Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 278 05.07.2021г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА
административно дело № 252 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „С.-Д.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Ген. Гурко“ № 135, вх.
„Д“, ет.8, ап.144, представлявано от управителя Т.И.М., подадена чрез
пълномощника му адв. М.Д. ***, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-123-0080112 от 25.03.2021г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С оспорената заповед на „С.-Д.“ ЕООД, гр. Стара Загора е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин
за плодове, зеленчуци и пакетирани стоки, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев“ № 73 и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения
административен акт и на наложената принудителна административна мярка, по
съображения за издаването на заповедта при неспазване на изискванията за форма
и съдържание на акта; в противоречие и при неправилно приложение на материалния
закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят поддържа, че в мотивите на заповедта не са
посочени конкретни фактически основания от гл.т наличието на административно
нарушение, съставляващо нормативно регламентираната материалноправна
предпоставка по чл.186,
ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, с която законът свързва налагането на принудителна
административна мярка /ПАМ/ „запечатване на обект“. Твърди, че преди
постановяването на оспорения акт, решаващият орган не е разгледал и обсъдил
всички обстоятелства, от значение за упражненото административно правомощие,
съотв. за определяне на срока на налаганото ограничение. Счита, че определената
продължителност на срока на приложената ПАМ, е необоснована, като съдържащите
се в обжалваната заповед мотиви са бланкетни и не кореспондират нито с тежестта
на конкретно установеното нарушение, нито са основани на други релевантни
обстоятелства. Излага съображения, че оспореният административен акт се явява постановен
при несъобразяване с принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, като определеният
срок на действие на ПАМ налага неоправдани ограничения, надхвърлящи тези,
произтичаща от преследваната от закона цел с прилагането на принудителната
административна мярка и съотв. че продължителността на ПАМ не е в разумно
съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и
охраняваните с прилагането на ПАМ обществени отношения. Направено е искане
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-123-0080112 от
25.03.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в съдебно
заседание и в представеното по делото писмено становище, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Излага подробни съображения, че с
оглед установеното в търговския обект нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр.
с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, обосновано, в съответствие
и при правилно приложение на материалния закон административният орган в
условията на обвързана компетентност е издал обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-123-0080112
от 25.03.2021г., при определяне продължителността на срока на мярката съобразно
тежестта на нарушението и последиците от него, при спазване на принципа за
съразмерност по чл.6 от АПК.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 20.03.2021г. служители на ГДФК при ЦУ на НАП, Отдел
„Оперативни дейности” – Пловдив, са извършили проверка на обект – магазин за
плодове, зеленчуци и пакетирани стоки, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев“ № 73, стопанисван от „С.-Д.“
ЕООД, гр. Стара Загора. Съгласно Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0080112/ 20.03.2021г., съставен на основание чл.50 и
чл.110, ал.4 от ДОПК, при проверката е установено, че разчетената касова
наличност от фискалното устройство в обекта, съгласно дневен отчет на ФУ към
момента на проверката, е в размер на 23.38лв., а фактическата касова наличност
– 130.20лв., като присъствалият при извършването на проверката управител на
дружеството, стопанисващо обекта – Т.И.М., е декларирала, че разликата от
106.82 лева - налични пари в касата в обекта, са от реализирани продажби за
деня, които не са отчетени от фискалното устройство.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-123-0080112 от
25.03.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП, на
„С.-Д.“ ЕООД
е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин
за плодове, зеленчуци и пакетирани стоки, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев“ № 73 и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС. От фактическа страна обжалваната заповед и наложената със
заповедта принудителна административна мярка се основават на констатациите от
извършената на 20.03.2021г. в 12.45 часа оперативна проверка на търговски обект
по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за плодове, зеленчуци и пакетирани
стоки, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев“ № 73, стопанисван от „С.Д.“ ЕООД, при
която е констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл.3
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискална касова
бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е
допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Нарушението е установено
при извършена съпоставка между разчетената касова наличност на ФУ и фактическата
такава в касата на обекта, при която е констатирано, че разчетената касова наличност
от ФУ в обекта тип DATECS DP-25 с ИН на ФУ DТ507213 и ИН на ФП 02507213, е в
размер на 23.38 лева съгласно дневен отчет на ФУ към момента на проверката;
фактическата наличност след преброяване на парите в касата и съставен опис на
наличните парични средства в обекта от присъствалата на проверката Т.М., в
качеството й на управител – в размер на 130.20 лева, при установена положителна
разлика в размер на 106.82лв. Присъствалата на проверката Т.М. в качеството й
на управител на дружеството, е декларирала, че наличните пари на касата в
обекта са от реализирани продажби за деня, които не са отчетени от фискалното
устройство. За установените факти и обстоятелства се сочи съставен на основание
чл.110, ал.4 във вр. с чл.50, ал.1 от ДОПК Протокол за извършена проверка сер.
АА № 0080112/ 20.03.2021г. Прието, че
разликата между разчетената касова наличност на ФУ и фактическата такава в
касата на обекта /в размер на 106.82лв./, представлява сума на нерегистрирани и
неотчетени продажби на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното за обекта фискално устройство, въз основа на което
е направен извод, че „С.-Д.“ ЕООД не е издавало съответен документ за продажба
по чл.118 от ЗДДС. Извършеното нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, е възприето като основание за налагане
със заповед по чл.186, ал.3 от ЗДДС на принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни,
на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаването на
обжалваната ЗНПАМ № ФК-123-0080112 от 25.03.2021г., в т.ч ПИП сер. АА № 0080112/ 20.03.2021г., дневен
отчет на ФУ към момента на проверката, въпросен лист за установяване на
стоковата и касова наличност в търговския обект; Акт за установяване на административно
нарушение № F606793 от 24.03.2021г. и др.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат
на наложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, в
законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал.3 във вр. с ал.1 от ЗДДС, принудителната административна мярка „запечатване
на обект“ се прилага с мотивирана заповед от органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. По делото е представена и приета като
доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с
която на основание чл.10, ал.1, т.1 от ЗНАП и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС, са
определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в Дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. Следователно обжалваната Заповед за
налагане на ПАМ №
ФК-123-0080112/ 25.03.2021г. е издадена от материално компетентен административен орган – Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, в рамките на предоставените му
правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена форма и
съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както
правното основание за упражненото от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на
материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“
от ЗДДС. В
обстоятелствена част на заповедта е описано фактическото основание за
осъщественото публичното право за налагане на ограничителната административна
мярка, с обосноваване от фактическа и правна страна на констатираното
правонарушение, датата и мястото на неговото извършване, като са изложени
отделни мотиви за продължителността на срока на мярката. С оглед на което съдът приема, че е
изпълнено изискването на чл.186, ал.3 от ЗДДС и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за
постановяване на мотивиран административен акт, като възраженията на
жалбоподателя в тази връзка се явяват неоснователни.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на проведеното административно производство. Преди
издаването на оспорената заповед са изяснени всички релевантни факти и
обстоятелства за произнасянето на решаващия административен орган от гл.т
съществуването на възприетото материалноправно основание за налагане на ПАМ. Съгласно
разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ се прилага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. От посочената норма следва извода, че
налагането на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС, е самостоятелна и отделна процедура
от тази по реализирането на административнонаказателна отговорност на
нарушителя чрез налагане на административни санкции по реда на ЗАНН.
В приложимия специален материален закон – ЗДДС, съставянето на АУАН и съотв. издаването на наказателно
постановление не са предвидени като изискуеми се материалноправни предпоставки
за постановяване на заповедта за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1 от ЗДДС,
поради обстоятелството, че производствата за налагане на административни
санкции /по реда на ЗАНН/ и за налагане на ПАМ /по реда на АПК/,
са регламентирани като самостоятелни и нито едно от тях не е преюдициално по
отношение на другото.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на
обжалвания административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в
акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за
неговото издаване норма, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици.
На
оспорващото дружество е наложена принудителна административна мярка по чл.186,
ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС, според която норма принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ
за продажба по чл.118 от ЗДДС. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС се забранява и достъпа до обекта или обектите на
лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се
отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат
извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ. Редът и начинът за
издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат, са регламентирани в издадената
въз основа на законовата делегация по чл.118, ал.4 от ЗДДС Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
/чл.1, ал.1, т.4 от Наредбата/. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. По аргумент от
чл. 25, ал. 1, т.1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата, задълженото лице
издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на
плащане чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Въз основа на
посочената нормативна регламентация следва извода, че неспазването на
изискването /неизпълнението на задължението/ по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3,
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, се субсумира във фактическия
състав на законово предвиденото материалноправно основание за прилагане на ПАМ
по чл.186, ал.1, т.1, б „а“ от ЗДДС.
В случая от събраните
по делото доказателства по несъмнен начин се установява описаната в обжалваната
заповед фактическа обстановка, а именно че на 20.03.2021г. при извършена от
служители на ГДФК при ЦУ на НАП, отдел „ОД” – Пловдив, оперативна проверка на
търговски обект по смисъла §1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за плодове,
зеленчуци и пакетирани стоки, находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ангел Кънчев“
№ 73, стопанисван от „С.-Д.“ ЕООД, е констатирано, че търговецът, в качеството
му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, не
регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки в търговския обект, чрез
издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство – при извършена съпоставка между разчетената касова
наличност от ФУ и фактическата такава в касата на обекта, е констатирано, че
разчетената касова наличност от ФУ в обекта, е в размер на 23.38 лева /съгласно
дневен отчет на ФУ към момента на проверката/, а фактическата наличност след
преброяване на парите в касата и съставен опис на наличните парични средства от
присъствалата на проверката Т.М., в качеството й на управител на дружеството,
стопанисващо обект – в размер на 130.20 лева. Установената положителна разлика
в размер на 106.82лв., съгласно декларираното лично от управителя на
дружеството, е от реализирани продажби за деня, които не са отчетени /регистрирани/
във фискалното устройство. Това изявление на управителя Т.М., обективирано в
попълнения и подписан от Михалева въпросен лист за установяване на стоковата и
касова наличност в търговския обект, като извънсъдебно признание на неизгодни за
търговеца факти, се ползва с доказателствена
сила относно факта, че констатираната касова разлика в размер на 106.82 лева, е
резултат на неотчетени продажби на стоки в обекта за деня на проверката - нерегистрирани
чрез издаване на фискални касови бележки продажби на стоки на 20.03.2021г. Посочените обстоятелства са удостоверени и в
Протокол за извършена проверка сер. АА № 0080112/ 20.03.2021г., който протокол,
съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на
правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от
органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. С оглед на което съдът
приема, че по несъмнен начин е доказано, че установената разлика между
разчетената касова наличност от ФУ и фактическата такава в касата на обекта,
представлява сумата на нерегистрираните и неотчетени чрез издаване на фискални
касови бележки от ФУ продажби на стоки от търговския обект. Това релевира
допуснато от търговеца нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, обуславящо наличието на основанието по чл.
186, ал. 1, т. 1, б „а" от
ЗДДС за налагане на ПАМ, в какъвто смисъл е и трайната съдебна
практика. Ето защо възражението на жалбоподателя за недоказано съществуване на нормативно регламентираната материалноправна
предпоставка по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС за налагане на
принудителната административна мярка, се явява абсолютно неоснователно.
С оглед на
гореизложено правилно и обосновано установеното при извършената проверка нерегистриране и неотчитане на извършени в търговския обект
продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в
експлоатация за обекта ФУ, е квалифицирано като нарушение на императивното
изискване по чл.118, ал.1 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ и съответно като юридически факт, пораждащ правомощието на органа в
хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а" от ЗДДС, да наложи ПАМ
запечатване на обект, кумулативно с нея и при същите предпоставки и ПАМ по чл.
187, ал. 1 от ЗДДС за забрана на достъпа до обекта. Следва да се отбележи, че
законът не регламентира възможност за всеки конкретен случай органът да
извършва преценка дали при наличие на нормативно установените фактически
предпоставки да наложи или не мярката по чл.186, ал.1 от ЗДДС за обекта, в
който е осъществена противоправната деятелност – т.е органът действа в
условията на обвързана компетентност. В този смисъл ирелевантно за преценката
за наличието на материалноправното основание за прилагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС, е
дали се касае за първо нарушение и дали спрямо дружеството са налагани санкции за
други нарушения на данъчното законодателство.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект се налага за срок до
30 дни. В случая наложена на дружеството-жалбоподател с оспорената заповед
принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект- магазин за
плодове, зеленчуци и пакетирани стоки, е за срок от 14 дни. Съдът приема, че
при определяне на срока на наложената ПАМ, не е нарушен принципът за
съразмерност по чл. 6 от АПК - продължителността на налагането на мярката е
в разумно съотношение на пропорционалност между охраняваните с прилагането на
принудителна административна мярка обществени отношения, касаещи данъчното
облагане и засегнатите интереси на дружеството. Неоснователни
са оплакванията в жалбата за немотивираност на акта в частта му досежно
продължителността на мярката (срока, за който същата е приложена). Определената
продължителност на срока на мярката решаващият административен орган е мотивирал
с тежестта на извършеното нарушение на реда и начина за регистриране и отчитане
на извършваните в търговския обект продажби на стоки чрез издаване на фискални
касови бележки за реализираните продажби и при съобразяване, че това нарушение
има за последица неотчитане на приходи. Определянето продължителността на срока
на ПАМ като такава от 14 дни /т.е около
предвидения среден размер/, е обосновано и от гл.т на целите на
налаганото ограничение - промяна в начина на извършване дейността в конкретния
търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а
индиректният - недопускане вреда за фиска. Касае се за законоустановена цел,
тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на
принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на
административни нарушения. Констатираната при извършената проверка разлика в
размер на 106.82 лева, между установената фактическа наличност в касата в
размер на 130.20 лева и разчетената касова наличност /регистрираните във ФУ
суми към момента на проверката/ - 23.38 лева по дневен отчет, сочи, че към момента на проверката над 80 %
от оборота от осъществените в търговския обект продажби за деня, е формиран от
нерегистрирани и съотв. неотчетени чрез издаване на фискални касови бележки от
ФУ продажби на стоки, което релевира
допуснати множество нарушения, свързани с неиздаване на отчетен документ за
извършените продажби и сочи на потенциална възможност значителна част от
реализираните приходи да не се отчитат по надлежния ред. Това създава
вероятност и да не могат да бъдат установени действителните задължения на
търговеца за данъци респ. да не се внесат дължими данъци от реализирани
приходи, което се свързва с вреда за републиканския бюджет. В този смисъл
възприетата от правоприлагащия орган индикация за възможност /вероятност/ за
настъпване на вреди за фиска в резултат на нерегистрирането и неотчитането чрез
ФУ на реализирани в обекта обороти от продажби на стоки, не представлява
недопустимо презюмиране на вредни последици. При констатираното съотношение
между регистрираните чрез ФУ по дневен отчет суми и фактическата касова
наличност, правилно е прието, че очевидно поведението на търговеца е насочено
срещу установената фискална дисциплина, като е необходима промяна в
организацията на работата в обекта, за обезпечаване извършването на продажбите по установения за това ред и при отчетност на
приходите и за преустановяване на констатираната противозаконна практика в
дейността на проверяваното лице. Действително част от изложените в заповедта мотиви
не са относими за срока на ПАМ, а са свързани по-скоро с целите на упражнената
административна принуда, но доколкото са посочени и обсъдени конкретни и
относими факти и обстоятелства, от значение за индивидуализиране срока на ПАМ,
определената със заповедта продължителност на срока на действие на мярката, се
явява обоснована. Определеният 14 дневен срок за налагане на ПАМ по чл.186,
ал.1 от ЗДДС, е обусловен от наличието на обстоятелства, индициращи
нееднократно извършване на констатираното нарушение /нерегистриране и
неотчитане на извършени в обекта продажби на стоки чрез издаване на фискална
касова бележка от ФУ/, което нарушение има за последица укриване на приходи, които не могат да бъдат
постоянно контролирани, също и определени по размер в тяхната съвкупност. Ето
защо съдът приема, че продължителността на срока на наложената ПАМ е определена
при съобразяване на охраняваните с прилаганата принудителна административна
мярка обществените
отношения,
свързани с коректното отчитане на продажбите на стоки и услуги в търговските
обекти и респ. с фискалните интереси на държавата, която защита е в законово
очертаните рамки - съобразно целите на закона, без да се засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се
издава. Правилна, законосъобразна, съответна на целите по чл.22 от ЗАНН и на
принципа за съразмерност по чл.6 от АПК е преценката на правоприлагащия
административен орган, че за осигуряване защитата на обществения интерес от
гл.т спазването от задълженото лице на фискалната дисциплина и
законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално
устройство в търговски обект, прилагането на ограничението следва да бъде за
срок от 14 дни. Оспореният административен акт се явява постановен при правилно
приложение на материалния закон, като налагането по отношение на „С.-Д.“ ЕООД на обжалваната ПАМ, освен
че е фактически, правно и доказателствено обосновано от гл.т наличието на законово
регламентираната материалноправна предпоставка по чл.186, ал. 1, т. 1, б. „а" и чл.187, ал.1 от ЗДДС, се основава и на необходимост от прилагането на мярката за постигане на
предвидената в закона цел. В този смисъл обжалваната заповед не налага необосновани и неоправдани
ограничения на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за
целта, за която актът се издава.
Доколкото в оспорената заповед не се съдържа разпореждане за нейното предварително изпълнение, изложените в тази връзка доводи от жалбоподателя не следва да бъдат разглеждани и обсъждани. С оглед на изложеното съдът намира че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административно-производствените правила и съобразяване с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника за
присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя „С.-Д.“
ЕООД, гр. Стара Загора следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение
за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган,
определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПП.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „С.-Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Ген. Гурко“ № 135, вх.
„Д“, ет.8, ап.144, представлявано от управителя Т.И.М., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-123-0080112 от
25.03.2021г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ
на НАП, като неоснователна.
ОСЪЖДА „С.-Д.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Ген. Гурко“ № 135, вх.
„Д“, ет.8, ап.144, да
заплати на Националната агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: