№ 1401
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110100477 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 128 КТ общо за сумата от
39 424,05 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода от 12.02.2021 год.
до 13.07.2023 год..
Ищецът-Я. М. Р. твърди, че на 13.10.1986 год. е назначена от Министерство на
народното здраве и социалните грижи на длъжност „лекар-ординатор“ в Дом „Майка и
дете“ гр. Хасково, преименуван в последствие на „Дом за медико-социални грижи за
деца“ гр. Хасково. Излага, че на 05.02.2021 год. в Държавен вестник е публикувано
Постановление №30 на МС за прекратяване дейността на ДМСГД гр. Хасково. Твърди,
че към момента трудовото й правоотношение не е прекратено, поради което
претендира трудово възнаграждение в сочения размер и за сочения период. Моли
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 39 424,05 лева, представляваща
трудово възнаграждение за периода от 12.02.2021 год. до 13.07.2023 год., както и
направените по делото разноски.
Ответникът-Министерство на здравеопазването оспорва иска, като излага, че с
Постановление №30 на МС от 2021 год. за структурни промени в системата на
здравеопазването, считано от 15.02.2021 год. се закриват Дом за медико-социални
грижи за деца-Благоевград, Бургас, Бузовград, Добрич, Дебелец, София, Сливен и
Хасково, като документите по ликвидацията на ДМСГД-Хасково не са предоставени за
архив в Министерство на здравеопазването. Твърди, че трудовите правоотношения с
работещите в посочените домове са прекратени на основание чл. 328, ал.1, т.1 от КТ,
1
поради закриване на предприятието, в изпълнение на чл.3 от ПМС №30/2021 год. за
структурни промени в системата на здравеопазването. Твърди, че трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
В производството няма спор, че между Дом „Майка и дете“ гр. Хасково,
преименуван в последствие на „Дом за медико-социални грижи за деца“ гр. Хасково и
Я. М. Р. е съществувало трудово правоотношение, което се установява и от приетата
като доказателство по делото Заповед №7 от 07.10.1986 год.
От представеното извлечение от ведомост за заплати е видно, че
възнаграждението на ищцата за м. 01.2021 год. е 1359,45 лева.
Със Заповед №РД-02-38/05.03.2021 год. на Министъра на здравеопазването и на
основание чл.52, ал.2, и ал.3 от Закона за лечебните заведения във връзка с чл.2, ал.1 от
Постановление на МС от 01.02.2021 год. за структурни промени в системата на
здравеопазването и чл.4 от Наредбата за условията и реда за ликвидация на лечебните
заведения по чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, приета с ПМС №28/2000 год.
е определена комисия, която да извърши дейности по ликвидация на Дом за медико-
социални грижи за деца Хасково в срок до 31.08.2021 год.
С приемо-предавателен протокол от 12.08.2021 год. комисията е приела опис на
разплащателните ведомости и други документи, въз основа на които се установява
осигурителен стаж и доход на осигуряваните лица от ДМСГД Хасково.
С приемо-предавателен протокол №5519-26-62 от 12.08.2021 год. комисия от
служители на НОИ ТП-Хасково е приела от ликвидационната комисия ведомости за
заплати и трудово-правни документи на ДМСГД гр. Хасково.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че между Дом „Майка и
дете“ гр. Хасково, преименуван в последствие на „Дом за медико-социални грижи за
деца“ гр. Хасково и Я. М. Р. е съществувало трудово правоотношение. Няма спор и че
с Постановление №30 на МС от 2021 год. за структурни промени в системата на
здравеопазването, считано от 15.02.2021 год. Дом за медико-социални грижи за деца е
закрит. От изложеното следва, че със закриването му е прекратено съществуването на
правния субект-работодател респ. дейността му е преустановена. Ищцата твърди, че
трудовото й правоотношение не е прекратено, тъй като не е подписала заповедта,
поради което претендира от ответника Министерство на здравеопазването трудово
възнаграждение за периода 12.02.2021 год. до 13.07.2023 год. Съдът приема, че
2
възраженията на ищцата в тази насока са неоснователни. Това е така, защото
предметът на дейност, за който е създадено лечебното заведение и за реализирането, на
който са сключени трудовите договори, вече не съществува, поради което те се
прекратяват по отношение на всички работници и служители на основание чл. 328,
ал.1, т.1 от КТ /чл.30 от Наредбата за условията и реда за ликвидация на лечебните
заведения/. Прекратяването на трудовия договор с ищцата е регистриран в НАП.
На следващо място и само за пълнота следва да се посочи, че трудовото
правоотношение е възникнало и е съществувало с друг правен субект, явяващ се
лечебно заведение по см. на чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ и права, произтичащи от правната връзка, е
следвало да се реализират в хода на ликвидационната процедура, посредством
предявяване на вземанията, съобразно Наредбата за условията и реда за ликвидация на
лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ, (приета с ПМС № 28/08.03.2000 г.), тъй като
Министерство на здравеопазването не се явява правоприемник на задълженията на
ликвидирания правен субект.
Освен изложеното по своя характер трудовото правоотношение е възмездно,
тъй като срещу престираната от работника или служителя работна сила стои
задължението на работодателя да заплаща трудово възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в законоустановените
срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Точното изпълнение на това задължение предполага възнаграждението да се заплаща в
срок и изцяло. Задължението за заплащане на възнаграждение възниква само, ако
работникът или служителят е полагал труд. В случая ищцата не е престирала труд през
процесния период, а при непрестиране на работната сила право на трудово
възнаграждение съществува само в случаите, когато това не се дължи на виновно
поведение на работника, изразяващо се неизпълнение на трудовите норми-чл. 266, ал.
1 КТ, при престой и производствена необходимост-чл. 267 КТ и при производство на
некачествена продукция-чл. 268, ал. 3 КТ /Решение №171 от 10.07.2013 год. по гр. д.
№843/2012 год. по описа на ВКС, ІV ГО, ГК постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Предвид на изложеното, предявения иск се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Воден от горното
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. М. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. /////// против
Министерство на здравеопазването, с адрес: гр. ////// иск с правно основание чл. 128,
т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 39 424,05 лева (тридесет и девет хиляди
3
четиристотин двадесет и четири лева и пет стотинки), представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода от 12.02.2021 год. до 13.07.2023 год., като
неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Софийски Градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4