№ 117
гр. Варна, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20213000500456 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Застрахователно дружество „Бул
инс“ АД, чрез процесуален представител адв. Г. против решение №
260073/28.05.2021г., постановено по т.д. № 56/2020г. на ОС – Добрич в
частта, в която дружеството е осъдено да заплати на Н. П. Г., ЕГН **********
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие претърпяно на 10.02.2019г. ПТП, виновно причинено от водача ла
л.а. „Фолксфаген“, рег. № ТХ 7380 ХЕ И.С.Г., застрахован при ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ за горницата над
15 000 лева до присъдените 35 000 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.04.2020г. до окончателното й изплащане.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Твърди се, че
определеният от съда размер не съответства на изискването за справедливост
1
по см. на чл.52 ЗЗД, както и на действително претърпените вреди. Сочи се, че
от проведената по делото СМЕ не се установява ищцата да е търпяла
продължителни болки и страдания, не са налице тежки увреждания,
получените такива са отминали без усложнения, а възстановяването е
приключило в нормален порядък. Отправеното до съда искане е за отмяна на
така оспорвания съдебен акт и отхвърляне на иска за горницата над сумата от
15 000 лева, ведно с присъждане на съответните разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – Н.Г.,
чрез адв. Д., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Изразява се становище за правилност и законосъобразност на обжалваното
решение.
В частта, в която исковата претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е уважена до размер на 15 000 лева и отхвърлена за
горницата над присъдените 35 000 лева до предявения размер от 60 000 лева
постановеното от ОС - Добрич решение не е обжалвано.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и
допустимо.
ОС - Добрич се е произнесъл по предявени от Н. П. Г. против
Застрахователно дружество "Бул инс" АД искове с правно основание чл.432,
ал.1 вр. чл.493 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Изложените в исковата молба твърдения са, че на 10.02.2019г. ищцата,
въззиваема в настоящото производство, е пострадала при ПТП, виновно
причинено от водача на л.а. "Фолксваген Голф", рег. № ТХ 7380 ХЕ И.С.Г., в
който е пътувала и тя. В резултат на реализираното ПТП са й причинени
телесни увреждания, изразяващи се в счупване на седми, осми и девети
ребрени дъги в лява гръдна половина с разместване на фрагментите на седмо
ребро, довели до трайно затруднение в движението на снагата за период от
около 3 - 4 месеца. Във връзка с тези увреди е престояла в болница 4 дни, след
което е продължила лечението си в домашни условия. Твърди се, че в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП и така получените травми е
претърпяла болки и страдания, които не са отшумели и към настоящия
момент - продължава да изпитва силни болки при дишане и натоварване,
сънува кошмари от преживяното и все още изпитва страх за живота си. Сочи
се още, че с влязло в сила споразумение по НОХД № 204/2019г. на РС -
2
Балчик водачът И.С. е признат за виновен за така настъпилото ПТП и
причинените й телесни повреди. С оглед на това и предвид сключен с
ответното дружество договор по задължителна застраховка "Гражданка
отговорност" относно процесния л.а. е предявила пред последното искане за
заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, по
което е била заведена щета № **********/13.04.2020г. С писмо от
04.05.2020г. застрахователят е изискал представянето на допълнителни
доказателства, което поведение ищцата приема като отказ за определяне и
изплащане на обезщетение. Предвид на това е предявила и иска си за
заплащане на сумата от 60 000 лева, обезщетение за претърпените от нея
неимуществени веди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на процесното ПТП.
В подадения писмен отговор ответното дружество не оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение и отправено искане за
заплащане на обезщетение, по което няма извършено плащане. Оспорва, че
всички претендирани от ищцата вреди са претърпени и са в причинна връзка
с процесното ПТП, размера на претендираното обезщетение като несъответен
на действителните вреди и критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и
началния момент на претендираната законна лихва. Направено е и
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата с
твърдение, че същата е пътувала без поставен обезопасителен колан.
Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното
производство, съобразно наведените в жалбата оплаквания, становищата
на страните по съществото на спора, събраните по делото доказателства и
приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С оглед влязлата в сила част от първоинстанционното решение към
настоящия момент въпросът относно наличието на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответното дружество по реда на чл.432 вр.
чл.493 КЗ е разрешен с обвързваща страните сила на пресъдено нещо, а
именно – настъпило на 10.02.2019г. ПТП, виновно причинено от водача на
л.а. "Фолксваген Голф", рег. № ТХ 7380 ХС – И.С.Г., който е нарушил
правилата за движение по пътищата /чл.5, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП/, в
резултат на което управлявания от него автомобил е самокатастрофирал;
3
причинени в резултат на това ПТП травматични увреждания на возещата се
на задната седалка на автомобила въззиваема Н.Г.; валиден договор за
застраховка относно гражданската отговорност на водача, сключен с
въззивното дружество.
Спорното пред въззивната инстанция съобразно наведените във
въззивната жалба оплаквания е какъв е справедливият размер на следващото
се обезщетение за претърпените от ищцата доказани неимуществени вреди.
Съгласно задължителните разяснения на ППВС № 4/1968г. и
константната съдебна практика определянето на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде направено въз основа
на съвкупната преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, каквито при телесните увреждания са характера и тежестта на
травмите, начинът на получаването им, интензитета на търпените болки,
емоционални страдания и преживявания, периодът и възможността за пълно
възстановяване, евентуално прогнозите за това, наличието на допълнително
влошаване състоянието на здравето, отражението на получените травматични
увреждания върху социалния и трудовия живот на пострадалия и др. Следва
да бъде изходено и от общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата,
както и обществено-икономическата конюктура към момента на увреждането
/относими към последното съгласно съдебната практика са размерът на
предвидените в КЗ лимити/.
От приобщената към доказателствения материал медицинска
документация /извършени прегледи, изследвания и епикризи/, одобреното
споразумение по НОХД № 204/2019г. на РС - Балчик, имащо задължителната
сила на присъда по см. на чл.300 ГПК и по въпроса за вредоносния резултат,
както и от приетото в първоинстанционното производство заключение на
СМЕ, неоспорено от страните се установява, че в резултат на
автопроизшествието въззиваемата е получила счупване на седма, осма и
девета ребрени дъги в лява гръдна половина с разместване на фрагментите на
седмо ребро, без наличие на кръв или въздух в гръдната кухина. По повод на
това, след извършения първоначален преглед в спешен център същата е
приведена в хирургично отделение на МБАЛ - Добрич, където е пролежала до
14.02.2019г., с приложено медикаментозно лечение, след което лечението е
4
продължило в домашни условия.
Според СМЕ счупването на трите съседни ребрени дъги обуславя
трайно затруднение в движението на снагата за период обикновено от около
2-3 месеца и е придружено от значителни по интензитет болки и страдания,
налагащи прием на обезболяващи средства. Не са установени данни за
настъпили усложнения в хода на лечението, а посочените в медицинската
документация придружаващи заболявания, от които въззиваемата страда
нямат отношение към продължителността на лечебния и възстановителен
процес. Според в.л. обаче при счупването на костни структури възрастта на
пострадалата води до удължаване на процеса на формиране на костен калус,
т.е. влияе върху продължителността на оздравителния процес.
За установяване на твърденията за претърпени болки и негативни
изживявания, вкл. и за състоянието на въззиваемата към настоящия момент
по делото са събрани и гласни доказателства - показанията на свидетелите
М.П. и Т.А.. От анализа на същите, кредитирани от съда като
възпроизвеждащи непосредствени впечатления относно релевантните за
спора обстоятелства, взаимно допълващи се и кореспондиращи на останалия
доказателствен материал, се установява, че непосредствено след инцидента
Н.Г. е била силно уплашена и разтревожена, плачела, изпитвала е силни болки
не само в гръдната област, не можела да се движи /според св.П. през цялото
време на престоя й в болницата е била на легло/. След изписването от
болницата лечението е продължило в домашни условия, първият месец имала
нужда от помощ в обслужването, в т.ч. и за придвижването до тоалетната,
макар да не е била напълно неподвижна. Предвид обстоятелството, че
живеела сама не можела да си пазари, да си готви, не можела да вдига тежко,
трябвала й помощ за мазането на гърба. И двете свидетелки сочат, че по
време на оздравителния процес постоянно изпитвала болки, особено при
движение, както и че до инцидента Г. била жизнена и енергична, пътувала, а
след това се променила, изпитвала и продължава да изпитва страх от
пътуване с кола/автобус.
При така установеното от фактическа страна и при съвкупната преценка
на относимите към определянето на следващото се обезщетение
обстоятелства, посочени по-горе, настоящият състав намира, че присъдената
от първоинстанционния съд сума от 35 000 лева, представлява справедлив
5
еквивалент на претърпените от въззиваемата Н.Г. болки и страдания.
Характерът на полученото телесно увреждане предпостява силни по
интензитет болки, които макар и намаляващи след първите 15 дни съпътстват
целия оздравителен процес. Същото е довело и до трайно затруднение в
движението на снагата, като според одобреното споразумение по НОХД това
е продължило 3-4 месеца. Тази продължителност надхвърля посочения от
СМЕ обичаен възстановителен период /2-3 месеца/ и е обусловена от
възрастта на пострадалата /забавения процес на формиране на костен калус/.
В същото време, през периода на лечението и възстановяването не са
настъпили усложнения, а възстановителния процес на тази травма към
настоящия момент е приключил без последствия.
Затрудненията в движенията са довели до неудобства в
самообслужването, както и до необходимостта от чужда помощ в
осъществяването на ежедневните дейности. Обстоятелството, че въззиваемата
живее сама е наложило ползването на помощ от трети лица, което съдът
отчита като фактор, обуславящ по-висок интензитет на претърпените
негативни изживявания.
При определяне на размера на следващото се обезщетение, съдът отчита
и това, че освен физическите болки и неудобства, свързани с получените
телесни увреди, въззиваемата е изпитала и силен стрес от инцидента, който и
към настоящия момент съгласно свидетелките показания не е напълно
преработен /била плачлива, изпитва страх и напрежение при пътуване с кола,
ограничила е пътуванията/.
Така приетия размер отчита и обществено-икономическото развитие на
обществото към датата на процесното ПТП, израз на което са и установените
значително високи лимити на отговорността на застрахователя към датата на
увреждането.
Въззивното дружество не е навело оплаквания по направения от
първоинстанционния съд извод за неоснователност на възражението му за
съпричиняване на вредоносния резултат, поради което съдът не формира
мотиви в тази насока. Определеното по-горе обезщетение не следва да бъде
редуцирано по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД.
По изложените съображения исковата претенция е основателна до
размер на сумата от 35 000 лева.
6
Предвид съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на
първостепенния съд, постановеното от него решение в обжалваната му част
следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ГПК вр. чл.38 ЗАдв и направеното искане
въззивното дружество следва да заплати на процесуалния представител на
възизваемата адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство във въззивното производство. Същото, изчислено въз
основа на обжалваемия интерес и съгласно чл.7, ал.2 Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 1 356
лева, с вкл. ДДС.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260073/28.05.2021г., постановено по т.д.
№ 56/2020г. на ОС – Добрич в обжалваната му част, в която Застрахователно
дружество "Бул инс" АД е осъдено да заплати на Н. П. Г., ЕГН **********
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие претърпяно на 10.02.2019г. ПТП, виновно причинено от водача ла
л.а. „Фолксфаген“, рег. № ТХ 7380 ХЕ И.С.Г., застрахован при ответното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ за горницата над
15 000 лева до присъдените 35 000 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 13.04.2020г. до окончателното й изплащане.
В частта, в която исковата претенция за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е уважена до размер на 15 000 лева и отхвърлена за
горницата над присъдените 35 000 лева до предявения размер от 60 000 лева
първоинстанционното решение не е обжалвано.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество "Бул инс" АД, ЕИК *********
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Георги Георгиев Радков от АК - София, с адрес на
кантората гр.София, ул."Христо Белчев" № 2, офис № 4 и 6 сумата от 1 356
/хиляда триста петдесет и шест/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, с вкл. ДДС за осъществено безплатно процесуално
7
представителство във въззивното производство, на основание чл.78 ГПК вр.
чл.38 ЗАдв.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна
жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8