Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1072
гр. Пловдив, 13 юни 2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на
единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа КАД № 987 по описа на
съда за 2022г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.111, ал.7 от Закона за изпълнението на наказанията и
задържането под стража/ЗИНЗС/, вр. чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано
е по касационна жалба на к.Р.Б., ЕГН ********** против Решение № 516 от
22.03.2022 г., постановено по адм. дело № 715/2022 г. по описа на
Административен съд Пловдив, с което е потвърдена заповед №Л-633/15.03.2022 г.
на ЗА началник на Затвор – Пловдив, с която на лишения от свобода, на основание
чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС, е наложено дисциплинарно наказание “изолиране в
наказателна килия“ за срок от 7 (седем) денонощия.
С касационната жалбата се сочи, че
решението на първоинсатнционния съд е неправилно и необосновано. Иска да се
отмени, както и потвърдената с него заповед. Касаторът, редовно уведомен, не се
явява и не се представлява.
Ответникът по касацията - началник
на Затвор – Пловдив, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител В.Р.,
служител с юридическо образование оспорва жалбата.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение за
неоснователност на жалбата.
Касационната жалба, като подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
С решение № 516 от 22.03.2022 г.,
постановено по адм. дело № 715/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив,
е потвърдена заповед № Л-633/15.03.2022 г. на ЗА началник на Затвор – Пловдив,
с която на лишения от свобода к.Р.Б. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7
(седем) денонощия.
Дисциплинарното наказание е наложено
на Б. за това, че на 21.01.2022г., в 13:15ч. в стая № 61 в Затвора Пловдив, при
извършено планово претърсване, в това число и на л.с. Б., са търсени забрани за
притежаване вещи, каквито не са намерени. От техническо лице е било извършено
разглобяване на притежаван от Б. телевизор, където също не са били намерени
забранени вещи. По време на претърсването л.с. Б. се е държал агресивно,
ръкомахал и заплашвал мл. инспектор Любомир Рангелов, като не е прекратил тези
си действия дори след отправено предупреждение от страна на извършващите
претърсването лица. След предупреждаване от страна на мл. инспектор Рангелов да
прекрати тези свои арогантни действия, Б. не изпълнил разпореждането, поради
което се е наложило употребата на физическа сила – водещи техники от страна на
мл. инспектор Рангелов по отношение на Б.. По-късно Б. е прегледан от лекар при
затвора Пловдив, при който не са констатирани наранявания.
Като доказателства по делото са
приети: заверено копие на Заповед № Л-631 от 15.03.2022 г. на началника на
Затвор – Пловдив /л.51/, с която заповед се възлага на к.м.с., зам. началника
на Затвор – Пловдив, да проведе приемно – разпределителна комисия на 15.03.2022
г. и протокол № 1251/15.03.2022 г.
/л.52-53/ относно изслушване на л.с. Б. от пета група, 56 стая за поредно
дисциплинарно нарушение – грубо и арогантно държане със служител от НОС.
Като доказателство е приета и
справка относно наложени на к.Б. 17 броя дисциплинарни наказания в периода
13.08.2019 г. – 15.03.2022 г.
За да постанови оспореното решение
първоинстанционният съд е приел, че производството по издаване на заповед № Л-633/15.03.2022
г. на ЗА началник на Затвор – Пловдив е проведено при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в рамките на
законоустановения срок по смисъла на чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС и при спазване на
изискването по чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС, според която разпоредба преди
налагането на наказанието нарушителят да бъде изслушан, предвид наличието на
писмено обяснение от жалбоподателя.
При така установените факти, съдът е
обосновал извод, че Б. действително е извършил действия на неуважение към
служителите от Затвора-Пловдив, за което правилно му е било наложено
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, чиито вид и размер
съответстват на характера и тежестта на извършеното, при спазване на принципа за
съразмерност. По изложените съображения съдът е потвърдил оспорената заповед
като издадена от компетентен орган, в съответствие с
административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел.
Оспореното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Като е стигнал до тези правни
изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението
са изложени подробни и задълбочени мотиви относно законосъобразността на
наложено дисциплинарно наказание. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така
и на процесуалния закон.
След преценка на събраните
доказателства съдът е приел, че от събраните доказателства, извършеното от Б.
нарушение е безспорно установено. Съдът подробно е обсъдил и всички направени в
жалбата пред него възражения.
Решаващият съд е изложил мотиви, че
заповед №Л-633/15.03.2022 г. на ЗА началник на Затвор – Пловдив, с която на
лишения от свобода е наложено дисциплинарно наказание “изолиране в наказателна
килия“ за срок от 7 (седем) денонощия е издадена от компетентен орган, при
липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и на изискванията за форма на акта, в съответствие с целта на закона,
както и без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
При правилно установена фактическа
обстановка, решаващият съд е изложил мотиви, които се споделят от настоящата
инстанция, към които препраща на основание чл.221, ал.2, изр.второ АПК.
Извършването на дисциплинарното нарушение от к.Б. е безспорно доказано и
правилно квалифицирано по чл. 100, ал.
2, т. 1 и 5 от ЗИНЗС, като за това правилно му е наложено дисциплинарно
наказание по чл. 101, т.7 ЗИНЗС, съответно на характера и тежестта на нарушението, свързано с
неизпълнение на разпореждане на надзирател и проява на неуважение към
служителите на НОС, чрез отправени ругатни, обиди и заплахи за лична
саморазправа и уволнение.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
516 от 22.03.2022 г., постановено по адм. дело № 715/2022 г. по описа на
Административен съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.