ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 714
гр. Бургас, 10.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. С.
като разгледа докладваното от Димитър П. С. Въззивно частно гражданско
дело № 20232100500223 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 274 – 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №82 от 09.01.2023 г. на Районен съд – Поморие от
адв. Георги Стоянов от БАК, особен представител на К. А. М., срещу Определение №608 от
16.12.2022г. по гр.д. №835/2021 на Районен съд-Поморие.
Сочи, че адвокатското възнаграждение се определя дали отговаря на предвидения в
Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съобразно материалния интерес, като под материален интерес се взема предвид цената на
всеки иск по отделно и се определя за всеки иск по отделно минимално възнаграждение,
след което вече определените възнаграждения се събират при определяне отговорността за
разноските.
Твърди се, че по делото са предявени три обективно съединени иска, като съдът е
събрал отделна държавна такса за всеки един от тях – главница в размер на 5956, 79 лв.,
договорна възнаградителна лихва в размер на 2310, 60 лв., лихва за забава в размер на 344,
07 лв. Изчислява дължимото минимално възнаградение по правилата на чл.7, ал.2, т.1-3
съответно за всеки един от предявените искове, като посочва размерите и след редукцията
му, съгласно чл.47, ал.6 от ГПК и моли съдът да го определи в не по – нисък от посочения
размер.
Жалбоподателят иска отмяна на обжалваното определение като неправилно и
незаконосъобразно и постановяване на ново, с което да бъде осъдена ответната страна да
заплати допълнителен депозит в размер на 159, 77 лв., представляваща разликата до пълния
размер от дължимите 658, 77 лв. за осъществено процесуално представителство от особения
представител за първата инстанция.
Ответникът по частната жалба „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД с ЕИК *********,
изразява становище за недопустимост на частната жалба, на следващо място я оспорва като
неоснователна. Излагат се съображения, че в производството по гражданското дело пред РС
Поморие са предявени два обективно съединени иска за защита на един интерес, основан на
сключения между страните договор, както и съединен с тях акцесорен иск за обезщетение за
забава, чието уважаване зависи от уважаването на главните искове. От тук прави извода, че
1
е осъществена защита в един правен интерес и поради това, съдът правилно е определил
дължимия депозит, който да послужи за възнаграждение на особения представител. На
следващо място се позовава на мотивите на Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по т.д.
№6/2012 на ОСГТК на ВКС. Цитира практика, съгласно която възнаграждението на
особения представител следва да бъде разграничено от отговорността за разноски, която се
реализира с оглед постигнатия резултат по спора. Поради тези аргументи по отношение на
възнаграждението на особения представител не е приложим реда по чл.248 от ГПК. В тази
насока са изложените мотиви за недопустимост на подадената частна жалба.
Моли се за оставяне без разглеждане на подадената частна жалба на особения
представител като недопустима, в условията на евентуалност и в случай, че бъде приета за
допустима се моли за отхвърляне на частната жалба като неоснователна и недоказана и
потвърждаване на постановенето по делото определение по чл.248 от ГПК.
Съдът, след преценка на изложените в частната жалба съображения и материалите по
гр. д. №835/2021 на Районен съд – Поморие по вътрешно убеждение, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 22.02.2022 г. РС Поморие е оставил без движение производството
по гр.д. №835/2021 г., като в разпореждането е констатирано, че на основание чл.47, ал.1
ГПК, предвид това,че ответникът не е намерен на адреса посочен в исковата молба, както и
на постоянния си адрес, на вратата на постоянния му адрес е залепено уведомление, като на
ответника е предоставен двуседмичен срок за получаване на книжата по делото. В
посочения срок ответникът не се е явил за да получи препис от исковата молба, ведно с
приложените към нея доказателства. Връчването прието за редовно и на основание чл.47,
ал.6 ГПК е разпоредено съобщението да се приложи към делото, а на ответника да се
назначи на разноски на ищеца, особен представител-адвокат определен от АС при
Адвокатска колегия гр.Бургас, който да му окаже правна помощ под формата на
процесуално представителство. Указано е на ищеца да внесе депозит в размер на 500 лв. за
възнаграждение на особен представител по сметка на Районен съд гр.Поморие. С молба от
02.03.2022 г. указанията на съда са изпълнени, като е внесен депозита.
С Решение №171 от 02.11.2022 г. по гр.д. №835/2021 г. на Районен съд-Поморие, е
прието за установено по отношение на ответника К. А. М., ЕГН **********,
съществуването на вземане в полза на ищеца „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, за сумата
5956,79 лв. (пет хиляди деветстотин петдесет и шест лева 79 ст.), представляваща
задължение, произтичащо от договор за кредит от 22.07.2019 г., сумата 2310,60 лв.(две
хиляди триста и десет лева 60 ст.), представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2019
г. до 05.06.2021 г., сумата 344.07 лв.(триста четиридесет и четири лева 07 ст.),
представляваща лихва за забава, от която 199.85 лв., за периода от 06.11.2019 г. до
13.03.2020 г. и 144.22 лв., за периода от 16.06.2021 г. до 10.09.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.09.2021 г. до окончателното изплащане, за които
суми е издадена заповед №254/17.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №645/2021 г. по описа на РС-Поморие.
Със същото решение на основание К. А. М. е осъден да заплати на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, сумата от 1109, 63 лева – направени по делото разноски, както и
сумата от 271,06 лева, представляващи разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№645/2021 г. по описа на РС-Поморие.
По делото е постъпила молба от особения представител на ответника, с която моли
съдът да измени постановеното решение в частта за разноските, като ищецът да бъде
задължен да внесе допълнително дължима сума за депозит, който да послужи за
възнаграждение за особения представител. Постъпил е отговор от ответното дружество, в
който същото моли съдът да остави без разглеждане, евентуално без уважение молбата по
чл. 248 от ГПК.
Районен съд – Поморие с обжалваното определение е оставил без уважение молбата,
2
подадена от особения представител на ответника, като е приел, че производството по чл. 248
ГПК е неприложимо и няма как в рамките на това производство съдът да увеличи размера
на определеното на особения представител възнаграждение. Намерил е това искане за
неоснователно, поради което го е оставил без уважение. По отношение на искането за
увеличаване на приетото възнаграждение е приел, че по същото следва да се произнесе по
реда на чл.77 от ГПК, доколкото особения представител има право да иска присъждане на
възнаграждение в по-висок от определения първоначално размер. Констатирано е, че в
случая се касае за предявени при условията на обективно съединяване два главни иска в
защита на един интерес, основан на сключения между страните договор, както и съединен с
тях акцесорен иск за обезщетение за забава, чието уважаване зависи от уважаването на
главните искове и не изисква някакви особени действия от гледна точка на защитата. Поради
това и при определяне на материалния интерес въз основа, на който се определя
възнаграждението съгласно НМРАВ, е посочено, че в случая възнаграждението се определя
върху материален интерес, който е сбор от цената на всички предявени искове, върху която
обща база е изчислено и възнаграждението и за особения представител.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в
предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден,
допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 2
от ГПК. Действително, съобразно цитираното и в първоинстанционния съдебен акт,
Определение № 240 от 29.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. 4328/2016 г., II г. о., ГК,
производството по чл.248 от ГПК е неприложимо. В същото обаче е посочено, че следва да
се приеме, че се обжалва определение на съда, касаещо законосъобразността на отказа по
искане за изменение /увеличение/ на определеното с акта на съда по назначаване на особен
представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, а не се касае до определение, с което решаващия
инстанционен съд е присъдил разноски в тежест на някоя от страните и по реда на чл. 248,
ал. 1 ГПК е изменил, отменил или отказал да измени това свое определение. В случая по
този начин и тълкувайки в съвкупност обстоятелствената част и петитума на особения
представител до съда, следва да се изведе именно волята на адв. Г. С. да бъде променен
размера на първоначално определеното възнаграждение за особения представител, което по
същността си е искане по чл.77 от ГПК, а не такова по чл.248 от ГПК, поради което и
същото се явява процесуално допустимо. Именно по тези съображения, съдът и се е
произнесъл по същество с обжалваното понастоящем определение. По тези съображения,
съдът намира подадената частна жалба за процесуално допустима, а възраженията в тази
насока за неоснователни.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Обжалваният акт е постановен при неправилно приложение на разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която трябва да се тълкува във връзка с чл. 2, ал. 5 от същата, като при
прилагането й следва да се вземе предвид обективното съединяване на исковете (в случая на
три обективно съединени иска за главницата, договорната лихва и мораторна лихва за
забава), с оглед на което под „материален интерес“ по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения се има предвид цената на всеки
обективно съединен иск по отделно, като за всеки от така съединените искове по отделно се
определя минимално възнаграждение, след което последните се събират при определяне на
отговорността за разноски /Така Определение № 50490 от 12.12.2022 г. на ВКС по ч. т. д. №
2507/2021 г., II т. о., ТК/.
В настоящия случай при три обективно съединени иска - по отношение на главницата
минималното възнаграждение се явява 627, 84 лв.; по отношение на иска за договорна лихва
е 391, 70 лв.; по отношение на мораторната лихва за забава – 300 лв. /съобразно
предвиденото в чл.2, ал.2, т.1-3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения/.
С оглед на това, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално
3
представителство по трите обективно съединени иска по делото е в размер общо на 1319, 54
лв. Ето защо, незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че на основание чл.
47, ал. 6 ГПК възнаграждението на особения представител може да бъде редуцирано до
размера на 500 лева, тъй като този размер е под минималния, дължим по наредбата,
включително и е под една втора от него. В случая съдът съобрази, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което и след приложението на чл.47, ал.6 от ГПК,
размерът на възнаграждението на особения представител следва да бъде редуциран до една
втора от 1319, 54 лв. или сумата от 659, 77 лв.
Видно от приложените към делото материали, сумата от 500 лв. е събрана от
първоинстанционния съд като депозит за изплащане на възнаграждението на особения
представител. Доколкото при образуването на производството не е указано на ищеца да
внесе дължимото на особения представител възнаграждение в пълния размер от 659, 77 лв.,
този пропуск на съда следва да бъде отстранен, като ищецът бъде осъден директно да
заплати на особения представител възнаграждение по чл. 47, ал. 6 ГПК, изразяващо се в
разликата от внесения депозит и дължимото съобразно чл.47, ал.6 от ГПК възнаграждение.
В този смисъл е и съществуващата съдебна практика на ВКС /определение 13/28.01.2021 г.
по ч. гр. д. 3148/2020 г. на ВКС, І г. о.; определение 348/10.07.2017 г. по ч. гр. д. 2715/2017 г.
на ВКС, ІV г. о. и определение 179/27.04.2020 г. по ч. т. д. 463/2020 г. на ВКС, ІІ т. о. /.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
определение е неправилно и същото следва да бъде отменено, като ищецът следва да бъде
осъден да заплати на особения представител на ответника възнаграждение за
производството пред първата инстанция в размер на 159, 77 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №608 от 16.12.2022г. по гр.д. №835/2021 на Районен съд-
Поморие и вместо него постановява:
ОСЪЖДА „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“Хенрик Ибсен“ №15, ет.6, ЕИК *********, да заплати на адвокат Георги
Стоянов от БАК – особен представител на К. А. М., ЕГН **********, сумата от 159,77 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за производството пред първата инстанция на
основание чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 77 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4