Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, първи граждански състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН
НИКИФОРСКИ
при
секретаря Нина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 180 по описа за 2020 год.
на РС-Враца и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „ЧЕЗ Електро
България” АД срещу С. А. М..
Ищецът иска да
бъде признато за установено, че по отношение на ответника С.А.М. съществуват
вземания в полза на ищеца за сумата от 271,85 лева, представляваща непогасена
дължима главница за използвана, но незаплатена електрическа енергия за периода
от 02.04.2019 г. до 01.08.2019 г., начислена по фактури, подробно описани в
исковата молба, както и сумата от 5,76 лева, представляваща мораторна лихва за
забава върху главницата от 04.06.2019 г. до 25.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
03.10.2019г.
Ищцовото
дружество излага твърдения, че се е намирало в облигационни правоотношения с
ответника, които се регулират от Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, които са общоизвестни и са
публикувани са в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от
Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да
е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях
ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода
02.04.2019 г. до 01.08.2019г. От своя страна ответникът, не е изпълнил/а
задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от
дружеството фактури.
Посочва се на
следващо място, че „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД е доставчик на електрическа енергия
на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицензия за доставка на
електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г.
Дружеството е доставяло на С.А.М., с ЕГН ********** , с електроснабден имот
находящ се в гр.****, ж.к. „*****“, бл. ****, вх. ***, ап. ***, с ИТН ******
ел.енергия за периода от 02.04.2019 г. до 01.08.2019г. , за което е издало
отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми, а именно: 1.Фактура
N ********* от 10.05.2019г. на стойност 101.17 (сто и един лв. и седемнадесет
ст.) лева за периода 02.04.2019 - 02.05.2019 2. Фактура N ********* от
10.06.2019г. на стойност 65.66 (шестдесет и пет лв. и шестдесет и шест ст.)
лева за периода 03.05.2019 - 02.06.2019 3.Фактура N ********* от 10.07.2019г.
на стойност 54.46 (петдесет и четири лв. и четиридесет и шест ст.) лева за
периода 03.06.2019 - 02.07.2019г., както и Фактура N ********* от 09.08.2019г.
на стойност 50.56 (петдесет лв. и петдесет и шест ст.) лева за периода 03.07.2019
- 01.08.2019.
Моли
задълженията да бъдат установени така,
както са заявени в заповедното производство.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, в който
същият оспорва предявените искове. Сочи, че според твърденията на ищеца С.М. е потребител на електроенергия,
предоставяна от ищцовото дружество за електроснабден имот, находящ се в гр. ******.
ж.к. „*****“, бл. ****, вх. *****. ап. ********.
Съгласно
представените от ищцовото дружество общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД - „потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа,
съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за
домакинството си“. Твърди се, че видно от така дадената в ОУ дефиниция, за да
бъде потребител на електроенергия за битови нужди, съответното физическо лице
следва да бъде собственик или ползвател на електроснабден имот и да ползва
електрическа енергия за домакинството си. Т.е. единствено при кумулативно
наличие на двете предпоставки, съответното лице би било „потребител“,
респективно обвързано от облигационно правоотношение с ищеца.
Навеждат се
аргументи, че ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение между него
и ответницата, но не е ангажирал каквито и да е доказателства за наличието на
облигационна връзка между страните, нито доказателства, че С.М. е
собственик/ползвател на електроснабден имот, нито пък доказателства, че именно
тя „ползва електрическа енергия за домакинството си“, тоест че същата е
„потребител на електроенергия за битови нужди“ по смисъла на ОУ.
Предвид липсата
на облигационно правоотношение между “ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД и ответницата,
то неоснователни се явяват и исковете за присъждане на разноски за образуване
на заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 4042/2019г. на PC- Враца
и съответно сторени разноски в хода на настоящото производство.
Моли
предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Представена
е справка за консумация на клиенти, издадена от „ЧЕЗ Електро България“ АД за
клиент С. А. М., ЕГН ********** за клиентски номер ********, обект ******* в
гр. Враца, от която се установява, че в обекта са извършвани реални отчети в
периода 01.02.2019г.- 02.01.2020 г.
Представени
са Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, одобрени с Решение
№ ОУ – 259/07.11.2007г. на ДКЕВР и изменени с Решение № ОУ –
03/26.04.2010г, публикувани и на интернет страницата на доставчика. От тях се
установява, че е уговорено плащането на използваната електрическа енергия
следва да бъде извършвано в десетдневен срок от получаване на съобщението за
дължимите суми /чл.19, ал.2 от ОУ/, като подаването на възражение срещу
сметката не освобождава потребителя от задължението да заплати дължимата сума –
чл.19, ал.9 от ОУ. Представен е и лиценз от ДЕКВР за доставка на електрическа
енергия от доставчик от последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013г. за срок от
28 години за ищеца - „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД.
Не следва да
бъдат обсъждани самостоятелно представените по делото фактури, тъй като същите
са били предмет на изследване на допусната експертиза по делото, чието
заключение е било прието. Вещото лице е посочило, че в счетоводството на ищеца
имал открита партида на името на С. Антонова М., в която се отразявало по
отчетни периоди количеството предоставена и консумирана електрическа енергия от
отвтеника, като за всеки отчетен период била издавана фактура. Били налице
данни за извършвани плащания в предходни периоди от ответника. Вещото лице е
установило, че общият размер на задължението за главница е в размер на 271,85
лева. Вещото лице е изчислило и дължимата лихва за забава върху всяка от сумите
от датата на настъпване на изискуемостта до 25.09.2019 г., като общият размер е
5,80 лева. Общият размер на задължението за главница и лихва вещото лице е
изчислило в размер на 277,61 лева.
При така установеното по делото от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между ищеца и ответника при общи условия, по силата на което е доставил
електрическа енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Искът е изцяло основателен.
Съдът приема, че е налице облигационно отношение по договор за продажба на
електрическа енергия при общи условия, като това се установява, както от
представените по делото документи – фактури и справка от Община Враца, Дирекция
„Местни данъци и такси“. Тези доказателства се подкрепят от извършената
служебно от съда справка по наредба № 14 / 18.11.2009 г., в която е отразено,
че както настоящия, така и постоянния адрес на С. А. М. ***. Освен това,в
заключението по допуснатата експертиза вещото лице е посочило, че в счетоводството на ищеца има открита партида на името на С. А. М., в която
се отразявало по отчетни периоди количеството предоставена и консумирана
електрическа енергия от отвтеника, като за всеки отчетен период била издавана
фактура.По изложените съображения съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалният представител на ответника за недоказаност на наличието на
облигационно отношение между ищеца и ответника. С оглед това разрешение съдът
намира за установено, че количеството електрическа енергия, за които са
издадени процесните фактури са доставени. Вещото лице е изчислило размерът на лихвата за
забава от 5,80 лева, който надхвърля
претендирания от 5,76 лева, поради което искът следва да бъде уважен в пълния
предявен размер. Не е правено искане за увеличаване на неговия размер.Ответникът
не доказа погасяване на така установените задължения.
Съдът намира предявените искове за основателни и
доказани по изложените по-горе съображения, поради което следва да бъдат изцяло
уважени.
По
разноските:
С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода на спора, за което постановява осъдителен диспозитив.
Ищецът е
представил доказателства, че е направил разноски в размер на 515,00 лв. - за
дължима държавна такса в исковото производство, депозит за вещо лице,
възнаграждение за особен представител на ответника, както и за адвокатско
възнаграждение в исковото производство по гр.д. № 180 /2020 г.
Следва да
бъдат присъдени и сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
4042/2019 г. на РС-Враца в размер на 85,00 лева за заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
98а, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ №159, бл. Бенч Марк, Бизнес Център, представлявано от Леон
Връшка и Карел Крал, срещу С. Антонова М., ЕГН **********, че С. А. М. дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ“ АД сумата от 271,85 лева /двеста
седемдесет и един лева и осемдесет и пет ст./, представляваща главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 02.04.2019 г. до 01.08.2019 г.,
както и сумата от 5,76 лева / пет
лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
законна лихва за забава върху главницата, считано от падежа на всяко задължение
до 25.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 03.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 2529 от 04.10.2019 г. по ч.гр.д. № 4042
/2019 г. по описа на РС-Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. А. М. да заплати
на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, сумата от 515,00 лева /петстотин и петнадесет лева/ представляваща разноски по гр.д. № 180/2020 г. на РС-Враца, както
и разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 4042 /2019 г. по описа на РС-Враца в размер на
85,00 лева /осемдесет и пет лева /.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съгласно чл.7,
ал.2 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в
сила на решението препис от него да бъде приложен по ч.гр.д. № 4042 /2019 г. по
описа на РС-Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: