№ 1424
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110213600 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ЦВ. В. М., ЕГН **********, чрез адв. Й. А. -
ВАК, против Наказателно постановление № 21-4332-010016/20.05.2021г.,
издадено от началник - група към СДВР, ОПП, с което на основание чл. 179
ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева за
нарушение на 25 ал. 1 ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят,
който го атакува със срочно подадена жалба чрез упълномощения си
представител. С жалбата се оспорва фактическата обстановка, изложена в
АУАН и НП, като се излагат твърдения, че виновното поведение на другия
водач е причина за настъпилото ПТП. Твърдят се съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в липса на надлежно описание на обстоятелствата
на нарушението в АУАН и НП и непосочване на съставомерни признаци -
местоположението на другия автомобил, причинените имуществени вреди.
Навежда се, че неправилно е приложена санкционната разпоредба. Изтъква
се, че правото на защита на жалбоподателя е ограничено, тъй като посочената
санкционна разпоредба на чл. 179 ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 ЗДвП съдържа
множество хипотези, като в НП не е посочено коя конкретно наказващият
орган е приел за приложима. Твърди се следващо процесуално нарушение в
НП, изразило се в липса на мотиви за приложимост на чл. 28 ЗАНН.
1
Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят Ц.М., редовно призован, не се
явява. Не се явява процесуалният му представител - адв. Й. А., който в
писмено становище поддържа исканията и аргументите в жалбата.
Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно
уведомена, не изпраща представител.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят ЦВ. В. М. е правоспособен водач на МПС с
придобити категории A, M, C, CE, D, AM, B, TKT, DE, BE, като му било
издадено СУМСП № ххххх от ОДМВР - Враца, валидно до 30.07.2025г.
На 25.04.2021г. около 19:45 часа жалбоподателят Ц.М. управлявал
собствения си лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Голф" с рег. №
ВРххххх на територията на град София, по ул. "Донка Ушлинова" с посока на
движение от ул. "Витошки камбани" към бул. "Александър Малинов".
Пътното платно било предназначено за двупосочно движение с по една пътна
лента за движение във всяка посока. Зад управлявания от жалбоподателя М.
лек автомобил се движел лек автомобил марка "Киа", модел "Рио 1.5Д" с рег.
№ СВхххх, управляван от свидетелката Г.А.. Автомобилите се движели в
дясната пътна лента. Жалбоподателят бил сам в автомобила, а свидетелката
А. возела малолетното си дете. Пред Спортна зала "Левски - София"
жалбоподателят започнал да намалява скоростта си и спрял в дясната пътна
лента. Свидетелката Г. А. възприела спирането, подала сигнал с левия си
пътепоказател и преминала в лявата лента, за да заобиколи спрелия
автомобил, управляван от жалбоподателя. Когато управляваният от
свидетелката А. лек автомобил се намирал на около метър зад автомобила
управляван от жалбоподателя, последният подал сигнал с ляв пътепоказател и
предприел маневра отклонение вляво. Свидетелката А. възприела действията
на водача на лек автомобил марка "Фолксваген", модел "Голф" с рег. №
ВРххххх и предприела аварийно спиране, но не успяла да спре навреме и
настъпил удар между предната дясна част на лек автомобил марка "Киа",
модел "Рио 1.5Д" с рег. № СВхххх и задната лява част на управлявания от
въззивника лек автомобил. При настъпилото ПТП били причинени
2
имуществени щети в областта на предната броня на лек автомобил марка
"Киа", модел "Рио 1.5Д" с рег. № СВхххх и задната броня на лек автомобил
марка "Фолксваген", модел "Голф" с рег. № ВРххххх. Двамата водачи не
успели да постигнат съгласие по отношение причините за ПТП и бил повикан
екип на СДВР - ОПП. На място били изпратени свидетелят Г.Б. и А.Д. - и
двамата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР - ОПП.
Служителите на отдел "Пътна полиция" разговаряли с водачите, установили
щетите по двата автомобила, водачите попълнили декларации, в които
посочили причините и обстоятелствата на настъпилото ПТП. Свидетелят Б.
съставил протокол за ПТП бл. № 1818260 /рег. № 4090/ от 25.04.2021г., ведно
със скица. Младши автоконтрольор А. Д. съставил АУАН серия GA, бл. №
413169/25.04.2021г., с който повдигнал против въззивника
административнонаказателно обвинение затова, че е предприел маневра, с
която е създал опасност за участниците в движението, без да се съобразява с
тях, в резултат на което е настъпило ПТП - предприемайки маневра
отклонение вляво е реализирал ПТП с попътно движещия се отляво лек
автомобил марка "Киа", модел "Рио 1.5Д" с рег. № СВхххх - нарушение на чл.
25 ал. 1 ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Г. Б. и на
жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в
срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН на 20.05.2021г. Г. Б. - началник -
група към СДВР, ОПП, издала обжалваното Наказателно постановление №
21-4332-010016/20.05.2021г., с което на основание чл. 179 ал. 2 вр. чл. 179 ал.
1 т. 5 ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание
"глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева за нарушение на 25 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетелите Г.Б. и Г.А., и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - протокол за ПТП бл. №
1818260 /рег. № 4090/ от 25.04.2021г., ведно със скица, АУАН серия GA, бл.
№ 413169/25.04.2021г., наказателно постановление № 21-4332-
010016/20.05.2021г., два броя декларации, справка - картон на водача, акт за
встъпване в длъжност от 29.10.2019г., заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и
заповед № 8121к-13180/23.10.2019г. - и двете, издадени от Министъра на
вътрешните работи.
3
Съдът се довери на показанията на свидетелите Б. и А., които прецени
като последователни, еднопосочни и съответни на писмените доказателства -
съставения протокол за ПТП, ведно със скица. Свидетелката А. е другият
участник в ПТП и показанията й имат характер на пряко и първично
доказателство досежно механизма на настъпилото произшествие.
Показанията й съдът прецени като последователни, детайлни,
безпротиворечиви, съответни както на показанията на свидетеля Г. Б., така и
на писмените доказателства, поради което съдът намери, че следва изцяло да
им се довери. Съдът възприе с доверие и показанията на свидетеля Г. Б.,
който при разпита си в съдебно заседание демонстрира съхранен спомен за
процесните събития и възпроизвежда детайлно и последователно
обстоятелствата по посещението си на настъпилото на 25.04.2021г. на ул.
"Донка Ушлинова" ПТП. Съдът кредитира и писмените доказателства, които
оцени като последователни, безпротиворечиви и съответни на гласните
такива.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи,
видно от представената заповед № 8121з-515/14.05.2018г., издадена от
Министъра на вътрешните работи. От същата се установява компетентността
на актосъставителя А.Д., заемащ длъжност "младши автоконтрольор" в СДВР
- ОПП, да съставя актове за установени нарушения на ЗДвП, както и на
наказващия орган - началник група към ОПП, СДВР да издава наказателни
постановления. От представената заповед № 8121к-13180/23.10.2019г. на
Министъра на вътрешните работи, както и акт за встъпване от 29.10.2019г. се
установява, че издалата наказателното постановление Г. Б. заема длъжност
началник на 01 група "Административно - наказателна дейност" в 03 сектор
"Административно обслужване" към ОПП, СДВР и разполагала с
материалната и териториална компетентност да издаде обжалваното
наказателно постановление.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по
чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени и изискванията на чл. 40 ЗАНН и
чл. 43 ЗАНН- актът е съставен в присъствието на един свидетел, който е
4
присъствал при установяване на нарушението, и на санкционираното лице.
Подписан е от съставителя, свидетеля и жалбоподателя, на когото е връчен и
препис.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
съдържанието, предвидено в чл. 42 ЗАНН, съответно - в чл. 57 ал. 1 ЗАНН.
При пълна идентичност в АУАН и НП се съдържа описание, както на
нарушението, така и на обстоятелствата, при които е допуснато с посочване
на нарушената разпоредба. Както в АУАН, така и в НП обстоятелствата по
извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с
изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като е посочена и
нарушената законова разпоредба. Възраженията на жалбоподателя в тази
насока съдът прецени като неоснователни. И в АУАН, и в НП
разположението на лекия автомобил марка "Киа", модел "Рио 1.5 Д" с рег. №
СВхххх е описано достатъчно ясно, като е посочено, че лекият автомобил е
бил попътнодвижещ се на управлявания от жалбоподателя, като се е намирал
вляво от него. Описана е и предприетата от жалбоподателя маневра, която
според административното обвинение въззивникът е предприел, без да се
съобразява с останалите участници в движението и създавайки опасност за
тях - отклонение вляво.
За да е съставомерно нарушението по чл. 179 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 ЗДвП
следва в резултат на нарушение на правилата по чл. 179 ал. 1 т. 5 ЗДвП да е
настъпило ПТП. В случая такива твърдения са изложени и в АУАН и в НП,
което е напълно достатъчно, за да се приеме, че са описани всички
обстоятелства от състава на нарушението. Посочването на конкретно
настъпилите имуществени щети в АУАН и НП не е необходимо, за да се
приеме, че са посочени всички съставомерни признаци на нарушението.
Обстоятелството настъпили ли са материални щети и какви касае доказаност
и обоснованост на административното обвинение.
Съдът намира и че от доказателствата по делото се установява, че
жалбоподателят е осъществил нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Разпоредбата на чл. 25 ал. 1
ЗДвП предвижда задължение за водач на ППС, който ще предприеме каквато
и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да
5
се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
От гласните и писмените доказателства се установява, че
жалбоподателят Ц.М. е предприел маневра отклонение вляво, за да навлезе в
крайпътна територия или за да извърши обратен завой /конкретната цел на
извършваната маневра е ирелевантна/, без да се съобрази с разположението и
посоката на движение на лекия автомобил, управляван от свидетелката Г.А., и
в резултат на предприетата от него маневра между двата автомобила е
настъпило ПТП. Установи се, че в момента, в който жалбоподателят се е
отклонил вляво, автомобилът, управляван от свидетелката А., вече се е
намирал в лявата пътна лента с подаден сигнал с пътепоказател и е бил
започнал заобикаляне на лекия автомобил на жалбоподателя. Жалбоподателят
е следвало да се съобрази с разположението и с посоката на движение на
лекия автомобил, управляван от свидетелката А., и да извърши маневрата,
така че да не създава опасност за другия участник в движението.
От субективна страна нарушението жалбоподателят е извършил по
непредпазливост като форма на вината - не е предвиждал настъпването на
общественоопасния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди.
Неоснователни са възраженията на въззивника, че ПТП е настъпило в
резултат на виновно поведение на другия водач. Не се установи свидетелката
А. да е нарушила чл. 23 ал. 1 ЗДвП. От събраните доказателства се установи,
че ПТП не е настъпило поради неспазване на дистанция. Дори напротив -
установи се, че свидетелката А. се е движела на достатъчно разстояние от
управлявания от жалбоподателя лек автомобил, което й е позволило да
предприеме маневра заобикаляне, когато жалбоподателят е предприел
спиране. На следващо място, установи се, че ПТП не е настъпило при спиране
на автомобила на жалбоподателя, а едва когато той е предприел маневра и се
е отклонил вляво по платното за движение.
Ирелевантно е позоваването на въззивника, че не е допуснал
6
нарушение на правилата за движение по пътищата, тъй като е бил подал
сигнал за изменение на посоката си на движение със съответния
пътепоказател. Доколкото именно въззивникът е предприел маневра, свързана
с изменение посоката му на движение, именно жалбоподателят е водачът,
чието задължение е да извърши маневрата, едва когато с извършването й не
би създал опасност за останалите участници в движението. Още повече, че в
случая свидетелката А. вече е била започнала заобикалянето на автомобила на
жалбоподателя и въззивникът е следвало да изчака свидетелката да го
заобиколи и едва след това да предприеме маневрата, като се отклони вляво
по платното за движение било за да завие в крайпътна територия, било за да
извърши обратен завой.
Нарушението не попада в хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като
разкрива именно типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на
нарушенията от този вид. Не се твърдят и не се установиха никакви
смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът намира, че не е допуснато
съществено процесуално нарушение, като в НП наказващият орган не е
изложил изрично съображения налице ли са основания за приложението на
чл. 28 ЗАНН. На първо място като е издал наказателно постановление, с
което е наложил административно наказание на жалбоподателя, наказващият
орган очевидно е приел, че не са налице основанията да приложи чл. 28
ЗАНН. На следващо място, съдът е всякога длъжен да извърши преценка
налице ли са основания за приложение на чл. 28 ЗАНН и в случай, че
установи, че нарушението в маловажно - да отмени наказателното
постановление като издадено в нарушение на материалния закон.
Правилно е посочена и приложена и санкционната разпоредба на чл.
179 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 ЗДвП. Действително разпоредбата на чл. 179 ал. 1 т. 5
ЗДвП предвижда няколко хипотези - неспазване предписанието на пътните
знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за
предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, като
наказващият орган не е посочил конкретното предложение, но съдът намира,
че по никакъв начин не е ограничено правото на защита на жалбоподателя,
тъй като конкретната хипотеза е изводима достатъчно ясно и категорично от
описанието на обстоятелствата на нарушението. В случая въззивникът не е
спазил правилата за предимство, каквото е имала свидетелката А., тъй като е
продължавала движението си попътно на управлявания от жалбоподателя лек
7
автомобил, който именно е предприел извършването на маневра и е бил
длъжен да се съобрази с посоката на движение и разположението на другите
участници в движението – в случая с посоката и разположението на
управлявания от свидетелката А. автомобил. Предвиден е абсолютно
определен размер на глобата, който не може да бъде намаляван /чл. 27 ал. 5
ЗАНН/, поради което излагането на съображения досежно нейната
индивидуализация не е нужно.
Предвид изложеното жалбата не е основателна и наказателното
постановление следва да бъде потвърдено. При този изход на производството
въззивникът няма право на присъждане на разноски, а въззиваемата страна не
претендира и не доказва извършването на разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
010016/20.05.2021г., издадено от началник - група към СДВР, ОПП, с което
на основание чл. 179 ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 ЗДвП на ЦВ. В. М., ЕГН
**********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200,
00 /двеста/ лева за нарушение на 25 ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8