№ 447
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Петър Н. Славчев
Диана Василева
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
в присъствието на прокурора А. Г. С.
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20231100607015 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на защитника на подсъдимия И. И. А.
адв. С. Н. срещу осъдителната част на присъда от 03.07.2023 г. на Софийски
районен съд, НО, 94-ти състав по НОХД № 12 213/2022 г., с която
подсъдимият А. е признат за виновен в това, че на неустановена дата в периода
от 10.08.2018г. до 13.05.2019г. /образуването на досъдебното производство/ в
гр.София, бул. „******* противозаконно е присвоил чужда движима вещ –
товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ рама
№WFOFXXTTFF8B83647 на стойност 8 500 /осем хиляди и петстотин/ лева,
собственост на дружеството „К.Т. 1“ ЕООД, която вещ И. А. владеел –
товарният автомобил му бил предоставен от управителя на дружеството
К.Л.П. по силата на неформален договор за изработка на платформа за пътна
помощ, като И. А. не изпълнил договореното, укрил товарния автомобил от
П., отказал да му го върне и прекъснал връзка с него – престъпление по чл.
206, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 206, ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК му
1
наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири
месеца. На осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на наказанието с
изпитателен срок от три години.
Със същата присъда подсъдимият А. е признат за невиновен и
оправдан на осн. чл. 304 от НПК по обвинението за извършване на
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК за това, че:
На неустановена дата в периода от 10.08.2018г. до 13.05.2019г.
/образуването на досъдебното производство/ в гр.София, бул. „*******
противозаконно е присвоил чужди движими вещи – парична сума в размер на
2300 /две хиляди и триста лева/, собственост на дружеството „К.Т. 1“ ЕООД,
която вещ И. А. владеел – паричната сума му бил предадена от К. П. за целите
на неформален договор за изработка на платформа за пътна помощ на товарен
автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ рама №WFOFXXTTFF8B83647,
като И. А. не изпълнил уговореното, отказал да върне на К. П. паричната сума,
предоставена за изработката, и прекъснал връзка с него и
На неустановена дата от 21.08.2018г. до 13.05.2019г. /образуването на
досъдебното производство/ в гр.София, бул. „******* противозаконно е
присвоил чужди движими вещи – парична сума в размер на 500 /петстотин
лева/, собственост на дружеството „К.Т. 1“ ЕООД, която вещ И. А. владеел –
паричната сума му бил предадена от К. П. за целите на неформален договор за
изработка на платформа за пътна помощ на товарен автомобил марка „Форд“,
модел „Транзит“ рама №WFOFXXTTFF8B83647, като И. А. не изпълнил
уговореното, отказал да върне на К. П. паричната сума, предоставена за
изработката, и прекъснал връзка с него.
С присъдата подсъдимият е оправдан и за квалификацията по чл. 26,
ал. 1 от НК.
Подсъдимият е осъден да поеме на осн. чл. 183, ал. 3 от НПК разноски
по делото в размер на 129, 00 лева, които да заплати в полза на държавния
бюджет по сметка на СДВР и сумата от 50, 00 лева, платими в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд.
Във въззивната жалба и допълнението към нея се изразява несъгласие с
първоинстанционния съдебен акт, за който се счита че е неправилен, поради
съществено нарушение на процесуални правила, нарушение на закона и явна
несправедливост на наложеното наказание. Излагат се твърдения за
2
нарушения, свързани с формирането на вътрешното убеждение на съда,
допуснати при събирането и проверката на доказателствата и изясняване на
обстоятелствата по делото. Въззивният жалбоподател счита, че съдът не е
изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото, като изводът за осъществяването на престъпния
състав от обективна и субективна страна почивал на предположения.
Позовава се и на неправилна оценка на събраните доказателства. Твърди се, че
въпросният автомобил не се намирал във владение на подсъдимия, тъй като
било установено, че автомобилите били изкарани пред гаража извън сервиза,
където били паркирани. Посочва, че подсъдимият бил предположил, че
собственика си е взел автомобила, тъй като обикновено автомобилите имали
по два ключа. Подкрепя твърдението си с показанията на свидетеля Б., според
което след напускане от подсъдимия на сервиза възприел хора да идват и да си
взимат паркираните пред гаража автомобили. Допуска, че е възможно
автомобилът да е бил обект и на посегателство от неизвестни лица.
Жалбоподателят излага и доводи за нарушение на матералния закон, с оглед
правилата за разваляне на договорите, предвидени в чл. 87 от ЗЗД. Претендира
се, че кредиторът не е упражнил надлежно правото на разваляне на договора,
тъй като не е отправено надлежно волеизявление, изразяващо ясно волята му
договорът да бъде развален. Позовава се и на поведението на пострадалия,
който няколко пъти бил продължавал действието на договора с по десет дни,
което показвало желание за запазване на облигационната връзка.
Противоречало на логиката заключението, че пострадалият искал да получи
вещта си в периодите, в които е удължавал действието на договора. Счита, че
отказът на подсъдимия да върне вещта не бил противозаконен, тъй като се
основавал на задължение за изпълнение на договора, който не бил прекратен.
Намира, че подсъдимият не е владеел вещта, тъй като автомобилът бил
паркиран пред сервиза на подсъдимия. Това доказвало и липсата на
субективното намерение за държане на вещта като своя, съответно
осъществяването на субективната страна на престъпния състав. В съдебно
заседание защитникът е потвърдил изложението в жалбата и допълнението й,
като дава обяснение на сигнализирането на органите на МВР с опит за
оказване на влияние във връзка с възникналото недоволство в пострадалото
лице от неизпълнението на задълженията по договора за изработка за
преустройство на автомобила в срок. Поддържа, че се касае единствено за
3
неизпълнение на облигационни по своя характер задължения. Иска се да бъде
отменена обжалваната присъда в осъдителната й част и да се постанови нова,
с която подсъдимият да бъде признат за невинен или при условията на
алтернативност да се намали размера на наложеното наказание.
Подсъдимият е поддържал изложеното от защитника си. В последната
си дума иска да бъде оправдан, разчитайки на справедливо отношение.
Представителят на обвинението оспорва доводите на защитата, като
намира присъдата за правилна и законосъобразна. Отбелязва внимателното и
критично отношение на първостепенния съд към доказателствата по делото.
Счита наложеното наказание за справедливо. Предлага съдът да потвърди
оспорения съдебен акт.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези изложени от държавното обвинение в съдебното заседание и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, констатира следното:
Фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния
съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален
ред доказателствата, нужни за правилното решаване на делото. Въз основа на
събраните и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства са направени правилни фактически изводи, а оттам – и правни
изводи. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при
формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички
доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или
игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при
обсъждането им. Според настоящия състав събраните по делото доказателства
са еднопосочни и безпротиворечиви относно обстоятелствата от предмета на
доказване, а именно налице ли е извършено престъпно деяние, авторството от
страна на подсъдимия на престъпното деяние и извършването му виновно.
Настоящият съдебен състав изцяло се солидаризира с направения анализ на
доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го
преповтаря. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ,
направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда
отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези,
4
които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи, в
случая в жалбата, касаещи доказателствата които жалбоподателят счита за
неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД
№ 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за
необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, съответно следва
да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбата и
допълнението към нея.
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
въззивният съд не намери основания за промяна във фактическата
обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият И. И. А. е роден на *******. в гр.София. Българин е,
български гражданин е, неосъждан е, неженен е, с начално образование е,
безработен е, живее в гр.София, ж.к. *******, ЕГН **********.
Към 2018г. подсъдимият А. бил управител на „А.Т.“ ЕООД. Подсъдимият
се занимавал с изработване и монтиране на платформи на автомобили, като
тази своя дейност извършвал в бивш гараж „Република“, намиращ се в
гр.София, ж.к. „Люлин“, бул. „*******, където работел заедно със своя брат
свидетеля М. А..
Към 2018г. свидетелят К. П. бил управител на търговско дружество „К.Т.
1“ ЕООД със седалище гр.Дупница. В предмета на дейност на дружеството се
включвал международен транспорт на автомобили, както и продажба на
употребявани автомобили. Във връзка с осъществяваната от търговското
дружество дейност на 28.05.2018г. свидетелят К.П. закупил товарен автомобил
марка „Форд“, модел „Транзит“ с номер на рама WF0FXXTTFF8B83647, нов
внос от Италия. Свидетелят П. искал да се монтира платформа на автомобила,
така че със същия да се предоставят услуги по пътна помощ. За целта
свидетелят П. започнал да търси лице, което да може да изработи и постави
необходимата платформа на автомобила. Така свидетелят попаднал на обяви в
интернет и социалната мрежа Фейсбук, че подсъдимият И. И. А. се занимава с
изработване и монтиране на платформи на автомобили. В обявите бил
посочен и телефонен номер за връзка с подсъдимия – *******. На посочения в
обявите телефонен номер свидетелят П. се свързал с подсъдимия А.. След
няколко телефонни разговора помежду им свидетелят П. посетил гаража, в
който работел подсъдимия в гр.София, ж.к. „Люлин“, бул. „*******. На място
5
свидетелят видял две - три камиончета, по които се работило. Подсъдимият
показал на свидетеля П. и едно почти завършено камионче с поставена
платформа. Свидетелят П. харесал изработеното и двамата с подсъдимия А. се
разбрали след няколко дни свидетелят да му закара товарния си автомобил
марка „Форд“, модел „Транзит“, който преди това бил закупил от Италия, за
да изработи подсъдимият платформа за пътна помощ.
В изпълнение на уговореното на 10.08.2018г. свидетелят П. закарал на
собствен ход товарния автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с номер на
рама WF0FXXTTFF8B83647 в гаража, в който работел подсъдимия А. в
гр.София, ж.к. „Люлин“, бул. „*******. Заедно със свидетеля П. бил и баща
му свидетелят Л..Е, който го следвал с лек автомобил, за да го върне след това
в гр.Дупница. Свидетелят П. оставил горепосочения товарен автомобил в
бивш гараж „Република“ в ж.к. „Люлин“, където двамата с подсъдимия А. се
разбрали в 30 дневен срок подсъдимият да изработи и монтира платформа за
пътна помощ. Подсъдимият поискал и свидетелят П. да му заплати при
предаване на автомобила капаро в размер на 60% от уговорената цена, а
останалите 40%, според постигнатата помежду им уговорка, свидетелят П.
трябвало да заплати при получаване на автомобила. Така на 10.08.2018г.
свидетелят П. предал на подсъдимия И. А. в бившия гараж „Република“ в ж.к.
„Люлин“ в брой сумата от 2 300, 00 /две хиляди и триста/ лева като капаро,
която сума представлявала 60% от общата договорена цена за изработката и в
която сума се включвала и цената за монтиране на лебедка за издърпване на
повредени автомобили. Предадената от свидетеля К.П. сума била собственост
на представляваното от него дружество „К.Т.1“ ЕООД. За предаването на
сумата свидетелят поискал подсъдимият да му напише разписка, но
подсъдимият казал, че ръцете му били мръсни. Тогава свидетелят П. съставил
саморъчно разписка, в която изписал „3650 лв – платформа с лебедка, 2300,
00 лева – капаро“, като изписал своето име и името на подсъдимия, а
подсъдимият положил подписа си. За постигнатите помежду си договорки
подсъдимият и свидетелят П. не сключили писмен договор.
На 21.08.2018г. подсъдимият А. се свързал със свидетеля П. и по
телефона му казал, че има финансови проблеми, като му били необходими
допълнителни средства за поцинковане на платформата и поискал свидетелят
П. да му заплати още 500 лв. За да може свидетелят П. да му преведе
паричната сума, подсъдимият му изпратил кратко текстово съобщение, в което
6
посочил трите си имена и единния си граждански номер. Свидетелят П.
изпълнил исканото от подсъдимия и на същата дата 21.08.2018г. му превел
чрез EasyPay сумата от 500 лв., за което била съставена разписка
№01000778717891/21.08.2018г. Преведената от свидетеля П. сума отново била
собственост на „К.Т.1“ ЕООД.
След като изтекъл определеният срок за изработка на платформата,
подсъдимият и свидетелят П. се чули по телефона, но подсъдимият казал на
свидетеля, че камиончето му още не е готово, тъй като подсъдимият имал
семейни проблеми и детето му било болно. Подсъдимият казал на свидетеля
П., че са му необходими още десетина дни, за да изпълни уговореното. След
като изтекъл и този допълнителен срок, подсъдимият казал на свидетеля П., че
са му необходими още десетина дни, за изпълнение на договореното. След
като изтекъл и този допълнителен срок, подсъдимият спрял да отговаря на
обажданията на свидетеля П.. Последният посетил гаража, в който
подсъдимият работел и където свидетелят бил оставил товарния автомобил,
но когато отишъл на мястото, установил че гаражът е затворен, а подсъдимият
и товарният автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ липсвал. Работещи в
съседните обекти казали на свидетеля П., че подсъдимият вече няма да работи
там и нямат информация, къде може да бъде открит.
Подсъдимият и свидетелят П. продължили да си комуникират чрез
приложението „Вайбър“, като при провеждана помежду им комуникация в
края на месец октомври 2018г. и началото на месец ноември 2018г. свидетелят
П. настоявал подсъдимият да му каже къде е товарния автомобил, за да отиде
да го вземе, на което подсъдимият отговарял, че е хоспитализиран в болнично
заведение и когато го изпишат, ще му се обади.
В крайна сметка подсъдимият А. спрял да отговаря на обажданията на
свидетеля П., не върнал товарния автомобил и предадените парични суми.
На 05.11.2018г. свидетелят П. подал жалба вх. №2879/05.11.2018г. в
Районна прокуратура гр.Дупница по повод действията на подсъдимия, като на
13.05.2019г. с постановление на СРП е образувано досъдебно производство
№1103/2019г. по опис на 02 РУ СДВР. Към тази дата подсъдимият не бил
върнал товарния автомобил на свидетеля П..
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в
хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: гласни
7
доказателствени средства: обясненията на подсъдимия А. – частично,
показанията на свидетелите К. П. /включително частично приобщените на
осн. чл. 281, ал. 4 от НПК депозирани на досъдебното производство на л. 39 и
л. 179/, Л..Е /включително частично приобщените на осн. чл. 281, ал. 4 от НПК
депозирани на досъдебното производство на л. 45/, Д.С., О. Б., И. Й., М. А.,
А.М., писмени доказателства и доказателствени средства: разписка
№01000778717891/21.08.2018г., документи за придобиване на товарен
автомобил „Форд Транзит“, справка от БТК ЕАД, заложни билети, протокол
за разпознаване, ведно с фотоалбум, учредителен акт на „А.Т.“ ЕООД и
справка от търговския регистър на дружеството, извлечение от Фейсбук
профил и от кореспонденция по Вайбър, екранна снимка на текстово
съобщение, жалба до РП Дупница, справка за съдимост и от способ за
събиране и проверка на доказателствата – съдебнооценителна експертиза.
Като основен източник на преки доказателства съдът оценява
показанията на свидетеля К. П.. Същите изхождат от лице, за което може да се
предположи заинтересованост от изхода на делото, като представител на
дружеството, страна в облигационното правоотношение, поради което
подлежат на особено внимателна съпоставка с останалите доказателства и
доказателствени източници. Правилно първостепенният съд е анализирал
показанията на свидетеля П., съпоставяйки ги както с гласни, така и с писмени
доказателствени средства, за да достигне до верния извод за тяхната
правдивост. Показанията на свидетеля П. са основен и пряк доказателствен
източник относно същественото съдържание на облигационното
правоотношение между „К.Т.1“ ЕООД и подсъдимия А., доколкото свидетелят
П. е участвал като представител на дружеството в преговорите и е извършил
действията по съставяне на разписката, подписана и от подсъдимия с текст
разписка, изписан от П. „3650 лв – платформа с лебедка, 2300, 00 лева –
капаро“. Отразеното съдържание на разписката съответства на твърденията на
свидетеля П. относно съдържанието на договора за изработка, а също и за
предоставената сума от 2300, 00 лева. В тази връзка съдът оценява и
показанията на свидетеля Л..Е, пряк очевидец на сключване на сделката и
заплащане на сумата, за да достигне до извод за липсата на противоречия в
доказателствената съвкупност относно тези обстоятелства.
Заявеното от свидетелите К. П. и Л..Е относно изпращането по EasyPay
на сумата от 500 лв. пряко кореспондира със съдържанието на разписка
8
№01000778717891/21.08.2018г. и електронната комуникация с подсъдимия.
Обсъдените доказателствени източници доказват и предаването на
въпросния автомобил на подсъдимия А., чието притежание в лицето на
„К.Т.1“ ЕООД се удостоверява от документите за придобиването му.
Показанията на свидетеля П. представляват основен доказателствен
източник и относно развитието на отношенията между него и подсъдимия А.,
във връзка с неизпълнението на договора за изработка, а именно за двукратно
предоставяния срок за продължение на договора с по десет дни, за
обясненията на подсъдимия пред свидетеля и желанието на свидетеля да
получи автомобила обратно. Същите кореспондират с разпечатаната
комуникация по приложението „Вайбър“, чрез което са извършени част от
комуникациите, екранна снимка на съобщение, а също и обсъдената разписка
№01000778717891/21.08.2018г. Предвид изложеното, правилно първият съд е
дал вяра на показанията на свидетелите П. и Л..Е, като обективни и
добросъвестно депозирани.
Първостепеният съд е направил вярна преценка и относно показанията
на свидетеля М. А., брат на подсъдимия, съобразявайки заинтересоваността
му от изхода на делото, с оглед родствените му отношения с подсъдимия, като
е дал вяра на част от показанията му, касаещи извършваната от подсъдимия
дейност, мястото на извършването й и докарването в сервиза на въпросния
микробус от две лица от гр.Дупница, тъй като тези показания са съответни на
заявеното от свидетелите П. и Е., а също и на свидетеля Б.. Настоящият
съдебен състав, също както първия съд, не се довери на заявеното от
свидетеля М. А., че когато се наложило да напуснат сервиза, процесният
автомобил бил преместен пред сервиза. Както правилно е посочил районния
съд, това твърдение намира опора единствено в защитната версия на
подсъдимия. В същото време са налице съвкупност от доказателства, която
убедително разколебава тези твърдения. Значение за последния извод имат
показанията на свидетелите П. и Е., описващи отношенията и комуникацията
между П. и подсъдимия А., подкрепени с възпроизведената на хартиен
носител електронна кореспонденция. Установи се, че свидетелят П. сам
потърсил автомобила си в сервиза на подсъдимия, като не го открил пред
сервиза, а последващата комуникация не разкрива обстоятелства, касаещи
оставянето на превозното средство пред сервиза. В същата се разкриват
9
твърдения на подсъдимия, с които обещава да върне автомобила, без да
посочва местонахождението му, което противоречи логически на заявеното от
брат му и потвърдено в обясненията на подсъдимия оставяне на превозното
средство пред сервиза. Въззивният съд се съгласява напълно с преценката на
първостепенния съд относно автентичността на изявленията от страна на
подсъдимия в електронната комуникация със свидетеля П., с оглед
обстоятелството, че именно подсъдимият е предоставил контакта за връзка на
свидетеля, записан като „Ivo Platfomi Sofia“, а също и предвид краткото
текстово съобщение, получено от същия контакт от свидетеля П. с данни с три
имена и ЕГН на получателя на сумата от 500.00 лв. по EasyPay, което
кореспондира с изпратената на подсъдимия сума.
Макар да не е налице спор относно страните по договора за изработка
и лицето, на което свидетелят П. е предал автомобила и паричната сума –
подсъдимия А., извършеното разпознаване допринася за проверка на гласните
доказателствени средства и изясняване на обстоятелствата по делото.
Свидетелят П. е разпознал без колебание подсъдимия като въпросното лице, а
самото процесуално действие е извършено при спазване на изискванията на
НПК, както правилно е обосновал изводите си първостепенния съд, поради
което представлява годен доказателствен източник.
Твърденията на подсъдимия и брат му свидетелят М. А. относно
изкарването на товарния автомобил пред сервиза при напускането му не
намират подкрепа и в показанията на свидетеля Б., чиито показания са
неутрални и изхождат от лице, което няма никакъв интерес от изхода на
делото. Свидетелят работил в съседно помещение на сервиза на подсъдимия и
е имал възможността да възприема част от извършваните от подсъдимия
действия. Съществено значение за оценка на обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетеля М. А. има изявлението на свидетеля Б., че не е
забелязал, след като подсъдимият напуснал сервиза, там да е имало оставени
автомобили за монтиране на платформи за пътна помощ. Последното
противоречи на заявеното от подсъдимия и брат му свидетеля А., съответно
подкрепя показанията на свидетеля П., на показания на който и на свидетеля
Б. и въззивният съд дава вяра.
Контролно значение за изясняване на естеството на извършеното
деяние имат показанията на свидетелите Д.С., И. Й. и А.М., който са
10
непротиворечиви и взаимно се допълват, като изясняват поведението на
подсъдимия във връзка с негови действия по залагане на вещи в заложна къща.
Тези показания кореспондират с приложените заложни билети, като не
свързват предмета на престъпление с действия, извършени пред заложната
къща. В тази връзка показанията на свидетеля М. за това, че закарал бус по
молба на подсъдимия от гаража в ж.к. „Люлин“ до място в района на затвора
София са общи и не конкретизират превозното средство с марка, модел и рег.
номер, нито съдържат твърдения за залагане на вещта, предмет на
престъплението.
Въззивният съд намира за верни изводите на първия съд, относно
характера на обясненията на подсъдимия, от една страна като доказателствено
средство – относно обстоятелствата, касаещи извършваната от него
професионална дейност, мястото, времето на извършването й, постигането на
договореност със свидетеля П., получаването на автомобила от него,
напускането на сервиза в началото на септември 2018г., доколкото в тази тяхна
част същите кореспондират с други доказателствени източници – показанията
на свидетелите П., Е., Б., А. и М., а от друга страна като израз на правото на
защита, доколкото твърденията му за това, че след като подсъдимият напуснал
гаража, преместил автомобила пред същия, а няколко месеца след това – през
декември 2018г. установил липсата му правилно са оценени като защитна
версия, с оглед обсъдените показания на свидетелите П., Б. и разпечатките от
електронна кореспонденция.
Настоящият съдебен състав основава фактическите си изводи и върху
посочената по-горе съвкупност от писмени доказателства и доказателствени
средства, имащи значение за изясняване на собствеността на автомобила,
предадените и изпратени на подсъдимия парични суми, съдържанието на
електронната комуникация, възпроизведена в писмен вид, които
доказателствени източници съдът намира за непротиворечиви и подкрепящи
се от посочените по-горе гласни доказателствени средства.
Въззивният съд кредитира с доверие и заключението на изготвената
съдебно-оценителна експертиза, като изхождаща от лице, притежаващо
съответните специални знания и изчерпателно и обосновано даваща отговор
на поставените й въпроси.
При така установената и от въззивния съд фактическа обстановка,
11
правилни се явяват правните изводи на първоинстанционния съд, според
които обвиняемият е извършил престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК.
За съставомерността на престъплението от обективна страна е
необходимо деецът противозаконно да присвои чужда движима вещ, която
владее или пази. От субективна страна деянието следва да бъде извършено
при условията на пряк умисъл.
Не е налице спор относно обстоятелството по поверяването на
товарния автомобил, предмет на престъпление, на подсъдимия да го владее.
Обвързан от задълженията си по договора, подсъдимият е бил длъжен да
упражнява чуждо владение - от името на собственика дружеството „К.Т. 1“
ЕООД, върху предмета на престъпление. Облигационното задължение не е
включвало правомощие за подсъдимия на разпореждане с вещта, предмет на
престъпление. Самото съдържание на облигационното задължение се
установява посредством показанията на свидетеля П., косвено от показанията
на свидетеля Е., частично от обясненията на подсъдимия, а също и от
написаната от свидетеля П. разписка за сумата от 2300 при сключване на
договора и предаване на автомобила, а също и от изпратената сума от 500 лв.
на подсъдимия.
След като собствеността върху предмета на престъпление е
установена в лицето на „К.Т. 1“ ЕООД, въпросният товарен автомобил, е
представлявал чужда движима вещ по отношение на подсъдимия.
За съставомерността на деянието е от значение също деецът да владее
или пази поверената му вещ към момента на извършването му, което се
установи от предаването от свидетеля П. на подсъдимия на вещта, предмет на
престъпление с контактен ключ за привеждането й в движение. Възраженията
за това, че с изкарването на автомобила пред сервиза подсъдимият бил
изгубил владението върху същия са неправилни. Достъпът до автомобила и
възможността за задвижването му се осъществявали посредством контактния
ключ, останал във владение на подсъдимия, по който начин подсъдимият
упражнявал владението върху вещта. Владението като фактическо състояние
не се влияе от отговора на въпроса дали облигационното отношение, въз
основа на което е получена вещта, е прекратено или не към момента.
Изпълнителното деяние е посочено в обвинението като укриване на
товарния автомобил от свидетеля П. и отказ да му бъде върнат. Правилни са
12
изводите на районния съд за извършване на изпълнителното деяние от
подсъдимия. В това отношение се установи, че подсъдимият не е върнал
автомобила на свидетеля П., а местонахождението на автомобила е
неизвестно. Това се установява както от показанията на свидетеля П., който
посетил около месец след сключване на договора сервиза, за да установи че
бил напуснат от подсъдимия и липсата на автомобила, за което не бил
уведомен от подсъдимия, така и от тези на свидетеля Б., установяващ че след
напускането му, пред сервиза не е бил паркиран товарен автомобил от типа на
процесния. Показателна в тази връзка е кореспонденцията на свидетеля П. с
подсъдимия, в която се установява, че първият е настоявал да получи
информация къде се намира автомобила, а подсъдимият е отказвал да му я
предостави. Предвид на изложеното се установи както укриването –
поставянето на неизвестно място за свидетеля П. на въпросния автомобил,
така и отказа да бъде върнат – с оглед фактическото невръщане на автомобила
около шест години след получаването му от подсъдимия. Правилно това
деяние е квалифицирано от първия съд като разпоредително действие,
доколкото представлява действие по фактическо разпореждане с предмета на
престъпление като със своя вещ.
Установи се също, че подсъдимият се укривал от свидетеля П., видно
от показанията на същия, според които подсъдимият не му вдигал телефона и
впоследствие заявил, че е в болница в друг град, без да разкрива детайли за
местонахождението си.
Извършеното от подсъдимия разпореждане с вещта, предмет на
престъпление има противозаконен характер, тъй като е несъвместимо с
правното основание, на което е предоставено владението върху вещта –
договора за изработка. Затова в конкретния случай въпросите за действието на
договора във времето и момента на прекратяването му нямат връзка с извода
за съставомерността на деянието.
Правилата по ЗЗД за разваляне на договорите не засягат
съставомерността на престъпното деяние, извършено по време на действието
на договора. Тези правила касаят гражданскоправните последици от
неизпълнението на договорите. Въззивният съдебен състав намира, че
престъпното деяние, касаещо вещ, свързана с предмета на договора за
изработка, в случая въпросния автомобил, може да бъде извършено както по
13
време на действието на договора за изработка, така и след прекратяването му,
изхождайки от състава на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК и естеството
на разпоредително действие с предмета на престъпление – разпореждането с
вещта като със своя, несъвместимо с основанието на което е поверено
владението на вещта. Поради изложеното правилно е прието, че деянието е
извършено на неустановена дата в посочения в обвинението период.
Защитата не твърди, че е упражнено право на задържане по правилата на
Закона за задълженията и договорите, но и в този случай кредиторът няма
право да се удовлетвори, чрез фактическо разпореждане с вещта, като със
своя.
Съдът намира, че с оглед естеството на изпълнителното деяние и
действията на подсъдимия се доказа и извършването на деянието при
условията на пряк умисъл, както вярно е отчел районния съд. Подсъдимият е
съзнавал елементите на фактическия състав, включително предаването му на
вещта, предмет на престъпление, въз основа на договора за изработка и
задълженията си по този договор, изключващи разпоредителни действия с
вещта, а също и че вещта не е негова собственост. Съзнавал е и
противозаконността на отказа за връщане на предмета на престъпление и
укриването му и е целял настъпването на общественоопасните последици с
отнемане възможността на собственика да упражнява пълния обем на
правомощията му, лишавайки го от владението върху вещта.
При индивидуализацията на следващото се на подсъдимия наказание
правилно първоинстанционният съд е отчел наличието както на смекчаващо –
чистото съдебно минало, така и на отегчаващо отговорността обстоятелство –
относително високата стойност на предмета на престъпление, равняваща се на
15 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието. Взел
е предвид ниската степен на обществена опасност на деянието и дееца, а също
и липсата на основания за прилагане на правилата, свързани с определяне на
наказанието при наличие на изключителни или смекчаващи отговорността
обстоятелства. Правилен е извора на районния съд за разумния срок на
продължителността на наказателното производство, съобразявайки периода от
време от привличането на лицето в качеството на обвиняем до момента на
постановяване на присъдата от малко над две години. Този извод не подлежи
на критика и предвид момента на приключване на делото пред въззивния съд,
14
тъй като продължителността на срока на производството от момента на
привличане на лицето като обвиняем е в разумните граници около три години
и един месец. Въз основа на изложеното и на осн. чл. 54 от НК правилно
районният съд е определил наказанието близо до минималния
относителноопределен праг на наказанието, но размер в достатъчна степен
превишаващ същия - лишаване от свобода за срок от година и четири месеца,
за да изпълни целите на наказанието, а именно за да окаже ефективна лична и
генерална превенция добрите и най-вече да се поправи и превъзпита осъдения
към спазване на законите и нрави. Предвид изложеното така наложения
размер на наказанието от първата инстанция не се явява несправедливо тежък.
Въззивният съд е солидарен със заключението на районния съд за
прилагането на чл. 66 от НК, което удачно е съобразено с чистото съдебно
минало, вида и размера на наложеното наказание, инцидентния характер на
извършеното престъпление и личния потенциал на подсъдимия за
превъзпитаване и поправяне и без ефективно изпълнение на наложеното
наказание. Определеният изпитателен срок, за който изпълнението на
наказанието е отложено, съответства на отчетените смекчаващи отговорността
обстоятелства, а с оглед размера му, съвпадащ с минималния допустим
тригодишен срок, не са налице основания за неговото намаляване.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от
НПК, касаеща направените в производството разноски в хода на досъдебната и
съдебната фаза на процеса, настоящият състав намира същата за правилно
приложена от първата инстанция.
С оглед липсата на съответен протест относно оправдателната част на
присъдата, съдът не би могъл да ревизира изводите на първостепенния съд в
оправдателната й част, влошавайки положението на подсъдимия.
При така извършената от въззивната инстанция проверка на
първоинстанционната присъда, доколкото не бяха установени основания за
нейното изменение и отмяна, същата следва да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, НО, VII
въззивен състав
РЕШИ:
15
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 03.07.2023 г., постановена по НОХД №
12 213/2022 г. по опис на Софийски районен съд, НО, 94-ти състав.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16