ООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.” № *, срещу М. ХР. М., ЕГН **********,
с адрес: гр. В., ж.к. Мл. № ** обективно и кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 2010,30
лв., представляваща неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен
номер *за периода 15.03.2018г. – 22.02.2021 г.; сумата 244,24 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 23.05.2018г. – 19.03.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
23.03.2021г. до окончателното изплащане, за обект, находящ се в гр. В., ж.к. Мл. № **,
които суми са предмет на Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч. гр. д. № *г. по описа
на ВРС.
В исковата молба ищецът "В. и к. - В." ООД излага, че в качеството си на ВиК
оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ, предоставя ВиК услуги на ответника М. ХР. М. за
имот, находящ се на адрес в гр. В., ж.к. Мл. № **. Твърди, че главницата от 2010,30 лв.
представлява цена на реално доставени ВиК услуги за обекта, чието количество е служебно
определено, тъй като в имота липсва водомер. Поддъжа се, че е използвана методиката на
чл. 39, ал.5, т.1 във връзка с ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ, като месечно се
начислени 5 куб.м. вода за един обитател, при двама обитатели до м.03.2016 г., а
впоследствие трима. Сочи се, че ответникът не е оспорил чрез писмено възражение
вземанията на ищеца в срока по чл. 40, ал.2 от Наредба № 4. Твърди се, че ответникът не е
изпълнил задължението си да осигури доставката на индвидуален водомер в своя имот,
поради което е препятствал извършването на реален отчет. Посочва, че в негова полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № * г.
по описа на ВРС, за дължимите от ответника суми за ползваните, но неплатени ВиК услуги
в обекта и мораторна лихва, връчена при условията на чл. 47 от ГПК. Моли предявените
искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът М. ХР. М., чрез адв. М.М. е депозирал
писмен отговор, с който се сочи, че искът е неоснователен. Не спори, че е потребител на
ВиК услуги за процесния имот, съответно, че е длъжен да заплаща използваните услуги.
Оспорва обаче размера на главницата, защото ищецът неправилно е начислявал службни
количества за вода за трима обитатели при положение, че обектът се обитава само от
ответника. В тази връзка поддържа, че правилно ищецът начислява количество вода по
методиката на чл. 39, ал.5, т.1 във връзка с ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ, но
неправилно взима за база трима обитатели. Счита за неправилно изчислени и лихвите за
забава.
В проведеното по делото открито съдебно заседание страните поддържат изразените
позиции по спора, ищецът чрез юрк. Пламенка Василева, а ответникът чрез адв. М.М..
Ответникът доразвива доводите си в писмена защита.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна:
Приети са като доказателства по делото „Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор“ на "В. и к. - В." ООД и решения на ДКЕВР от
11.08.2014 г. за одобряването им. Приложени са и доказателства за публикуването на ОУ в
един централен и един местен вестник, поради което същите са влезли в сила и без писмено
приемане от потребителите.
От предоставените справкa за недобора се установява, че при ищеца титуляр на
партида с абонатен и клиентски № *се води ответникът Б.И. Й. за обект на потребление,
находящ се в гр. В., ж.к. Мл. № **.
Видно от справка от Имотния регистър към Агенцията по вписванията, ответникът е
придобил собствеността върху процесния обект на потребление с адрес: гр. В., ж.к. Мл. №
** по силата на договор за доброволна делба от 14.09.1995 г.
Като доказателство по делото прието писмо от Община В. – Район „Мл.“ до ищеца
от 14.05.2019 г., с което последеният се уведомява, че на административен адрес гр. В., ж.к.
Мл. № ** са регистрирани следните лица по постоянен и настоящ адрес: М. ХР. М., Д.М.Х.,
а Х.М.Х. е регистриран само по постоянен адрес.
Като доказателство по делото прието писмо от 16.12.2021 г. Община В. – Район
„Мл.“, съгласно което на административен адрес гр. В., ж.к. Мл. № ** по постоянен адрес са
регистрирани М. ХР. М. (от 03.01.2002 г.), Д. М.Х. (от 10.03.2000 г.) и Х.М. Х. (от 05.06.2000
г.), а по настоящ М. ХР. М. (от 01.01.1980 г.) и Д.М.Х. (от 26.10.2018 г.).
По делото като доказателства са приети и карнетни листи за партида с абонатен № *с
титуляр М.Х.М., и адрес гр. В., ж.к. „Мл.“ 124- 4-88, в които е отразено, че липсват
водомери в имота. Карнетите установяват, че в периода 13.05.2015 г. – 15.02.2016 г. са
начислявани по 10 куб.м. вода месечно за двама обитатели, в периода 15.03.2016 г. –
14.02.2019 г. по15 куб.м. месечно за трима обитатели и 18 куб.м. при отчитането през
18.03.2019 г.
Ищецът е представил и справки от опис на отчети на абонат № *от таблет, модул,
самоотчет до 16.09.2021 г., видно от които водомерът обслужващ обекта се води повреден от
03.07.1996 г. Съгласно отчетите за периода 15.10.2018 г. – 14.02.2019 г. за имота са
начислявани по 15 куб.м. вода месечно, а за периода 14.02.2019 г. – 25.01.2021 г. по 18
куб.м., за трима обитатели.
Ответникът по делото е приложил в легализиран превод от испански език
удостоверение от 10.10.2007 г. за регистрация за гражданин на съюза, с което се
удостоверява, че Х. М. Х., роден на * г. в гр. В., Б., с адрес: гр. М., ул. „П.“ № *, ап.десен е
вписан от *г. в Централния регистър на чуждениците на Главна Дирекция Полиция и
Гражданската гвардия като постоянно пребиваващ член на Общността в И.
Ответникът по делото е ангажирал и гласни доказателства в процеса посредством
разпита на свидетеля Д.Н. М. Същият сочи пред съда, че ответникът е баща на приятеля му
Д., с който са приятели от деца. Излага, че Д. е малкият син на Милко, който живее в „Мл.“
бл. *. Поддържа, че не е ходил в дома на ответника от 4-5 г., а Д. не живее там отдавна.
Сочи, че по-големият син на отетника И.от 20 г. е в Испания. Излага, че Д., също ходи от
време на време в Испания за да изкара някой лев и после пак се връща. Той имал жилище,
но от 4-5 г. прави ремонт и като е в България отсяда при свидетеля. Поддържа, че н знае
2
защо не Д. не отсяда при баща си, знае че двамата с ответника са се скарали преди години.
Излага, че отвентикът е по-затворен след смъртта на жена си. Излага, че от 2018 г. се е
виждал случайно ответника един-два пъти и не са си ходили взаимно на гости.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ на вещото Я.Л.
се установява, че общият размер на начислените месечни задължения за заплащане на ВиК
услуги по партида с абонатен № *за периода 15.03.2018г. – 22.02.2021г. възлиза на 2010,30
лв. , при обезщетение за забава от 244,24 лв. изчислено от датата на падежа на всяко от
задълженията до 19.03.2021 г. Вещото лице сочи, че не е успяло да влезе във водоснабдения
имот, който е посетил на 14.11.2021 г. тъй като на многократното позвъняване никой не е
уговорил, като адресът е добре обозначен, а на звънеца е записана фамилията на ответника.
Експертът сочи, че до датата на изготвяне на експертизата не е извършено плащане на
задълженията. Експертът е установил по данни от системата на ВиК, че в имота липсва
водомер и ищецът служебно е начислил процесните количества вода, като за периода
м.03.2018 г. – м.02.2019 г. са начислявани по 15 куб.м или по 5 куб.м на човек, а в периода
м.03.2019 г. – м.02.2021 г. са начислявани по 18 куб.м по 6 куб.м на човек.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д. № * г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираната сума, срещу която длъжникът е възразил в
срока по чл. 414 от ГПК. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен
срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за
ищеца.
Предявени са обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за реално изпълнение по
облигационно правоотношение за доставка на ВиК услуги и заплащане на обезщетение за
забава върху просрочените месечни задължения на абоната.
За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да докаже пълно и
главно, 1) че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги като
титуляр на партида с абонатен № *за имот, находящ се на адрес в гр. В., ж.к. Мл. № *)
стойността на доставената и потребена от ответника вода, отчетена и измерена по
методиката на чл. 39, ал.5, т.1 във връзка с ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на МРРБ , 3)
изискуемостта на задължението и размера на мораторната лихва върху главниците, а така 4)
също и одобряването и обнародването на Общи условия.
Съгласно §. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВКУ потребители на ВиК услуги са юридически
или физически лица – собственици или ползватели на имот в етажната собственост, за които
се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т.2 от ОУ на ответника.
В случая между страните не е било спорно и съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и
4 от ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е потребител
на ВиК услуги като титуляр на партида с абонатен № *за имот, находящ се на адрес в гр. В.,
ж.к. Мл. № **.
По делото не е спорно и обстоятелството, че в имота няма монтиран водомер, а и
този правнрелевантен факт се установява и от приложените по делото, неоспорени карнети
за периода 13.05.2015 г. - 18.03.2019 г., в които това обстоятелство е изрично вписано.
В тази връзка задължение на потребителя е при липсата на водомер да предприеме
действията по уведомяване на оператора, снабдяване с изправно устройство и осигуряване
на достъп до него, за да може последният да изпълни задълженията си, произтичащи от
разпоредбата на чл.33 от Наредба № 4/2004г. на МРРБ за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи. Ответникът не твърди да е предприел действия в тази насока, нито установява
наличието на обстоятелства, изключващи това негово задължение.
В хипотезата като процесната на липсващо измервателно устройство отчитането се
извършва по Наредба № 4/2004г. на МРРБ, чл. 39, ал.5, т.1 и месечното количество
изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща по 6 куб.м при топлофицирано
жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. Съгласно ал. 6 на
чл. 39 от Наредбата до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна
3
собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в
ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м за всеки обитател.
В случая видно от представените карнетни листи и електронни карнети, както и от
неоспореното заключение на изслушаната ССчЕ, което съдът намира за пълно, обективно и
компетентно се установява, че за част от процесния период 15.03.2018 г. – 14.02.2019 г.
ищецът е начислявал служебно по реда на чл. 39, ал.5, т.1 от Наредбата по 15 куб.м за
водоснабдения имот месечно, а за остатъка 14.02.2019 г. - 22.02.2021 г. по 18 куб.м.
Спорът по делото се концентрира единствено околко обстоятелството били ли са
налице предпоставките ищецът да начисли визираните по-гoре служебни количества
ползвани ВиК услуги отговарящи на трима обитатели на имота, като ответникът с исковата
молба изрично твърди, че единствен живее в имота.
В тази връзка по делото ищецът е представил карнетни листи и електронни карнети
сочещи, че за процесния период водоснабденият имот е бил обитаван от трима души, като
доколкото тези документи са частни свидетелстващи, удостоверяващи изгодни за издателя
си факти, то и същите не обвързват ответника и съда досежно правнорелвания факт колко
лица са живели в жилището на ответника .
Ищецът е представил обаче и други доказателства – справки от Община В., Район
„Мл.“, видно от които на процесния адрес гр. В., ж.к. Мл. № ** са регистрирани три лица по
постоянен адрес - М. ХР. М., Д. М.Х. и Х.М.Х., а по настоящ М. ХР. М. и Д.М. Х.
Ответникът по делото е предприел насрещно доказване на твърдението на ищеца, че
имотът се обитава от трима души, като от ангажираното по делото писмено доказателство –
удостоверение на испански език за регистрация на гражданин на ЕС от 10.10.2007 г., съдът
намира за установено, че действително, в последващ регистрацията си по постоянен адрес в
процесния обект момент - 05.06.2000 г., Х.М.Х. е променил местоживеенето си в чужбина, и
по-точно установил се е в И Последното обстоятелство се установява и от показанията на
разпитания по инициатива на ответника свидетел М., който сочи, че Х. Х. е син на
ответника, и че същият от двадесет години работи в И. В тази част съдът кредитира
изнесените от свидетеля данни като обективни доколкото кореспондират както на
удостоверението от испанските власти, т.е. на официалният свидетелстващ документ, така и
на другият официален документ какъвто се явява писмото – справка от Община В., Район
„Мл.“ от *г., съгласно която визираното лице изобщо не е регистрирано по настоящ адрес на
административния адрес на водоснабдения имот.
Същевременно съдът не формира правните си изводи за броя на живущите в имота
на показанията свидетеля, в частта им, че и другият син на ответника - Д. М. Х., не обитава
жилището на баща си. Това е така доколкото в тази част показанията на свидетеля, че Д. не
живее от 4-5 години там противоречат на справка от Община В., Район „Мл.“ от 16.12.2021
г., сочеща че лицето е регистрирано по настоящ адрес в това жилище от 26.10.2018 г. Т.е.
показанията на свидетеля, че вторият син на ответника фактически е променил
местоживеенето си и е напуснал собствения на баща си имот, не кореспондират, а влизат в
колизия с официалния свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща доказателствена
сила досежно обстоятелството, че преди по-малко от четири години Д.Х. всъщност
собствено е волеизявил пред надлежния административен орган поддържащ регистрите на
населението (чл. 92, ал.1 от ЗГР), че настоящият му адрес, т.е. адресът на който живее (по
аргумент от чл. 94, ал.1 от ЗГР) е този на водоснабдения имот.
В обобщениe от доказателствената съвкупност, преценена във връзка със съдебното
признание на ответника, че живее в имота, съдът намира за установено, че за процесния
период имотът е било обитаван от двама души, а именно М. ХР. М. и Д. М. Х., поради което
на основание чл. 39, ал.5, т.1 вр ал. 6 Наредба № 4/2004г. на МРРБ, и доколкото няма данни
жилището да е топлоснабдено, се налага изводът, че за времето през 15.03.2018г. –
22.02.2021 г. ищецът е следвало да начисли по партидата на ответника количества
потребена вода отговарящи на потреблението от две лица, а не на три както е сторено.
Респективно за потребителя е възникнало задължение за заплащане на начислените от
дружеството суми за реално доставени количества ВиК услуги за периода 12.03.2018 г. –
07.12.2020 г. до размер от 2/3 от начиселната в действителност сума от 2010,30 лв.,
респективно искът за реално изпълнение се явява основателен до сумата от 1340,20 лв., а за
разликата до пълният претендиран размер от 2010,30 лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Вследствие уважаване на главната претенция основателна се явява и акцесорната за
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението 23.03.2021 г. до окончателното
4
погасяване на задължението.
Втората претенция е за установяване съществуването на вземане на ищеца за лихва за
забава върху горното задължение за главница. Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД,
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.
В случая, съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на
фактурирането. Следователно с оглед настъпилия падеж на месечните задължения за
периода 15.03.2018г. – 22.02.2021 г., ответникът е изпаднал в забава за заплащане на цената
на доставените му ВиК услуги по издадените фактури за периода от деня, следващ
изтичането на 30-дневния срок от издаване на съответната фактура. Респективно
основателен се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на задължението за
мораторна лихва върху главницата за периода 23.05.2018г. – 19.03.2021 г., в размер
съответен на уважената главница, т.е. до 2/3 от пълната заявена от ищеца претенция на
акцесорният иск от 244,24 лв., или искът следва да се уважи до размер от 162,83 лв., а за
разликата да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството имат и двете страни.
В заповедното производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ
размер от 95,09 лв., които с настоящото решение следва да бъдат редуцирани с оглед
отхвърлената част от исковете до размер от 63,39 лв., която сума следва да се присъди на
ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК. В настоящото производство ищцовото
дружество представя доказателства за сторени разноски за държавна такса от 85,32 лв. и
депозит за ССчЕ от 250,00 лв., а предвид направеното с исковата молба искане съдът
определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК на страната и юрисконсултско възнаграждение от
150,00 лв. След направените изчисления съдът намира, че в полза на страната съобразно
уважената част от исковете следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 323,53 лв.,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Същевременно ответникът е представил доказателства за сторени разноски за
запалтено адвокатско възнаграждение от 150,00 лв. в заповедното производство и 375,00 лв.
в исковото производство. Възнагражденията следва да се редуцират и присъдят в размер
съобразен с постигнатия от страната правен резултат при преценяване на отхвърлената част
от исковете съответно до 49,99 лв. за заповедното и 124,99 лв. за исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. ХР. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. Мл. № **, дължи на „В. и к. - В.” ООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.” № *сумата 1340,20 лв., представляваща
неплатена главница за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер *за периода
15.03.2018г. – 22.02.2021 г.; сумата 162,83 лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 23.05.2018г. – 19.03.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.03.2021 г. до
окончателното изплащане, за обект, находящ се в гр. В., ж.к. Мл. № **, които суми са
предмет на Заповед за изпълнение № * г., издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за главница за разликата над сумата от 1340,20 лв. до пълния претендиран
размер от 2010,30 лв. и за обезщетение за забава върху главницата за периода 23.05.2018г. –
19.03.2021г. за разликата над сумата от 162,83 лв. до пълния претендиран размер от
244,24 лв., като неоснователни.
5
ОСЪЖДА М. ХР. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. Мл. № **, да заплати на
„В. и к. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.” № *, сумата
63,39 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, както и сумата 323,53 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 вр. чл 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „В. и к. - В.” ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.
„П.” № *, да заплати на М. ХР. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. Мл. № **, сумата
49,99 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, както и сумата 124,99 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6