Р Е Ш Е Н И Е
Номер |
|
Година |
12.10.2018 |
Град |
Кърджали |
|||||||||||||||
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
Районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
На |
25.09. |
Година |
2018 |
|||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
В
публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Председател |
Вергиния Еланчева |
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Членове |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Секретар |
Марияна Динкова |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
като
разгледа докладваното от |
съдията |
|
||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||
АН |
дело номер |
756 |
по
описа за |
2018 |
година. |
|||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 18-1300-000356 от 17.04.2018г., издадено от Началник сектор ПП
към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания по т.1.-
„глоба” в размер на 30 лв. на основание чл.183, ал.3, т.5 предл.1 от ЗДвП; по
т.2.- „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, на Д. ***, с ЕГН **********,
за извършени на 02.04.2018г. в гр.Кърджали нарушения по т.1 - на чл.6, т.1 от ЗДвП; по т.2 - на чл.103 от ЗДвП.
Жалбата против наказателното постановление е подадена от Д.Ф.Д., чрез
упълномощен защитник, който го намира за неправилно и незаконосъобразно. Твърди,
че при издаването му наказващият орган не съобразил разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Процедурата по установяване на нарушението и по налагане на
административното наказание не била съобразена с изискванията на закона.
Жалбоподателят не бил навлизал след пътен знак В1, а просто обърнал колата пред
знака, направил маневра за обръщане и движение в друга посока, след което
паркирал на позволено място. Освен това, никой не му бил подавал сигнал за
спиране. След като тръгнал пеша към общината, полицай го спрял зад ОД
МВР-Кърджали и му казал, че трябвало да му се състави акт за навлизане след
знак В1. Съставен му бил акт за нарушение, което не е извършил. Наказателното
постановление било постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Моли съдът
да отмени атакуваното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от защитника, който
поддържа жалбата. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени издаденото
наказателно постановление. Представя и писмена защита, в която излага
съображения за незаконосъобразност и неправилност на атакувания акт. Отново
сочи, че жалбоподателя не бил извършил порцесните административни нарушения.
Допуснато било съществено процесуално нарушение при изписване на нарушението по
чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като имало разминаване в двете части на санкционния акт.
Освен това, чл.6, т.1 от ЗДвП съдържал четири предложения, касаещи различни
хипотези, но в акта и наказателното постановление не било посочено конкретното
предложение на нарушения текст. Посочената норма от ЗДвП била бланкетна и обща
и се допълвала от друга разпоредба, която посочвала конкретните правила за
поведение на водачите на ППС. Като не посочил конкретната нарушена норма,
наказващият орган не изпълнил задължението си по чл.57, т.6 от ЗАНН.
Несъставомерна се явявала квалификацията на второто нарушение по чл.103 от ЗДвП, тъй като служителя, който спрял жалбоподателя не притежавал правомощия на
контролен орган.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не
се явява и не се представлява. Депозирал е писмено становище, в което оспорва
жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди наказателното постановление.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание
на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид представените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 02.04.2018г. свидетелите С.М. и К.К. - служители в звено „Конвой“ към ОД
МВР-Кърджали, били на работа в централната част на гр.Кърджали. Около 15.30
часа на същата дата те установили жалбоподателят да управлява лек автомобил
„Опел Зафира” рег.№ К 0519 ВС по ул.Незнаен войн, при което до сградата на ОД
МВР навлязъл след пътен знак В1 /„Забранено е влизането на пътни
превозни средства“/. По този повод св.М. спрял за проверка жалбоподателят,
легитимирал се и поискал от него документи за самоличност, като му обяснил
какво нарушение бил извършил. Тъй като водача Д. с управлявания от него
автомобил пречел на движението, св.М. му посочил къде да отбие, за да освободи
платното и да продължат с проверката. Жалбоподателят не изпълнил указанието на
полицейския служител и вместо да спре, завил по ул.Стефан Караджа и тръгнал в
неизвестна посока. По повод установените нарушения било поискано съдействие от
екип на Пътна полиция. На място пристигнал св.С.С. - мл. автоконтрольор в сектор
ПП към ОД на МВР-Кърджали, който взел отношение по случая. След като около
17.00 часа жалбоподателят бил установен, св.С. съставил срещу него акт за
установяване на административно нарушение по чл.6, т.1 и чл.103 от ЗДвП.
Съставеният акт бил предявен на нарушителя, който го подписал и получил с
възражение. На 17.04.2018г.
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
Д.Ф.Д. били наложени административни наказания по т.1.- „глоба” в размер на 30
лв. на основание чл.183, ал.3, т.5 предл.1 от ЗДвП; по т.2.- „глоба” в размер
на 50 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец на
основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за извършени на 02.04.2018г. в гр.Кърджали
нарушения по т.1 - на чл.6, т.1 от ЗДвП; по т.2 - на чл.103 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите С.М., К.К. и С.С., които съдът кредитира изцяло; от показанията на
свидетелката Х.К., кредитирани отчасти; от писмените доказателства по делото - Акт
за установяване на административно нарушение № 356 от 02.04.2018г., който като
редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП;
Справка за собственост на МПС „Опел Зафира” рег.№ К 0519 ВС; Заповед №
8121з-952 от 20.07.2017г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностните
лица, съставили акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление; Писмо на Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали от
22.06.2018г. При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло
показанията на свидетелите М., К. и С., защото са логични, последователни и
взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото
факти. Свидетелите М. и К. сочат, че на процесната дата и място именно
жалбоподателят е управлявал описаното по-горе моторно превозно средство, като е
навлязъл и се е движил след пътен знак В1. На около 50 метра след знака водача Д.
бил спрян за проверка и му било указано къде да отбие, за да не пречи на движението.
Полицейското разпореждане обаче той не изпълнил, а напуснал мястото на
нарушението. Установен бил по-късно, при което св.С. му съставил и връчил АУАН.
Св.С. дава
показания за действията по съставяне и връчване на акта
във връзка с констатираните
нарушения. Коментираните гласни доказателства кореспондират
напълно, както помежду си, така и с приетите писмени доказателства, и
установяват по несъмнен начин извършеното деяние и неговия автор. По делото е разпитана по искане на жалбоподателя и св.Х.К., която сочи, че той действително е управлявал автомобила на процесната
дата в гр.Кърджали. Твърди, че не била видяла Д. да навлиза след забранителен
знак, както и че докато управлявал автомобила никой не му бил подавал сигнал да
спре. Именно на тази част от показанията на св.Кадир съдът не дава вяра, тъй
като напълно се опровергават от тези на свидетелите М., К. и С., които са
обективни и незаинтересовани
от изхода на делото.
При така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което
следва да бъде разгледана по същество.
По т.1 от наказателното
постановление: Отговорността на жалбоподателя е реализирана за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, която разпоредба вменява задължение на
участниците в движението да съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка. От доказателствата по делото се установява, че на 02.04.2018г. в гр.Кърджали жалбоподателят, управлявайки лек автомобил „Опел Зафира” с рег.№ К 0519 ВС е навлязъл след пътен знак В1 /„Забранено
е влизането на пътни превозни средства“/. Несъобразявайки
поведението си с посочения знак водачът е осъществил от обективна и субективна
страна съставът на вмененото му нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Правилно административнонаказващият
орган е приложил относимата санкционна норма на чл.183, ал.3, т.5 предл.1 от ЗДвП, която гласи, че се наказва с глоба от 30 лв. водач, който навлиза
след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство. Налице е съответствие между обстоятелствата на нарушението, което е
описано в акта и атакуваното постановление, и посочената като нарушена законова
разпоредба, а също и санкционната такава. Ето защо, в тази част наказателното
постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По т.2 от
наказателното постановление: Жалбоподателят е наказан и за нарушение на чл.103 от ЗДвП, който
вменява задължение на водача на МПС, при
подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спре в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания. Приложена е санкционната
норма на
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвиждаща да се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач,
който откаже да изпълни нареждане на органите
за контрол и регулиране на движението. От
доказателствата по делото не се установи жалбоподателят да е осъществил от
обективна страна така вмененото му нарушение. На инкриминираната дата на водача Д. действително е бил подаден сигнал за спиране от полицейски служител,
но този служител не е орган за
контрол и регулиране на движението по смисъла на
чл.165, ал.1, т.1 и т.2 от
ЗДвП. Св.С.М. е работел като командир на отделение в звено
„Конвой“ към ОД МВР-Кърджали и видно от писмото на наказващия орган не е бил
определен със заповед да осъществява контролна дейност по спазване на правилата
за движение. Безспорно е, че жалбоподателя не е изпълнил полицейското
разпореждане на св.М. в деня на проверката. Въпреки това, деянието му се явява
несъставомерно по текстовете на чл.103 и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, доколкото не е
осъществено по отношение на орган за контрол и регулиране на
движението. Поведението на Д., изразяващо се в неизпълнение на
разпореждане на орган на МВР, съставлява административно нарушение по ЗМВР, но
неправилно той е бил наказан за неспазване на чл.103 от ЗДвП. Ето защо настоящата съдебна инстанция намира, че в тази част наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и наказателното
постановление в частта относно нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП са съставени
правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е пълно описано с всички относими към състава признаци, посочени са
обстоятелствата, при които е било извършено, индивидуализиран е и нарушителя. Затова
неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя за незаконосъобразност и неправилност
на наказателното постановление, за неспазване на чл.54 от ЗАНН. От изложеното в акта и наказателното постановление става ясно какво деяние
е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение
на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният
акт до степен, налагаща отмяната му. Фактическото описание на нарушението и
посочената като нарушена законова разпоредба ясно сочи, че жалбоподателя е
санкциониран за деяние, изразяващо се в навлизане
след знак В1, забраняващ влизането на съответното
пътно превозно средство, т.е. за несъобразяване с пътните знаци. Неоснователен е
и довода в жалбата, че не било посочено конкретното предложение на чл.6, т.1 от ЗДвП при налагане на санкцията и това съставлявало съществено нарушение. Според
настоящата инстанция е достатъчно да бъдат изписани съответният член, алинея и
точка от нормативния акт, за да е в състояние нарушителят да разбере защо е
наказан. В акта и наказателното постановление изрично
е посочено, че жалбоподателя е навлязъл след знак В1, което е достатъчно както
за индивидуализиране на деянието от обективна страна, така и за правната му
квалификация като административно нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, което се
санкционира по чл.183, ал.3, т.5 предл.1 от ЗДвП.
Посочен е конкретния забранителен знак, който не е спазен, а именно
пътен знак В1 и самото деяние, с което е нарушена забраната, с което е дадена
пълна яснота на обвинението. С това на нарушителя е гарантирана възможността да
се защити както по фактите, така и по правото. Нарушението се явява и доказано,
за което вече бяха изложени съображения.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1300-000356 от 17.04.2018г., издадено от
Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, в частта, с която на Д. ***, с ЕГН **********, е наложено административно
наказание: по т.1.- „глоба” в размер на 30 лв. на основание чл.183, ал.3, т.5
предл.1 от ЗДвП за извършено на 02.04.2018г. в гр.Кърджали нарушение по чл.6,
т.1 от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1300-000356 от 17.04.2018г., издадено от
Началник сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, в частта, с която на Д. ***, с ЕГН **********, са наложени административни
наказания: по т.2.- „глоба” в размер на 50 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 месец на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за
извършено на 02.04.2018г. в гр.Кърджали нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр.
Кърджали, по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Районен съдия: