Р Е Ш Е Н И Е № 333
гр. Враца, 04.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,
Гражданско отделение, в публично
заседание на четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в
присъствието на секретар Виолета Вълкова, като разгледа докладваното от мл.
съдия Младенова в. гр. дело № 525 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 173/05.07.2019 г., постановено
по гр. дело № 563/2019 г., Районен съд - Козлодуй, втори
състав, е отхвърлил предявените от П.К.О., ЕГН: **********, против „Напоителни системи“
ЕАД – Клон Мизия, ЕИК: ***, обективно кумулативно съединени искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението му
със Заповед № РД-11-46/19.03.2019г. за налагане на наказание „Дисциплинарно
уволнение“ и Заповед № 7/19.03.2019г. за прекратяване на трудово
правоотношеншие на управителя на „Напоителни системи“ ЕАД – Клон Мизия за
незаконно; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „***”; за
заплащане на сума в размер на 4 408,32 лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди за времето, през което е останал без работа
поради незаконното уволнение, считано от 19.03.2019г. до 19.09.2019г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане, както и предявеният в условията на
евентуалност иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 404,09 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018 г. и
2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
ѝ изплащане.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от адв. Е.О. – пълномощник на ищеца П.О., в която се излагат съображения за неправилност
на същото. Навеждат се доводи за допуснато нарушение от работодателя при
провеждането на процедурата по чл. 193 КТ по събиране и оценка на
доказателствата, въз основа на които се налага наказанието „Дисциплинарно
уволнение“. Сочи се, че липсва документация, доказваща извършена преценка от
работодателя за съответствието на наложеното наказание с тежестта на
нарушението, съобразно критериите на чл. 189, ал. 1 КТ. Изтъква се, че от
атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание не е видно от
поведението на работника да са настъпили отрицателни последици за работодателя
или трети лица, а се упоменава само вероятност за настъпването на такива.
Твърди се още и че не е налице нито една от хипотезите, изброени в чл. 190, ал.
1 КТ, при които законодателят допуска
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, като в заповедта за
налагането му не е посочена като основание разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, предвиждаща възможност за дисциплинарно уволнение при извършени други тежки
нарушения на трудовата дисциплина. Изтъква се, че деянията са квалифицирани по
чл. 187, т. 3, пр. първо и т. 7 КТ, като в заповедта се изброяват като
простъпки нарушаване на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на
възложената работа, неизпълнение на законните нареждания на работодателя и
нарушения на разпоредби от Правилника за вътрешния трудов ред. Навеждат се
доводи, че описаните в заповедта нарушения не могат да се приравнят по степен и
тежест с изрично визираните в чл. 190, ал. 1 КТ. Излагат се съображения, че
въззивникът не е извършвал системни нарушения на трудовата дисциплина, тъй като
такива са налице, когато работникът е извършил три или повече нарушения, а в
заповедта са посочени само два отделни случая на 03.01.2019 г. и на 21.01.2019 г.
Изтъква се още и че в хода на съдебното следствие не е доказано извършването на
нито едно от двете нарушения, дали основание за образуваните от работодателя
дисциплинарни производства. Въззивникът сочи, че твърденията в съставените
доклади на служители при работодателя не отговарят напълно на действителността
и от показанията им като свидетели не може да се установи по категоричен начин,
че П.О. е бездействал и саботирал работния процес на посочените дати. Излагат
се доводи и че от дадените писмени обяснения от въззивника не става ясно нито
какво нарушение е извършил, нито какви думи и изрази е използвал, нито в какво
се признава за виновен.
Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е
отчел в решението си, че дисциплинарните наказания следва да се степенуват,
като се започне с налагане на най-лекото такова. Изтъква, че при определяне на
дисциплинарното наказание работодателят не е извършил цялостна преценка на
поведението на работника, като не е отчел липсата на предишни нарушения на
трудовата дисциплина от негова страна. Посочва, че при преценката на
работодателя не е трябвало да бъде взето предвид дисциплинарното наказание
„Забележка“, тъй като заповедта за налагането му не е била влязла в сила към
датата на налагане на наказанието „Дисциплинарно уволнение“.
Навеждат се доводи, че неправилно първоинстанционният
съд е отхвърлил всички акцесорни искове, тъй като уважаването на иска по чл.
224, ал. 1 КТ не зависи от това дали искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за
признаване на уволнението за незаконно е уважен или не. Изтъква се, че искът за
обезщетение за неизползван отпуск не следва да се уважава само ако работникът
бъде възстановен на предишната работа с уважаването на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 2 КТ, който в конкретния случай е отхвърлен. Посочва се, че обезщетението по
чл. 224, ал. 1 КТ се дължи и при законно прекратяване на трудовото
правоотношение, при условие че правото на отпуск не е погасено по давност,
следователно районният съд не е имал законно основание да отхвърли този иск.
Иска
се от въззивния съд първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло като
неправилно и предявените от ищеца искове да бъдат уважени. Претендира се
възлагането на направените разноски в тежест на ответника, както и определяне и
присъждане на основание чл. 38, ал.2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА на адвокатско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна
„Напоителни системи“ ЕАД – Клон Мизия, чрез юрисконсулт В.Й., в който се
изразява становище за неоснователност на същата. Посочва
се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Излагат се
съображения, че при налагането на наказанието „Дисциплинарно уволнение“ са
спазени изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ за събиране и оценка на
доказателствата, въз основа на които работникът е наказан. Изтъква се, че за
твърдените нарушения на трудовата дисциплина, извършени на 03.01.2019 г. и на
21.01.2019 г. на въззивника съответно на 24.01.2019 г. и на 29.01.2019 г. са
връчени искания за даване на обяснения, като последният е депозирал такива на
същите дати. Посочва се, че са поискани и обяснения от техническия ръководител
на проекта и становище на ръководител „Отводняване и ОПВВ“ при работодателя. Акцентира
се, че основната дейност на дружеството-работодател е опазване от вредното
въздействие на водите чрез предпазни диги и съоръжения, възложено с Договор №
РД-50-43/03.04.2014 г. от МЗХГ, като неизпълнението на възложената работа на
работните групи на тези обекти води и до неизпълнение на поетите задължения на
дружеството да поддържа и почиства ГОК, за да се избегнат подприщвания и
разливи, съгласно подписан Договор № *********/30.01.2019 г. с „АЕЦ Козлодуй“
ЕАД. Твърди се и че от събраните в съдебно заседание гласни доказателства се
установява, че причината за неизпълнението на задълженията на работната група е
била поведението на въззивника, тъй като работата на служителите в нея е
взаимосвързана. Посочва се, че преди налагането на наказанието „Дисциплинарно
уволнение“, на въззивника е била връчена заповед, с която е наложено
дисциплинарно наказание „Забележка“, като той не твърди и не са събрани
доказателства за намерението му да я обжалва.Изтъква се, че при налагане на
наказанието „Дисциплинарно уволнение“ са отчетени всички тези обстоятелства и е
преценено в пълнота поведението на въззивника при нарушаването от на служебните
му задължения.
В
отговора се сочи още, че законът не поставя изисквания за степенуване на
дисциплинарните наказания. Излагат се подробни съображения, че тежестта на нарушението
се обуславя от неизпълнението от въззивника на основните му задължения по
длъжностна характеристика, с което е нарушавал трудовата дисциплина системно и
виновно, от особеностите на трудовата му функция, свързана със сигурността на
множество хора, от евентуалните неблагоприятни последици за работодателя и
опасността от настъпване на потенциални бъдещи вреди, както и от липсата на
самокритично отношение към извършеното. Изтъква се, че въззивникът е знаел, че
осъществява трудовите си задължения на обект от изключителна важност,
предпазващ съоръженията на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и по този начин пряко свързан с
осигуряване на Националната сигурност на Република България, но въпреки това
категорично е отказвал да работи и е изразявал отрицателно отношение към трудовата
си функция. Навеждат се доводи, че наложеното наказание е справедливо, а
заповедта за него – законосъобразна и издадена при спазване на дисциплинарната
процедура. Поддържа се, че нито в исковата молба, нито в съдебно заседание
въззивникът е възразил, че не е извършил нарушенията, за които са му наложени
дисциплинарни наказания, като не е посочил, че фактите не са се осъществили,
както са изложени в заповедта, нито че не съставляват неизпълнение на
възложените му трудови задължения. Твърди се, че извършеното нарушение е
доказано по несъмнен начин, наказанието е наложено от компетентен орган, въз
основа на мотивирана заповед, в която е посочен нарушителят, ясно и точно е
описано извършеното от него дисциплинарно нарушение, наказанието и законовият текст,
въз основа на който се налага.
С
отговора на въззивната жалба от въззиваемия се прави и възражение за прихващане
на претендираното от ищеца вземане по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск с негово задължение към работодателя, възникнало на основание
чл. 221, ал. 2 КТ, съгласно който при дисциплинарно уволнение работникът дължи
на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за
срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение, който в
конкретния случай е 30 дни, поради което си твърди, че въззивникът дължи на
дружеството-работодател обезщетение в размер на едно брутно трудово
възнаграждение.
Иска
се от въззивния съд да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на
първоинстанционния съд. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.
78, ал. 8 ГПК.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Ищецът е уволнен дисциплинарно, тъй като е извършил следното твърдяно
от работодателя нарушение на трудовата дисциплина: пълно неизпълнение на задължението
да изпълнява основните си функции през определеното работно време като „***“,
като на 21.01.2019 г. е отказал да извършва възложената му работа и не е
изпълнявал задълженията си по длъжностна характеристика. Работодателят, при
индивидуализация на противоправното дисциплинарно деяние и субекта на
дисциплинарното нарушение по правилата на чл. 189, ал. 1 КТ, е приел, че
най-тежкото дисциплинарно наказание е съответно на тежестта на нарушението на
трудовата дисциплина, като релевираните нарушения на трудовите задължения са
квалифицирани по чл. 187, т. 3, предл. първо
и т. 7 КТ – „неизпълнение на възложената работа” и „неизпълнение на
законните нареждания на работодателя”; пар. VI, т. 1, б. „а“ и б. „и“ от Правилника за
вътрешен трудов ред – „неспазване на правомерните разпореждания на
ръководителите на всички равнища“ и „действия или други простъпки срещу
авторитета на прекия ръководител, работодателя или клона“, както и нарушение на
чл. 126, т. 3, т. 4 и т. 7 КТ – „да използва цялото работно време за изпълнение
на възложената работа“; „да изпълнява работата си в изискуемото се количество и
качество“ и „да изпълнява законните нареждания на работодателя“.
Дисциплинарната отговорност на работниците и служителите е вид
юридическа отговорност и се изразява в пораждане на определени неблагоприятни
правни последици, вследствие на извършено нарушение на трудовата дисциплина.
Тежестта на доказване, т. е. процесуалното задължение за установяване
законността на уволнението принадлежи на въззиваемия по настоящото дело – „Напоителни системи“ ЕАД – Клон Мизия. А законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл.
195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След
установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя,
времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите
задължения, работодателят е длъжен да подведе тези обстоятелства под
диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл.
190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни законосъобразно своето
потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния работник.
Налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение,
трябва да бъде мотивирано с излагане на конкретни обстоятелства, очертаващи от
обективна и субективна страна противоправните деяния на работника или
служителя.
Първото процесуално действие след
установяване на нарушителя и неговото нарушение, което работодателят е длъжен
да извърши, представлява задължението му преди да наложи съответното
дисциплинарно наказание да изслуша работника или да приеме писмените му
обяснения. Чрез тази законоустановена процедура се дава възможност на субекта
на дисциплинарна власт да прецени по-точно и отношението на служителя към
нарушението, от една страна, както и обезпечава възможността на работника да се
защити в рамките на тази дисциплинарна процедура. По делото са представени
Обяснения от 29.01.2019 г., дадени от ищеца по искане за даване на обяснение по
реда на чл. 193, ал 1 КТ, във вр. с чл. 187, т. 3, предл. първо КТ, изготвено
от работодателя, връчено на работника на 29.01.2019 г. Обясненията са поискани
във връзка с Доклад от Л.З. – ***, Участък ХТУ Козлодуй, за извършено нарушение
от него на 21.01.2019 г. около 09.00 часа, състоящо се в неизпълнение на
законни нареждания на прекия ръководител, а именно: почистване на Главен
събирателен 2 на ГОК от отводнителна система Блатото от храстовидна и дървесна
растителност. В тях е обективирано изявлението на П.О., че на 21.01.2019 г. е
„бил много ядосан и затова е казал подобно нещо, като не би казал подобно нещо
с извинение“. Следователно, на уволнения работник е предоставена възможност да
вземе отношение по релевираните в заповедта за налагане на дисциплинарно
уволнение обстоятелства.
Процесната заповед е издадена от управителя
на търговското дружество-работодател, поради което потестативното право за прекратяване
на процесното трудово правоотношение е упражнено от компетентен орган, носител
на дисциплинарна власт.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено
то, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Чрез
очертаване на фактическите и правните основания за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание се осигурява защитата на служителя, който трябва да
знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от
друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за
законосъобразност в случай на съдебно оспорване на уволнението.
От предметното съдържание на Заповед № РД-11-46/19.03.2019 г. за
налагане на наказание „Дисциплинарно уволнение“ се установява, че дисциплинарното
наказание е наложено на 1/ П.К.О. за
това, че 2/ на 21.01.2019 г. е отказал да изпълнява
основните си функции по длъжностна характеристика през определеното работно
време като „***“, като му е наложено 3) дисциплинарно наказание - уволнение
5) на основание чл. 195, ал. 1, във вр. с чл. 188, т. 3 и във вр. с чл. 187, т.
3, предл. първо КТ. Работодателят е оценил описаните в уволнителния акт
нарушения на трудовата дисциплина като основание за налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание - уволнение, поради осъществени тежки нарушения на
трудовата дисциплина.
Поради това обстоятелство, настоящата съдебна инстанция приема, че
процесната заповед е мотивирана,
нарушението на трудовата дисциплина е посочено по ясен и разбираем за работника
начин и той е бил наясно с фактическите основания,
обосновали налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
Процесното
дисциплинарно наказание е наложено в преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 КТ.
Двумесечният преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание за
извършено нарушение на трудовата дисциплина започва да тече от откриване на
нарушението, т.е. от узнаване от субекта на дисциплинарна власт за извършеното
нарушение на трудовата дисциплина, при проявление на неговите съществени
признаци – субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му и
противоправното деяние /от обективна и субективна страна/. Работодателят е
узнал за процесното дисциплинарно нарушение на 28.01.2019 г. с получаването на
изготвения от Л.З. доклад за констатирането му, а дисциплинарното наказание е
наложено на работника с връчване на заповедта за налагането му на 19.03.2019 г.
С оглед на това настоящият съдебен състав счита за установен в процеса на
доказване правнорелевантния факт на налагане на наказанието в сроковете по чл.
194, ал. 1 КТ, включен във фактическия състав, обуславящ надлежното упражняване
на потестативното право на органа на дисциплинарна власт да наложи
дисциплинарно наказание на работник или служител, който е извършил
дисциплинарно нарушение.
Поради тези съображения трябва да бъде разгледан по
същество правният спор дали ищецът виновно е извършил описаните в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание нарушения, респ. дали интензитетът на
противоправното деяние е съответен на тежестта на наложеното дисциплинарно
наказание – уволнение, при приложение на нормативните изисквания, уредени в чл.
189, ал. 1 КТ.
От трудов договор № 43/30.04.2015 г. се установява,
че считано от 04.05.2015 г. ищецът се е задължил да полага труд при ответното
дружество на длъжност „***“ в „Напоителни
системи“ ЕАД – Клон Мизия, но по делото не е представена длъжностна
характеристика, връчена на работника. Страните не спорят, че по силата на
допълнително споразумение № 651/29.11.2018 г. ищецът е заемал длъжност „***“.
От показанията на свидетелите М.П. и Ч.К., съответно бивш и настоящ служител в
„Напоителни системи“ ЕАД – Клон Мизия, се установява, че естеството на работа
на заеманата от уволнения работник длъжност е било почистване ръчно и с машини
на диги, канали и реки от храстовидна растителност и дървета, които е следвало
да се отрежат и премахнат от мястото Установява се и че работодателят е имал
договор с „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за
почистване на храсти и дървета по дигата на канал, намиращ се в района на
атомната централа.
По делото е представен Доклад от 03.01.2019г.,
изготвен от Г.Н.К. – *** и Ч.А.К. – ***, в който е отразено, че на 03.01.2019
г. изпълнявайки поставена задача за организиране почистването на канала на ОПС
„Козлодуй“, при извършен обход в 15.00 часа е установено, че определеният за
почистване участък е започнат, но не е завършен и работниците от група ХТР
Козлодуй са спрели работа. Въз основа на постъпилия доклад, от работодателя е
изготвено искане за даване на обяснение от П.К.О., чийто отказ да го получи на
24.01.2018 г. е удостоверен с подписите на двама свидетели. Изготвено е такова
искане за обяснение и от Т.П.П. – ***, връчено му на 24.01.2019 г. Представени
са и обясненията на двамата работници, като в обяснението на П.О. е отразено,
че във връзка с изготвения доклад, че не изпълнява заповед на 03.01.2019 г., последният
е заявил, че „е бил ядосан и не е допуснал, че е казал тези работи и се е
изпуснал, като такива работи не би казал по принцип“. Разпитани като свидетели
пред първата инстанция, изготвилите доклада Г.К. и Ч.К. установяват, че са
проверили обекта, на който е осъществявала дейност група от Козлодуй с участие
на П.О. около 15.00 часа, като отивайки, констатирали, че всички работници от
същата група бездействали, част от работата им била свършена, но не както
трябва. Свидетелят К., сочи, че П.О. седял, не взимал отношение по работата и
недоволствал, като изтъква, че характерът на работната задача е такъв, че ако
един служител не работи, останалите не могат да продължат. Разпитан пред
първоинстанционния съд, Т.П. свидетелства във връзка с изготвения доклад от
03.01.2019 г., че причината да не се извършва работа бил П.О., който не искал
да работи, тъй като заплащането му било ниско, като отказвайки да помага на
колегите си, е възпрепятствал осъществяването на дейността на групата.
По делото е приета като доказателство и Заповед №
РД-11-15/29.01.2019 г., с която на П.К.О. е наложено дисциплинарно наказание
„Забележка“ за извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в неизпълнение на възложената му работа и неизпълнение на законните
нареждания на работодателя, а именно поставена задача за почистване на участък
на канал на ОПС „Козлодуй“ на 03.01.2019 г. Работникът е отказал да получи
заповедта, като отказът му е удостоверен на 18.03.2019 г. с подписите на
свидетелите Т.П.П. и Б.В.П., които потвърждават, разпитани в съдебно заседание,
че П.О. е отказал да получи заповедта и че подписите под нея са техни.
По делото е представен и доклад от Л.З. – ***В, Участък ХТУ Козлодуй,
за извършено нарушение от П.О. на 21.01.2019 г. около 09.00 часа, състоящо се в
неизпълнение на законни нареждания на прекия ръководител, а именно: почистване
на Главен събирателен 2 на ГОК от отводнителна система „Блатото“ от храстовидна
и дървесна растителност. В дадените обяснения от 29.01.2019 г., от П.О. по
повод изготвения доклад, последният е заявил, че е „бил много ядосан и затова е
казал подобно нещо, като не би казал подобно нещо с извинение“. Разпитана в
съдебно заседание пред първоинстанционния съд, Л.З. свидетелства, че е била
отговорник при дружеството-ответник за участък Козлодуй, като периодично е
посещавала обекта. При едно от посещенията си е констатирала, че П.О. не
извършва работа, като попитала и техническия ръководител на обекта, който
потвърдил, че работникът бездейства, по повод на което е написала горепосочения
доклад до работодателя.
По делото е представено и становище от инж. Л.Т.П. – *** при
ответното дружество, в който е отразено, че Отводнителна система „Блатото“
Козлодуйска низина е от голяма важност, защото предпазва съоръженията на „АЕЦ
Козлодуй“ ЕАД и по този начин е пряко свързана с Националната сигурност на
Република България. Посочено е, че основната дейност на „Напоителни системи“
ЕАД е предпазване от вредното въздействие на водите чрез предпазни диги и
съоръжения, възложена и с Договор № РД-50-43/03.04.2014 г. от МЗХГ.
От показанията на свидетелката Л.З. се установява, че всички диги
и канали са обект с национална защита, поради близостта им до „АЕЦ Козлодуй“
ЕАД. Работата на ответното дружество се изразява в извършване на услуга по
почистване на тези канали и диги от храсти и дървесна растителност, за да може
специалистите, които извършват проверки, да установят дали има пропадания,
пробиви, дупки и земеровни животни, както и да следят за сигурността на
съоръженията. Изяснява се и обстоятелството, че във връзка със статута на
обекта се правят проверки от комисии – междуведомствени, от Министрество на
земеделието и най-често от АЕЦ – хидротехнически съоръжения, като хидроинженери
правят замервания на нивото на водата, като ако заради непочистен участък не са
забелязани проблеми на обекта, нивото на р. Дунав може са откъсне канала или
дигата.
Настоящият съдебен състав намира, че не следва
да бъдат вземани предвид като доказателства по делото събраните в хода на
дисциплинарната проверка доклади, обяснения и становища на служители при
ответното дружество относно доказването на извършените нарушения на П.О. на
процесните дати. Това е така, тъй като тези документи съдържат свидетелски
показания в писмена форма относно поведението на работника и възпроизвеждат
възприети от лицата обстоятелства от предмета на доказване по делото, а чл. 11 ГПК изисква събирането на доказателствата да става при спазване на
принципите на устност и непосредственост на съдебния процес. Правилата за
доказването в гражданския процес пред съдилищата в Република България и за допустимите
доказателствени средства са императивни. Поради това, съдът не може да се
отклони и от предвидения в закона ред за събиране на гласни доказателства –
чрез непосредствен разпит на свидетелите в присъствието на страните или лично
изслушване на страните /чл.
171, ал. 1 ГПК, съответно чл.
176, ал. 1 ГПК/. Предвид гореизложеното, ползваните от работодателя
документи, въз основа на които са наложени дисциплинарните наказания, не
освобождават същия от тежестта да докаже, че е настъпило основание за налагане
на дисциплинарно наказание – т. е., че работникът е извършил дисциплинарни нарушения.
Събраните по делото доказателства относно извършените дисциплинарни нарушения,
които съдът следва да цени, са писмените обяснения на ищеца П.О. от 24.01.2019
г. и от 29.01.2019 г., както и свидетелските показания, дадени в открито съдебно
заседание пред първоинстанционния съд на свидетелите, съставили докладите и
дали писмени обяснения - Г.Н.К., Ч.А.К.,
Т.П.П. и Л.И.З..
Като обсъди самостоятелно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че П.О. на 21.01.2019 г. виновно е извършил описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение по чл. 187, т. 3, предл. първо КТ – „неизпълнение на възложената работа“. От свидетелските показания на Л.З. се установява, че на същия ден при посещение на обект – канал в близост до „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, като отговорник за участък Козлодуй, е констатирала, че П.О. не извършва работа, като се обърнала и към техническия ръководител на обекта, който потвърдил, че работникът бездейства, по повод на което е написала доклад до работодателя на 21.01.2019 г. Съдът кредитира показанията на свидетелката като последователни, обективни и отразяващи непосредствените ѝ субективни възприятия. Въпреки че по делото не е представена длъжностна характеристика на работника, от която да се установят конкретните му задължения на заеманата длъжност, те се изясняват от събраните по делото гласни доказателства, а именно, че са се изразявали в почистване ръчно и с машини на диги, канали и реки от храстовидна растителност и дървета, които е следвало да се отрежат и премахнат от мястото, като работодателят е имал договор с „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за почистване на храсти и дървета по дигата на канал, намиращ се в района на атомната централа. Свидетелските показания на М.П., Ч.К. и Л.З. са еднопосочни в този смисъл. Чрез бездействието си на процесната дата П.О. не е изпълнил задължението си да изпълнява основните си трудови функции, произтичащи от заеманата от него длъжност - „***“, като е нарушил разпоредбите на чл. 126, т. 3 и 4 КТ, вменяващи задължение да използва цялото работно време за изпълнение на възложената работа и да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество. Тяхното неизпълнение обективно води до неизпълнение на възложената му работа, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание за вида нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, т.3 КТ. Предвид обясненията, дадени от работника на 29.01.2019 г., по повод изготвения доклад, че е „бил много ядосан и затова е казал подобно нещо, като не би казал подобно нещо с извинение“, както и предвид сравнително дългия период на заемане на длъжността „***“ /от 04.05.2015 г./, съдът намира, че той е съзнавал естеството на вменените му задължения и въпреки това е бездействал и не ги е изпълнявал, като виновно е извършил процесното нарушение.
По
делото не са събрани доказателства за твърдяното от работодателя извършено от
работника нарушение на чл. 183, т. 7 КТ – „неизпълнение на законните нареждания
на работодателя“ и на пар. VI, т. 1, б. „а“ и б. „и“ от Правилника за
вътрешен трудов ред – „неспазване на правомерните разпореждания на
ръководителите на всички равнища“ и „действия или други простъпки срещу
авторитета на прекия ръководител, работодателя или клона“, предвид факта, че данни за такива нарушения се съдържат единствено
в доклада от 21.01.2019 г., изготвен от Л.З., който както вече беше изяснено,
не следва да бъде вземан предвид от съда относно съдържащите се в него данни за
нарушението. Доколкото работодателят е посочил
като основание за налагане на дисциплинарното наказание само чл. 195, ал. 1,
във вр. с чл. 187, т. 3, предл. първо КТ /неизпълнение на възложената работа/,
съдът намира за установено извършването от П.О. на посоченото нарушение.
Настоящият съдебен състав следва да прецени и дали интензитетът на това противоправно
деяние е съответен на тежестта на наложеното дисциплинарно наказание –
уволнение, при приложение на нормативните изисквания, уредени в чл. 189, ал. 1 КТ. Съдебна практика приема, че преценката на критерия тежест на
допуснатото нарушение следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение. За тежестта на нарушението
от значение е характера на изпълняваната работа, характера на възложените
трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо
доверие, респ. доколко са свързани с по - висока степен на отговорност при
изпълнение на работата, значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за
работодателя, респ. доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят
върху работата на работодателя, обстоятелствата при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към
неизпълнението – в този смисъл Решение № 112/07.05. 2015 г. гр. д. № 5348/2014
г., решение по гр. дело № 1417/2011г., трето г.о., ВКС; решение по гр. дело №
564/2011г., четвърто г.о., ВКС и решение по гр. дело № 1102/2012г., четвърто г.о.,
ВКС. При прилагане на критерия по чл.189, ал.1 КТ се отчитат обществената
значимост на професията, характерът и важността на умишлено неизпълнените
трудови задължения и възможността неизпълнението да доведе до значителни вредни
последици и да се отрази неблагоприятно върху цялостната дейност на
работодателя, както и липсата на самокритично отношение към извършеното – в
този смисъл р. по гр.д. №3160/2003 г. на трето г.о., ВКС.
Не само за примерно посочените в чл. 190 КТ нарушения
на трудовата дисциплина, но и за други нарушения на трудовата дисциплина, ако
са тежки, може да се наложи дисциплинарно уволнение – в този смисъл Решение №
1624/13.10.2005 г. по гр.д. № 1153/2003 г. ВКС, III г.о. Вредните последици, които квалифицират
нарушението като „тежко нарушение“ на трудовата дисциплина, могат да се не само
материално съизмеримите, но и такива, които са дали отрицателно, разстройващо
отражение върху трудовия процес – в този смисъл Решение № 305/01.06.2010 г. по
гр.д. № 620/2009 г. на ВКС, III г.о.
Съдът
намира, че процесното дисциплинарно деяние, преценено съобразно нормативните
изисквания, уредени в чл. 189, ал. 1 КТ, е тежко по смисъла на чл. 190, ал. 1,
т. 7 КТ, тъй като разкрива висок интензитет на противоправност, макар и
работодателят да не квалифицирал нарушението под тази правна норма. Съгласно
констатнтата съдебна практика, неправилната квалификация, дадена в заповедта за
уволнение, не обуславя сама по себе си незаконност на уволнението. Както беше
установено, ищецът като „***“ е поел трудови задължения по почистване ръчно и с
машини на диги, канали и реки от храстовидна растителност и дървета, които е
следвало да се отрежат и премахнат от мястото, като дружеството-работодател е
имало договор с „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД за
почистване на храсти и дървета по дигата на канал, намиращ се в района на
атомната централа. Следователно той е бил длъжен ежедневно да изпълнява
основните си трудови функции, изразяващи се в осъществяване на така възложените
от работодателя задачи. Пълното
неизпълнение на задължение, свързано с основната трудова функция, е тежко
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като засяга съществено основните задължения
по трудовия договор. При данните по делото извършеното нарушение не може да се
определи като формално, без особена тежест и възможност за настъпване на
неблагоприятни последици за работодателя. Обществената значимост на
изпълняваната от ищеца работа поради обвързаността ѝ със сигурността на
обект с национално значение – „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД и възможността за настъпване
на вредни последици, които да повлияят както работата на работодателя, така и
защитеността на атомната централа – ако участъкът не е почистен, съответните
специалисти, извършващи проверки на обекта, могат да не забележат наличието на пропадания, пробиви, дупки, при което нивото на р. Дунав
може са откъсне канала или дигата/в тази връзка са показанията на свидетелката Л.З./,
обуславят необходимостта от изпълнение на трудовите задължения на
работника с по-висока степен на отговорност, както и съществеността на дисциплринарната
простъпка, извършена от него.
Наред
с това, съдът отчита и идентичното нарушение на трудовата дисциплина, извършено
от работника в много кратък период – а именно на 03.01.2019 г., за което му е
било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“. Действително с оглед
наведеното възражение от въззивника, работодателят не е следвало при налагане
на дисциплинарното наказание „Дисциплинарно уволнение“ на 19.03.2019 г. да
взема предвид, че работникът е бил наказан с наложено дисциплинарно наказание
„Забележка“, тъй като заповедта за налагането на последното му е връчена ден
преди това – на 18.03.2019 г., поради което наказанието не е било влязло в
сила. Работодателят обаче е могъл да отчете извършеното дисциплинарно нарушение
от работника, за което той все още не е бил наказан, тъй като са били събрани
доказателства за осъществяването му към момента на изготвяне на заповедта за
уволнение. Освен това, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„Забележка“ е била изготвена още на 29.01.2019 г., но е била връчена на П.О. на
18.03.2019 г., откогато се смята за наложено наказанието, като причина за това
е станало отсъствието на работника, поради отпуск за временна
неработоспособност от 02.02.2019 г. до 17.03.2019 г., установен с приложените
по първоинстанционното дело болнични листове. От друга страна, нарушението на
трудовата дисциплина, изразяващо се в
неизпълнение на възложената работа и
неизпълнение на законните нареждания на работодателя, а именно поставена задача
за почистване на участък на канал на ОПС „Козлодуй“ на 03.01.2019 г., за което
на П.О. е наложено дисциплинарно наказание „Забележка“, безспорно е
установено по делото от свидетелските показания на Г.К., Ч.А. и Т.П., които
съдът кредитира като обективно дадени и взаимнодопълващи се. Следователно
работодателят е имал основание да отчете при налагането на наказанието
„Дисциплинарно уволнение“ установеното от него нарушение на трудовата
дисциплина, осъществено от П.О. на 03.01.2019 г., изрязяващо се в това, че е
отказал да работи и е възпрепятствал
осъществяването на дейността на колегите си.
При преценка на съответствието на тежестта на
извършеното нарушение с наложеното наказание съдът отчита и пренебрежителното
отношение на П.О. към осъществяваната от него дейност, който в кратък период от
време 03.01.2019 г. – 21.01.2019 г. два пъти е отказал да изпълнява задълженията
си по осъществяване на основната си трудова функция по трудов договор. Съдът
взема предвид и липсата на самокритично отношение у работника към извършеното, към
което насочват повторното извършване на деянието и дадените от него обяснения и
по двата процесни случая, в които той се оправдава с емоционалното си
състояние.
Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция
намира, че процесното нарушение на
трудовата дисциплина, преценено със своите обективни и субективни признаци,
обосновава прекратяване на трудовото правоотношение, като наложеното
дисциплинарно наказание съответства на тежестта на нарушението, съобразно
нормативните изисквания, предписани в правната норма на чл. 189 КТ.
В тази връзка следва да се отбележи, че дисциплинарните
наказания са изчерпателно изброени в чл. 188 КТ, като в КТ няма изискване за
спазване на поредност при налагането им от работодателя, предвид което е
неоснователно възражението на въззивника, че законът поставя изискване за
степенуването им.
След като главният, обуславящ иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаването на уволнението за незаконно и неговата
отмяна е неоснователен, следва да бъдат отхвърлени и обусловените от него
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ – за възстановяване на ищеца на предишната работа и присъждане в негова
полза на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради
уволнението, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
Неправилно обаче първоинстанционният съд при
отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отхъврлил предявения при
условията на евентуалност иск по чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от
404,09 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
2018 г. и 2019 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното ѝ изплащане. Такъв иск е допустимо да се съедини с исковете
по чл. 344, т. 1 и 2 само при условията на евентуалност и да се разгледа в
случай на тяхното отхвърляне. Правото на парична компенсация за нереализираното
право на отпуск възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение, от
който момент се поражда и правният интерес от иск по чл. 224,
ал. 1 КТ. В случая предвид отхвърлянето на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като главен, въззивната
инстанция приема, че се е осъществило процесуалното условие за разглеждане на съединения с него в условията на евентуалност иск по чл.
224, ал. 1 КТ, следователно първоинстанционният съд е дължал
произнасяне по иска по чл. 224, ал. 1 КТ и не е следвало да го отхвърли като
обусловен от неуважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Предявени са претенции от ищеца в условията на евентуалност за
заплащане на сумата от 404.09 лв., представляваща парично
обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 5 дни за 2018 г. и за 6 дни за 2019 г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
Вземане за заплащане
на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск възниква, ако в обективната
действителност се проявят следните материалноправни предпоставки: 1) трудовото
правоотношение да е прекратено и 2) работникът или служителят да не е използвал
полагащия му се платен годишен отпуск, правото на който не е погасено по
давност.
Работодателят не
установява чрез пълно и главно доказване по правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК, че ищецът е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск
за периода на процесното трудово правоотношение, през който е полагал труд при
„Напоителни системи“ ЕАД – Клон Мизия. В Заповед № 7/19.03.2019 г. на
управителя на „Напоителни системи“ ЕАД – Клон Мизия за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца, е посочено, че на
същия се дължи обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 5 дни за 2018 г. и за 6 дни за 2019 г. Също
така с несвоевременно релевираното възражение за прихващане на дължимото
обезщетение по чл.
224, ал. 1 КТ с насрещно вземане на работодателя по чл.
221, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за срока на предизвестието при дисциплинарно уволнение/направено
с отговора на въззивната жалба/, ответникът е направил признание на
неизгоден за него факт, а именно – че в правната му сфера е възникнало
задължение за заплащане на обезщетение на работника по чл.
224, ал. 1 КТ. С оглед на гореизложеното работодателят дължи заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на ищеца за 5 работни дни за
2018 г. и 6 работни дни за 2019 г., като искът с правно основание чл.
224, ал. 1 КТ е основателен.
Чл. 177 КТ определя способа за изчисляване размера на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се формира въз основа на среднодневното брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни. С оглед на това, размерът на обезщетението възлиза на сумата от 367,40 лв. Този размер е изчислен като среднодневното брутно трудово възнаграждение за м. януари 2019 г. в размер на 33,40 лв., определено като основната работна заплата от 734,72 лв. бъде разделена на 22 работни дни в отработения месец, се умножи по броя на дните неизползван платен годишен отпуск – общо 11. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 367,40 лв. Като законна последица от уважаването на иска, следва да се присъди законната мораторна лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
Настоящият съдебен състав намира, че възражението за прихващане с насрещно вземане на работодателя по чл.
221, ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение за срока на предизвестието при дисциплинарно уволнение,
направено от въззиваемия с отговора на въззивната жалба, се явява
преклудирано и не може да бъде обсъждано, поради следните съображения: Според задължителните разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК,
възражението за прихващане може да се заяви за първи път пред въззивния съд,
ако се изразява в материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни
изискуеми и ликвидни вземания, при което те са погасяват до размера на
по-малкото от тях от деня, в който са били налице условията за компенсирането
им. Възражението за прихващане с ликвидно вземане по същността си е позоваване
на правна промяна, с което не се променя спорния предмет, тъй като предявеното
с него вземане вече е установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за
изпълнение, и съответно за доказването на възражението не е необходимо събиране
на доказателства. Когато обаче насрещното вземане, с което се прихваща, е
спорно /неликвидно/, т.е. негов предмет е едно спорно право, за което съдът се
произнася със сила на пресъдено нещо /чл. 298, ал. 4 ГПК/, при което ефектът на
прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното решение – каквото
именно е насрещното вземане на ответника за заплащане на
обезщетение за срока на предизвестието при дисциплинарно
уволнение, същото може да бъде
направено най-късно с отговора на исковата молба и заявяването му по-късно,
включително пред въззивния съд, е недопустимо.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, видно
от представения по делото договор за правна защита и съдействие, като в този
случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Според разпоредбата на чл. 7 ал.
1 т. 1 предл. първо от Наредба №1/09.07.2004 г. при хипотеза на самостоятелно предявени искове
по чл.344 ал. 1 т. 1 и 2 КТ /за отмяна на уволнение и възстановяване на
предишната работа/ се дължи за една инстанция адвокатско възнаграждение в
размер на минималната работна заплата за страната към датата на сключване на
договора за правна защита и съдействие или към датата на служебното му
определяне от съда, а според предл. последно на горната разпоредба при трудови
дела с определен интерес възнаграждението се определя по реда на чл. 7 ал. 2 от
Наредбата. В случая исковете по чл.344 ал. 1 т. 1 и 2 КТ не са предявени
самостоятелно, а са обективно съединени с иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ и с иск по
чл. 224, ал. 1 КТ, които са с определен материален интерес.
По аргумент от предл. 1 и последно на цитираната
разпоредба следва, че ако исковете за отмяна на уволнение и за възстановяване
на предишната работа не са предявени самостоятелно, а са съединени с искове за
обезщетение по чл. 225 ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ, то за четирите обективно
съединени иска дължимото адвокатско възнаграждение е едно общо и се определя на
база материалния интерес по третия и четвъртия иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във
вр. с. чл. 225 ал.1 и по чл. 224, ал. 1 КТ. Така за четирите иска се следва
едно общо адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба
№1/09.07.2004 г. възнаграждение се дължи
за всеки иск поотделно. При цена на третия иск от 4 408,32 лв. съгласно чл. 7
ал. 2 т. 2 от Наредбата се дължи възнаграждение за първата инстанция в размер
на 538,58 лв., а при цена на четвъртия иск от 404,09 лв., съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредбата се дължи възнаграждение в размер на 300,00 лв., или общо за
исковете се дължи възнаграждение в размер на 838,58 лв. Настоящият съдебен
състав намира, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 538,60 лв., съобразно чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Настоящият
състав счита, че следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за
производството пред първа инстанция в размер на 300,00 лв. на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПП и чл. 23, т. 1, предл. 2 НЗПП.
При този изход на правния спор, предмет на делото, с
оглед на уважената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба №1/09.07.2004 г.,
в полза на адвоката на ищеца трябва да се присъди сума в размер на от 63,98 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първоинстанционния
съд. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.
2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба №1/09.07.2004 г., в полза на адвоката на въззивника трябва
да се присъди сума в размер на 63,98 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция,
съобразно уважената част на въззивната жалба.
При този изход на делото, трябва да се отмени
решението на Районен съд – Козлодуй, в частта, в която ищецът е осъден да
заплати сторените от ответника съдебни разноски пред Районен съд – Козлодуй над
сумата от 277,11 лв., присъдени на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд. На основание чл.
78, ал. 3, във вр. с чл. 273 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПП и чл. 23, т. 1, предл. 2
НЗПП в полза на въззиваемото дружество трябва да се присъди сума в размер на
277,11 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред
въззивната инстанция, съобразно отхвърлената част на въззивната жалба.
Ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78,
ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати дължимите държавни такси за
първата и за въззивната инстанция, съобразно уважения размер на иска по чл.
224, ал. 1 КТ, а именно в размер на 50,00 лв. държавна такса в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Козлодуй и 25,00 лв. държавна
такса в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Враца.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 173/05.07.2019 г., постановено
по гр. дело № 563/2019 г. Районен съд – Козлодуй, в
частта, в която е отхвърлен предявения иск по чл. 224, ал. 1 КТ за сумата от 367,40 лв. и в частта, в която П.К.О.,
ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, е осъден да заплати на „Напоителни
системи“ ЕАД – Клон Мизия, ЕИК: ***, сумата над 277,11 лв. до присъдения размер от 538,60 лв., за юрисконсултско
възнаграждение за производството пред първоинстанционния съд, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД – Клон Мизия, ЕИК: ***, да заплати на П.К.О., ЕГН: **********, сумата от 367,40 лв., представляваща обезщетение по
чл. 224, ал.1 КТ за неизползван платен
годишен отпуск за 5 дни за 2018 г. и за 6 дни за 2019 г, ведно със
законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 19.04.2019 г., до
окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 173/05.07.2019 г., постановено по гр. дело № 563/2019 г. Районен съд – Козлодуй, в
останалата му част.
ОСЪЖДА на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА „Напоителни системи“ ЕАД – Клон
Мизия, ЕИК: ***, да заплати на адв. Е.Ю.О., ЕГН: **********, сумата от 63,98 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред първоинстанционния съд, а на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, във вр. с чл. 273 ГПК, сумата от 63,98 лв. - адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК П.К.О., ЕГН: **********, да заплати на „Напоителни системи“ ЕАД – Клон Мизия, ЕИК: ***, сумата от 277,11 лв. - съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал.
1, т. 1 ГПК и чл. 273 ГПК „Напоителни системи“ ЕАД –
Клон Мизия, ЕИК: ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Козлодуй сумата от 50,00 лв. - държавна
такса, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Враца
сумата от 25,00 лв. – държавна такса.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на
чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.