О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2141
Гр. Стара Загора, 25.10.2022 г.
Старозагорският административен съд в закрито
заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова ч.кас. адм. дело № 701 по описа
за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.229, ал.1 от
Административно процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.
285, ал. 1, изр.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по частна жалба от Г.М.П. чрез
адв. В.С. против постановеното в открито съдебно заседание на 20.09.2022 г.
протоколно определение по адм. дело № 306/2022 г. по описа на Административен
съд Стара Загора, с което е оставена без разглеждане исковата молба на Г.М.П.
срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София в частта,
с която се претендира осъждане на ответника да заплати парично обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди за периода от 07.02.2013 г. до
27.09.2019 година с правно основание чл.284, ал.1 вр. чл.3 от ЗИНЗС вследствие
незаконосъобразна административна дейност на органите по изпълнение на
наказанията, като недопустима, поради наличието на влязло в сила решение №
381/29.09.2020 г. постановено по адм. дело № 708/2019 г. по описа на
Административен съд Стара Загора и е прекратено производството по делото в тази
му част.
С частната жалба се претендира отмяна на
обжалваното определение, като се настоява, че предметът на двете дела е
различен – в производството по адм. дело № 708/2019 г. по описа на
Административен съд Стара Загора са били наведени оплаквания за здравословно
състояние на ищеца в условията на задържане и изтърпяване на наказание, а
понастоящем се претендира обезщетение за пренаселеност, лоша хигиена,
заболяване на зъбите и др. условия, при които ищецът е бил задържан с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ и е изтърпявал наказание „лишаване от
свобода“ в исковия период – от 08.01.2011 г. до датата на предявяване на
исковата молба вх. № 2830/09.05.2022 г. на Административен съд Стара Загора.
В писмен отговор ответникът ГД „Изпълнение на
наказанията“ чрез процесуалния си представител оспорва частната жалба. Моли
определението да бъде оставено в сила, тъй като с влязлото в сила решение по
адм. дело № 708/2019 г. по описа на Административен съд Стара Загора е разрешен
спор между същите страни по предявен иск със същото правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС за нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Настоящата искова
молба не се отнася до защита на друго материално право, а се касае до повторна
претенция на същото правно и фактическо основание, като ищецът е разполагал с
възможността да наведе всички факти в предходния съдебен процес.
Съдът след като взе в предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
Административно дело № 306/2022 г. по описа на
Административен съд Стара Загора е образувано по искова молба от Г.М.П. срещу
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София за осъждането й
да заплати обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпени от ищеца
неимуществени вреди от условията на задържане в Ареста гр. Стара Загора и
изтърпяване на наказание в Затвора гр. Стара Загора, Затвора гр. Пазарджик и
Затвора Черна гора - за периода от 08.01.2011 година до датата на предявяване
на иска, вследствие на неосигуряване на медицинско обслужване и
санитарно-хигиенни и битови условия, ведно със законната лихва върху
присъдената сума от датата на постъпване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане. В исковата молба са изложени фактически твърдения за
заболяване на зъбите на ищеца, несвоевременно и некачествено медицинско
обслужване, пренаселеност на помещенията, лоша хигиена, липса на санитарен
възел с течаща топла и студена вода, без естествена светлина и чист въздух,
липса на условия за раздвижване, лоша храна.
С писмен отговор на исковата молба ответникът
чрез процесуален представител възразява по допустимостта на иска за периода
07.02.2013 г. – 27.09.2019 г., с оглед влязлото в сила решение по адм. дело №
708/2019 г. по описа на Административен съд Стара Загора, в което е разгледана
искова претенция на ищеца срещу ответника за заплащане на обезщетение от
условията на изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара
Загора и Затвора Пазарджик, като съдът е взел предвид по аргумент от
разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС кумулативното въздействие върху лицето на
условията, в които е изтърпявало наказанието или задържането под стража. Ищецът
е следвало да изчерпи всички факти в приключилото производство, а ненаведените
от него факти за отговорността на органите по изпълнение на наказанията за
разгледания период се преклудират.
В открито съдебно заседание на 20.09.2022 г.
съдът е приел, че предявеният иск за периода от 07.02.2013 г. до 27.09.2019 г.
е недопустим, тъй като за него е налице влязло в сила решение № 381/29.09.2020
г. постановено по адм. дело № 708/2019 г. по описа на Административен съд Стара
Загора, оставил е същия без разглеждане и е прекратил производството по делото
в тази му част.
Настоящият състав на Административен съд
Стара Загора намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно.
Съгласно разпоредбите на чл. 299, ал. 1 и ал.
2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, спор, разрешен с влязло в сила решение, не
може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като
повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. Съгласно чл.298 ал.1
от ГПК вр. чл.144 от АПК, решението влиза в сила между същите страни, за същото
искане и на същото основание. Непререшаемостта е абсолютна отрицателна
процесуална предпоставка. Тя обезпечава стабилността на правоустановяващото и
регулиращото действие на силата на пресъдено нещо срещу опасността от
противоречиво решение по същия спор между същите страни, предизвикано от нов
иск. Законът забранява да се образува втори процес по вече висящия или разрешен
спор. Забраната за пререшаемост по чл. 299 ГПК е приложима за всяко отделно
правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи
страни са възникнали няколко спора, основани на един и същ правопораждащ факт,
и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че
относно правопораждащия факт съдът се е произнесъл окончателно. При преценката
дали има идентичност между делото, приключило с влязлото в сила решение и
повторно заведеното дело, съдът следва да изхожда от чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Следва да има идентитет в предмета на двете дела, т. е. в спорното
материално право, с неговите индивидуализиращи белези - юридическият факт, от
който е възникнало, съдържанието и субектите на правоотношението. Ответникът
следва да изчерпи възраженията си във висящия процес, след което те се
преклудират и той не може да ги противопостави в нов процес за същото
материално право. Същото важи и за възраженията на ищеца. Задължението на съда
да зачете силата на присъдено нещо на влязло в сила решение е регламентирано в
чл. 297 от ГПК. Всеки опит да се претендира отреченото със съдебния акт
материално право, съответно да се отрича признато субективно право, означава
подновяване на спора, което е недопустимо, тъй като налага пререшаване на спор,
по който има влязло в сила съдебно решение.
В горния смисъл правилно е зачетена от
първоинстанционния съдебен състав силата на пресъдено нещо на решение №
381/29.09.2020 г. по адм. дело № 708/2019 г. по описа на Административен съд –
Стара Загора, оставено в сила с решение № 5401/28.04.2021 г. по адм. дело №
12190/2020 г. по описа на ВАС, III-то отделение.
Налице е тъждество на предмета на разрешения със сила на пресъдено нещо спор и
част от предмета на административно дело № 306/2022 година по описа на
Административен съд Стара Загора, касаещ периода 07.02.2013 г. – 27.09.2019 г.
Идентичността се определя с оглед
страните /ищец Г.М.П., ответник – Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията", гр. София/; основанието на двата иска – за ангажиране
отговорността на държавата за вредите, причинени на задържаното лице
/изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“/ от специализираните органи по
изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС - нарушения на забраната задържаните/осъдените лица да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, в т.ч. медицинско обслужване,
санитарно-хигиенни битови и др. условия и на трето място по отправеното до съда
искане и по двата иска – ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за
претърпени от Г.М.П. неимуществени вреди в Затвора гр. Стара Загора и Затвора
Пазарджик за периода 07.02.2013 г. – 27.09.2019 г. при изпълнение на наказание
„лишаване от свобода“, вследствие на незаконосъобразна административна дейност
на специализираните органи по изпълнение на наказанието.
Неоснователно е възражението в частната
жалба, че в производството по адм. дело № 708/2019 г. по описа на
Административен съд Стара Загора е било наведено оплакване само за медицинското
обслужване за разгледания исков период, а понастоящем искът почива на други
факти, свързани с условията на изтърпяване на мярка за неотклонение „Задържане
под стража“ и наказание „лишаване от свобода“ в съответните пенитенциарни
заведения. В исковата молба и уточнителните такива, по които е образувано адм. дело
№ 708/2019 г. по описа на Административен съд Стара Загора ищецът е навел факти
за несвоевременно и некачествено медицинско обслужване /в т.ч. за заболяване на
зъбите/, както и оплаквания от условията на изтърпяване на наказание в Затвора
Стара Загора и Затвора Пазарджик – напр. липса на топла вода, достъп на баня
веднъж седмично, къпане със студена вода в студено помещение със счупени стъкла
и т.н. в периода от 07.02.2013 г. до 27.09.2019 г. Такива факти са наведени в
исковата молба /вкл.след уточнението й/ предмет на адм. дело № 306/2022 г. по
описа на Административен съд Стара Загора. Предметът на делото, по който не е
допустимо пререшаване на спора, е очертан с диспозитива на влязлото в сила съдебно решение по адм. дело №
708/2019 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлен
искът на Г.М.П. с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС срещу ГД „Изпълнение
на наказанията“ гр. София за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 196 530,00 лв. за исковия период от
07.02.2013 г. до 27.09.2019 г., като неоснователен и недоказан.
С влизане в сила на това
съдебно решение е формирана сила на присъдено нещо по този спор, разпростираща
се спрямо страните по него. Наличието на сила на присъдено нещо е отрицателна
процесуална предпоставка
за предявяването на иск и съобразно разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК вр. чл.297 ГПК вр. чл.284 от ЗИНЗС, забраняваща пререшаването му, правилно първоинстанционният съд е
упражнил правомощията си по чл. 299 ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК да прекрати
производството по делото в съответната част. Частната жалба против това
определение се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение като
определението бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 234
и чл.235 от АПК, Старозагорски административен състав, тричленен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА протоколно определение от
20.09.2022 г., постановено в открито съдебно заседание по адм. дело № 306/2022
г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е оставена без
разглеждане исковата молба на Г.М.П. срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията, поради
нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, в частта й за периода от 07.02.2013
година до 27.09.2019 година, като недопустима, и е прекратено производството по
делото в тази му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.