№ 88
гр. Велико Търново, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ
СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Р. Н. К.
като разгледа докладваното от СЛАВКА ДИМИТРОВА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20244000600030 по описа за 2024
година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда №21 от 20.10.2023г. постановена по НОХД№687/23г.
Русенският окръжен съд е признал подсъдимият В. Г. И. за виновен в това, че
на 26.02.2022г. в с. Полско Косово, обл. Русе по ул. „Г. Димитров“, при
управление на МПС – лек автомобил “Фолксваген Бора” с рег. № ВТ 05****,
е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.21, ал.2 от ЗДвП „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:…. Пътно
превозно средство от категория В - населено място – 50 км/ч“, вследствие на
което по непредпазливост е причинил смъртта на Я. Х. Я., ЕГН ********** от
с.Крушето, обл. В.Търново и средна телесна повреда на М. Е. П., ЕГН
********** от с.Полско Косово, обл.Русе, изразяваща се в трайно
затрудняване на движенията на ляв долен крайник, като деянието е
извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта - 1,42 на
хиляда, установено по надлежния ред,поради което и на основание чл. 343 ал.
4 вр. ал.3, б. „б” вр. ал.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК вр. чл.2 ал.2 от НК,вр.
чл.54 от НК, вр. чл.58а от НК го е осъдил на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ
лишаване от свобода, което след редукцията с 1/3 е намалено на ОСЕМ
ГОДИНИ лишаване от свобода, като го е признал за невинен в това да е
нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП и го е оправдал по обвинението в тази му част.
1
На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ
режим на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
На основание чл.343г вр. чл.37 т.7 от НК подсъдимият е бил лишен от
правото да управлява МПС за срок от десет години,считано от влизане на
присъдата в законна сила.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал подсъдимият И., който
чрез защитникът си адв.С. я обжалва с оплаквания за явна несправедливост на
наложените му наказания и нарушение на материалния закон.Прави се искане
присъдата да бъде изменена като наказанието лишаване от свобода бъде
намалено, като същото се определи при условията на чл.58а ал.4 вр. чл.55
ал.1 т.1 от НК, с приложението на института на условното осъждане.С
въззивната жалба е отправено искане въззивният съд да ревизира и размера на
наложеното кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС
като бъде намалено.
Срещу въззивната жалба на подсъдимия са постъпили писмени
възражения от адв.Ц. В., повереник на частните обвинители Т. И., действаща
лично и като законен представител на малолетния С. Я. Я.,Т. И. и Х. И., в
които са изложените подробни съображения за нейната
неоснователност.Изтъкват се доводи за правилност, законосъобразност и
справедливост на постановената присъда.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на АП-
Велико Търново намира обжалваната присъда за законосъобразна. Досежно
наложеното на подсъдимия наказание счита, че справедливата репресия
спрямо него,с оглед наличните смекчаващите и отегчаващите отговорността
му обстоятелства, се явява в размер на девет години лишаване от свобода,
което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК се определи в размер на шест
години лишаване от свобода.Пледира въззивният съд да намали със съдебния
си акт и наложеното кумулативно наказание лишаване от право да управлява
МПС.
Частните обвинители Т. М. И., действаща лично и като законен
представител на малолетния С. Я. Я., Х. Я. И. и Т. Е. И., чрез повереника си
адв.В. считат присъдата за справедлива и законосъобразна и молят да бъде
потвърдена, а подадената въззивна жалба за неоснователна.В пледоарията си
адв.В. настоява съдът да не възприеме доводите на защитата за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Я., като не кредитира
заключението на назначената на досъдебното производство комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза.Счита, че не са основанията
на чл.55 от НК, защото не са налице нито многобройни, нито изключителни
по своя характер смекчаващи вината обстоятелства по отношение на
подсъдимия.
Подсъдимият И., лично и със защитникът си адв. С., моли въззивната
жалба с наведените в нея искания да бъде уважена като се намалят
наложените му наказания с приложението на чл.66 от НК.Изтъкват се
допълнителни съображения от защитата, че окръжният съд е дал необоснован
превес на част от отчетените отегчаващи отговорността обостоятелства и е
2
подценил наличните смекчаващи такива.
Великотърновският апелативен съд, като въззивна инстанция,
проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакувания
съдебен акт, във връзка с направените оплаквания във въззивната жалба и
служебно, съобразно правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК,
намира за установено следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл.371 т.2
от НПК-подсъдимият И. е признал всички факти,изложени в обвинителния
акт и е дал съгласие да не се събират доказателства за тях, а събраните на
досъдебното производство доказателства да се ползват при формиране на
вътрешното убеждение на съдилищата.В съгласие с изискванията на чл.373
ал.3 вр. чл.373 ал.4 от НПК при постановяване на присъдата си Окръжният
съд е ползвал направеното от подсъдимия признание на фактите, за което е
счел, че се подкрепя от събрания в досъдебната фаза доказателствен материал
и е приел за установена фактическа обстановка,откриваща се и в
обвинителния акт.
Установено е, че подсъдимият В. Г. И. е роден на 09.05.1984 г. в гр.Бяла,
обл.Русе, с ЕГН **********, българин, български гражданин, неосъждан, с
основно образование, женен, безработен.
Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС категория В, М, АМ от
2012 година.Като такъв бил наказван за административни нарушения на
правилата за движение по пътищата.
На 26.02.2022г. подсъдимият организирал в дома си в с.Полско Косово,
обл.Русе, ********, тържество по повод рождения ден сина си.Сред гостите
били и пострадалите М. Е. П. и Я. Х. Я., който бил със съпругата си Т. М. И. и
малолетното им дете С. Я. Я..До дома на подсъдимия Я. отишъл със
семейството си с управляван от него автомобил.По време на празненството,а
след това и в съсед, подсъдимият и пострадалите консумирали алкохол.
Около 19.00 часа тримата се върнали в дома на подсъдимия.Тогава
пострадалият Я. Я. заявил, че трябва да отиде до ж.п. спирката на с.Полско
Косово, където ще го чака човек, който да откара него и семейството му до
дома им в с.Крушето, тъй като е пил и не може да управлява автомобила, с
който са дошли.Подсъдимият И. му предложил да го откара до мястото на
срещата със своя автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ВТ 05****. Я. приел
предложението, а пострадалият П. изявил желание да отиде с тях.
Така тримата се качили в автомобила на подсъдимия, който седнал да го
управлява. Пострадалият П. се настанил на предната дясна седалка, а Я. на
задната седалка вляво, зад подсъдимия. Никой от тях не поставил предпазен
колан.
Подсъдимият привел лекият автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ВТ
05**** в движение, в посока към ж.п. спирката на с.Полско Косово. Времето
било ясно с нормална нощна видимост, като пътната настилка била
суха.Около 20.00 часа при движението си по ул.“Георги Димитров“ в посока
съм кметството на селото, подсъдимият изпреварил автомобил, в който
пътувал св.Л. Ф. Ф. и продължил напред със скорост от 105,5 км/ч.Участъкът
3
бил прав и равен, но пред дом № 100 на същата улица,подсъдимият загубил
контрола над управлявания автомобил, който завил вляво, излязъл от пътното
платно и навлязъл върху левия тротоар по посока на движението му,където
настъпил приплъзващ удар в бетонна стена, последван от удар в тухлена
стена. Под действието на ударните сили автомобилът продължил движението
си до окончателното му спиране, като по време на произшествието
предпазните въздушни възглавници на предните седалки се задействали. В
резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие подсъдимият и
пострадалите П. и Я. получили множество съчетани травми, от които
последният починал.
Изпратеният на подадения сигнал на ЕЕН 112 медицински екип,
констатирал смъртта на Я., а П. и И. били откарани в УМБАЛ „Канев“
гр.Русе, за оказване на медицинска помощ.
По случая бил извършен оглед на местопроизшествие.
На подсъдимия И. били взети проби за употреба на алкохол и наркотични
вещества.От изготвената на досъдебното производство химическа експертиза
е установено, че в пробата за употреба на алкохол се установява
концентрация на етилов алкохол в размер на 1,42 на хиляда, а
токсикохимичното изследване на втората проба, за употреба на наркотични
вещества, дало отрицателен резултат.
От назначената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза било установено, че Я. Х. Я. е получил съчетана травма на глава,
шия, крайници и масивна аспирация на кръв.Увреждането на главата се
изразявала в тежка черепно-мозъчна травма–открито многофрагментно
импресионно счупване на черепния покрив и основата на черепа, размачкване
и разкъсване на лява крайномозъчна хемисфера, разкъсвания на твърдата и
меката мозъчни обвивки,разкъсноконтузни рани и охлузвания по главата,
счупване на носни кости и охлузване на лицето.В областта на шията била
констатирана спондилолистеза на ниво четвърти-пети шиен прешлен.По
отношение на крайниците било установено счупване на лява раменна
кост,охлузване на лява мишница, охлузване на лява лакетна става,
кръвонасядане на лява предкитка, открито счупване на костите на лява
подбедрица и охлузване на дясна подбедрица.Получените увреждания са в
резултат от действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и
инерционни сили и могат да бъдат получени при произшествието на
26.02.2022 година. Причината за настъпването на смъртта е установената
тежка черепно-мозъчна травма, довела до несъвместими с живота увреждания
на централната нервна система, в рамките на съчетана травма, протекла с
масивна аспирация на кръв, като е налице пряка причинно-следствена връзка
между тях и настъпването на смъртта на Я. Х. Я..
От заключението на химическата експертиза е установено съдържание
на етилов алкохол в кръвта и урината, иззети от трупа на Я. Х. Я., съответно
0,98 на хиляда и 1,47 на хиляда.
От заключението на съдебномедицинската експертиза на пострадалия М.
Е. П. е установено, че са му причинени охлузвания по лицето, счупване с
4
изкълчване на леви голямопищялна и малкопищялна кости в областта на
глезенната става, наложило оперативно наместване, метална остеосинтеза и
автопластика на кост от крилото на илиячна кост и счупване на десния
напречен израстък на първи поясен прешлен.Описаните увреждания са в
резултат на действието на твърди тъпи предмети и е възможно да бъдат
получени при възникналото на 26.02.2022г. пътнотранспортно
произшествие.Травматичните увреждания са довели до трайно затрудняване
на движенията на ляв, долен крайник, за срок повече от тридесет дни.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза е
установено,че скоростта,с която се е движил управлявания от подсъдимия
автомобил непосредствено преди произшествието е била 105,5 км/ч.; улицата
била права, видимостта напред около и над 100 метра и не са налице данни за
препятствия или други участници в движението, които да са ограничавали
видимостта на подсъдимия, като водач.Управляваното от подсъдимия МПС
не е имало сблъсък с друг автомобил; не са налице данни за технически
неизправности по превозното средство, които да са в причинна връзка с
настъпване на произшествието.Причината за настъпилото произшествие са
действията на подсъдимия, поради които л.а. „Фолксваген Бора“ с рег. № ВТ
05**** е нарушил устойчивото си движение, напуснал е платното, навлязъл
на левия тротоар и се ударил в стената, разположена вляво по посоката му на
движение.Подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати
произшествието,ако е управлявал без да е употребил алкохол със скорост до
50 км/ч и го е контролирал непрекъснато, за да запази устойчивото му
движение и да не излиза от пътя.Експертизата сочи, че подсъдимият И. е
управлявал МПС след употреба на алкохол и със скорост от 105,5 км/ч, като
пред дом № 100 на ул.“Георги Димитров“ в резултат на действията на водача
с органите за управление се е нарушило устойчивото движение на
автомобила, вследствие на което напуснал платното за движение и навлязъл
на левия тротоар, където настъпил приплъзващ удар в бетонна стена, а след
това в тухлена и под действие на ударните сили автомобилът се преместил до
мястото, където е бил намерен при огледа.
В заключението на назначената на досъдебното производство
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза вещите лица са
стигнали до категоричния извод, че при процесното ПТП пострадалият Я. Я.
не е бил с поставен предпазен колан, поради което в резултат на възникналите
инерционни сили тялото му се е преместило напред и наляво към предната
лява седалка и средната лява колонка на автомобила.Движението на тялото
му при произшествието, както при установената от автотехническата
експертиза скорост от 105,5 км/ч, така и при разрешената за движение в
населени места скорост до 50 км/ч, би било в същата посока, като при
разрешената скорост съприкосновението на тялото, крайниците и главата на
Я. с предната лява седалка и със средната лява колонка би било с по-малка
сила.Според експертите ако Я. е бил с поставен предпазен колан,то коланът
би ограничил движението на тялото му и не би настъпило съприкосновение
на главата му със средната лява колонка на автомобила.
Изложената в мотивите към присъдата фактическа обстановка, приета за
5
установена и в обвинителния акт, се споделя от настоящия въззивен
състав.Окръжният съд изчерпателно е посочил доказателствените източници,
въз основа на които е извел описаните фактически положения, установени и
на базата на кореспондиращото им признание на фактите, направено от
страна на подсъдимия И..Правилна е оценката на доказателствената
съвкупност по делото.Служебният контрол върху атакуваната присъда
показва, че окръжният съд не е допуснал съществени нарушения на
изискванията на чл.13, чл.14, чл.107 ал.5 от НПК,както и на правилата за
провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 от НПК.
Заявеното от подсъдимият И. признание на фактите, описани в
обвинителния акт, е направено след разясняване на последиците от
провеждане на специфичната процедура.Изложените в прокурорския акт
факти намират подкрепа в еднопосочните и взаимнодопълващи се гласни и
писмени доказателства събрани на досъдебното производство,а именно
показанията на свидетеля Л. Ф. Ф., който е станал непосредствен очевидец на
настъпилото пътнотранспортно произшествие.Според думите му на
инкриминираната дата бил изпреварен в с.Полско Косово от
подсъдимия,който управлявал автомобила с висока скорост, след което
кривнал в ляво в посоката на неговото движение, качил се върху тротоара и
се ударил челно в ръба на една стена.От удара задницата му се
вдигнала,автомобилът хвръкнал на настрани и напред и спрял до отсрещния
тротоар.В показанията си пострадалият М. Е. П. съобщава, че всички в
автомобила били без предпазни колани,той бил на предната дясна седалка до
подсъдимия, времето било ясно, а пътят сух, уличното осветление е
работило.Приближавайки кметството на селото подсъдимият ускорил
движението на колата, която се отклонила на ляво, качила се върху бордюра,
последвал удар с лявата част на автомобила в една стена,след което се
ударили челно в друга стена.Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя и
от показанията на свид.Т. М. И., която била във фактическо съжителство
пострадалия Я. Я. до смъртта му, показанията на свидетелите Т. Е. И., Х. Х.
С., протокол за оглед на местопроизшествие, и изготвения към него
фотоалбум; приемо-предавателен протокол; фиш за СМП, протокол за оглед
на веществени доказателства с фотоалбум; справка от Община Бяла, ведно с
акт за смърт на Я. Х. Я. и удостоверение за наследници, заверено копие от
удостоверение за раждане, метеорологична справка, протоколи и талони за
медицинско изследване,както и от заключенията на изготвените на
досъдебното производство експертизи.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло изводът на Окръжния съд,
че от доказателствената съвкупност по делото по несъмнен и категоричен
начин е доказано, че подсъдимият И. на инкриминираната от обвинението
дата и място е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъплението по чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ вр. ал.1 вр. чл.342 ал.1 от НК, за
което е предаден на съд и осъден с атакуваната присъда.
Окръжният съд е направил обстоен и задълбочен правен анализ на
конкретните разпоредби от ЗДвП, с които държавното обвинение е запълнило
диспозицията на бланкетната норма по чл. 343 ал. 4 вр. ал.3, б. „б” вр. ал.1 вр.
6
чл.342, ал.1, пр.3 от НК.Законосъобразно и в унисон със съдебната практика е
виждането на първия съд, че от инкриминираните от прокурора две
нарушения на правилата за движение по пътищата в пряка
причинноследствена връзка с настъпилото ПТП и последвалия го
съставомерен резултат е това по чл.21 ал.1 от ЗДвП, забраняваща на водачите
на пътни превозни средства от категория „В“ при избиране на скоростта на
движение в населено място да превишават скорост от 50 км./ч.От
заключенията на автотехническите експертизи, както и от показанията на
свидетелите Ф. и П. по несъмнен и категоричен начин е установено, че
подсъдимият непосредствено преди пътния инцидент се е движил в
населеното място със скорост от 105,5 км./ч., по прав хоризонтален участък, с
добра видимост, липса на обективни данни за препятствия или други
участници в движението и с технически изправен автомобил, т.е. при липса
на каквито и да е утежняващи движението фактори.Основната причина за
нарушената устойчивост на движение, в резултат на което автомобилът е
напуснал платното за движение, навлязъл е на левия тротоар, където е
последвал и удар в стената, е съчетанието между алкохолното повлияване и
движението на управляваното от подсъдимия МПС с неразрешена за населено
място скорост. Допуснатото от подсъдимия И. нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП е в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и
последвалия го тежък съставомерен резултат - смъртта на Я. Я. и средна
телесна повреда на М. П..
Налице е и квалифициращият признак „пияно състояние“ тъй като
безспорно е установено по делото, че подсъдимият е управлявал лекия
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,50 промила, а
именно 1,42 промила,както и по-тежката квалификация от състава на това
престъпление по чл.343 ал.4 от НК, с оглед настъпилите съставомерни вредни
последици – смърт на едно лице и средна телесна повреда на едно лице.
Законосъобразно Окръжният съд се е произнесъл частично с
оправдателен диспозитив досежно вмененото във вина на подсъдимия
нарушение и по чл.20, ал.1 от ЗДвП, въвеждащо общовалидно задължение
спрямо водачите да контролират непрекъснато пътните превозни
средства.Споределими са правните изводи, с които е прието, че разпоредбата
на чл.21 от ЗДвП се явява специална спрямо общото правило по чл.20 ал.1 от
ЗДвП, защото липсата на контрол върху управлението на автомобила може да
бъде осъществено, когато не е налице нарушение на режима на скоростта.В
последната хипотеза движейки се със забранена и превишена скорост водачът
сам се поставя в невъзможност да контролира превозното средство и когато
загубата на контрол е последица от несъобразяване на въведения режим на
скоростта, извършеното нарушение е това по чл.21 от ЗДвП.
От субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост
при форма на вината – небрежност.Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди. При небрежността липсват конкретни представи за
престъпния резултат, но това не означава,че деецът няма някакви най-общи
представи за това, което върши,за обстановката,в която действа и за
7
възможните опасности,като е следвало да предвиди, че движението му с
неразрешена за пътния участък скорост създава опасност за
движението.Нарушавайки забраната,визирана в чл.21 от ЗДвП и след
употреба на алкохол, подсъдимият сам се е поставил в положение да
предизвика и да не може да предотврати престъпния резултат.
Неправилни и незаконосъобразни са принципните разсъжденията на
окръжния съд в мотивите към атакуваната присъда, че деянието е извършено
при евентуален умисъл, защото подсъдимият е съзнавал,че е употребил
значително количество алкохол и въпреки това е управлявал автомобила в
населено място с висока скорост.Тези изводи не са рефлектирали върху
възприетата от първия съд правна квалификация на деянието, за което е
осъден подсъдимия,както и при индивидуализирането на наказателната му
отговорност, поради което и въззивният съд не намира да е допуснато
процесуално нарушение накърнило правото му на защита. С оглед вида на
диференцираната процедура, при която е протекло съдебното следствие пред
първата инстанция, възможност по реда на чл.287 от НПК да се приложи
закон за по-тежко наказуемо престъпление, каквото се явява това по чл.342,
ал.3 вр. с ал.1 от НК, не съществува. Подобен подход би бил несъвместим с
признатата фактология по обвинителния акт от подсъдимия, би внесъл
съществени изменения в нейните очертания, в който смисъл са и
задължителните указания дадени в т. 8. 1. На ТР №1/2009г. на ОСНК.
За пълнота и в контекста на направените разсъжданения от окръжния
съд за субективната страна на престъплението, евентуално при изменение на
обвиненинето от прокурора, настощият въззивен състав намира за нужно да
посочи, че умишленото нарушаване на правилата за движение по пътищата не
дава основание да се квалифицира деянието като извършено при евентуален
умисъл.За да е налице извършено транспортно престъпление при евентуален
умисъл е необохидимо деецът да е станал негоден да управлява моторното
превозно средство,поради пияното си състояние и да разчита единствено на
шанса да не предизвика автопроизшествие със съставомерни последици.От
субективна страна, той следва да съзнава тези обстоятелства и въпреки това
да поеме управлението на МПС като се отнася с безразличие към
настъпването на такива последици.Концентрацията на алкохол в кръвта на
подсъдимия от 1,42 на хиляда е в рамките на средна степен на алкохолно
опИ.е, поради което и не може да се приеме, че качвайки се да управлява
автомобила е бил в явно пияно състояние и е допускал непригодността си да
го управлява.
Окръжният съд правилно е съобразил, че към момента на извършване
на деянието предвиденото наказание за това престъпление е било лишаване
от свобода от три до петнадесет години,който закон, съгласно чл.2 ал.2 от
НК, се явява по-благоприятен за дееца в сравнение с последващите изменения
в санкцията на чл.343 ал.4 вр. ал.3 б.“б“ от НК от НК,/Д.в. бр.67 от 2023г./
предвиждаща лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
При индивидуализирането на наложеното на подсъдимия наказание,
8
съобразно изискванията на чл.54 от НК, окръжният съд е приел като
смекчаващи вината му обстоятелства добрите характеристични данни,
чистото съдебно минало, полаганите грижи за малолетното му дете, с което
съжителства,установеният му добър социален статус.Всички тези данни,в
контекста и на зрялата възраст,в която се намира подсъдимия показват,че
същият поддържа позитивна жизнена стратегия.Към обстоятелствата със
смекчаващ ефект правилно е отчетено и изразеното съжаление за стореното
от И. на досъдебното производство като въззивният съд следва да добави тук
и факта, че загиналият при пътния инцидент е бил близък негов приятел.От
изготвената по делото съдебномедицинска експетиза,както и от приложените
медицински документи е видно,че в резултат на настъпилото ПТП
подсъдимият също е получил множество увреждания - загуба на слезката, две
прекъсвания на голямото було, десерозация на напречното дебело черво,
разкъсване на капсулата на левия бъбрек и счупване на лявата бедрена
кост.Същият е претърпял и оперативна интервенция във връзка с
усложненията от получените травми. От представения пред въззивния съд
амбулаторен лист за извършен преглед е видно, че подсъдимият е с
рецидивиращо депресивно разстройство,за което му е предписано и
медикаментозно лечение.С оглед на така установените обективни данни по
делото правилно окръжният съд е прибавил към смекчаващите обстоятелства
и влошеното здравословно състояние на подсъдимия, като тук следва да се
добави и негативното отражение на инцидента върху собственото му
психично здраве.
Правилно със смекчаващо значение е отчетен и фактът, че пострадалият
Я. е бил без поставен предпазен колан,а според заключението на изготвената
комплексна САЕ е установено,че ако е бил с колан, не би настъпило
съприкосновение на главата му със средната лява колонка на автомобила,
което е довело до причинената му тежко черепно-мозъчна травма, явяваща се
и пряката причина за настъпилия летален изход.В обстоятелствената част на
обвинителния акт е посочено,че пострадалите пътници са били без
обезопасителни колани, факт,който е обхванат от признанието на подсъдимия
по чл.371 т.2 от НПК и следва да бъде преценен като смекчаващо
отговорността му обстоятелство,тъй като по делото е установено по експертен
път,че при ползване от пострадалия Я. на обезопасителен колан
съставомерните последици ще са други. Съпричиняването на вредоносния
резултат,което в случая е налице, законосъобразно е отчетено от първия
съд,като правилно не му придаден желания от защитата значителен
смекчаващ потенциал, доколкото подсъдимият също е допуснал нарушение
на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, защото е превозвал пътници без поставени
предпазни колан.По отношение на пострадалия М. П. не може да се отчете
съпричиняване, доколкото заключенията на назначените експертизи не
показват дали при поставяне на колан последиците за него биха били по-леки.
Неоснователни са възраженията на повереника на частните обвинители,
9
с които настоява въззивният съд да не кредитира заключението на
КАТЕ,доколкото въззиввинят съд намира,че същата е компетнтно изготвена
от съдебен медик и автоексперт.Изводите на вещите лица са научно
защитени и обосновани и не възникват съмнения за тяхната
правилност.Отделно от това несъобразено с проведената диференцирана
процедура е несъгласието на частното обвинение с виждането по този
въпрос.Частните обвинители също са обвързани с фактите изложени в
обвинителния акт и нямат правомощията да ги атакуват, както и да събират
доказателства в контрааргумент на събраните в хода на
разследването.Изводът за съпричиняване на резултата от пострадалия Я.
освен доказателствено обезпечен,почива и кореспондира с фактите изложени
в обвинителния акт.Основания за различна правна оценка на тези факти от
въззивния съд не се откриват.
Споделими са и мотивите на окръжния съд ,че наличието на знание у
пострадалите,че подсъдимият е употребил алкохол преди да приведе
автомобила в движение, не следва да се третира като смекчаващо
отговорността му обстоятелство.Съзнаването на факта,че подсъдимият е
употребил алкохол не може да се третира като принос за осъществяване на
престъпното деяние,тъй като пострадалите не са допуснали нарушение на
правилата за движение по пътищата,които да са в причинна връзка с
произшествието,което е резултат единствено от виновното поведение
подсъдимия.Това поведение на пострадалите би имало отношение единствено
при реализиране на гражданската отговорност за непозволено увреждане,тъй
като качвайки се в автомобила на подсъдимия те са поели риска да бъдат
увредени ако настъпи произшествие.
Като отегчаващо вината обстоятелство правилно окръжният съд е приел
наказването на подсъдимия по административен ред за извършени от него
нарушения на правилата за движение по пътищата.От приложената справка за
нарушител /л.163 от д.п./ е видно, че И. е санкциониран по ЗДвП веднъж за
неправилно използване на допълнителните светлини през 2013г., За
констатирани на 27.04.2019г. нарушения - управление на МПС след употреба
на алкохол и неносене на свидетелство за управление на МПС е бил наказан с
глоба в размер на 1000лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца. Наказван е съответно през 2021г и през 2022г. отново за неносене
на определените документи, като без такива е бил включително и при
настъпилото ПТП, видно от съставения акт на 26.02.2022г.На 04.03.2022г.,
т.е. след инкриминираното деяние,на подсъдимия му е бил съставен акт за
управление на МПС след употреба на алкохол, а на 06.04.2022г. му е
наложено глоба за управление МПС с превишена скорост.Част от изброените
нарушения отнесени към настоящият случай свързан отново с шофиране след
употреба на алкохол и с превишена скорост, както правилно е приел
окръжният съд, се явява значимо отегчаващо вината обстоятелство и
разкриват подсъдимия като недисциплиниран и твърде опасен за
движението шофьор,който системно не се съобразява с правилата за
10
движение по пътищата. В тази връзка Апелативният съд не споделя упрекът
на защитата на подсъдимия, че на изброените нарушения окръжният съд е
дал необосновано значителен отегчаващ потенциал, с оглед относителната им
тежест и факта, че са извършени във време близко до датата на
деянието.Последващите,след извършване на деянието, нарушения правилно
са отчетени от съда, като същите очертават цялостната характеристика за
личността на подсъдимия и липсата на категорична осъзнатост на деянието и
последиците от него.
Към отегчаващите вината обстоятелства правилно е прибавено и
наказването на подсъдимия по реда на чл.78а от НК за извършено от него
отново транспортно престъпление – по чл.345 ал.2 от НК, високата скорост, с
която е управлявал превозното средство, надвишаваща с 55,5 км/ч,
разрешената максимално допустима в населено място до 50 км/ч.В тази
връзка макар и инкриминираното нарушение на правилата за движение по
пътищата да е само едно, това по чл.21 ал.2 от ЗДвП, това обстоятелство
само по себе си не може да се отчете в полза на подсъдимия, както настоява
защитата, защото се явява със значителна тежест от една страна, а от друга,
според въззивния съд, са били застрашени и други участници в движението,
каквито са пешеходците, тъй като автомобилът е напуснал платното за
движение и преди удара е навлязъл върху левия тротоар.
Правилно е придадено отегчаващо значение и на установената
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, която е била 1,42 на
хиляда и значително надвишава минимума на съставомерната стойност от
0,50 промила, както и на изключително младата възраст на двамата
пострадали – единият от които непълнолетен с причинени увреждания извън
съставомерната средна телесна повреда, а починалият Я. едва на 32 години в
разцвета на своите сили и жизнен път.
На допуснатото нарушение от подсъдимия по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП
за това, че е превозвал пътници без поставени предпазни колани
необосновано от първият съд е отдаден отчетлив негативен ефект, доколкото
и за самите пострадали е стояло задължението да поставят обезопасителните
си колани.
Резонен е упрекът на защитата на подсъдимия, че неправилно като
отегчаващи отговорността обстоятелство окръжният съд е отчел броя на
пострадалите лица – две и настъпилите съставомерни вредни последици -
средна телесна повреда на М. П. и смъртта на Я..Посочените обстоятелства са
част от състава на престъплението и неговата правна квалификация по по-
тежко наказуемия състав на чл.343 ал.4 от НК, поради което и не могат да се
третират като отегчаващи вината обстоятелства, съгласно разпоредбата на
чл.56 от НК.
Като извърши самостоятелна преценка на отегчаващо – смекчаващото
действие на изброените по-горе индивидуализиращи обстоятелства
Великотърновският апелативен съд намери, че отмереното от Русенския
11
окръжният съд наказание от дванадесет години лишаване от свобода, при
превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, което след редукцията по
чл.58а ал.1 от НК е в размер на осем години лишаване от свобода, се явява
явно несправедливо – в смисъл завишено.Според преценката на въззивния
съд в настоящия случай е налице баланс на противоположните категории
индивидуализиращи за наказателната отговорност обстоятелства, налагащи
определяне на наказание в размер на средния предвиден в санкцията за това
престъпление, а именно девет години лишаване от свобода, което след
редукцията по чл.58а ал.1 от НК се явява в размер на шест години лишаване
от свобода.
Мнението на защитата,че наказанието лишаване от свобода на
подсъдимия И. следва да се определи близо до минимума или при условията
на чл.55 от НК не се споделя от Апелативния съд.Горният анализ на
обстоятелствата по чл.54 от НК ясно показва, че смекчаващите обстоятелства
нямат нито броя, нито капацитета да надделеят над отегчаващите,а още по-
малко да бъдат определени като многобройни.Нито едно от тях не може да
бъде оценено и като изключително по смисъла на чл.55 от НК.Предвидената
правна възможност за определяне на наказанието под най-ниския предел,
съгласно практиката на ВКС, е само за онези случаи,които се отличават от
останалите от този вид по своята ниска степен на обществена опасност, както
на деянието, така и на дееца, какъвто не е настоящият.Подсъдимият е
извършил едно от най-тежките нарушения на правилата за движение при това
и с висока динамика – режима на скоростта, със значителна концентрация на
алкохол в кръвта си, поради което и определяне на наказание в по-нисък
размер би било явно несправедливо,в смисъл занижено и проява на
неоправдано снизхождение.
В съответствие със закона окръжният съд е наложил наред с
наказанието лишаването от свобода и кумулативно предвиденото лишаване
от правоуправление на МПС. Според въззивния съд и предвид цялостната
преценка на установените смекчаващи и отгечаващи обостоятелства
наложеното наказание от десет години лишаване от право да управлва МПС
следва също да бъде редуцирано в посока намаляване.В съотвествие с
изискванията на чл.35 ал.3 и чл.36 от НК, както и данните за
незаконосъобразното поведенение до момента на подсъдимия като водач
показват, че наказание от осем години лишаване от право да управлява МПС
би се явило напълно справедливо и съответно,както на личната му степен на
обществена опасност, така и на деянието.С така определеното наказание и в
този му размер подсъдимият ще бъде лишен от възможността да извършва
други престъпления от този вид и ще спомогне да осмисли вредите от
противоправното си поведение.
Законосъобразно на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е определн
първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода”.
12
С оглед изхода на делото правилно на основание чл.189, ал.3 от НПК в
тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото
разноски.Законосъобразно е и разпореждането с вещественото доказателство.
По изложените по-горе съображения и на основание чл. 337 ал.1 т.1 от
НПК въззивният съд намира, че присъдата на Русенския окръжен съд следва
да бъде изменена,досежно наложените на подсъдимия наказания и като
правилна и законосъобразна потвърдена в останалата част.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда №21 от 20.10.2023г. постановена по НОХД№687/23г. на Русенския
окръжен съд, в ЧАСТТА досежно наложените на подсъдимия В. Г. И. наказания, както
следва :
-лишаването от свобода от дванадесет години НАМАЛЯВА на девет години, което на
основание чл.58а ал.1 от НК намалява на шест години лишаване от свобода.
-лишаването от право да управлява МПС на основание чл.343г вр. чл.37 т.7 от НК от десет
години НАМАЛЯВА на осем години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок от съобщението до
страните за неговото изготвяне.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13