Р Е Ш Е Н И Е
№ 160 13.01.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9 498 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на Глава тридесета от ГПК, чл. 356- 361 от ГПК по иск с материално правно основание чл. 76 от ЗС и е образувано по повод искова молба от „ГАРДЪН БИЙЧ“ ООД – в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б., ж.к. *****, представлявано от ликвидатора М. Д. Д., представлявано от адвокат Г.Д., САК, срещу И.П. В. ЕГН **********, с адрес: ***, и Н.П.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответниците да предадат на ищеца на основание чл. 75 и чл. 76 от ЗС /съгласно молба да уточнение на предявения иск от 25.01.2019 година/ владението на имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 8 /осем /, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 81178.9.47.1.8. /осемдесет и една хиляди сто седемдесет и осем точка девет точка четиридесет и седем точка едно точка осем/ по кадастралната карта на с. Черноморец, общ. Созопол с адрес: с. Черноморец, п.к. 8149, Гардън Бийч, бл. 1, ет. 1, an. А-8, /буква А тире осем/, разположен на първи и втори етажи на сграда № 1 /едно/ с идентификатор № 81178.9.47.1, който апартамент е с обща разгърната застроена площ от 91,65 кв.м., а съгласно кадастралната схема застроената площ на апартамента е 92.00 кв.м., ведно със съответния процент идеални части от общите части на сградата и се състои от: на първо ниво - дневна, кухня, баня-тоалетна, вътрешно стълбище и две тераси, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: обект с идентификатор № 81178.9.47.1.9. и обект с идентификатор № 81178.9.47.1.7, а на второ ниво: от две спални, две тераси, коридор и баня с тоалетна при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - обект с идентификатор № 81178.9.47.1.9 и обект с идентификатор № 81178.9.47.1.7 и над обекта - обект с идентификатор № 81178.9.47.1.21., ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху недвижимия имот, в който е построена сградата, представляваща поземлен имот с идентификатор № 81178.9.47 по кадастралната карта на с. Черноморец, общ. Созопол, обл. Бургас, одобрена със Заповед № РД-18-12/24.04.2007 г. на Изп. директор на АК, с адрес: Аклади - чеири неизвестна, трайна предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, целият с площ от 5 407 кв.м., при съседи: ПИ № 81178.9.68, ПИ № 81178.9.37, ПИ № 81178.9.77, ПИ № 81178.9.432, ПИ №81178.9.27 (стар идентификатор: 9047), находящ се в местността "Аклади Чеири", в землището на с. Черноморец, обл. Бургас, целият с площ от 5174 кв.м., при граници: ПИ №9037, ПИ №441, ПИ № 9027, ПИ № 9026, ПИ № 9025, ПИ № 9024, ПИ № 9044, ПИ № 355 и ПИ № 415.
Исковата молба е основана на фактически твърдения за това, че за имота, предмет на спора, е сключен договор за покупко – продажба с Нотариален акт № **, том I, рег. № 1924, дело № 73 от 2009 година на нотариус Н. Н., рег. № 246 на НК, с район на действие района на Бургаски районен съд, поправен с нотариален акт. Купувачът е следвало да плати цената, уговорена в договора, в двугодишен срок от сключването му, но това не е направено. Поради това в исковата молба е изложен довод, че владението върху имота от момента на обособяването му като самостоятелен обект с Акт образец № 14 за приемане на конструкция от 21.01.2008 година, не е преминавало върху купувача или друго лице. В исковата молба е изложен довод, че от този момент намерението на ищеца да държи процесния имот като свой е манифестирано безусловно по отношение на всички трети лица, включително и ответника. Дружеството е плащало редовно данъци за имота. Владението е осъществявано спокойно и не е установено по насилствен или скрит начин и до датата на отнемането му не е прекъсвано или смущавано. До момента на отнемане на владението на имота той се е ползвал от наемател – „РДС – 16 Тур Транс“ ЕООД, представлявано от Р.Д. В.. Това дружество е имало задължение за цялостно стопанисване на имота, включително чрез отдаването му под наем на туристи. Владението е отнето на 05.07.2018 година от ответниците, които са влезли насилствено в него, като са разбили ключалката и са се легитимирали пред рецепционист на курортния комплекс по неясен начин. Направена е проверка от органите на МВР, които са съставили протокол.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на преписи от исковата молба от името на ответниците са постъпили писмени отговори, които са с идентично съдържание. В тях са направени възражения по допустимостта на иска и е оспорена основателността му.
На първо място по фактите е посочено, че приобретател по договора за покупко – продажба е Е. К., гражданин на Ирландия. Посочва, че договорът не е развален съгласно чл. 87, ал.4 от ЗЗД, поради което факта, че продажната цена не е платена и владението не е предавано на купувача са ирелевантни. На 26.06.2018 година той е упълномощил ответниците да поддържат, управляват и отдават под наем имота.
На първо място по допустимостта на иска е направено възражения, че ищецът не е материално правно легитимиран да търси защита с иск по чл.76 от ЗС, тъй като имота е бил отдаден под наем и ползването му е било предоставено на „РДС – 16 Тур Транс“ ЕООД.
Следващото възражение по допустимостта на иска е свързано с това, че ответниците са действали като пълномощници на друго лице, а не за себе си, поради което не са материално правно легитимирани да отговарят по предявения иск.
На следващо място е посочено, че е недопустимо искът да бъде предявен срещу действителния собственик.
Настоящият състав приема, че тези възражения касаят основателността на предявения иск, поради което съдът ще се произнесе по тях в случай на разглеждане на спора по същество.
По възражението за изтекъл преклузивен шестмесечен срок за предявяване на иска, спазване на който е предпоставка за допустимостта, съдът ще се произнесе след събиране на относимите за това доказателства, предвид спора между страните в тази насока.
В писмените отговори са изложени подробни фактически и правни доводи за това, че ищецът не е владелец. Конкретизирано е, че той не е държал вещна като своя , предвид наличието на сключен договор за покупко - продажба с друго лице. От друга страна той не е упражнявал фактическа власт върху имота предвид сключения договор за наем. Като цяло е направен извод, че липсват предпоставките , предвидени в закова за квалифициране на това фактическо положение като владение от обективна и субективна страна.
Към писмените отговори са приложени писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответниците, чрез процесуалния си представител- адвокат С., поддържат становищата по иска, дадени в писмените отговори и сочат доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излагат подробни доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
По правната квалификация на иска настоящият състав приема следното:
Искът е с правно основание чл.76 от ЗС, съгласно който владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането й от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.
Съдебната практика приема, а и това се установява от цитираната норма, че за уважаване на иск с посочената правна квалификация е достатъчно да се докаже факта на владението, респ. държането и на нарушението, като в тежест на ищеца е да установи, че има качеството на владелец или държател към момента на твърдяното отнемане и че ответникът е отнел вещта чрез насилие или по скрит начин към определен момент.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:
С нотариален акт № 77, том I, рег. № 1925, дело № 74 от 2009 година от 14.04.2009 година, на Нотариус Н. Н., рег. № 246 на НК, с район на действие района на Бургаски районен съд „Гардън Бийч“ ООД, представлявано от управителя, продава на Е. К., гражданин на Ирландия, чрез негов пълномощник, индивидуализирания в исковата молба имот, представляващ апартамент № 8, самостоятелен обект в сграда с идентификатор №81178.9.47.1.8, както и други имоти. В нотариалния акт е посочено, че продажната цена е платена на продавача изцяло по банков път, преди подписване на договора.
В нотариален акт за поправка на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 165, том I, рег. № 3831, дело № 154 от 2009 година от 06.07.2009 година на Нотариус Н. Н., рег. № 246 на НК, с район на действие района на Бургаски районен съд, в присъствието на пълномощник на дружеството, ищец в настоящия процес, и пълномощник на купувача, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като е посочено, че вместо отразеното по – горе за плащане на цената преди изповядване на сделката, следва да се чете, че сумата, представляваща продажна цена, ще бъде платена по сметка на продавача от купувача по банков път в двегодишен срок от подписване на договора.
От името на купувача е подадена декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък за недвижими имоти. Представени са доказателства за начислените данъци за периода от 2009 година – 2018 година, но не се установява кой е платил задълженията.
По делото не е спорно, че договора за покупко – продажба не е развален поради неизпълнение на задължението за заплащане на цена. Липсват твърдения за изпълнението му от страна на ответниците.
По делото не и спорно, че имота е бил предмет на договор за наем с наемател трето на спора лице.
Ответниците в настоящия процес представят пълномощни от купувача Е. К. от 26.06.2018 година, в което е посочено, че са упълномощени със следните права: да имат право на неограничен достъп до имотите, да имат право да ги отдават под наем, за което да подписват необходимите документи, както и с други изброени в пълномощното права.
От показанията на свидетеля К.Т.Ф., който работи като младши инспектор в РПУ – Созопол, се установява, че имало случай, в който им се обадили за влизане в взлом. Посетили адреса и хората, които установили там им показали пълномощни от ирландски гражданин. Предупредили ги, тъй като в тяхно присъствие са обиждали с лицето, което им се обадило, и снели обяснения. През 2019 година лицата, заради които им се обадили тогава потърсили съдействие от органите на МВР за това, че този път на тях са им отнели владението. Като писмено доказателство е приет протокол за предупреждение по ЗМВР от 05.07.2018 година, съставен от мл. инспектор К.Т.Ф., съставен на ответника И.П.Г., и протокол от същата дата на същото правно основание, съставен на свидетелката Р.Д.В.. В показанията си тя излага още, че подала сигнал до МВР, тъй като забелязала, че ответниците са разбили апартаментите и са влезли в тях. Уточнява, че дошли с ключар и отворили апартаментите. Случило се по обяд, в светлата част на деня, в периода юни – юли 2018 година.
При тези данни настоящият състав приема, че случаят, в който ответниците са влезли в имота , като пълномощници на собственика, е от дата 05.07.2018 година и са отворили вратите с ключар.
От показанията на свидетелката Р.Д.В., която фактически извършва дейност на управител на комплекса, са за това, че от 2015 година извършва тази дейност и от тогава не е имало друг наемодател на апартамент № 8. Уточнява, че от 2018 година има подписан договор за управление на апартаменти при ищеца, а преди това договора е бил сключен с друга фирма.
Следва да бъде посочено, че изложеното в показанията на свидетеля К.Т.Ф., който работи като младши инспектор в РПУ – Созопол, за това, че от своя страна ответниците са потърсили съдействие от органите на МВР за това, че владението е било отнето от тях, кореспондира с установеното от фактическа страна Постановление на БОП от 15.04.2019 година.
Следва да бъде посочено, че искът е предявен на 27.12.2018 година, с което е спазен шестмесечния срок от отнемане на владението на 05.07.2018 година, поради което е допустим.
По изложените по – горе съображения относно предмета на доказване при иска с правно основание чл. 76 от ЗС, настоящият състав приема, че ищецът е установил качеството на владелец на имота, тъй като е бил този, който го е отдавал под наем в периода от 2015 година. По смисъла на чл.68 от ЗС владението може да бъде осъществявано чрез другиго, което в случая е правено чрез наемателите.
Влизането в апартамента, индивидуализиран в исковата молба, чрез ключар следва да бъде квалифицирано като отнемане на владението по скрит начин, в който смисъл е съдебната практика. Например Решение № 4 от 06.02.2012 година на ВКС по гражданско дело № 388/2011 година I г.о., ВКС, на което се позовава ищеца в писмената си защита.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението на имота.
При този изход от спора в тежест на ответниците следва да бъдат осъдени да платят на ищеца разноските, направени по водене на делото. По отношение на размера на адвокатското възнаграждение на ищеца е направено възражение за прекомерност. Претенцията на ищеца е за заплащане на разноски в размер на 3 600 лева с ДДС или 3000 лева без ДДС. По възражението за прекомерност настоящият състав приема следното: Съгласно чл.7, ал.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко от 400 лв. за движими вещи и не по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или вещни права върху тях. В случая данъчната оценка на имота е 9 164, 50 лева и по правилото на чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение е 788, 23 лева, без ДДС. На основание чл.7, ал.8 от Наредбата следва да бъде определено и възнаграждение от още 100 лева, тъй като делото е протекло в три съдебни заседания. Поради изложеното съдът приема, че следва минимално възнаграждение за предявения иск е в размер от 888,23 лева без ДДС. Предвид фактическата и правната сложност на делото, които са релевантни с оглед чл.78, ал.5 от ГПК и Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година по тълкувателно дело № 6/2012 година на ОСГТК на ВКС, настоящият състав приема, и предвид това, че са проведени три съдебни заседания, разпитани са двама свидетели и са представени писмени доказателства, настоящият състав приема, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на 1500 лева. При тази основа следва да бъде определен и ДДС, който в случая е размер 300 лева. В този смисъл е определение № 682 от 12.12.2014 година по ч.т.д. № 3534/2014 година, в което е посочено, че ако адвоката е регистриран по ДДС и страната му е заплатила възнаграждението с дължимия ДДС, тази сума се счита неразделна част от адвокатското възнаграждение и следва да се съобрази при присъждане на разноските, като ДДС се начисли върху възнаграждението по наредбата. Поради изложеното настоящият състав приема, че възнаграждението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и следва на това основание да бъде присъдена сума от 1800 лева.
При този изход от спора в тежест на ищеца не следва да бъдат присъждани разноските, направени от ответниците по водене на делото, по правилото на чл. 78 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.П. В. ЕГН
**********, с адрес: ***, и Н.П.Г. ЕГН **********,
с адрес: ***, да предадат на „ГАРДЪН БИЙЧ“ ООД – в ликвидация, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление: град Б., *****,
представлявано от ликвидатора М. Д. Д., владението на АПАРТАМЕНТ
№ 8 /осем /, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
81178.9.47.1.8. /осемдесет и една хиляди сто седемдесет и осем точка девет
точка четиридесет и седем точка едно точка осем/ по кадастралната карта на с.
Черноморец, общ. Созопол с адрес: с. Ч., *******/, разположен на първи и втори
етажи на сграда № 1 /едно/ с идентификатор № 81178.9.47.1, който апартамент е с
обща разгърната застроена площ от 91,65 кв.м., а съгласно кадастралната схема
застроената площ на апартамента е 92.00 кв.м., ведно със съответния процент
идеални части от общите части на сградата и се състои от: на първо ниво -
дневна, кухня, баня-тоалетна, вътрешно стълбище и две тераси, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: обект с идентификатор № 81178.9.47.1.9. и
обект с идентификатор № 81178.9.47.1.7, а на второ ниво: от две спални, две
тераси, коридор и баня с тоалетна при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж - обект с идентификатор № 81178.9.47.1.9 и обект с идентификатор №
81178.9.47.1.7 и над обекта - обект с идентификатор № 81178.9.47.1.21., ведно
със съответния процент идеални части от правото на строеж върху недвижимия имот,
в който е построена сградата, представляваща поземлен имот с идентификатор №
81178.9.47 по кадастралната карта на с. Черноморец, общ. Созопол, обл. Бургас,
одобрена със Заповед № РД-18-12/24.04.2007 г. на Изп. директор на АК, с адрес:
Аклади - чеири неизвестна, трайна предназначение: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, целият с площ от 5 407 кв.м., при съседи: ПИ
№ 81178.9.68, ПИ № 81178.9.37, ПИ № 81178.9.77, ПИ № 81178.9.432, ПИ
№81178.9.27 (стар идентификатор: 9047), находящ се в местността "Аклади
Чеири", в землището на с. Черноморец, обл. Бургас, целият с площ от 5174
кв.м., при граници: ПИ №9037, ПИ №441, ПИ № 9027, ПИ № 9026, ПИ № 9025, ПИ №
9024, ПИ № 9044, ПИ № 355 и ПИ № 415, отнето по скрит начин на 05.07.2018
година.
ОСЪЖДА И.П. В. ЕГН **********, с адрес: ***, и Н.П.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, да платят на „ГАРДЪН БИЙЧ“ ООД – в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б., *****, представлявано от ликвидатора М. Д. Д., сумата 1800 лева /хиляда и осемстотин лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ГАРДЪН БИЙЧ“ ООД – в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б., ****, представлявано от ликвидатора М. Д. Д., за осъждане на И.П. В. ЕГН **********, с адрес: ***, и Н.П.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, да платят разноски в размер разликата между присъдената на това основание сума от 1800 лева /хиляда и осемстотин лева/ до пълния предявен размер на претенцията от 3600 лева /три хиляди и шестстотин лева/.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на И.П. В. ЕГН **********, с адрес: ***, и Н.П.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на „ГАРДЪН БИЙЧ“ ООД – в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Б., *****, представлявано от ликвидатора М. Д. Д., да плати разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
СА