Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 3406 05.12.2019г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, шести
граждански състав
На четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
гражданско дело номер 2013 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по исковата
молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335,
ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2,
офис 4,
представляван от Николина Станчева и Мартин Деспов, с която е предявил срещу ответника Д.Н.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и
чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните неплатени парични задължения в общ размер от 21 967.54 лв.
по сключен между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД договор за
потребителски паричен кредит № 2659026 от 17.03.2017г., което
вземане кредитодателят е прехвърлил на
цесионера -ищец „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем ЕАД/ съгласно индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 17.01.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.12.2016 г., от която сумата от
19 979.51 лв. - главница, сумата от 970.87 лв. –договорна
възнаградителна лихва за периода от 01.06.2017г. до 17.01.2018г., и сумата от 1017.16 лв. –обезщетение за забава за
периода от 01.06.2017г. до 01.11.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата от деня на подаване на заявлението
– 01.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 4095
от 05.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. №7904/2018г. по описа на БРС, като при условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли
горепосочените установителни искове да присъди горепосочените суми на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, като
законната лихва се претендира от подаване на исковата молба. В исковата молба са изложени подробни съображения в
подкрепа на исковете. Претендира
се присъждане
и на направените в настоящото исково производство разноски. Към исковата молба
са представени писмени доказателства. Направено
е искане за извършване на експертно заключение по въпросите, посочени в
исковата молба.
В
исковата молба се твърди, че между кредитодателят „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответника е сключен договор за стоков кредит № 2659026 от 17.03.2017г., по
силата на който ответникът е предоставил в заем от кредитодателят в заем сумата
в размер на 20 000 лв. при такса за разглеждане на договора в размер на 600 лв.,
като ответника се е задължил да върне на кредитодателя предоставената в заем
сума от 20000 лв., ведно с таксата от 600 лв. и уговорената групова
застрахователна премия в размер на 795.48 лв.,
заедно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 7.99 % ,
възлизаща в размер на 6371.56 лв. или общата сума в размер на 27766.75 лв.,
платима на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на 330.56 лв. за периода от
01.04.2017г. до 01.03.2024г. Ищецът заявява, че платената по договора сума от
ответника е в размер на 1067.92 лв., с която счита, че са погасени
възнаградителна лихва в размер на 360.29 лв., главница от 620.49 лв.,
застрахователна премия от 360.29 лв. и лихва за забава в размер на 1.91лв. Сочи, че поради просрочието на задълженията на
ответника по две последователни месечни вноски, на основание чл. 12, ал. 2, б.
„а“ от общите условия на договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, с
оглед забавата на ответника в плащанията на вноските по кредита, същият дължи
на кредитодателя освен всички просрочени и неизплатени месечни вноски, но и
обезщетение за забава върху дължимите суми, което му е начислено в размер на
1019.07 лв. за периода от забавата -01.06.2017г. до датата на заявлението по
чл. 410 от ГПК на 01.11.2018г. В исковата молба се твърди, че кредитодателят
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е прехвърлил на цесионера -ищец „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД вземанията си към ответника по сключения договор за
кредит съгласно приложение от 17.01.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.12.2016 г., която цесия ищецът твърди, че е
съобщена на ответния длъжник на 01.08.2018г. По изложените съображения ищецът моли съдът да уважи установителните искове по
чл. 422 от ГПК за дължимост на вземанията по заповедта за изпълнение по чл. 410
от ГПК. При условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме, че
предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на ответника, ищецът моли съдът
да разгледа и уважи предявените евентуални искове за осъждането на ответника да
му заплати горепосочените суми, ведно с разноските по делото. Ангажира доказателства. В съдебно заседание
ищецът, не изпраща представител. Депозира чрез упълномощения си процесуален представител
поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи, ведно с разноските,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
В
законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не е
представил писмен отговор, не е взел становище по исковете и не е направил
доказателствени искания. В съдебно заседание, ответникът, редовно призован не
се явява и не изпраща представител.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, като при условията на евентуалност осъдителни искове за присъждане на
горепосочените суми на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 99 вр. с чл. 240 и чл.
86 от ЗЗД.
Със
заповед № 4095 от 05.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК, издадена по ч.гр.д. №7904/2018г.
по описа на БРС, е разпоредено ответникът- длъжник Д.М.З. да заплати ищеца „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сумата от 19 979.51 лв. -
вземане за главница по договор за потребителски паричен кредит № 2659026 от
17.03.2017г., сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, което
вземане кредитодателят е прехвърлил на
цесионера - „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем ЕАД/ съгласно индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 17.01.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.12.2016 г., сумата от 970.87 лева – вземане
за договорна, възнаградителна лихва за периода от 01.06.2017г. до 17.01.2018г.,
сумата от 1017.16 лева – вземане за
обезщетение за забава за периода от 01.06.2017г. до 01.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от деня на подаване на
заявлението – 01.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото за платена държавна такса от
439.35 лв. и сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Видно от данните по заповедното
производство длъжникът не е открит по постоянния и настоящия си адрес, като
няма данни за трудовата му заетост. Предвид това с оглед дадените указания по
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил по реда на чл. 422 от ГПК
настоящия главен установителен иск за дължимост на заявените и посочени в
заповедта по чл. 410 от ГПК парични вземания.
По
делото е приложен сключен между ответника - кредитополучател Д.Н.К. и кредитодателят „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, договор за потребителски паричен кредит № 2659026 от 17.03.2017г., по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави
в заем на ответника сумата в размер на
20000 лв., при дължима такса за разглеждане на кредита в размер на 600
лв., при възнаградителна лихва в размер на 7.99%. и уговорена застраховка на
кредита, дължима от ответника с месечна застрахователна премия в размер на
9.47лв., като ответникът се е задължил да върне на кредитодателя обща сума в
размер на 27766.75 лв. на 84 равни месечни
анюитетни месечни вноски от по 330.56лв. всяка, считано от 01.04.2017г.
Видно
от съдържанието на договора за паричен кредит, в него са инкорпорирани
подписани от ответника общи условия, погасителен план, съдържащ описание за
отделните вземания, включени във всяка месечна анюитетна вноска, писмено
съгласие за директен дебит от банковата му сметка при „Уникредит Булбанк“ АД за
погасяване на дължимите редовни и просрочени суми по договора за кредит и писмена
декларация от 17.03.2017г. за приемане на застраховането по застрахователни
програми „Кредитна протекция Плюс“, пакет А.
Видно
от данните по делото с предоставената на ответника в заем сума от 20600 лв. същият
е рефинансирал задълженията си в общ размер от 18 006.20 лв. по два договора за
кредит към същият кредитодател, а останалата сума му е преведена по банковата
сметка.
По
делото е представено приложение № 1 към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
17.01.2018г., сключен в изпълнение на Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.12.2016г., по
силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството си на цедент е
прехвърлил възмездно на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, в
качеството на цесионер изискуемите си вземания за изплащане на дължимите от
ответника Д.Н.К. /номер 306 в приложението/ задължения към 17.01.2018г. по
процесния договор за потребителски кредит на стойност 21020.50 лв., от които
сумата от 19979.51 лв. – главница и лихви в размер на 1040.99 лв., ведно с
всички права и обезпечения върху прехвърлените вземания.
По
делото е приложено пълномощно /без дата/, с което цедентът „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД във връзка с изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е упълномощил на настоящия цесионер- ищец „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”
ЕАД с правата да уведоми всички длъжници по всички вземания на цедента, възникнали
по сключени договори за кредити, които цедентът е цедирал на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 20.12.2016г.
По
делото са представени две уведомления от 29.01.2018г. и от 09.07.2018г.,
адресирани до ответника, в които предишния кредитор –цедент „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД чрез пълномощника си – настоящия кредитор -цесионер „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД в изпълнение
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД е посочил, че кредитор на задължението на последния по
сключения договор за кредит вече е ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
, като по договора съответно към 29.01.2018г. и от 09.07.2018г. е налице
неплатена сума от общо съответно 21020.50 лв. и 21967.54лв., включваща и лихва
за просрочие с покани в петдневен срок от съобщението да погаси същата. В
уведомленията до ответника за цесията се съдържа и покана за плащане на
задълженията по договор за кредит в 15-дневен срок от връчването, както и
съобщение за предсрочната изискуемост на всички вземания по договора.
По
делото няма данни никое от горепосочените уведомления за извършената цесия и за
предсрочната изискуемост да е редовно съобщено на ответника по делото преди
съдебното предявяване на вземането.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат
това, като съгласно ал. 3 предишния кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне. Законът постановява, че прехвърлянето има действие спрямо третите
лица и длъжника, от деня, в който е съобщено на последния от предишния
кредитор.
От
горната нормативна уредба следва извода, че до изпълнение на изискванията
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД- длъжникът да
бъде уведомен от предишния си кредитор за извършената цесия, цедентът остава
титуляр на вземането спрямо него.
В
случая по делото няма данни договорът за цесия да е съобщен на ответника,както
преди образуване на заповедното производство, така и преди завеждане на
настоящото дело, но тъй като договорът, пълномощното и уведомлението по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД са приложени от ищеца – цесионер към исковата молба и са надлежно
връчени на ответника на 09.04.2019г. при
условията на чл. 46, ал. 2 вр. с ал. 4, изр. първо от ГПК заедно с препис от
исковата молба и с разпореждането по чл. 131 от ГПК, следва, че на тази
дата ответника е получил уведомленията
за извършената от него цесия. В тази връзка следва да се отбележи, че липсва
законова забрана цедента да делегира правата си по уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Затова доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане не може да бъде игнорирано и следва да бъде взето предвид по смисъла на
чл. 235, ал. 3 от ГПК /в т.см. е
задължителна практика по чл. 290 от ГПК съгласно решение № 123 от 24.06.2009 г.
на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Камелия
Ефремова, и определение № 101 от
25.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, с докладчик съдията Бонка
Йонкова/.
Ищецът
твърди, че ответникът не е изпълнявал задължението за изплащане в срок на
погасителните вноски по кредита, без да уточнява кои точно падежирали вноски са
платени, кога, кои са останали неплатени и от кога е просрочието, като твърди,
че поради неплащане на две последователни месечни вноски /без да сочи кои
вноски/, на основание чл. 12, ал. 2, б. „а“ от общите условия на договора,
кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Процесният договор за потребителски кредит
от 17.03.2017г. има характеристиките на
договор за потребителски кредит по смисъла на сега действащия ЗПК, поради което
за спорното правоотношение са приложими разпоредбите на този закон. След
извършена служебна проверка, съдът намира, че същият валидно е обвързал страните
по делото, тъй като е сключен при спазване на изискванията на ЗПК.
При тълкуване с цел установяване точният
смисъл на приложимите в случая норми, разяснен с Тълкувателно решение № 4/2013 г.,ОСГТК на
ВКС касаещ банките, съдът намира, че
така дадените разяснения следва да намерят приложение и по отношение на
процесното договорно правоотношение, кредитор, по който е небанкова финансова
институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ,
каквото качество има кредитополучателя -цедент, включително поради това, че
няма основание потребителите на кредит, регулиран от ЗПК да бъдат поставени в
по-неблагоприятно положение от потребителите на банков кредит /така и в определение № 135 от 15.02.2016 година на
ВКС по търг. дело № 3730/2014 година, ІІ т.о., определение № 130 от 10.02.2016
година на ВКС по търг. дело № 1518/2015 година, І т.о., решение № 114 от
07.09.2016 година на ВКС по търг. дело № 362/2015 година, ІІ т.о./.
Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Затова обявяването й по смисъла на
чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти,обуславящи настъпването й.
Ето защо предвид
гореизложените съображения клаузата от чл.
12, ал. 2, б. „а“ от общите условия на договора за кредит, че при допуснато просрочие или неплащане на две
последователни месечни вноски, при условие, че същите не бъдат платени в
двуседмичен срок, считано от датата на падежа кредитът става предсрочно предсрочно
изискуем. За да се счита, че валидно е настъпила предсрочната изискуемост,
следва кредиторът изрично да е заявил,
че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател и от преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
По делото няма данни изпратените от кредитора
уведомления до длъжника преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК да са редовно
получени от последния. Такова изявление, изхождащо от ищеца –цесионер, действащ
в като нов кредитор и като пълномощник на предишния кредитор – „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД съдът констатира, че се съдържа на втората страница от всяко от
горепосочените две уведомления до ответника за извършената цесия, за която по
горните съображения съдът е приел за редовно връчена на ответника по делото на 09.04.2019г. Това означава, че в този случай следва да се
приеме, че кредиторът редовно е уведомил ответника за предсрочната изискуемост едновременно
с уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 09.04.2019г., като същата е
настъпила в деня на връчване на уведомлението – 09.04.2019г. /в т. см.решение №
198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на I-во т.отд. на ВКС/.
Тъй като по делото липсват
доказателства кредитора да е уведомил
ответника за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че вземането по издадената
заповед за изпълнение - за заплащане на твърдения предсрочно изискуемия остатък
от кредита, не е произвело целеното правно действие, от което следва извода, че
ответника дължи само задълженията с настъпил съгласно договора падеж.
Такова разрешение е прието съгласно задължителните
указания в Тълкувателно решение №
8/2017 г. на ОСГТК, като е постановено, че е допустимо предявеният по реда на
чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
кредит, поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ, като предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост може да
бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на СПН,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По делото се установява, че общо дължимата
от ответника по договора за кредит сума, включваща главница, редовна
/възнаградителна лихва/ и застраховка възлиза в размер на 27766.75 лв., платими
на 84 месечни погасителни вноски от по 330.56 лв. за периода от 01.04.2017г. до
01.03.2024г.
От
експертизата се установява, че последното извършено плащане на ответника по
договора за кредит е на 01.06.2017г., т.е. платени са първите три вноски по
погасителния план, като считано от 01.07.2017г. ответникът не е плащал вноските
по кредита. Въпреки доказателствената тежест, която носи ответникът не доказа,
че е заплатил или погасил по друг начин дължимите съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК към датата на последното по делото съдебно заседание /14.11.2019г./ вноски
с настъпил падеж, т.е. за периода от 01.07.2017г. до 01.11.2019г. вкл.
По
гореизложените съображения, съдът намира, че въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение,
предявеният по реда на чл. 422 от ГПК иск за дължимост на главницата по договора кредит
се явява доказан по основание и размер само
в частта за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на СПН, т.е. за периода от 01.07.2017г. до 01.11.2019г. вкл., възлизащи в
общ размер от 5941.09 лв. В останалата част над този установен за дължим размер
на главницата до претендирания общ размер от 19979.51
лв. искът се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
Върху дължимия
размер на падежиралата главница от 5941.09лв. следва да се уважи и искането за
начисляване на законна лихва за забавеното й плащане, считано от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК -01.11.2018г.до окончателното й изплащане, като в
останалата част за отхвърления размер на главницата следва да се отхвърли и
искането за начисляване на законна лихва за забавеното й плащане, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК -01.11.2018г.до окончателното й
изплащане.
Същото се отнася
и по отношение на претенцията за дължимост на договорната възнаградителна
лихва, като по-горните съображения същата се явява основателна само за
периодите с настъпил до датата
на формиране на СПН падеж за периода от 01.07.2017г.
до 01.11.2019г. Съгласно погасителния план същата възлиза за този период в общ
размер на 3370.52 лв., но тъй като претенцията на ищеца е за сумата от 970.87
лв., т.е. в по-малък от дължимия по договора размер и за по-кратък период,
същата следва да се уважи за претендирания от ищеца период от 01.07.2017г. до 17.01.2018г. в претендирания размер от 970.87 лв.
По
отношение на претенцията за дължимост на мораторна лихва в размер на 1017.16 лв. за
периода от 01.06.2017г. до 01.11.2018г.,
съгласно чл. 12, ал. 1 от договора за кредит е уговорено, че при забава
ответникът дължи обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на годишната
законна лихва, разделена на 360 дни за всеки ден забава, изчислена върху
просрочената главница. В процесния случай по делото се установи, че ответникът
е в просрочие по отношение на главницата от падежа на четвъртата погасителна
вноска, т.е. считано от 01.07.2017г. Това означава, че искът за дължимост на
претендираното обезщетение за забавено плащане на падежиралата главница,
предявен за периода от 01.06.2017г. до 01.11.2018г. се явява доказан по
основание. По отношение на размера, от заключението по съдебно-икономическата
експертиза се установява, че мораторната лихва върху просрочената лихва за
исковия период възлиза в размер на 1019.07лв., който е по-голям от
претендирания размер. Тъй като ищецът не е направил увеличение на иска
съобразно експертния размер, искът за дължимост на мораторна лихва за забавено
плащане на просрочената главница следва да се уважи в по-малкия претендиран
размер от 1017.16 лв.
Поради частично отхвърляне на иска за главницата,
се е сбъднало условието за разглеждане от съда на евентуалния осъдителен иск за
присъждане на сумата над уважения установителен иск над размера от 5941.09 лв. до претендирания размер от 19979.51 лв.
Съдът намира обаче, че с оглед даденото
разрешение в Тълкувателно решение №
8/2017 г. на ОСГТК и обстоятелството, че в производството по исковете по чл.
422 от ГПК съдът изследва и дължимостта на падежиралите по кредита вноски,
поради факта, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, предявения при условията на евентуалност осъдителен
иск, с който ищецът претендира присъждане на сумата за главница в останалата й
част като падежирало вземане съгласно погасителния план по договора остават
безпредметни, тъй съдът се е произнесъл по дължимостта им по исковете по чл.
422 от ГПК и ищецът вече няма правен
интерес от предявяването на осъдителен иск за същото вземане на същото
основание. Затова производството по осъдителния иск за главницата за присъждане на сумата над уважения установителен иск над
размера от 5941.09 лв. до претендирания размер
от 19979.51 лв. следва да бъде прекратено като недопустимо.
Съгласно
т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. с чл.
25, ал. 1 вр. с ал. 2 от НЗПП с оглед изхода на
делото в полза на ищеца следва да се присъдят направените в исковото и в
заповедното производство разноски, в т.ч. възнаграждение за юрисконсулт
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, възлизащи в общ размер от 487лв.,
изчислен съразмерно уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д.Н.К., ЕГН: **********, с адрес: ***,че на основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал.
1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 вр. с чл.
99 вр. с чл.
240 и чл. 86 от ЗЗД същият ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1335,
ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2,
офис 4, представляван от Николина Станчева и Мартин Деспов, следните неплатени парични
задължения по сключен между ответника и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД договор за потребителски паричен кредит № 2659026 от
17.03.2017г., което
вземане кредитодателят е прехвърлил на
цесионера -ищец „Агенция за събиране на вземания” ООД /понастоящем ЕАД/ съгласно индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 17.01.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.12.2016 г., а именно: сумата от 5941.09 лв. /пет хиляди деветстотин четиридесет и една
хиляди и девет стотинки/ - главница с настъпил падеж за периода от
01.07.2017г. до 01.11.2018г. вкл., сумата от 970.87 лв. /деветстотин
и седемдесет лева и осемдесет стотинки/–договорна възнаградителна лихва,
начислена за периода от 01.06.2017г. до 17.01.2018г., и сумата от 1017.16 лв. /хиляда
и седемнадесет лева и шестнадесет стотинки/–обезщетение за забавено плащане
на главницата, начислено за периода от 01.06.2017г. до 01.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 5941.09лв., считано от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК – 01.11.2018г. до окончателното й изплащане, за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 4095
от 05.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена
по ч.гр.д. №7904/2018г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимост на главницата в останалата й част на уважения размер от 5941.09 лв. до претендирания 19 979.51 лв. ведно
със законната лихва върху отхвърления размер на главницата, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 01.11.2018г. до окончателното й изплащане, като неоснователни поради
ненастъпила предсрочна изискуемост на главницата в отхвърлената част към
01.11.2018г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №7904/2018г. по описа на БРС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и прекратява
производството по гр.д. 2013/2019г. по описа на БРС в частта относно приетия за разглеждане при условията на евентуалност
осъдителен иск чл. 79, ал. 1 вр. с чл.
99 вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД досежно главницата над уважения й по иска по чл. 422 от ГПК
размер от 5941.09 лв. за горницата
до претендирания с осъдителния иск размер от 19 979.51 лв., ведно със законната лихва, считано подаване на исковата молба
-07.03.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.Н.К., ЕГН: **********,
с адрес: ***,
ДА
ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София
1335, ж.к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, представляван от Николина Тодорова Станчева на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 и чл. 80 от ГПК направените по делото и по ч.гр.д. №7904/2018г. по описа на БРС разноски, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 487 лв. /четиристотин
осемдесет и седем лева/, изчислени съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно
с оригинала:
И.Г.