Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 27.03.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, V граждански
състав, в публично съдебно заседание на 27.02.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Биляна Видолова
при
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията Видолова гр.дело № 2198 по описа на съда за 2018г. и на основание данни по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.31 ал.2 от ЗС.
Делото
е образувано въз основа на депозирана искова молба от М.Г.Г. против Я.Г.Г., в
която се твърди, че страните са съсобственици по наследство при равни части на
следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ №12
във вход „А“ на втория етаж, със застроена площ 53,20 кв.м., ЗАЕДНО с МАЗЕ №26, с полезна площ 8,23
кв.м., ведно със съответните идеални части от общите части на сградата,
построена върху дворно място, находящо се в град С., ***, и ГАРАЖ №8, във вх. А
на партерен етаж, със застроена площ 18,62 кв.м., при съседи: гараж 9, офис 1,
двор и гараж 7, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата,
находяща се в описаното дворно място. Сочи се, че съсобствеността при
посочените квоти е установена с влязло в сила решение за допускане на делба по
гр.дело № 8200/2015г, по описа на СРС. Твърди се, че в качеството на
съсобственик, ищецът е лишен от ползването на посочените имоти. Сочи се, че с покана,
изпратена на 19.01.2015г. чрез куриерска фирма „Интайм“ ООД, ищецът е поискал
от ответника да заплаща наемна цена в размер на 600лв. на месец, съответстващ
на припадащите му се ид.ч. от имотите, с оглед неосигуряването на достъп чрез
ключ за двете входни врати и липсата на код за достъп до алармената система на
СОТ. Твърди се, че поканата е връчена на ответника на 20.01.2015г. чрез
деловодството на неговия работодател – ***гр. С.. Твърди се, че въпреки
изтеклият дълъг период от време, до настоящия момент ответникът не е заплатил
на ищеца дължимото обезщетение за ползване на недвижимите имоти. Съдът е
сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца сума в размер 7200 лв. - представляваща обезщетение за ползване на
имотите за периода от 20.03.2017г. до
20.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
деня на подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата. В с.з.
на 27.02.2019г., по искане на ищеца е допуснато изменение на исковата
претенция, като същата се счита за предявена в размер на 417.00 лв. месечно, или
общ размер на 5004 лв. и за периода 20.03.2017г. – 17.03.2018г. Претендират се
и направените по делото разноски.
Ответникът,
чрез назначения му от съда особен представител, оспорва предявения иск. Прави
възражение, че съсобствеността е ликвидирана и предявеният иск е недопустим.
Твърди, че поканата не му е връчена, поради което и не дължи обезщетение. Счита
за недоказано, че ответника ползва имота и не допуска ищеца, с оглед
предаването на ключове на ищеца на 17.03.2016г. в с.з. по гр.д. № 8200/2015г. по
описа на СРС.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира
за установено следното от фактическа страна: Не е спорно, че страните по делото
са наследили по 1/2 ид. част от следните
недвижими имоти:
1.
АПАРТАМЕНТ №12 във вход „А“ на втория етаж, със застроена
площ 53,20 кв.м., състоящ се от дневна,
кухня, входно антре, баня и тераса, при съседи: ап. 13, улица, стълбище и
ап.11, ЗАЕДНО с МАЗЕ №26, с полезна площ 8,23 кв.м., при съседи: мазе №27, от
две страни коридор и улица, ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата, построена върху дворно място, находящо се в град С., съставляващо
парцел 1-84, 87, 88, 89 и 90 от квартал 1020 Б по плана на гр.С., ***, при
съседи: ***, ***парцел ХII-78, 79 и 83, парцел V - 81, 82 и 85, парцел IV - 86,
парцел III- 91 и парцел II – 92, и
2.
ГАРАЖ №8,
във вх.”А” на партерен етаж, със застроена площ 18,62 кв.м., при съседи: гараж
9, офис 1, двор и гараж 7, ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата, находяща се в описания в
т.1 имот.
Тази съсобственост и деловете на
страните в нея се установяват от приложените н.а. за учредяване право на строеж
от 25.09.1996год. /л.8-16 от делото/; удостоверение за наследници /л.4 от
делото/, от което се установява, че общият наследодател на страните /техен
баща/ Г.М.Г.е починал на 03.12.2013год. и негови наследници са ищецът и
ответникът по делото; решение № 4097/07.04.2016год., постановено по гр.д.
№8200/2015год. по описа на РС-С., с което процесните недвижими имоти в гр.С. са
допуснати до делба между страните по делото при равни права /л.21-23 от делото/;
решение №165261/06.07.2017год. по същото
дело, II-ра фаза на делбата, с което съсобственият имот е изнесен на публична
продан /л.17-20 от делото/, като не са налице отбелязвания за датите на влизане
в сила на двете съдебни решения.
По делото е приложен протокол от съдебно
заседание по гр.д. № 8200/2015г. по
описа на Софийски районен съд от 17.03.2016 г., от който е видно, че на тази
дата, адвокат С. – процесуален представител на ответника Я.Г.Г., е предал на ищеца връзка с ключове за
процесните и в двете производства апартамент - вътрешна, външна врата, и за
гаража. Представена е покана от ищеца по делото – М.Г.Г., отправена към Я.Г.Г.,
с която ищецът е отправил искане към ответника да му бъде заплащан месечен наем
в размер на 600 лв за двата процесни имота – апартамент № 12, и гараж № 8,
находящи се в гр. С., поради факта, че ищецът е лишен от ползване на
съсобствената вещ - не му е предоставен ключ за двете входни врати и код за
достъп до алармената система на СОТ, т.к. правата върху общите недвижими имоти
се упражняват изцяло от ответника. Съгласно представената товарителница за
доставка на поканата, тя е получена по местоработата на ответника на
20.01.2015г. от лице с име С.. По искане на ищеца по делото е изготвена
съдебно-оценъчна експертиза, чието заключение сочи, че наемната стойност на
апартамент № 12, находящ се в гр. С., ***определен по метода на пазарните
аналози е 616.00 лв. месечно, а пазарната наемна цена на гараж № 8, находящ се
в ***, е определена на 218.00лв. месечно. Съдът кредитира заключението на съдебната
експертиза, като компетентно, изготвено след оглед на място, и неоспорено от
страните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи: Съгласно
разпоредбата на чл.31 от ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ,
съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Когато общата вещ се
използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. За
да се уважи предявеният иск с правно основание чл.31 ал.2 ЗС ищецът следва да
докаже наличието на предпоставки за това, а именно: че ищецът е съсобственик на
вещите с ответника; че само ответникът ползва лично общата вещ; че ответникът е
надлежно поканен от ищеца да му заплаща обезщетение, размерът на обезщетението. Всички тези предпоставки са спорни между страните в
настоящия случай. Постановеното предходно решение по гр.д. 2611/2017г. между
същите страни на същото основание - чл.31
ал.2 ЗС, което е представено по делото, не може да бъде основание да се счита,
че обвързва страните, доколкото то касае за период, различен от процесния, и в
настоящото производство на доказване подлежат отново всички предпоставки на
иска по чл. 31 ал.2 от ЗС.
Съдът намира, че по отношение на
съсобствеността, ищецът доказа категорично, че с ответника са съсобственици на
процесните апартамент и гараж, и същевременно не са налице доказателства, че
съсобствеността е прекратена. Не се установява решението по извършване на делбата
между страните по гр. д. 8200/2015г. на СРС на съсобствените вещи, да е влязло
в сила, да е издаван изпълнителен лист на някоя от страните за изнасяне на
публична продан на имотите, и такава да е извършена реално, поради което съдът
приема, че страните по настоящото дело са все още съсобственици на процесните
имоти, независимо от постановените решения по дело за делба. Тук следва да се
отбележи, че дори и едно решение по втора фаза /извършване/ на делба да е
влязло в сила, то не прекратява автоматично съсобствеността между страните по
делото, а тя се прекратява едва когато вещта действително бъде отчуждена.
По
отношение на втората предпоставка, следва да се има предвид разрешението,
дадено в ТР № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по т.д. № 7/2012 г., ОСГК, което сочи,
че лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плод. Ищецът твърди отрицателен факт, а
именно - че е лишен от ползването на имотите, т.к. не притежава ключ за достъп
до същите. В тежест на ответника е да обори това негово твърдение, но в случая приложения
протокол от съдебно заседание по гр.д. 8200/2015г. на СРС от 17.03.2016г., установява,
че на тази дата през 2016г., процесуален представител на ответната
страна, е предал на ищеца ключове за достъп както до процесния апартамент, така
и до гаража. Следователно, изискването достъпът на единия съсобственик до общия
имот да бъде блокиран от другата страна, за да бъде уважен иска по чл. 31, ал.
2 от ЗС, е недоказано. Отговорността да се заплати обезщетение за ползата, от която
е бил лишен един съсобственик, може да отпадне ако ползуващият съсобственик,
след отправената му писмена покана, отговори, че предоставя ползването на
общата част в съответствие с правата на съсобственика, който не я ползва, а
последният откаже това предложение /в т.см. Решение № 721 от 28.10.1992 г. по
гр. д. № 580/92 г., I г. о. ВС и Решение № 406 от 5.05.2010 г. на САС по гр. д.
№ 3276/2009 г./. В случая, ответникът е предал ключове за достъп както до
апартамента, така и до гаража, предмет на текущото дело преди исковия период /20.03.2017г.
– 17.03.2018г./ - на 17.03.2016г., т.е. след тази дата ищецът не е бил лишен от
ответника от ползването на собствената си идеална част от двата имота. Налице е
била такава възможност за ищеца, а обстоятелството дали тя е реализирана или не
от него, е ирелевантна. Възпрепятстване би било налице, ако се установи, че
пречките са били създадени именно от другия съсобственик, че са били създадени
умишлено, т. е. - с цел да бъде възпрепятстван достъпът на ищеца до съсобствените
имоти. Доказателства, посредством които да се установи осъществяването на
подобни факти и обстоятелства по делото, не са представени, напротив - налице е
доброволно предаване на ключовете за достъп да двата имота. Посоченото, едва в
хода на съдебните прения, че ключове за гаража ищецът все още не притежава, не
е твърдение, че предадените ключове не са годни да осигурят достъп до имота, но
дори и да беше такова, то е несвоевременно направено, доколкото в хода на
делото твърденията на ищеца са били, че ключове за исковия период въобще не са
предадени.
Другите подлежащи на доказване
обстоятелства – наличие на покана, получаването ѝ от ответника,
стойността на обезщетението, изчислено от съдебно-оценъчната експертиза,
независимо, че са доказани по делото, не могат да обосноват уважаването на
иска, при положение, че не се доказа една от основните предпоставки за това –
лишаването на ищеца от страна на ответника от ползване на съсобствените му части
от имотите.
При
тези изводи на съда, предявеният иск се явява неоснователен, и като такъв,
следва да бъде отхвърлен изцяло.
При този изход на делото, разноски не
следва да се присъждат, с оглед обстоятелството, че такива са направени само от
страна на ищеца.
Воден
от горното, съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание чл.31 ал.2 от ЗС от М.Г.Г.,
ЕГН **********, чрез адв. И.А., ПлАК, със съдебен адрес:***, ПРОТИВ Я.Г.Г., ЕГН **********,***, за заплащане
на обезщетение в размер на 5004.00лв.
за периода от 20.03.2017год. до 17.03.2018год., за лишаване от ползването на
собствената на ищеца ½ ид.ч. от следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ
№12, находящ се в ***, със застроена площ 53,20 кв.м., с МАЗЕ №26, построен
върху дворно място, находящо се в град С., съставляващо парцел І-84, 87, 88, 89
и 90, квартал 1020 Б по плана на гр.С., ***, и
ГАРАЖ №8, във вх.А, на партерен етаж, със застроена площ 18,62 кв.м., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: