Решение по дело №333/2024 на Административен съд - Шумен

Съдебно производство по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП образувано е по жалба на В. И. В. от [населено място] депозирана срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0323-000117/09.08.2024г. на полицейски инспектор към ОД на МВР, РУ В. П., с която е разпоредено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП., но не повече от 18 месеца, считано от 09.08.2024г. В жалбата се сочи, че не е установено по безспорен начин извършването на административно нарушение. Моли се за отмяна на Заповедта, като нищожна, поради липса на компетентност на издателя, като незаконосъобразна, поради липса на материални предпоставки, предвид дадената проба за химико-токсикологично изследване. Представят се доказателства за липса на наркотични вещества в кръвта- изследвания направени след освобождаването му от ОД на МВР и за предписан прием на медикаменти.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител, като поддържа жалбата си. Твърди, че не е използвал наркотици и му се налага да шофира кола, понеже в семейството му има малко дете. Моли съдът да отмени наложената мярка.

За ответната страна- Полицейски инспектор към РУ Велики Преслав при ОД на МВР– Шумен, в съдебно заседание се явява юриск.С., редовно упълномощена, която моли жалбата да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища на страните, прие за установено следното:

На 09.08.2024г., младши автоконтрольор при РУ [населено място] към ОД на МВР- [населено място], съставил АУАН серия GA №1090795/09.08.2024г. на жалбоподателя В. В., който управлявал собственото си МПС [Марка] модел „А6“ с рег.№ 4804ВХ в Община Върбица, след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Както в АУАН, така и в издадената ЗППАМ е посочено, че проба № 150 е извършена с техническо средство Дрегер „Дръг Чек 5000“, с фабричен номер АRSD-0014, който е отчел положителен резултат на бензодиазепин, канабис 25 и амфетамин. Актосъставителят квалифицирал извършеното административно нарушение, като такова по чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, а именно управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, която квалификация е посочена и в процесната заповед. АУАН е подписан без възражения от нарушителя. В акта е посочено, че на водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0147155, като видно от същия, талонът бил връчен в 10,15ч. на същата дата и с указан срок за даване на проба до 60 минути. Видно от Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества, изискан и приложен по делото, попълнен от медицински специалист И.И. в Спешно отделение при МБАЛ Шумен, по данни на водачът, същият отрича да е употребил наркотично вещество. На Протокола е отбелязана употреба на лекарство за лечение на хипертонична болест- Амлодипин. Взетата проба е предмет на изследване на назначена по образуваното досъдебно производство № 17/2024г. по описа на РУ В. П. съдебно-химическа експертиза, която към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело не е изготвена.

Въз основа на така установеното със ЗППАМ № 24-0323-000117/09.08.2024г. на полицейски инспектор към ОД на МВР, РУ Велики Преслав, упълномощен с т.1.11 от Заповед №372з-4057/31.12.2021г. на Директора на ОД на МВР Шумен/ приложена на стр.36 по делото/, предвид установената употреба на наркотични вещества с техническо средство, на оспорващия е наложена ПАМ по чл.171 т.1 б.„б“ от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС издадено в Република Германия № Р10002AZD21 до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя, но не повече от 18 месеца, считано от 09.08.2024г. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 09.08.2024г., съгласно приложената разписка към заповедта, а жалбата срещу процесната заповед е подадена пред АдмС [населено място] чрез административния орган на 19.08.2024г.

По делото е представена цялата преписка по издаване на оспорения акт, включително и заверено копие от Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министър на вътрешните работи, с която са определени лицата осъществяващи контролна дейност по ЗДвП и Заповед №372з-4057/31.12.2021г. на Директора на ОД на МВР Шумен, с която са оправомощени лица на длъжност „полицейски инспектор“ с компетентност за територията на съответното РУ при ОД на МВР [населено място] да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5 от ЗДвП.

Представения от жалбоподателя Протокол с резултати от изследвания от СМДЛ Рамус ООД– комбиниран тест за наркотични вещества от 10.08.2024г. не показват наличие на наркотични вещества и/или техни аналози, но изследваната проба на урина е дадена след датата на нарушението и не по законовия ред по ЗДвП. Предвид неспазването на регламентираната процедура, липсват гаранции, че изследваната в клиничната лаборатория проба е дадена от жалбоподателя.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149 ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Предмет на осъществявания съдебен контрол е ЗППАМ 24-0323-000117/09.08.2024г. на полицейски инспектор към ОД на МВР, РУ Велики Преслав, с която е наложена ПАМ- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя, но не повече от 18 месеца, на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, считано от 09.08.2024г. за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 предложение 2-ро от ЗДвП. Съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая оспорваната заповед е издадена от компетентния за това орган, в писмена форма, като в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й и заповедта съдържа необходимите реквизити, съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК. С оглед на изложеното, не се установи изложеното в жалбата твърдение за нищожност на оспорения административен акт.

Заповедта е мотивирана, като в същата са посочени, както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. Относно съответствието на оспорената заповед с материалния закон съдът намира следното: Съгласно чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване– до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174 ал.4 установените стойности са определящи. Нормата съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид– временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, като в конкретния случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление на МПС от лице след което употреба на наркотични вещества, установено с техническо средство. След като е установено процесното деяние, е налице хипотезата на чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП, като административният орган е имал задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл.171 т.1 от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на задължителна администрация, т.е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма.

За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че В. В. в качеството на водач, на посочените в оспорената заповед дата и място, е извършил нарушение, като управлявал МПС и при проверка от служители по контрол на движението на пътищата е установена с техническо средство употреба на наркотични вещества. Установените от административния орган фактически основания се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства- АУАН, като по делото не са налице нови факти, понеже липсва резултат от изследване на дадената проба от водача съобразно Наредбата. Извършените от жалбоподателя изследвания са в лаборатория, извън посочените в Наредбата и не е безспорно, че водачът е дал съответната проба, поради което не са от естество да оборят дадения резултат от техническото средство. Освен това, констатациите в Акта за установяване на административно нарушение, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.

Съдът намира за неоснователен изтъкнатия в жалбата довод относно това, че приемани от жалбоподателя предписани от лекар медикаменти е възможно да са повлияли върху резултата на направения тест. По делото бяха ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението за приеман медикамент Амлодипин, но в случай, че определени лекарства съдържат вещества, които биха довели до ефект, подобен на ефекта от наркотичните, в листовките на тези лекарства следва да е описано дали е позволено шофиране след употребата им.

С нормата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е въведена забрана за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В ЗДвП не е дадена легална дефиниция за наркотично вещество и съдържанието му следва да се определи съобразно дефиницията на § 1 т.11 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП)- всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл.3 ал.2 т.1, 2 и 3, както и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл.3 ал.2 т.1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, и други вредни въздействия върху човешкия организъм. Бензодиазепините са психоактивни вещества, които са рискови по смисъла на чл.3 ал.2 т.1 ЗКНВП и същите са включени със систематичното си наименование и в трите приложения към Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като притежават характеристиките на наркотични вещества. Такива са и двете други установени с полеви тест вещества- канабис, който фигурира в Приложение № 1 към чл.3, т.1, както и амфетамин. Следователно, налице са установените в чл.171 т.1 б."б" от ЗДвП материалноправни предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Същата е с преустановителен и превантивен характер и е наложена с цел да се въздейства предупредително към нарушителя и да не се допуска управление на МПС след употреба на вещества, които влияят на състоянието, възприятията и реакциите на последния, поради което съдът приема, че тя напълно съответства на целта на закона. С оглед осигуряване на безопасността, живота и здравето на останалите участници в движението по пътищата, ограничаването на упражняване на правото да се управлява МПС е оправдано. При наличие на установена по надлежния ред при проверка на място с техническо средство употреба на наркотици от водач на МПС да се приеме застъпената в жалбата теза, че следва да се изчака резултат от химико-токсикологично изследване преди да се наложи ПАМ, би означавало на водача да бъде позволено да продължи да управлява МПС, което неминуемо поставя в риск и него, и останалите участници в движението и не е целта на закона. Не се установяват основания за отмяна на заповедта за прилагането ѝ, поради което оспорването следва да се отхвърли, като неоснователно.

По отношение на разноските, съдът установи, че претенцията на представителя на административния орган за съдебни разноски- юрисконсултско възнаграждение при условията на чл.143 ал.1 АПК е основателна в размер на 80 лева, който е съобразен с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.144 от АПК.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. И. В. с [ЕГН] от [населено място], [улица] срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-0323-000117/09.08.2024г. на полицейски инспектор към ОД на МВР, РУ Велики Преслав, с която е разпоредено временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя на осн.чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП., но не повече от 18 месеца, считано от 09.08.2024г. и са отнети документи- СУМПС.

ОСЪЖДА В. И. В. с [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на ОДМВР- Шумен, [улица], [населено място] сумата 80 /осемдесет/ лева, представляваща деловодни разноски по настоящото съдебно производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България [населено място], на осн.чл.172 ал.5 от ЗДвП.