№ 3483
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20241100504256 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
С Решение № 806 от 15.01.2024 г. на СРС, 87 състав, постановено по гр. д. № 2573/2023
г., е ОТХВЪРЛЕН осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ, предявен от „ЗД Е.“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** срещу „ЗК Л.И.“ АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, за заплащане на сумата
от 415,62 лева, представляваща непогасен остатък от дължимо регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под № **********/03.11.2021
год. във връзка с ПТП, реализирано на 02.11.2021 год. в гр. София, между МПС с рег.
№**** и МПС с рег. №**** по вина на водача на МПС с рег. № ****, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 17.01.2023 год. до
окончателното й изплащане. Ищецът е осъден на основание чл.78,ал.1 ГПК да заплати на
ответника сума в размер на 100 лева, представляваща разноски по делото.
Недоволен от решението е останал ищецът „ЗД Е.“ АД,, който в законоустановения срок
по чл. 259, ал.1 ГПК е подал въззивна жалба. Оспорва изводите на съда относно липсата на
причинно следствена връзка между процесното ПТП и необходимостта от използване на
заместващ автомобил. Счита, че ако процесното ПТП не бе настъпило, нямаше и да се
стигне до невъзможност да се използва увредения автомобил, а от там и да трябва да се
използва заместващ автомобил за определен срок, в зависимост от времето за поправка на
увредения. Твърди решението да е постановено в нарушение на чл.493 от КЗ. Моли съда, да
отмени първоинстанционното решение, като постанови ново, с което да уважи изцяло
претенциите на ищеца. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД
не е подала отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
1
Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263,
ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
В рамките на въззивното производство не са направени доказателствени искания или
представени нови доказателства по смисъла на чл.266 ГПК.
Ищецът „ЗД Е.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
**** твърди, че на 02.11.2021 г. в гр. София е реализирано ПТП с участието на МПС с рег.
№**** и МПС с рег. №****, като съгласно съставения Двустранен констативен протокол
виновен за ПТП е водачът на МПС с рег. №****. Навежда, че МПС с рег. №**** е
застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане "Каско на МПС", а
собственикът на МПС с рег. №**** е застраховал гражданската отговорност на водача при
ответника. Ищецът сочи, че е образувал преписка по щетата във връзка с инцидента, вредите
са описани от експерти на дружеството и МПС с рег. №**** е възстановен при доверен
сервиз на застрахователя, като извършеният ремонт е фактуриран на стойност 6885, 14 лв.
Поддържа, че съобразно приложимите към процесната полица Общи условия, в частност
клауза "Е", е покрил и разноските за предоставен заместващ автомобил на застрахования в
размер на 415, 62 лева. Ищецът е изплатил с преводно нареждане цитираните суми на
13.04.2022 г. Излага твърдения, че след нарочна покана ответникът му е заплатил частично
претендираната сума до размера от 6885, 14 лв. и е останала незаплатена част в размер на
415, 62 лв., която претендира от ответника. Моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
Ответникът „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „**** поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва механизма
на ПТП, вината на водача на увреждащото МПС и причинно – следствената връзка с
настъпилите имуществени вреди. Не оспорва изплащането на застрахователното
обезщетение. Поддържа, обаче, че действително причинените вреди отговарят на размера,
до който ответникът е изпълнил. Оспорва да дължи възстановяване на платено обезщетение
за претъпени пропуснати ползи, каквито представляват разноските за предоставен заместващ
автомобил. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност,
съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Първоинстанционният съд обосновано е приел, че за уважаването на иска с правно
основание чл. 411 КЗ е необходимо доказване кумулативното наличие на няколко
предпоставки. Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя,
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице,
причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател,
това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на
застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил
на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено
по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на
суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на
застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка "Каско" на процесния
автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на
МПС, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице
(деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и
2
причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", в
хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото
лице от неговия застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е дължимото застрахователно
обезщетение трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 и ал. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се
включват и пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволеното увреждане. Съдът намира, че направените разходи за заместващ автомобил
представляват пропуснатите ползи, които са пряк и непосредствен резултат от
непозволеното увреждане и които подлежат на обезщетяване по застраховка "Гражданска
отговорност".
Непосредствени и преки са онези вреди, които по време и място следват
противоправния резултат. Законодателят предвижда в случаите, когато се ангажира
гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за онези вреди, които са по
причина на неговото противоправно поведение (непозволено увреждане или неизпълнено
договорно задължение), за които вреди причинната връзка не се прекъсва.
Причинната връзка се разглежда като необходимо следствие на конкретно човешко
деяние, ако вредата закономерно произтича от самото деяние, т. е. между вредата и деянието
има причинна връзка, когато деянието е решаващо, вътрешно необходимо /а не случайно/,
свързано с резултата т. е. закономерно води до настъпване на вредоносните последици.
Следователно от значение е конкретното проявление на действието или бездействието
на делинквента, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди.
В конкретния случай не може да бъде споделена тезата на ответника, че вредите,
представляващи разходи във връзка с наемане на заместваща кола, не са в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП, след като невъзможността
да се ползва личният автомобил е именно поради ПТП, причинено от водача по застраховка
"Гражданска отговорност", сключена с ответното дружество. Това е така, защото е засегнато
имуществото на увреденото лице /като съвкупност от права, задължения, фактически
състояния и пр. / – ако автомобилът не беше увреден, нямаше да се наложи ремонтът му и
собственикът му щеше да продължи да го ползва. Самият ремонт изисква престой в сервиз и
до отремонтиране автомобилът не може да се ползва, което представлява загуба за
собственика. Ето защо, съдът достига до извод, че вредите, представляващи разходи във
връзка с наемане на заместващ автомобил, са в пряка и непосредствена причинноследствена
връзка с процесното ПТП. Невъзможността да се ползва личния автомобил е несъмнено по
причина процесното ПТП, виновно причинено от водача по застраховка "Гражданска
отговорност", сключена с ответното дружество.
В конкретния случай вредите, представляващи разходи във връзка с наемане на
заместваща кола, са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, след като невъзможността да се ползва личният автомобил е именно поради ПТП,
причинено от водача по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответното
дружество.
Това е така, защото е засегнато имуществото на увреденото лице – ако автомобилът не
беше увреден, нямаше да се наложи ремонтът му и собственикът му щеше да продължи да
го ползва. Самият ремонт изисква престой в сервиз и до отремонтиране автомобилът не
може да се ползва, което представлява загуба за собственика. Ето защо, съдът достига до
извод, че вредите, представляващи разходи във връзка с наемане на заместващ автомобил, са
в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Невъзможността
3
да се ползва личния автомобил несъмнено се дължи на процесното ПТП, виновно причинено
от водача по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответното дружество
(Решение № 264371 от 01.07.2021 г. по в. гр. д. № 4884/2021 г. на Софийски градски съд,
Решение № 265232 от 03.08.2021 г. по в. гр. д. № 3631/2021 г. на Софийски градски съд).
Застрахователната услуга, имаща за предмет предоставяне на заместващ автомобил,
несъмнено има за последица обезщетяването на увреденото лице за невъзможността да
ползва собствения си лек автомобил. В конкретния случай не е спорно между страните, че
тази невъзможност е пряка и непосредствена последица от настъпване на процесното
пътнотранспортно произшествие. Изхождайки от посочената практика на Върховния
касационен съд, вредите, причинени от тази невъзможност, се квалифицират като
пропуснати ползи по смисъла на чл. 405, ал. 2 КЗ. Доколкото в застрахователния договор е
изрично уговорено при какви условия застрахователят предоставя на увреденото лице
заместващ автомобил и доколкото възможността такъв да бъде ползван има за пряка
последица обезщетяването на пропуснатите ползи от невъзможността да бъде ползван
увредения автомобил, не може да се приеме, че претендираната в случая цена за наем на
заместващия автомобил не се включва в размера на обезщетението – напротив, правното
основание за включване на тази сума в застрахователното обезщетение е и чл. 405, ал. 2 КЗ,
като по отношение на лимита на отговорността важат общите правила по чл. 400, ал. 1 и 2
КЗ, във вр. с чл. 386, ал. 1 и 2 КЗ.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка, така
както е изложена от първоинстанционния съд, е неправилна. При това положение на
основание чл.271 от ГПК въззивният съд отменя изцяло първоинстанционното решение.
По разноските:
При този изход на спора въззивника има право на направените от него разноски в
размер на 350 лв. съобразно правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ и чл.
78, ал.8 ГПК. Съгласно чл.78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци
се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт,
поради което единствено условие да се присъдят разноски за възнаграждение за
юрисконсулт е съответното юридическо лице да е било защитавано от такъв в хода на
процеса. В такъв случай, не е необходимо да бъдат представени доказателства, че
юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено, тъй като претендиращата го страна
заплаща на процесуалния си представител възнаграждение по трудов договор, а не по
договор за поръчка. Възнагражденията за процесуално представителство, извършено от
юрисконсулт са регламентирани в Закон за правната помощ и Наредба за заплащането на
правната помощ, съгласно разпоредбата на чл. 25 от която за процесуално представителство
и защита по граждански дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
360 лв.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 806 от 15.01.2024 г. на СРС, 87 състав, постановено по гр. д. №
2573/2023 г., е ОТХВЪРЛЕН осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ, предявен от „ЗД
Е.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. **** срещу „ЗК
Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, за
заплащане на сумата от 415,62 лева, представляваща непогасен остатък от дължимо
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца
под № **********/03.11.2021 год. във връзка с ПТП, реализирано на 02.11.2021 год. в гр.
София, между МПС с рег. №**** и МПС с рег. №**** по вина на водача на МПС с рег. №
****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
17.01.2023 год. до окончателното й изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
4
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„**** на основание чл.411 КЗ да заплати на „ЗД Е.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. **** сумата от 415,62 лева, представляваща непогасен остатък
от дължимо регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана
при ищеца под № **********/03.11.2021 год. във връзка с ПТП, реализирано на 02.11.2021
год. в гр. София, между МПС с рег. №**** и МПС с рег. №**** по вина на водача на МПС с
рег. № ****, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 17.01.2023 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„**** да заплати на „ЗД Е.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. **** „ЗД Е.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****
сумата от 350 лева, представляваща разноски за заплатено възнаграждение на юрисконсулт
и 25 лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5