Р Е Ш Е Н И Е
№227
гр. Пловдив, 12.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД , двадесет и шести наказателен състав,
в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела
Дойчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7220 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 16-002708/03.10.2019 г.,
издадено от А.Ч., Директор на Дирекция
,,Инспекция по труда”– гр. Пловдив, с което на ,,Алекс Трейд 2010” ЕООД гр.
Пловдив, с ЕИК: ********* е било наложено административно наказание ,,имуществена
санкция” в размер от 1 800 лева за извършено от него нарушение по чл.152 от Кодекса
на труда.
Дружеството жалбоподател, чрез
процесуалния представител адв. М.К. обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно,
поради което иска неговата отмяна. Сочи,
че мотивите на наказателното постановление са в противоречие с възприетото от
административнонаказващия орган. Навежда доводи за нечетливост и неразбираемост
на описанието на нарушението в АУАН. Твърди, че извършването на нарушението не
е било доказано. С жалбата се прави и алтернативно искане – за прилагане
разпоредбата на чл.415в, ал.1 от Кодекса на труда, тъй като процесният случай
бил маловажен.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, чрез Началник К.оспорва
подадената жалба, като намира същата за неоснователна, поради което иска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление. Претендира разноски.
Пловдивски районен съд, след
като взе предвид доводите и възраженията на страните и се запозна с представените по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. За да достигне до този
извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай дружеството жалбоподател е
било санкционирано за това, че при извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив по
спазване изискванията на трудовото законодателство на 02.08.2019 г. в
супермаркет ,,Лекси ”, находящ се в град Пловдив, бул. ,, Марица” № 19,
стопанисван от ,,Алекс Трейд 2010” ЕООД, от попълнената саморъчно по време на
проверката декларация по чл.402 от Кодекса на труда от Г.Й.В., заемаща
длъжността “***”, и от представената таблица за отчитане явяването и
неявяването на работа на работниците и служителите в супермаркет ,,Лекси ” за
месец август 2019г. е установено, че от страна на дружеството - ,,Алекс Трейд
2010” ЕООД , в качеството му на работодател, на 02.08.2019г. не е осигурена непрекъснатата
междудневна почивка в размер не по-малко от 12 часа на Г.Й.В., ЕГН **********.
На 01.08.2019г. същата е работила в обекта втора смяна от 13:00 часа до 22:00
часа, а на 02.08.2019г. е започнала работа в 07:30
часа, тоест осигурената междудневна почивка е с продължителност 9 часа и 30 минути- по- малко от законово регламентираната в
чл.152 от Кодекса на труда минимална такава от 12 часа. На основание
констатациите от проверката и представените документи бил съставен на 16.09.2019г.
против дружеството акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
16-002708 за извършено нарушение по чл. 152 от Кодекса на труда. В
законоустановения срок срещу съставения акт постъпило писмено възражение по
реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление, в което наказващият орган на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ наложил
на ,,Алекс Трейд 2010” ЕООД административно
наказание – ,,имуществена санкция” в размер от 1 800 лева за извършено
нарушение по чл.152 от Кодекса на труда.
В хода на съдебното следствие беше
разпитана актосъставителката Д.Б.. В своите
показания тя потвърди отразеното от нея в АУАН. Добави, че й били представени
отчетна форма, представляваща таблица, и правилникът за вътрешния трудов ред,
видно от който е въведено сумирано отчитане на работното време на работниците и
служителите в супермаркет ,,Лекси ” с период на отчитане един месец. Разясни,
че както при дневното, така и при сумираното отчитане продължителността на
непрекъснатата междудневна почивка е една и съща, а именно не по- малко от 12 часа. Добави, че не е карала
никого да вписва смени в съответните документи и че няма спомен да й е било
разяснено защо в деня на проверката Г.В. е работила първа смяна.
Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаната свидетелка Б., доколкото същите са ясни, логични и последователни и
си кореспондират с намиращите се по административно-наказателната преписка
писмени документи, а именно декларация по чл.402 от Кодекса на труда, таблици
за отчитане явяването и неявяването на работа на работниците и служителите за
месец август 2019г. В показанията си свидетелката възпроизвежда обстоятелства,
които непосредствено е възприела като очевидец в хода на извършената проверка. Не
се констатираха и основания, по които да се приеме, че същата е била предубедена
или заинтересована.
По
искане на процесуалния представител на жалбоподателя в хода на съдебното
производство беше разпитана свидетелката М.М..
По време на разпита си свидетелката
М.посочи, че отговаря за цялостната организация на магазина, с оглед на което
разполага с възможност, познавайки поименно целия персонал и имайки видимост
към предварителния график, да забележи, когато даден служител не е дошъл за
съответната смяна. Добави, че е установила, че в процесния ден К.Я.не е била на
работа едва по-късно, когато е дошла за втора смяна вместо за първа. А самата
проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство била извършена
към края на първата смяна, като по време на същата е била накарана от инспектор
Б. собственоръчно да нанесе в предварителния график, че служителката В.работи
първа смяна вместо да почива. Разясни, че таблицата за отчитане явяването и
неявяването на работа се попълвала от управителите в края на работния ден. Посочи
също, че след като видяла, че лицето Г.В. е работило на 02.08.2019 г. първа
смяна, а е следвало да почива, разпоредила на следващия ден да си вземе
почивка. Също така информирала управителя на фирмата да бъде издадена заповед,
забраняваща промени в смените по предварителния график без разрешение на
ръководството.
Съдът намира, че не следва да се кредитира
заявеното от свидетелката М.М., тъй като същата депозира нелогични и
непоследователни показания. Самата тя по време на разпита неколкократно изтъква,
че би й направило впечатление, когато даден служител не е дошъл за съответната
смяна, предвид поименното познаване на служителите от персонала и знаейки кой
следва да е на работа. Нещо повече, свидетелката М.изрично посочи, че същият
ден е обикаляла магазина, тоест със сигурност е могла да забележи случващото се.
В този смисъл крайно нелогично и противоречащо на всякаква житейска логика
звучи заявеното от нея, че още в хода на проверката е станало ясно, че Г.В. по
свое желание е сменила смяната си с друга служителка на дружеството – К.Я.. Ако
това е станало известно в хода на проверката, В.би следвало да отрази именно
тези обстоятелства в попълнената от нея декларация. Видно от приложената по
делото декларация по чл.402 от КТ от 02.08.2019г. обаче Г.В. собственоръчно е
отразила „На 01.08.2019 г. работих втора смяна от 13:00ч.
до 22:00ч.“. Собственоръчно отново е посочила „На 02.08.2019г.
работя първа смяна от 07:30ч. до 16:30 ч.“. Посочила е трите си имена и се е подписала.
Тоест отразила е реално обстоятелствата, при които е работила през тези два
дни, като не е заявила, че е налице промяна
на смените. Което кореспондира със заявеното от самата актосъставителка, че в
хода на проверката нищо подобно не е разяснено. Освен това не на процесния ден,
а едва с подаването на възражението срещу съставения АУАН свидетелката М.твърди,
че лицата доброволно са си сменили смените и към своето възражение прилага
обяснения от 04.08.2019г. на тези лица, доста по- късно след извършването на
проверката.
Предвид гореизложеното се достигна до извод,
че не следва да се кредитира заявеното от свидетелката М., доколкото то не
отговаря на обективната истина.
Съдът
е на становище, че не следва да се кредитират и представените по делото
допълнителни обяснения от Г.В. и К.Я., доколкото същите се намират в служебна
зависимост от дружеството жалбоподател и буди недоумение, че обясненията са
дадени не на 02.08.2019г.- в деня на проверката, а едва на 04.08.2019г. след
поискване от управителя на магазина.
Съдът кредитира събраните по делото
писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред.
Последните са еднопосочни и безпротиворечиви, като от тях по несъмнен начин се
установява описаната фактическа обстановка.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, и
анализа на събраните по делото доказателства, настоящият състав на
Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:
От
представеното по делото заверено копие от Заповед № 3- 0058/11.02.2014г. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“ се
установява, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
който е действал в рамките на своята материална компетентност. Видно от т.4-та на визираната заповед, на Директорите
на Дирекции “Инспекции по труда“ са делегирани правомощия да издават
наказателни постановления по актове за установяване на административни
нарушения, издадени от инспектори или от съответните длъжностни лица на Д”ИТ”. Съгласно
чл.416, ал.1 от КТ актовете за нарушения на трудовото законодателство се
съставят от държавни контролни органи, каквито съгласно чл.399, ал.1 от КТ са ИА „Главна инспекция по труда“ и нейните подразделения, включително
Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив, чийто служител е Д.Б., съставила акта.
Компетентността на актосъставителката от своя страна произтича директно от
разпоредбата на чл. 21, ал.4, т.3 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“.
Изпълнителният
директор на ИА“ГИТ“ от своя страна е овластен с нормата на чл. 416, ал.5 вр. с
чл. 399 КТ да издава наказателни постановления за нарушения на трудовото
законодателство, като разпоредбата допуска да бъде делегирано това правомощие
на длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите,
аргумент от чл.6,ал.5 от Устройствения правилник и от общата разпоредба на чл.47,ал.2
от ЗАНН. И това именно в случая е сторено с издаването на представената по
делото Заповед № 3- 0058/11.02.2014г.
Систематичното, логическо и семантично тълкуване на оправомощителната заповед
налага извод, че с нея се прехвърлят правомощията на изпълнителния директор,
като административнонаказващ орган на територията на цялата страна, върху
всички териториални директори без ограничение на териториалната им
компетентност.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са констатирани и съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на
защита и представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са
изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание.
Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със
съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57
от ЗАНН. Съдът намери и че е налице припокриване на установените факти и правни
изводи между АУАН и НП.
Разпоредбата
на чл. 152 КТ е насока, че работникът или служителят има право на непрекъсната
междудневна почивка, която не може да бъде по- малко от 12 часа.
В конкретния случай работничката Г.В. на 01.08.2019г. е работила в
обекта втора смяна от 13:00 часа до 22:00 часа, след което на 02.08.2019г. е
започнала работа в 07:30 часа, поради което се достигна да извод, че
осигурената й междудневна почивка е била с продължителност 9 часа и 30 минути- по- малко от законово регламентираната в
чл.152 от Кодекса на труда минимална такава от 12 часа като по този начин е
осъществен съставът на нарушението по смисъла на визираната разпоредба. Този
извод не се променя от факта, дали това е станало по самоволна смяна между
служителките. Нормата на чл.152 от КТ е императивна, като целта й е закрила на
икономически по-слабата страна в трудовото правоотношение – работника, и
обезпечаване възстановяването на работната му сила от осъществяваната трудова
функция.
Съдът приема за неоснователно и наведеното
в жалбата възражение за нечетливост и неразбираемост по отношение на
съдържанието на съставения АУАН. Актосъставителят има задължение да връчи
препис от акта, но в случай, че нарушителят намира същия за нечетлив, той следа
да прояви активност като възрази и поиска да му бъде осигурен друг, четлив
екземпляр. Това той би могъл да стори не само на място – при съставянето на акта,
но и в един по-късен момент, предвид регламентираната възможност възражения
срещу акта да се правят и в допълнителен срок. В случая жалбоподателят не е
сторил това, с което да покаже, че има възражения, които желае да бъдат
съобщени на наказващия орган или да сигнализира, че има затруднения пред това
да организира защитата си. По делото категорично се доказа от показанията на
свид. Б., че жалбоподателят не е възразил на място връченият му препис от акта
да е бил нечетлив. Това следва и от съдържанието на самия АУАН - в бланката на
последния се съдържа нарочно обособена графа за обяснения и възражения на
лицето, срещу което се съставя акта. Възползвайки се от това си право, видно от
съдържанието на подаденото в законоустановения срок възражение обаче, никъде в
същото той не е отбелязал, че счита акта за нечетлив.
Категорично настоящият състав не споделя и доводите, че с
оглед нечетливостта на описанието в акта, дружеството е било в абсолютна
невъзможност да разбере вмененото му нарушение, да се запознае с отразените в
акта фактически обстоятелства и да организира защитата си. По делото няма спор,
че първият екземпляр от АУАН е бил надлежно предявен на К.В., упълномощен
представител на дружеството с Пълномощно с рег. №2470/ 24.10.2011г., което
последният е удостоверил с полагането на подписа си. Следователно изначално -
още при съставянето на акта, е била обезпечена възможността на жалбоподателя да
се запознае със съдържанието му, с фактическите твърдения на актосъставителя и
с правните норми, под които те са подведени. К.В. е подписал така съставения
АУАН, като е положил подписа си непосредствено под декларацията „запознах се
със съдържанието на акта“. Упълномощеният представител е подписал и разписката
за връчване на препис, с което е бил надлежно уведомен и за възможността да
направи допълнителни обяснения и възражения. Такива са и подадени, видно от
възражение с вх. № 19100438 от 17.09.2019 г., и то в законоустановения 3- дневен срок. Следователно законовата
процедура по съставянето на АУАН е била спазена от актосъставителя. Тъй като са
били спазени установените процесуални гаранции за обезпечаване на възможността
на наказания да упражнява правото си на защита още от момента на съставянето на
АУАН, то следователно нарушение на процедурата в претендирания от жалбоподателя
смисъл не е допуснато. Следва да се посочи, че в този смисъл е и съдебната
практика, като същата изцяло се споделя и от настоящия състав – така Решение №
272 от 09.02.2018 г. по к.а.н.д. № 3622/2017 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2009 от 27.10.2015 г. по к.а.н.д. № 2081/2015 г. на
Административен съд – Пловдив.
Неоснователно е и възражението,
изложено в жалбата, че таблицата за отчитане явяването и неявяването на работа
не удостоверява смените, в които работниците и служителите са полагали труд, а
служи единствено за сумираното изчисляване на работното време. Напротив, видно
от приложените по делото материали, в частност визираната таблица отразява, че
на 01.08.2019г. Г.В. е работила втора смяна, което е и предварително отразено,
а на 02.08.2019г. е отразено на ръка, че е работила първа смяна. Отделен е
въпросът, че в таблицата за отчитане явяването и неявяването на работа не се
посочва продължителността на работните смени, но същите са отразени подробно в
правилника за вътрешния трудов ред.
Не са налице основания по отношение на алтернативно
направеното искане нито за квалифициране на установеното нарушение като
„маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, нито за прилагане на
привилегирования състав на разпоредбата на
чл.415в, ал.1 от КТ. Първата разпоредба не
намира приложение за нарушения на трудовото законодателство, при които е налице
специална регламентация на маловажния случай в КТ. Последната изключва
приложението на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. В този смисъл е ТР №3 от 10.05.2011
г. на ВАС по т.д. № 7 от 2010 г., според което „специалният състав по глава
ХІХ, раздел ІІ от КТ на маловажно административно нарушение по чл.415в от КТ
изключва приложимостта на общата разпоредба
на чл.28 от ЗАНН...”. В процесния случай, за да бъде приложима нормата на чл.415в, ал.1 от КТ е необходимо наличието
на две кумулативно предвидени
предпоставки, а именно
нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му, по
реда предвиден в КТ, и от него да не са произтекли вредни последици
за работниците и служителите. Съотнасяйки това нормативно правило към
настоящия случай, се достигна до извода, че визираните предпоставки не са
налице, именно защото след като лицето Г.В. е било лишено от полагащата му се
12-часова междудневна почивка, то за него безспорно са налице вредни последици,
които не могат да бъдат преодолени и отстранени, чрез последващи действия от
страна на работодателя, изразяващи се в предоставяне на допълнителна почивка. Дори
и да бъде осигурена друг вид почивка, то последната не е тази, която е следвало
да бъде осигурена в предвидения от закона минимум.
Процесният случай не се отличава от останалите
такива и не е такъв със сравнително ниска степен на обществена опасност и липса
на настъпили вредни последици, като следва да се отбележи, че са нарушени
обществените отношения, които гарантират полагането на труд от работниците и
служителите, които са по-слабата страна в трудовите правоотношения. Ето защо,
не може да бъде приложена и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството жалбоподател на
основание чл. 414, ал. 1 КТ. Тази разпоредба предвижда имуществената санкция в
размер от 1 500 лева до 15
000 лева. При определяне на размера на имуществената санкция съдът следва да
вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния
случай административнонаказващият орган е отмерил имуществена санкция в размер
на 1 800 лева, която надвишава предвидения от закона минимум. Никъде в
наказателното постановление обаче наказващият орган не е посочил как е определил
именно този размер на следващата се на нарушителя санкция, нито кои
обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят.
Така дейността по индивидуализация на наложената санкция остава изцяло скрита
както за жалбоподателя, така и за съда. Следва да се има предвид, че съдът може
да упражнява контрол върху размера на наложеното наказание, но не може да
замести липсата на мотиви на наказващия орган, тъй като се касае за чуждо
волеизявление. Административнонаказващият орган няма задължение във всеки
случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото предвидено наказание, тъй
като това би противоречало на правомощията му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче
наказващият орган счита, че следващото се наказание за даденото нарушение
трябва да бъде определено над минималния предвиден размер, то следва да изложи
мотиви за това си решение. В противен случай наказаният е поставен в положение,
при което не може да се защитава адекватно срещу определения размер на
наказанието му, тъй като не е наясно и със самите мотиви за налагане на
наказание с такъв размер. Отделно от това в случая съдът намира, че не се
установяват отегчаващи обстоятелства, които да налагат определяне на санкция в
размер над предвидения от закона минимум. Няма данни за предходни нарушения на
трудовото законодателство.
Ето защо и размерът на имуществената
санкция следва да бъде намален до 1 500 лева. В
този си размер съдът счита, че имуществената санкция би постигнала целите,
визирани в чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено в
санкционната част, а в останалата част, като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.
По въпроса за разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 във
вр. ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива
се дължат само на въззиваемата страна. Последната е направила изрично искане за
присъждане на разноски в размер на 120 лева, сторени за заплащане на юрисконсулско
възнаграждение, което възнаграждение варира в граници между 80 лева и 120 лева, съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната
помощ. В конкретния случай, процесуалният представител на жалбоподателя до
приключване на делото пред Районния съд не направи изрично волеизявление да му
се присъдят разноски, с оглед на което такива не следва да му бъдат присъдени.
Съдът намира, че следва да се
определи юрисконсултско възнаграждение в размер от 120 лева, в каквато насока
беше искането на Началник К., тъй като съдебното производство продължи в две съдебни
заседания, с разпит на двама свидетели. С оглед обстоятелството, че
наказателното постановление беше изменено в санкционната част от 1 800 лева на
1500 лева, то и пропорционално на това, дружеството жалбоподател трябва следва
да бъде осъдено да заплати разноски в размер от 100 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Поради горните мотиви,
Пловдивският районен съд,
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002708/ 03.10.2019г., издадено от А.Ч., Директор на Дирекция ,,Инспекция по
труда”– гр. Пловдив против ,,Алекс Трейд 2010” ЕООД гр. Пловдив, с ЕИК:
********* в санкционната част, като НАМАЛЯВА
размера на имуществената санкция от
1 800 /хиляда и осемстотин / лева на 1 500 /хиляда и петстотин/
лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното
постановление в останалата част.
ОСЪЖДА ,,Алекс Трейд 2010” ЕООД гр.
Пловдив, с ЕИК: ********* да заплати на Изпълнителна агенция ,,Главна инспекция
по труда‘‘ гр. София сумата в размер от 100 /сто/ лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.