Решение по дело №8591/2020 на Софийски градски съд

           Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    №…...

                                             Гр. София, 13.07.2021 г.

 

 

                         В       И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                           ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                            Мл. Съдия : Роси Михайлова                       

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 8591 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                    

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 81763/04.05.2020 г. по гр. д. № 85213/2017 г. на СРС, 52 с-в, Агенция Пътна инфраструктура, ЕИК ******е осъдена да заплати на  З. „Б.И." АД, ЕИК ******, на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ /отм./, във връзка с чл. 49 и чл.45 от ЗЗД, сумата 2 825, 50 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско", с включени 15 лева ликвидационни разходи и образувана при З. „Б.И." АД застрахователна преписка по Щета № 139900024958 за причинени на лек автомобил „Денд Роувър Спорт" с per. № ******вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба - 05.12.2017 г. до окончателното й плащане и разноски по делото. Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 858. 02 лв., мораторна лихва за периода от 04.12.2014г. до 04.12.2017 г., е отхвърлен.

Производството е образувано по въззивна жалба от ответника АПИ, чрез представителя му в частта, в която е уважен главния иск. В жалбата се излагат  доводи, че решението неправилно и незаконосъобразно в оспорената част, постановено при неправилно възприета фактическа обстановка от СРС и в нарушение на процесуалния и материален закон. Неоснователно съдът не е съобразил доводите на ответника за липсата на предпоставки за ангажиране на отговорността му. Според ответника пътят с. Еленино - гр. Стара Загора е от ІV клас и не е включен в републиканската пътна мрежа, за пътищата, за които се събира винетна такса. Статута на пътищата е нормативно определен, поради което АПИ се явява ненадлежен ответник. Поддържа, че производството срещу нея е следвало да се прекрати, респективно - искът да се отхвърли. Моли да се отмени решението и да се отхвърли изцяло иска. Претендира разноски, в това число - юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът З. „Б.и.“ АД, не е взело становище по жалбата в срока по  чл. 263 ГПК.

Съдът като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :                 

В рамките на проверката си по чл. 269 ГПК, съдът следва да направи преценка на валидността и допустимостта на решението в обжалвана част. По законосъобразността му е обвързан с доводите изложени в жалбата. 

Въззивният съд намира, че оспореното решение е валидно постановено и допустимо, при напълно изяснена фактическа обстановка, описана подробно в мотивите на СРС, която настоящият въззивен състав не намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

По съществото на спора съдът намира следното :

Уважаването на иска е обусловено от наличието на няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно - от една страна валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга - настъпване на застрахователното събитие, както и заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

По делото се установява, че между ищеца и увредения - собственикът на л. а. „Ленд Роувър Спорт" с peг. № ******е съществувало действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“. В резултат на процесното ПТП, настъпило поради преминаване на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, на застрахования автомобил са нанесени вреди. Установява се също така, че след настъпване на застрахователното събитие (повредата на застрахованото МПС), застрахователят (ищец) е изплатил на застрахования обезщетение за тези вреди. От този момент за ищеца възниква суброгационното право по чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм. към момент, но действащ в релевантния за спора период) при наличието на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от фактическия му състав : деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вина.           

По основното възражение на ответника АПИ във въззивното производство, че пътят на който е настъпило ПТП не е част от републиката пътна мрежа, за поддръжката на която отговаря АПИ, поради което ответника не е легитимиран да отговаря по иска, настоящият състав намира следното :

На първо място поставеният въпрос касае материално правната легитимация на АПИ да отговаря за възстановяване на платненото от застрахователя обезщетение по процесната вреда, а не засяга процесуалноправната му легитимация по спора. Липсата на легитимация на ответника за отговаря за вредите е въпрос по съществото на делото и не е свързан с прекратяването му, както се поддържа в жалбата.

На следващо място, неоснователно СРС е приел, че в производството не е спорно между страните, че пътят, на който е реализирано произшествието, е републикански път, по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата.

Настоящият състав констатира, че този факт е оспорен изрично от страна на АПИ още в отговора на исковата молба.

Въззивният съд намира възражението за основателно.

Законът за пътищата чл. 3 ЗП дели пътищата в РБ на републикански и местни. Републикански пътища са автомагистралите и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните пътища са тези, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са свързани с републиканските пътища, или с улиците. В чл. 8, ал. 2 ЗП е предвидено, че пътищата са публична и частна собственост, а републиканските пътища са изключителна държавна собственост.

С оглед разпоредбите на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и по аргумент от чл. 3, ал. 3 и чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата, път 66037 от с. Еленино - гр. Стара Загора, на който е настъпило процесното ПТП, е път от ІV клас, поради което се явява местен, а не републикански път и като такъв е публична собственост на общината.

Нормата на чл. 11 от ЗОС задължава общината да управлява вещите-общинска собственост с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините.

Разпоредбата на чл. 3 от ЗП сочи, че лицата, които стопанисват пътищата, следва да ги поддържат изправни, с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях, така че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване.

Според чл. 167, ал. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

По делото не са наведени доводи да е налице хипотезата на чл. 11 от Закона за пътищата т. е. четвъртокласният път да е отдаден на концесия, поради което следва, че пътят следва да се стопанисва от община Стара Загора.

С оглед изложеното до момента следва да се приеме, че за поддържането, изправността и ремонта на процесния път 66037 от с. Еленино - гр. Стара Загора, е отговорен собственикът - общината, която е проявила бездействие на служителите й, натоварени да отстраняват повреди в изпълнение, и на задълженията си по чл. 3 от ЗДвП

По тези съображения съдът намира са основателно възражението на ответника АПИ, че не е материалноправно легитимиран да отговаря по иска по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) и искът е уважен срещу него в нарушение на материалния закон.

По изложените до момента съображения въззивният състав намира, че решението в оспорената част, в която е уважен иска по чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) срещу АПИ, следва да се отмени и искът – да се отхвърли.

Предвид промяната в изхода на делото - исковете ще бъдат изцяло отхвърлени, решението следва да се отмени и в частта, в която ответникът е осъден за заплащане на разноски в полза на ищеца. 

По разноските пред СГС :

Поради уважаване на жалбата, право на разноски има ответника АПИ. В негова полза следва да се присъди държавна такса в размер на 56, 51 лв. както и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за СГС, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК.

Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 81763/04.05.2020 г. по гр. д. №85213/2017 г. на СРС, 52 с-в, в частта, в която Агенция Пътна инфраструктура, ЕИК ******е осъдена да заплати на  З. „Б.И." АД, ЕИК ******, на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.), във връзка с чл. 49 и чл.45 от ЗЗД, сумата 2 825. 50 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“, с включени 15 лв. ликвидационни разходи и образувана при З. „Б.И.“ АД застрахователна преписка по Щета № 139900024958 за причинени на лек автомобил „Денд Роувър Спорт" с per. № ******вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба - 05.12.2017 г. до окончателното й плащане и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.), във връзка с чл. 49 и чл. 45 от ЗЗД, предявен от З. „Б.И." АД, ЕИК ****** срещу Агенция Пътна инфраструктура, ЕИК ******за заплащане на сумата от 2 825. 50 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“, с включени 15 лв. ликвидационни разходи и образувана при З. „Б.И.“ АД застрахователна преписка по Щета № 139900024958 за причинени на лек автомобил „Денд Роувър Спорт“ с per. № ******вреди, заедно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба - 05.12.2017 г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, *** да заплати на Агенция Пътна инфраструктура, ЕИК ******, с адрес : бул. „******, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, държавна такса в размер на 56, 51 лв. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за СГС.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ : 1.                  

 

 

 

 

 

                   2.